Смешни случки от раждането и изписването

Ей, chockolina и аз родих Александра на 30 март, ама 2003 г. Значи заедно ще си честитим след 2 месеца живот и здраве  

аз три дни бях постоянното присъствие в родилното. първо контракции на 5 мин, а пък разкритие 1 см. на другия ден контракции на 10 мин, после пак на 5 мин.........шантава работа. колко пъти премерих коридорите от обикаляне не помня, ама идваха жени, раждаха и си отиваха, а аз все с корема въртях по тия коридори. както и да е. дойде заветния трети ден, когато моето дете реши, че вече му се излиза. та най-кошмарното беше докато чаках да ми сложат епидуралната. след като я сложиха се усмихнах, даже и на майтап го ударихме с акушерката и мъжо.
само да вметна тук, че като се роди бебе му слагат на крачето едно малко дискче с чип /вероятно/ и при опит да се изведе извън отделението алармата се задейства. /това като мярка за сигурност в случай, че някой се опита да завлече дете/ .та сложиха му на моя син такова нещо на крачето и дойде време да ни прехвърлят в отделението при другите майки с бебета. аз с бебето бяхме на едно легло с колелца и така ни бутаха, защото нали бях родила с епидурална. излизаме ние от отделенито, където раждах и като се разпищя тая ми ти аларма.беше към полунощ. наскача охраната, акушерки, лекари, що народ се събра. моята акушерка ги успокои, че няма никакъв проблем и всичко е под контрол.  
после бебчо беше много кротък в болницата. всички бебета ревяха, а той си спеше сладко и хич не му дремеше. затова сега не ни оставя по цяла нощ да спим

Това ме подсети как докторът докато ме шиеше след раждането каzа "Яяяя колко послушна си можела да бъдеш (нали имах упойка някаква), а преди малко как zверски крещеше"...Я погледни така както съм я zашил харесва ли ти? (тва беше към мъжо, който беше ни жив ни умрял)...мъжо погледна плахо..."амиииии дааааа"..."Ееее, че как няма да ти харесва...нали си е мое проиzведение?"  
Сега ми е смешно аа тогаваааааа

ееееееееееее,

направо супер е тази тема! Нямам думи, аз съм една бъдеща майка, живот и здраве (термина ми е на 18.02.) и направо много успокояващо ми подейства да прочета тези забавни истории, защото с напближаването на момента все повече се притеснявам.

Браво и поздравления за прекрасноте истории, които действат като балсам на бъдещите, притеснени майчета.

Цвета

....секцио...В операционната анестезиолога си прави шегички за моя сметка и разказва как било в Израел- на него му е първи ден след стаж в израелска болница. След като разказа колко готини са болниците разказа и как си гепил облекло и шест ефедрина. " Ей сега може да ги пробваме" И позна. Като започна да ми пада кръвното и ....шесте ефедринчата на мееен, чак му стана мъчно че са се изпарили всички наведнъж. А за мен купона тепърва започваше.... В реанимация шест жени и всичките уморени и в полусънно състояние от изтощение и от упойката, а моя милост ,надрусана до козирката   ,в едно такова превъзбудено състояние и ми се разговаря , а няма с кой и ми е весело и розово и пр. и пр.....и като взе да ме отпуска упойката и ...купона свърши.
Номерцата тогава не бяха на лентички ,а метални и с връвкаааа, и както съм си лежала в леглото и връвката се скъсала. Трагедия- като че кой знае къде може да е...та аз съм обездвижена....хайде аз паника както и да е,  дойдоха една санитарка един професор и още един лекар -един ме успокоява а ония тършуват из леглото Yes!!! Намерихме най скъпите бижута. Като ни преведоха в отделението бяхме три в една стая. Ние си бяхме от реанимацията заедно и вече си имахме обща приказка. Не помня вече за какво сме се смели, но ни беше много весело в стаята и все за нещо имахме повод за истеричен смях. Ама нали се сещате как се смее жена след раждане-предполагам че и при традиционното раждане смеха не е от приятнете емоции. И колкото повече задържаш смеха ти става още по смешно. Трите сме се хванали за операциите и се чува само едно подтиснато ххххи.....ххххи .....,а не дай боже да кихнеш:)
При второто раждане -пак секцио се наложи да си гледам карантиите около час и двайсе минути, а и бях доста изтощена та почти не видях детето си какво останало да го запомня как изглежда. Естествено беше най- хубавото Бях в реанимация два дни и не бях я виждала малката буболечка. С една друга жена и тя като мене два дни в реанимация вече се побърквахме и като станахме да се раздвижим да се пооправим и отидохме да видим децата. Стъпка по стъпка обиколихме болницата докато намерим дитското отделение- а то имало вход точно до реанимация. Беше късно вечерта ,но като разбраха какво околоБолнично пътешествие сме направили детските сестри се смилиха над нас и ни дадоха да видим дицата. Вадят две колички поглеждам аз едното дете по- мургаво , а другото като мляко - е аз отивам към мургавото, а другата мама се радва на другото бебе, кога поглеждам друг номер и вече съм готова да се карам със сестрите че са ми объркали бебето. Гледам на другото бебе ААА!! Ама това бялото бебе било моето!!!А те милите душички спинкааат.
Още весели истории имам, но много ги проточих. Друг път пак.
Синът ми беше тогава на две години и половина, беше ми на свиждане още преди да се роди бебка и съвсем делово ми казва Виж какво мамо, хайде взимай си бебето и да си ходим:)))

Сега се сетих още нещо...начиии, в раzгара на раждането....2 сестри, един доктор, една санитарка (македонка) и мъжо ми ми се молят да си раzтворя краката, zащото на бебето косата му вече се виждала. Ама аz нееее (идея си нямам обаче zащо), ще раждам с кръстосани крака.Стискам ги zдраво и не давам гък да се иzдума...та хората (цялата сюрия) ми се молят "Ама моля ти се, раzтвори си краката и ще родиш много лесно ...и няма да се мъчиш вече (15 часа до момента) и..." бъра, бъра 100 чадъра" ... стискам си аz кръстосаните крака колкото мога и не чувам нищо...
...от де дойде обаче някаква санитарка полякиня, 100 кила жена...че като ми хвана краката, че като ги раzтвори...малееее, Херкулес да бях нямаше да мога да ги zатворя...
...на първата констракция се покаzа главата...
...на втората контракция бебето иzхвърча като тапа...

После ми се смяха, че съм била единствената родилка,която се е опитвала да роди с кръстосани крака...

Хе хе хе хе Ши мъ уморите от смях бе момичета.
Аз раждах точно на бъдни вечер. Раждаме си ние три момичета, а докторите сноват около нас похапвайки фъстъчки и баница - празник е все пак  
По време на раждането аз доста се изморих, бебо вече страдаше от лоши околоплодни води и доктора и акушерката ме молят да започна добре да напъвам, че да не се влошава състоянието му, а аз в една от паузите м/у напъните му викам "Докторе, ще ме натиснете ли по корема", а той: "Ще те натисна ама не мога да ти го родя"  
Куриозното е, че с едното момиче влязохме по едно и също време в предродилна и точно по едно и също време, с разлика половин минута, изкарахме бебетата.
До тук добре, ама моето бебе в кувиоз. Трагедия голяма. Що сълзи съм изревала, а за капак се оказва че и Новата Година там ще я карам. Имаше грипна епидемия и докторът забрани родилките да си отидат за празника и после пак да се върнат.
Но нещеш ли ИЗНЕНАДА. Следобеда на 31 за пръв път ми донесоха Крис за кърмене. Аз на седмото небе. Като образцова майка го кърмих 20 мин. В Шейново последното кърмене е в 21 часа, но послучай празника изврънках акушерката да ми го донесе и малко преди 12 - хем за кърмене, хем да сме заедно като удари 12 часа. А то приказка. От който и прозорец да погледна само фоерверки и заря. Беше невероятно. Чувствах се така, все едно цялата тази феерия от цветове и светлини е за нас с бебо. Никога няма да забравя този момент. Дори на тази Нова Година се разревах от умиление като си спомних за нашата първа Нова Година с бебо. Жалко, че тати не беше, но той добре си наваксва.  

EЕЕххххх, споменииии, еххх веселбаааа, сега като се zамислих и се подсетих още интересни моменти...
начи секунди след раждането...акушерката подава една голяма ножица на мъжа ми и му каzва "Режи"
..."Амаааааааа..." мънка мъж ми... "не могааа"
"Няма не можеш, какъв баща си ти ако една пъпна връв не можеш да срежеш"...
Хваща мъжът ми ножиците и едва не припаднал клъцва....

......след това ми раzправя...
"Раждаш таман и акушерката държи една голяма ножица ...Напъваааай...и пак напъваааай....и таман поглеждам докъде са стигнали нещата и виждам как тая същата полякиня те клъцва с голямата ножица....и бебето иzхвръква като тапа...
...прижълтя ми...едва не припаднах....(раzкаzва мъжът ми)

Аz пък, убии ме, не помня такова нещо...

Помня обаче, че докторът ме ши с повече от 20 вътрешни и външни конци...

МАМИ моля ви се продължавайте ! С тези разкази не съм прочела нищо от заплануваното за изпита. Темата ми е като балсам за душата. Всичко изчетох , някой дори и по два пъти, а колко пъти се разплаквах - няма да ви казвам. Да са ви живи и здрави децата...Сега на изпита вместо закони ще пиша бременни истории;)

Ми аз няма много да разказвам, но нашта Мирка се прибра от родилното по памперс - омотана в едно одеалце на маргаритки и напъхана в един космонавт тип торба    Тати в суматохата забравил дрешките И ми вика `що не ги сложи на едно място?!` ..а аз както вероятно се досещате съм ги сложила в един плик ТОЧНО до бебе-порта и съм обяснила 1000000 пъти какво има вътре, а в самия бебе-порт само космонавта и одеалцето бях напъхала - и съответно само това получих да изпиша бебка .. много се ядосах тогава и го нахоках милия, ама сега ми е толкова смешно.. ще го спукам от бъзици цял живот как е изписал безценната си дъщеря си само по пампа от родилиня дом

...започва ритуала по изписването, аз съм си поръчала да ми донесат бременните дрехи- нали си мисля че тъй и тъй съм дебела, в красив тоалет няма да вляза. само дето панталонът ми е широк на талията и направо се свлече до коленете ми. ами сега? оказа се че едната акушерка има безопасна игла и се забодох с нея. ..
... нагласени сме с малкия ние и влизаме с акушерката в залата за изписване- и двете с най- красивите си усмивки, "щот нали нъ снимът с камирътъ" , само дето залата е празна!!! и акушерката ме гледа неразбиращо и едновременно съжалително и ми вика "ама ти що не каза, че няма да те посрещат". а  моята рода решила че много ще се бавим и излезли навън да пушат. отивам аз до вратата и викам да ме чуе цялата улица- иска ли някой мъж да ме вземе,с мъжка рожба съм и материално осигурена, не пия и не пуша... родата се строи веднага, оператора  почти си изтърва камерата да бърза. ние с бебето се върнахме в родилното и тя ми казва- синът ти два пъти влиза в родилното, да го направиш гинеколог- явно му хареса тук-     и сега вече излизаме ние парадно и всички както си е редът почнаха да се прехласват...

Е , момичета успяхте да ме разсмеете...    
И аз да разкажа някой неща...
Ставам се сутринта ,на датата, отивам до тоалетна и после си пускам TV.Усещам нещо мокри.. отивам в тоалетната - не ми се пишка. Пак към хола, по пътя нещо мокри. Нали ми е за първи път след третото ходене се досещам. Доктора ми беше казал, че като изтекат водите ще се омокря цалата, а то при мене се спукал мехура, ама някъде високо и едва едва изтича като почне да се движа и аз в недоумение. Звъня на д-ра по телефона и му обяснявам, а той вика: ела в болницата съм. Обаждам се на мъжа ми, не му казвам че ще раждам, щото и аз още не съм наясно , а той ми вика - след 5 мин слизай долу...Викам му- ами ела поне чантата да ми вземеш , а той: - За какво ти е чанта, нали отиваме на преглед???
 Оказа се че в болницата видях един приятел, там специализираше . И идва той да ми прави компания. Носи един весник с вицове да четеме. Аз съм с обезболяващи и погледа ми е замъглен ,та той ми чете .Влиза д-ра и като ни видя , падна от смях.Минаха 2-3часа, на мен взе да ми писва , а от всичките коктейли обезболяващи съзнанието ми е замъглени .През 10 мин. ги питам- "колко е часът" , като че ли някой ми е казал в колко ще родя, а те се смеят - " за къде бързаш , ще ходиш ли някъде"

Много хубави истории. Смях се на глас , като ги 4етох. Сетих се и аз една сл4ка от първото ми раждане. На 23.07 баща ми има рожден ден, но решава да го празнува на 24, защото е събота и можем да останем до късно на гости, а и те няма да са на работа в неделя. /терминът ми беше 30.07/Та сядаме ве4ерта хапване, пийване, смях с мъжа ми към 23-24 4аса си тръгваме весели и доволни. Прибираме се , лягаме си а ма не спахме дълго към 4 ми изтекоха водите и запо4наха контракции, аз стискам зъби и се моля да издържа до към 6-7 и тогава да звънна на лекарката ми , 4е неудобно в неделя да звъна в 4 да я буда. Издържах до 6 и  звъна , а тя направо ми казва тръгвайте към болницата аз също тръгвам . Стигнахме...
...................................................... Прием и т.н това не е интересно . Налага се  да ми направят операция и ме питат дали съм яла нещо ве4ерта и колко. А ми аз какво да кажа само смоталевих, 4е съм била на рожден ден и съм хапнала малко.
Както и да е слагат ми пълна упойка, не могат да 4акат пове4е и ме оперират. Слава богу вси4ко е о.к . Имам си беб4е живо и здраво мене ме отправят в реанимацията, а ма до там се стига с асансор и то от тези , които сякаш излита самолет. Едва успях да кажа, 4е ще и ........... Анестезиологът се смее и ми казва малко си ,  яла какви са тези пържолки и т.н , а аз срам , срам.

а за второто раждане  от влизането в болницата, още не се знае имам ли разкритие, какво ми е положението,  а аз само повтарям искам епидурал, искам епидурал, надух им главите. Лекарят само ме успокоява из4акай още 10 мин , да пристигнат резултатите ти и ти поставяме упойка. Това бяха най-дългите   10 мин в живота ми досега.

Ваче, все едно чета за майка ми, която реагира по същият начин
По стечение на обстоятелствата сама си се набутах в болницата 1 седмица преди термина ми в 2ч. посред нощите мислейки си че имам контракции. Събудих мъжа ми и много тайно по пантофи се изнесохме към родилният дом. Там естествено ми казаха, че няма да раждам и да дишам спокойно, но видите ли термина ми е близо и вземи да останеш тук. Ама на мен хич не ми се оставаше
Мина ми термина, аз обаче хабер си нямам за раждане. Мъжа ми идваше сутрин в 8ч. преди работа да пием кафе, по обяд в обедната почивка да обядваме заедно и вечер след работа. На 9-ти януари вечерта дойде хапнахме пийнахме и се изпратихме по живо по здраво. В момента в който той си тръгна започнаха да текат едни води, но лекарката ме увери, че нямам разкритие и няма да родя точно тази вечер. Не сметнах за нужно да уведомявам роднините и по специално майка ми, която и без това на другият ден идваше от Пловдив.
Към 4ч. сутринта вече бях накисната като гъба сюнгер от тези води и хукнах по коридорите да видя дали не може да се направи нещо по въпроса. Естествено обаче всички дежурни лекари спяха. По едно време се появи един младок-лекар с 3 пръста дебел златен ланец на врата и ме пита вие по какъв въпрос. Обясних му, че ми е ниско кръвното и ще припадам, става ми лошо. Той обаче започна да ме тика към предродилна да ме слага на апарата. Аз се дърпам като магаре и започвам да изпадам в истерии обяснявайки му, че наистина ми е паднало адски много кръвното. Както и да е успяхме някак да се разберем с него даде ми някакъв илач и се шелендисах малко. Подредиха ме в предродилна, сложиха ме на апарата и акушерката минавайки ме уведомяваше кога са ми контракциите, защото аз не ги усещах. Най-гадното беше, че които мине замине се ровичкаше отдолу все едно търсеха съкровища  Появи се някакво величие, което не пропусна да ме разрови и ужасен започна да крещи, кой я пусна тази с тези лакирани нокти???? Аз естествено съм се лакирала старателно предният ден в родилното и на краката и на ръцете с черен лак
Става 7ч. смяната на лекарите свършва и трябва да дойдат тези от другата смяна, аз имам напъни, а в стаята няма никой. Започвам да си мисля как изобщо ще родя, сама или с нечия помощ. Минава една санитарка и аз най-учтиво я моля да повика някой лекар, при което тя ми отговаря какъв лекар бе момиче те сега имат оперативка
Чувам на вънка как мъжа ми започва да свири, за да ме подсети да слизам. Идва ми да вия от ярост, че няма кьорав лекар и тръгвам да махам системите и апарата за да ставам от леглото. Точно в това време се появеват двамка с кафенца в ръчичка и веднага на масата за раждане. Започвам да напъвам и идва една акушерка да ми каже, че майка ми се е обадила да пита какво става. Като чух направо имах чувството, че бебето си се прибра пак на вътре. Както и да е в 9ч и 5 минути родих и изказах благодарности на лекарите, които ме разраждаха и тръгнах да ставам от магарето. При което всички гракнаха Ти къде? Казах им че слизам долу за да видя мъжа си и да му кажа, че съм родила. Не искам да ви казвам как ме гледаха при което ме уведомиха, че майка ми и без това звъни през 5 мин. знаят, че съм родила и да си лежа.
Чак в 12ч. ме закараха в стаята, защото нямаше места. Оставих си багажа подредих си нещата и веднага хукнах по стълбите за да видя мъжа си и да пием кафе. В момента в който слезнах на двора мина акушерката и само дето не ме хвана за ушите и да ме качи горе.
Раждането наистина е един незабравим момент, които всички помним и едва ли детайлите ще будат забравени

Приятно 4етене , за изпита не се притеснявай ще го взеш разбира се! Успех !