Струва си да се опиташ да промениш нещата и да направиш по-големи компромиси в името на детето, но не и да живееш с някой, който те прави нещастна
- Публикувана: 24 ян. 2007, 12:31 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2007, 15:43 ч.
Струва ли си да продължим да живеем заедно в името на детето?
Аз пък съм дете на родители, които не се разведоха, а "заради децата" живяха заедно!
Имах две приятелки още от пъри клас - все бяхме заедно. На едната не бяхме виждали баща й, не го видяхме дори на сватбата й. Но тя беше много спокоен и организиран човек и заедно с майка си и брат си бяха едно от най-сплотените и задружни семейства които изобщо съм виждала някога. Майката на другата ми приятелка беше пробвала да си реши проблемите с още едно дете "дано мъжкото оправи нещата". Тази моя приятелка беше свидетелка на всичките им разправии и скандали. Беше изключително нервна и много често реагираше прекалено бурно и дори неадекватно. В крайна сметка направи всичко само и само да напусне дома след като завърши.
Сама прецени каква точно е ситуацията при теб.
Мила, в лош период от живота на родителите ми, аз съм им предлагала да се разведат, защото непрекъснатите скандали ме побъркваха/ тогава бях 2-3 клас/. Баща ми винаги ми е казвал да не жертвам собственото си благополучие в името на детето. Децата порастват и си отиват от вкъщи, а ти като се обърнеш назад и виждаш една остаряла и много изстрадала и самотна жена.
Децата живеят добре в спокойна обстановка. Успех!!!
Децата живеят добре в спокойна обстановка. Успех!!!
Аз съм дете на родители, които живееха заедно "заради децата". Повярвай ми още си ближа раните от преживяното в това "семейство". Като по-голяма, особено през пуберитета, безброй пъти ревях и се молех да се разведат. Беше ад за мене и сестра ми да сме между чука и наковалнята. Сега съм с две деца и за миг не бих допуснала да ги подложа на нещо такова.
Трудно се взема такова решение.Пробвали ли сте да поговорите да му обясниш как се чувстваш, че брака ви е застрашен и трябва да направите всичко възможно да решите проблемите си?Ако не иска да те изслуша и да се промени, мисля, че трябва да си зададеш въпроса можеш ли да живееш по този начин.Имам в предвид, че или трябва да се примириш и поведенито му да не ти причинява болка или ако не можеш да се примириш да се разделите.Когато живееш в стрес това не се отразява добре на детето, ако ти страдаш и то ще страда, колкото и да се опитваш да се прикриваш то се усеща.Дано да се оправи всичко!Стискам палци.
Благодаря на всички,които се включиха със съвети!
Може би все още има някакви чувства от моя страна,но от негова-незнам!Снощи се опитах да поговорим,но нищо не се получи.
Да,с това съм абсолютно съгласна,тя всичко разбира и е много неспокойна,за което изпитвам огромна вина.
Мисля, че понякога си струва да опиташ да изгладиш противоречията заради детето . Но само ако смяташ, че имате още чувства един към друг и желаете да сте заедно независимо от всички пречки . 
А само заради детето да стоиш при него няма смисъл . 
А само заради детето да стоиш при него няма смисъл . Може би все още има някакви чувства от моя страна,но от негова-незнам!Снощи се опитах да поговорим,но нищо не се получи.
.Когато живееш в стрес това не се отразява добре на детето, ако ти страдаш и то ще страда, колкото и да се опитваш да се прикриваш то се усеща.
Мой съвет:
Живях цял живот почти с родители, които не могат да се търпят и до ден днешен
... молила съм ги и аз и брат ми със сълзи на очи да се разведат 
... няма по голям кошмар от постоянни кавги, скандали 
... На половинката ми родителите са разведени, ДА не е приятно, но е факт, че и до днес неговия стрес е по малък, от моя, който изживявам всеки ден.
Моля те
в името на детето ти, ако си сигурна, че този брак е изчерпан си тръгни.
Живях цял живот почти с родители, които не могат да се търпят и до ден днешен
... молила съм ги и аз и брат ми със сълзи на очи да се разведат ... няма по голям кошмар от постоянни кавги, скандали ... На половинката ми родителите са разведени, ДА не е приятно, но е факт, че и до днес неговия стрес е по малък, от моя, който изживявам всеки ден.Моля те
в името на детето ти, ако си сигурна, че този брак е изчерпан си тръгни.
Съветът ми е: не бързай с решението!
Обмисли го добре! Колкото и да е егоистично, мисли за твоето и на детето спокойствие и полза.А той да не се опитва да ти прехвърли отговорността за решението. Защо той не отиде да подаде молбата?! И нещо важно-опитай се да се абстрахираш от чувствата и тогава тегли на кантара полза/вреда за детето. Искам да кажа твоите чувства към него. Понякога човек се увлича в емоциите и те му пречат да вземе вярното решение.
Обмисли го добре! Колкото и да е егоистично, мисли за твоето и на детето спокойствие и полза.А той да не се опитва да ти прехвърли отговорността за решението. Защо той не отиде да подаде молбата?! И нещо важно-опитай се да се абстрахираш от чувствата и тогава тегли на кантара полза/вреда за детето. Искам да кажа твоите чувства към него. Понякога човек се увлича в емоциите и те му пречат да вземе вярното решение.
Не мисля, че детето трябва да бъде единствената причина, за да живеете заедно. То трябва да живее в спокойна обстановка, за да не се травмира от напрегнатите/лошите отношения между родителите. Затова най-добре е двамата със съпруга си да поговорите открито кой от какво не е доволен, какви претенции има, имате ли бъдеще заедно. Оттук ще дойде и отговора на въпроса ти. Отново ще те посъветвам - първо двамата разговаряйте.
Детето не бива да бъде разменната монета между вас.
Детето не бива да бъде разменната монета между вас.
Доколкото разбирам от последния ти пост ти самата си си отговорила на въпроса. След като още от самото начало неговото поведение те изнервя, изобщо не трябва да се замисляш. А и след като в прав текст ти е заявил да подаваш молба за развод не виждам какво чакаш. Винаги съм мислела, че не трябва детето да служи за оправдание за запазване на брак, който няма бъдеще. Да, прекрасно е детето да расте с двама родители, но по-важно е за него те да са спокойни и щастливи. Тогава и то ще е такова.