Здравеите на всички ... това ми е първото раждане страхувам се как ще родя страхувам се от болката от всичко незнам какво да правя моля съвети и малко кораж 😄 какво правят как го правят страхме е да не ми се случи нещо на мен и бебето ....голяма паника съм и с висок пулс🙂😊
- Публикувана: 23 септ. 2023, 13:45 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2023, 08:55 ч.
Страх ме е да раждам
Прочети тези теми и всякакъв страх ще ти мине 
https://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253
https://www.bg-mamma.com/?topic=381074
https://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253
https://www.bg-mamma.com/?topic=381074
. Аз съм с много нисък праг на болката, но ми се стори съвсем търпимо. Не знам къде ще раждаш и ще имаш ли възможност за епидурална упойка, това също е опция. 
Абсолютно нормално е.Аз при второто раждане -планово секцио,щях да припадна от притеснение (а нямаше начин да родя нормално).Ама си казах,че това бебе все някак трябва да излезе,че съм в ръцете на най-добрият лекар и всичко ще е наред (ама тъй свалих кръвното на операционната,че ми дадоха кислород и някакво лекарство).Всичко мина като по учебник и даже мисля за още едно такова преживяване (тоя път ако може без страх).
Довери се на лекарят си и всичко ще е наред (а има и упойка , която не е срамно да си поискаш).
Довери се на лекарят си и всичко ще е наред (а има и упойка , която не е срамно да си поискаш).
Мен не ме беше чак толкова страх(пълно отсъствие на страх няма никога!) и това ми помогна да родя по-леко. Преобладаваше смелостта в мен. Настройката е много важна. Чети теми и какво са преживяли други жени (ако това те успокоява, а ако не-в никакъв случай! :Д) и се опитай да отидеш смела да раждаш. Смелостта също е усилие и избор понякога. Не е условие, защото милиони жени раждат със страх, но може да ти помогне да знаеш, че избереш ли куража, може и да мине всичко по-леко. Действително няма от какво да те е страх. Каквото и да се случи в днешно време, медицината е напреднала и ще помогне. Важно е да си подготвена и да знаеш как да дишаш, какви пози може да заемеш (аз раждах във вана, на 4 крака, на родилен стол, топка и тн общо взето всички познати пози ги минах за 7те часа раждане...). Помогнаха ми и издаването на звуци (звучи смешно, но намалява болката) и като цяло цялата ми подготовка за раждането. Единствената поза, в която не напъвах, е класическата, при която най-много боли. Информирай се и избери болница, която подкрепя тези практики. Аз раждах в държавна болница в Германия и не беше проблем това. Мисля, че в София ,,зебрите" са в този стил.
Основното обаче е настройката наред с подготовката, това отнема от страха. Моето раждане беше дори предизвикано и без упойка по мой избор. Мъжът ми ме подкрепяще, което като бременна не исках, но после размислих, и това също ми помогна.
Помисли с какво можеш да допринесеш днес за по-леко раждане и го направи. Това усилие ще увеличи усещането ти за сигурност, а останалото-както дойде, минава и заминава.
А, и още нещо. Движи се много по време на бременността, прави упражнения, разхождай се. Това на мен също ми помогна. Раждането е маратон и изисква издържливост и сила. В последните седмицо преди раждането се разхождахме по 3 до 8 км на ден с мъжа ми, което не е за всеки, но всеки може да си прецени според собствените сили колко е адекватно да се движи. Зависи и от спортната форма преди бременността. Каквото можеш, направи го сега, и самочувствието ти, че ще се справиш, ще се увеличи! Всеки труд се възнаграждава.
Основното обаче е настройката наред с подготовката, това отнема от страха. Моето раждане беше дори предизвикано и без упойка по мой избор. Мъжът ми ме подкрепяще, което като бременна не исках, но после размислих, и това също ми помогна.
Помисли с какво можеш да допринесеш днес за по-леко раждане и го направи. Това усилие ще увеличи усещането ти за сигурност, а останалото-както дойде, минава и заминава.
А, и още нещо. Движи се много по време на бременността, прави упражнения, разхождай се. Това на мен също ми помогна. Раждането е маратон и изисква издържливост и сила. В последните седмицо преди раждането се разхождахме по 3 до 8 км на ден с мъжа ми, което не е за всеки, но всеки може да си прецени според собствените сили колко е адекватно да се движи. Зависи и от спортната форма преди бременността. Каквото можеш, направи го сега, и самочувствието ти, че ще се справиш, ще се увеличи! Всеки труд се възнаграждава.
Здравеите на всички ... това ми е първото раждане страхувам се как ще родя страхувам се от болката от всичко незнам какво да правя моля съвети и малко кораж 😄 какво правят как го правят страхме е да не ми се случи нещо на мен и бебето ....голяма паника съм и с висок пулс🙂😊
Колко е висок пулсът и консултирали ли сте се с кардиолог? Питам, защото аз през цялата втора бременност имах пристъпи на тахикардия и 2 дни преди раждането ме приеха по спешност заради пулс над 200. Моят съвет е да не мислите за болката - наистина не е нещо, с което женското тяло да не може да се справи и най-често след няколко часа ще сте забравила и болка, и всички други притеснения. Но обърнете внимание на пулса, защото понякога е индикатор за сериозни проблеми
Явно си още в началото.
И мен ме беше страх през първите месеци.
Но после в 8,9 месец ,когато не можех да се наведа ,за да си вържа обувките,не можех да спя ни по гръб,ни на една стране,потях се като прасе в жегите и краката ми бяха подути,имах зверски киселини,вече ми беше все едно какво ще ме правят.Нямах търпение бебето да се роди.
Влязох в болницата без никакъв страх.
И мен ме беше страх през първите месеци.
Но после в 8,9 месец ,когато не можех да се наведа ,за да си вържа обувките,не можех да спя ни по гръб,ни на една стране,потях се като прасе в жегите и краката ми бяха подути,имах зверски киселини,вече ми беше все едно какво ще ме правят.Нямах търпение бебето да се роди.
Влязох в болницата без никакъв страх.
Здравеите на всички ... това ми е първото раждане страхувам се как ще родя страхувам се от болката от всичко незнам какво да правя моля съвети и малко кораж 😄 какво правят как го правят страхме е да не ми се случи нещо на мен и бебето ....голяма паника съм и с висок пулс🙂😊
Междувременно ще се посъветваш с личната си лекарка и гинеколог, какви начини са подходящи за теб, за да се намали или избегне болката.
Високият пулс го проследи, ако трябва, иди на кардиолог. Грижи се за себе си!
Но при всяко положение сега не си вгорчавай хубавите месеци, когато ти и бебето сте най-близки, отколкото изобщо някога ще бъдете. Наслади се на бременността.
Може би да седнеш да прочетеш една книга за бременност и раждане, да разбереш процесите и кое след кое следва? Въображението е по-страшно от всяка истина.
Иначе е нормално да се притесняваш, с всички е така, болката не е страшна и да, винаги има риск при раждане, но затова сме в болница и около лекари. Най - лошото е паниката, а паниката се "лекува" като имаш някакви познания какво да очакваш и как да реагираш. На мен това ми помогна
Иначе е нормално да се притесняваш, с всички е така, болката не е страшна и да, винаги има риск при раждане, но затова сме в болница и около лекари. Най - лошото е паниката, а паниката се "лекува" като имаш някакви познания какво да очакваш и как да реагираш. На мен това ми помогна
Е, то си е нормално да се страхуваш. Но както гласеше един пост по-нагоре, най-важна е настройката.
Когато аз влизах в болницата, санитарката, която ме придружаваше с багажа, ме попита дали ме е страх. Аз ѝ казах "Не" и тя ме изгледа с презрение. Явно искаше да ѝ кажа, че ме е страх и тя да започне да ми разказва колко е ужасно, и да гледа страха в очите ми. Казах ѝ, че няма как да ме е страх от нещо, което не знам какво е.
Моята мантра беше "Само днес!". Каквото и да се случва, само днес ще е. Колкото и да боли, само днес, всичко, мога да изтърпя за един ден! Каквото и да се случи, само днес!
Сега сигурно, ако имам второ раждане, ще ме накара да съжелявам за това, което казвам, но...Изобщо не беше толкова страшно. Изобщо не беше толкова болезнено, колкото очаквах. Поискай си епидурална.
За след раждането бях чувала колко боляла епизиотомията, как имало болезнени контракции като кърмиш и т.н., еми...не беше валидно за мен. Имай предвид, че много хора ще ти кажат само най-гадните неща, някои обичат драматизма, други пък наистина са били травмирани от раждането, но нищо не е задължително. Избери болница или лекар, на които да се довериш. Тренирай дишане. Не е глупост, помага, най-вече да овладееш страха.
Когато аз влизах в болницата, санитарката, която ме придружаваше с багажа, ме попита дали ме е страх. Аз ѝ казах "Не" и тя ме изгледа с презрение. Явно искаше да ѝ кажа, че ме е страх и тя да започне да ми разказва колко е ужасно, и да гледа страха в очите ми. Казах ѝ, че няма как да ме е страх от нещо, което не знам какво е.
Моята мантра беше "Само днес!". Каквото и да се случва, само днес ще е. Колкото и да боли, само днес, всичко, мога да изтърпя за един ден! Каквото и да се случи, само днес!
Сега сигурно, ако имам второ раждане, ще ме накара да съжелявам за това, което казвам, но...Изобщо не беше толкова страшно. Изобщо не беше толкова болезнено, колкото очаквах. Поискай си епидурална.
За след раждането бях чувала колко боляла епизиотомията, как имало болезнени контракции като кърмиш и т.н., еми...не беше валидно за мен. Имай предвид, че много хора ще ти кажат само най-гадните неща, някои обичат драматизма, други пък наистина са били травмирани от раждането, но нищо не е задължително. Избери болница или лекар, на които да се довериш. Тренирай дишане. Не е глупост, помага, най-вече да овладееш страха.
Мен не ме беше чак толкова страх(пълно отсъствие на страх няма никога!) и това ми помогна да родя по-леко. Преобладаваше смелостта в мен. Настройката е много важна. Чети теми и какво са преживяли други жени (ако това те успокоява, а ако не-в никакъв случай! :Д) и се опитай да отидеш смела да раждаш. Смелостта също е усилие и избор понякога. Не е условие, защото милиони жени раждат със страх, но може да ти помогне да знаеш, че избереш ли куража, може и да мине всичко по-леко. Действително няма от какво да те е страх. Каквото и да се случи в днешно време, медицината е напреднала и ще помогне. Важно е да си подготвена и да знаеш как да дишаш, какви пози може да заемеш (аз раждах във вана, на 4 крака, на родилен стол, топка и тн общо взето всички познати пози ги минах за 7те часа раждане...). Помогнаха ми и издаването на звуци (звучи смешно, но намалява болката) и като цяло цялата ми подготовка за раждането. Единствената поза, в която не напъвах, е класическата, при която най-много боли. Информирай се и избери болница, която подкрепя тези практики. Аз раждах в държавна болница в Германия и не беше проблем това. Мисля, че в София ,,зебрите" са в този стил.
Основното обаче е настройката наред с подготовката, това отнема от страха. Моето раждане беше дори предизвикано и без упойка по мой избор. Мъжът ми ме подкрепяще, което като бременна не исках, но после размислих, и това също ми помогна.
Помисли с какво можеш да допринесеш днес за по-леко раждане и го направи. Това усилие ще увеличи усещането ти за сигурност, а останалото-както дойде, минава и заминава.
А, и още нещо. Движи се много по време на бременността, прави упражнения, разхождай се. Това на мен също ми помогна. Раждането е маратон и изисква издържливост и сила. В последните седмицо преди раждането се разхождахме по 3 до 8 км на ден с мъжа ми, което не е за всеки, но всеки може да си прецени според собствените сили колко е адекватно да се движи. Зависи и от спортната форма преди бременността. Каквото можеш, направи го сега, и самочувствието ти, че ще се справиш, ще се увеличи! Всеки труд се възнаграждава.
Основното обаче е настройката наред с подготовката, това отнема от страха. Моето раждане беше дори предизвикано и без упойка по мой избор. Мъжът ми ме подкрепяще, което като бременна не исках, но после размислих, и това също ми помогна.
Помисли с какво можеш да допринесеш днес за по-леко раждане и го направи. Това усилие ще увеличи усещането ти за сигурност, а останалото-както дойде, минава и заминава.
А, и още нещо. Движи се много по време на бременността, прави упражнения, разхождай се. Това на мен също ми помогна. Раждането е маратон и изисква издържливост и сила. В последните седмицо преди раждането се разхождахме по 3 до 8 км на ден с мъжа ми, което не е за всеки, но всеки може да си прецени според собствените сили колко е адекватно да се движи. Зависи и от спортната форма преди бременността. Каквото можеш, направи го сега, и самочувствието ти, че ще се справиш, ще се увеличи! Всеки труд се възнаграждава.
На колко години си?
Много жени раждат и по повече часове. Хубавото е точно това, че няма нищо страшно. Точно в момента, в който си видиш детето, забравяш. На втората седмица след раждането вече мечтаех и за още деца... Поне при мен беше така. Разбира се има и раждания, при които се налага да се вземат спасителни мерки и за някои жени са много натоварващи, остават травми. Но това може да ви се случи с всичко. Просто се концентрирайте в днескашния ден и се образовайте по темата. Както казах всяко усилие се възнаграждава. А ако е нужно да ви направят секцио-нека така да е. Но е хубаво да се знае, че този ,,безболезнен" вариант хич не е ,,безболезнен", безопасен или дори адекватен без медицинска причина.
Постове в стил ,,давай секцио, какво ще четеш книги" не заслужават коментар дори, правят ми асоциация с ,,какво ще спортуваш, дай да ти направим една липосукция"
Постове в стил ,,давай секцио, какво ще четеш книги" не заслужават коментар дори, правят ми асоциация с ,,какво ще спортуваш, дай да ти направим една липосукция"
Авторке, от какво точно те е страх? Може ли да опишеш?
Авторке, от какво точно те е страх? Може ли да опишеш?
Болките не са непрекъснати, наричат се контракции. В началото са на големи интервали, има болка, когато имаш контракция, в интервалите си почиваш и ти е много приятно, както като си почиваш след час във фитнеса.
Искам да ти кажа, че сигурно и бебето ти го е страх, то има също много 'работа' да свърши, докато се роди. Ако и теб те е страх, него ще го е 2 пъти повече страх, защото усеща твоите емоции. Ти вече си го притеснила. Спри да се страхуваш!
Като ходиш на зъболекар страх ли те е? Искам да ти кажа, че болката от зъб може да бъде по-силна, плюс това е съсредоточена на по-малко място.
Нещо като пулпит или крив мъдрец?
Сериозно?
Героините са много, но то на чужд гръб (и не само) всичко е малко.
Осигури си максимално малко травматизъм,пък нека да има такива, които с удоволствие да си спомнят 7,10,12, 100 часа раждане. Тяхна си работа, но послушаш ли ги, че трябва да се станеш трудно майка и че не е толкова и че толкова жени така са родили... и че ...
Медицината е измислила как да е много по-добре и има защо да се възползваме от нея.
После ще дойдат акълите за кърменето и как да си гледате детето до пет години, защото това му е най-хубавите период и просто не можете точно вашето дете да го дават на ясли и градини да го гледат чужди хора. Следват идеите за "Слънчо" и солети, снакса от моркови, видовете сополи.
И това просто, защото идеята да си определяш кое е най-доброто лично за теб все още не ти е идвала. Ще дойде рано или късно, но до тогава?
Сериозно?
Героините са много, но то на чужд гръб (и не само) всичко е малко.
Осигури си максимално малко травматизъм,пък нека да има такива, които с удоволствие да си спомнят 7,10,12, 100 часа раждане. Тяхна си работа, но послушаш ли ги, че трябва да се станеш трудно майка и че не е толкова и че толкова жени така са родили... и че ...
Медицината е измислила как да е много по-добре и има защо да се възползваме от нея.
После ще дойдат акълите за кърменето и как да си гледате детето до пет години, защото това му е най-хубавите период и просто не можете точно вашето дете да го дават на ясли и градини да го гледат чужди хора. Следват идеите за "Слънчо" и солети, снакса от моркови, видовете сополи.
И това просто, защото идеята да си определяш кое е най-доброто лично за теб все още не ти е идвала. Ще дойде рано или късно, но до тогава?
Колко е висок пулсът и консултирали ли сте се с кардиолог? Питам, защото аз през цялата втора бременност имах пристъпи на тахикардия и 2 дни преди раждането ме приеха по спешност заради пулс над 200. Моят съвет е да не мислите за болката - наистина не е нещо, с което женското тяло да не може да се справи и най-често след няколко часа ще сте забравила и болка, и всички други притеснения. Но обърнете внимание на пулса, защото понякога е индикатор за сериозни проблеми
.. Slava na boga do 200 ne e stigal pulsa mi no 100 110 stiga moje bi zashtoto sum golqma panika stresirvam se za vsichko postoqno mislq kak zashto kak shte stane ne samo za bremenista poprincip za vsichko ... Susto razbrah na skoro che imam hasimoto dali e opasno...😊🙂🙂
Моля, пишете на кирилица!
Краткосрочни рискове при секцио:
* Смърт на родилката (точно така, това е първото, което се посочва)
* Тромбоемболия – дефинира се като „блокиране на кръвоносен съд от тромб, който може да достигне по кръвоносната система до сърцето, белия дроб и мозъка и да нанесе сериозни вреди”. Ако тромбът навлезе в мозъка, тогава се получава инсулт. Ако навлезе в сърцето, тогава причинява инфаркт. Ако попадне в белия дроб, това е белодробна емболия. Нито едно от посочените не е безобидно.
* Кървене – „Рискът от кървене, налагащо кръвопреливане нараства значително с нарастването на броя на предишните цезарови сечения.”
* Инфекция – „най-честото усложнение след секцио” засяга 85% от жените с предишно раждане и 4-5% от жените с цял околоплоден мехур. „Инфекция на раната може да възникне при 2,5% до 16% от раждалите секцио”.
* Инцидентни оперативни наранявания – най-често на пикочния мехур, червата или матката. Ако не се коригират навреме, могат да причинят други усложнения като сепсис (сериозна и опасна инфекция), бъбречна криза, образуване на фистула.
* Продължителна хоспитализация – много хора гледат на престоя си в болницата като на ваканция, а аз предпочитам своята почивка безболезнена и с по-добра храна, но всеки си знае!
* Спешна хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) – това за съжаление се е случило на тази жена. „Хисторектомията е 13 пъти по-вероятна при цезарово сечение”.
* Болка – тази малка дума е толкова силна. Болката лесно се пренебрегва, но когато се опитваш да се грижиш за новородено и по-голямо дете, рискът от болката е огромен. А болката при някои жени може да продължи с месеци. Трябваха ми 18 месеца, за да спре белегът ми да е странно изтръпнал и въпреки това чувствителен. Откъсът е от статията, акцентите са от мен: „Изследване на 242 първескини показва, че всички, подложени на секцио (планувано и по спешност) са се нуждаели от болкоуспокояващи средства, сравнени с 11% при родилите вагинално. Обезболяването с медикаменти може да има значителни последствия върху първоначалното изграждане на връзка между майката и новороденото, върху вероятността за успех с кърменето, както и върху дееспособността на майката след раждането; в допълнение, рискът от слеродилна депресия може значително да се покачи.”
* Непълноценно преживяване на раждането – „по-често съобщават неудовлетворение от раждането в сравнение с родилите вагинално... по-рядък ранен контакт с новороденото... значително по-дълго време преди първия контакт с бебето... по-често отбелязват неудовлетвореност при първоначалния си контакт с бебето”.
Дългосрочни рискове при секцио:
* Повторно приемане в болница – „... следродилно повторно приемане в болница е значително по-често при родилите с цезарово сечение”.
* Болка – „по-често съобщават за болка през първите два месеца след раждането”. Изследване на 1500 жени, родили секцио през последните 24 месеца показват, че „болките при шевовете са били сериозен проблем през 25% от времето, а от сериозен до малък проблем 83% от времето”, а шест месеца след раждането 7% от родилите секцио съобщават за болки в областта на шевовете, сравнени с 2% от родилите вагинално жени, съобщаващи за болка в областта на перинеума.
* Адхезия (срастване) – „... се случва често и покачва значително риска от усложнения при бъдещи раждания ... съобщава се за повишен риск от извънматочна бременност при жени с предишно секцио.”
* Стерилитет/субфертилност – „... по-вероятно е да не могат да заченат повече от година”.
Рискове за новороденото при секцио:
* Неонатална смърт (поставено е на първо място)
* Респираторни затруднения – „... вероятно като резултат от това, че се пропускат механизмите, задействащи резорбирането на феталните белодробни течности при нормално вагинално раждане... три пъти по-чести при цезарово сечение по желание, отколкото при вагинално раждане.”
* Астма – „за родените с планирано или непланирано секцио има 30% по-голяма вероятност за постъпване в болница поради астма в детса възраст, отколкото при родените вагинално”
* Ятрогенна незрялост – това означава, че бебето не е зряло, защото секциото е извършено преди бебето да е готово да се роди. Това се случва обикновено при плануваните цезарови сечения.
* Травма – има се предвид неволно порязване от хирурга.
* Неуспех с кърменето.
Рискове при секцио за последващи бременности:
* Руптура на матката – за повече статистика тук. Изследване на повече от 250,000 жени в Швейцария показва вероятност от руптура на матката за жена без предишно секцио 0.007%. Тази вероятност се покачва на 0.192% за жена с предишно раждане секцио, която е планувала следващо секцио и се качва дори повече до 0.397% за жени, които плануват опит за вагинално раждане при предишно секцио.
* Абнормално положение на плацентата – това означава, че плацентата се прикрепя или на отвора на шийката на матката (плацента превия), което означава, че отново трябва да родите секцио или че плацентата расте през маточната стена (placenta accreata) което може да означава, че плацентата трябва да се отстрани по хирургичен път или мануално. Това води до по-голям риск от постпартален кръвоизлив. При жените с минимум едно секцио има най-малко 3 пъти по-голям риск от плацента превия, сравнено с жени без предишни оперативни раждания. Този риск значително нараства с нарастването на броя цезарови сечения, достигайки почти 45 пъти за жени с 4 или повече цезарови сечения.
* Хистеректомия – „С нарастване на броя на цезарови сечения, нараства и риска от цезарова хистеректомия.”
* Смърт на родилката (точно така, това е първото, което се посочва)
* Тромбоемболия – дефинира се като „блокиране на кръвоносен съд от тромб, който може да достигне по кръвоносната система до сърцето, белия дроб и мозъка и да нанесе сериозни вреди”. Ако тромбът навлезе в мозъка, тогава се получава инсулт. Ако навлезе в сърцето, тогава причинява инфаркт. Ако попадне в белия дроб, това е белодробна емболия. Нито едно от посочените не е безобидно.
* Кървене – „Рискът от кървене, налагащо кръвопреливане нараства значително с нарастването на броя на предишните цезарови сечения.”
* Инфекция – „най-честото усложнение след секцио” засяга 85% от жените с предишно раждане и 4-5% от жените с цял околоплоден мехур. „Инфекция на раната може да възникне при 2,5% до 16% от раждалите секцио”.
* Инцидентни оперативни наранявания – най-често на пикочния мехур, червата или матката. Ако не се коригират навреме, могат да причинят други усложнения като сепсис (сериозна и опасна инфекция), бъбречна криза, образуване на фистула.
* Продължителна хоспитализация – много хора гледат на престоя си в болницата като на ваканция, а аз предпочитам своята почивка безболезнена и с по-добра храна, но всеки си знае!
* Спешна хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) – това за съжаление се е случило на тази жена. „Хисторектомията е 13 пъти по-вероятна при цезарово сечение”.
* Болка – тази малка дума е толкова силна. Болката лесно се пренебрегва, но когато се опитваш да се грижиш за новородено и по-голямо дете, рискът от болката е огромен. А болката при някои жени може да продължи с месеци. Трябваха ми 18 месеца, за да спре белегът ми да е странно изтръпнал и въпреки това чувствителен. Откъсът е от статията, акцентите са от мен: „Изследване на 242 първескини показва, че всички, подложени на секцио (планувано и по спешност) са се нуждаели от болкоуспокояващи средства, сравнени с 11% при родилите вагинално. Обезболяването с медикаменти може да има значителни последствия върху първоначалното изграждане на връзка между майката и новороденото, върху вероятността за успех с кърменето, както и върху дееспособността на майката след раждането; в допълнение, рискът от слеродилна депресия може значително да се покачи.”
* Непълноценно преживяване на раждането – „по-често съобщават неудовлетворение от раждането в сравнение с родилите вагинално... по-рядък ранен контакт с новороденото... значително по-дълго време преди първия контакт с бебето... по-често отбелязват неудовлетвореност при първоначалния си контакт с бебето”.
Дългосрочни рискове при секцио:
* Повторно приемане в болница – „... следродилно повторно приемане в болница е значително по-често при родилите с цезарово сечение”.
* Болка – „по-често съобщават за болка през първите два месеца след раждането”. Изследване на 1500 жени, родили секцио през последните 24 месеца показват, че „болките при шевовете са били сериозен проблем през 25% от времето, а от сериозен до малък проблем 83% от времето”, а шест месеца след раждането 7% от родилите секцио съобщават за болки в областта на шевовете, сравнени с 2% от родилите вагинално жени, съобщаващи за болка в областта на перинеума.
* Адхезия (срастване) – „... се случва често и покачва значително риска от усложнения при бъдещи раждания ... съобщава се за повишен риск от извънматочна бременност при жени с предишно секцио.”
* Стерилитет/субфертилност – „... по-вероятно е да не могат да заченат повече от година”.
Рискове за новороденото при секцио:
* Неонатална смърт (поставено е на първо място)
* Респираторни затруднения – „... вероятно като резултат от това, че се пропускат механизмите, задействащи резорбирането на феталните белодробни течности при нормално вагинално раждане... три пъти по-чести при цезарово сечение по желание, отколкото при вагинално раждане.”
* Астма – „за родените с планирано или непланирано секцио има 30% по-голяма вероятност за постъпване в болница поради астма в детса възраст, отколкото при родените вагинално”
* Ятрогенна незрялост – това означава, че бебето не е зряло, защото секциото е извършено преди бебето да е готово да се роди. Това се случва обикновено при плануваните цезарови сечения.
* Травма – има се предвид неволно порязване от хирурга.
* Неуспех с кърменето.
Рискове при секцио за последващи бременности:
* Руптура на матката – за повече статистика тук. Изследване на повече от 250,000 жени в Швейцария показва вероятност от руптура на матката за жена без предишно секцио 0.007%. Тази вероятност се покачва на 0.192% за жена с предишно раждане секцио, която е планувала следващо секцио и се качва дори повече до 0.397% за жени, които плануват опит за вагинално раждане при предишно секцио.
* Абнормално положение на плацентата – това означава, че плацентата се прикрепя или на отвора на шийката на матката (плацента превия), което означава, че отново трябва да родите секцио или че плацентата расте през маточната стена (placenta accreata) което може да означава, че плацентата трябва да се отстрани по хирургичен път или мануално. Това води до по-голям риск от постпартален кръвоизлив. При жените с минимум едно секцио има най-малко 3 пъти по-голям риск от плацента превия, сравнено с жени без предишни оперативни раждания. Този риск значително нараства с нарастването на броя цезарови сечения, достигайки почти 45 пъти за жени с 4 или повече цезарови сечения.
* Хистеректомия – „С нарастване на броя на цезарови сечения, нараства и риска от цезарова хистеректомия.”
Ето какво намерих в една друга тема. Списъкът със сигурност не е пълен, защото към тези рискове трябва да се причислят и рисковете от епидурална упойка, сред които е и парализата. Преди да родя това мен лично много ме наплаши и до последно не исках упойка. Бях чела за някои много гадни, трагични случай в този дух.... Естественото раждане също крие рискове, но много по-малко, а и при добри специалисти винаги може да се направи секцио по спешност накрая. Реално екипът, който те изражда е от голямо значение като акушерката за мен е на първо място, ако искаш да родиш успешно по естествен начин. Моята акушерка беше най-добрата, която мога да си представя. Лекарите също са важни, но ако има усложнения. Моят лекар дойде последните 10 минути преди да отрежат пъпната връв. Акушерките водят раждането.
Коя е тази друга тема?
Цитираме нечии интерпретации на някаква статия с цел... каква по-точно, че аз не схващам? Къде са източниците, за да видим изследванията, къде са множеството източници на информация, за да си я потвърдим? Ако същия човек (или друг) утре напише подобна плашенка относно естественото раждане, пак ли така безкритично ще си я цитираме или имаме специално отншение към секциото? Сигурна съм, че колкото и по-малко да са рисковете, човек с дар слово лесно може да напише не по-кратък текст! Ама не, дайте да наплашим всички (избралите секцио и тези, на които им се налага секцио), защото... защо всъщност? Да кажем колко знаем, колко сме прави, колко сме начетени, искаме да сме в тренда, да сме се наложили и да сме казали последната дума? Аз не разбирам... в това какво полезно има?
П.П. Само аз ли мразя тази дума първескиня (че ми звучи все едно за крави става дума)?
Цитираме нечии интерпретации на някаква статия с цел... каква по-точно, че аз не схващам? Къде са източниците, за да видим изследванията, къде са множеството източници на информация, за да си я потвърдим? Ако същия човек (или друг) утре напише подобна плашенка относно естественото раждане, пак ли така безкритично ще си я цитираме или имаме специално отншение към секциото? Сигурна съм, че колкото и по-малко да са рисковете, човек с дар слово лесно може да напише не по-кратък текст! Ама не, дайте да наплашим всички (избралите секцио и тези, на които им се налага секцио), защото... защо всъщност? Да кажем колко знаем, колко сме прави, колко сме начетени, искаме да сме в тренда, да сме се наложили и да сме казали последната дума? Аз не разбирам... в това какво полезно има?
П.П. Само аз ли мразя тази дума първескиня (че ми звучи все едно за крави става дума)?
Здравеите на всички ... това ми е първото раждане страхувам се как ще родя страхувам се от болката от всичко незнам какво да правя моля съвети и малко кораж 😄 какво правят как го правят страхме е да не ми се случи нещо на мен и бебето ....голяма паника съм и с висок пулс🙂😊
Колко е висок пулсът и консултирали ли сте се с кардиолог? Питам, защото аз през цялата втора бременност имах пристъпи на тахикардия и 2 дни преди раждането ме приеха по спешност заради пулс над 200. Моят съвет е да не мислите за болката - наистина не е нещо, с което женското тяло да не може да се справи и най-често след няколко часа ще сте забравила и болка, и всички други притеснения. Но обърнете внимание на пулса, защото понякога е индикатор за сериозни проблеми
100-110 си е съвсем нормален пулс, особено по време на бременност. Не знам кой ви е излъгал, че е висок. Не се притеснявайте.
И от мен един глас за положителната настройка. Ако не за друго, то поне за временно успокоение, докато наистина стане време за раждането.
Е, при мен в крайна сметка не помогна и минах под ножа, но не бих избрала доброволно секциото. Ето, три месеца по-късно още си нося последиците (ще ги нося сигурно цял живот), а много други дами в обкръжението ми с естествено раждане, още на втората седмица бяха с почти пълния си физически капацитет.
Секциото хич не е лесният и безболезнен вариант. Просто е различен начин на раждане и болките са на по-късен етап.
В крайна сметка резултатът е важен - здрави мама и бебе. Но нека все пак се вземе информирано решение за да не се окаже, че розовата представа за "лягаш на масата и всичко приключва" не е точно такава.
Е, при мен в крайна сметка не помогна и минах под ножа, но не бих избрала доброволно секциото. Ето, три месеца по-късно още си нося последиците (ще ги нося сигурно цял живот), а много други дами в обкръжението ми с естествено раждане, още на втората седмица бяха с почти пълния си физически капацитет.
Секциото хич не е лесният и безболезнен вариант. Просто е различен начин на раждане и болките са на по-късен етап.
В крайна сметка резултатът е важен - здрави мама и бебе. Но нека все пак се вземе информирано решение за да не се окаже, че розовата представа за "лягаш на масата и всичко приключва" не е точно такава.
Разбира се, че трябва информирано да се вземе решението. Но и информацията трябва да се знае доколко е достоверна и обективна. Лични мнения на база прочетено в нета... за мен не е добра информация. Пък ако някой си мисли, че коремна операция е "цветя и рози", негов си проблем. Просто не е добре и да я приравняваме с неонатална смърт, хистеректомия и подобни най-крайни състояния, до които, уви, може да се стигне и по други начини, въпреки най-добрите усилия на родители и лекари. Леко ми е писнало да се плашим едни други все с единия вид раждане. Ми ще родим, то няма накъде - вместо да се плашим, може спокойно да питаме "искаш ли да ти кажа каквото знам/мисля за...". Доста по-цивилизовано е да дадеш на човека право на избор как да се подготви психически. Да се събираме да си разказваме страхотии бих го разбрала ако сме тийнейджърки, ама уж повечето не сме.
Аз преди точно 1 година родих естествено ,но докато минавах през 11 часовите болки/контракции буквално молех сестрата да ме приспят и да родя секцио ,не се шегувам ,ревях и казвах ,че не искам да раждам ,болките бяха ужасни цели 11 часа . Бях си протрила кръста от търкане(масажиране) от болки ,на следващия ден имаше една голяяяма рана на мястото където съм масажирала. Самото раждане стана за 5-10 м и не беше кой знае колко страшно ,получих и 10 шева там ... но истината е ,че буквално след като видях моето ангелче наистина забравих цялата болка,наистина! Ако забременея още веднъж със сигурност ще родя отново естествено 🙂 и най-нероятно отново ще рева като магаре 🤣
Както днес ми каза моя лекар “Аз не мога да ти обещая, че всичко ще е наред и никой не може”. Та нормално е да се страхуваш, надали има жена, която грам да не се страхува. Риск има както и да избереш да раждаш, ама да речем, че медицината е напреднала доста и тоя риск е сведен до минимум. Относно болките, аз се успокоявам, като си казвам, че трябва да изтърпя един ден. Един ден и край. Е това в добрия случай, ако не се наложи секцио. Честно казано от него повече ме е страх, ама в крайна сметка, ако се наложи и това ще мине. Но нали ужким съм позитивна 😅 та да речем, че всички ще влезем в графа “добрия случай”. Щом другите са оцелели и ние ще успеем, недейте се терза предварително.
Всяко раждане е инвидуално. Аз имам нисък праг на болка, но бях решила да раждам естественно. Контракциите започнаха в 01:00, през нощта, а родих в 18:00ч. Наложи се секцио по мед.причини, не защото нямаше да родя, а просто на бебето тоновете падаха и не ни се рискуваше. Болят контракциите, но те не са постоянни, а някои жени дори не ги боли толкова- нещо, като месечен цикъл. Та, при едни са адски болки, при други е, като цикъл. Това е чудото живот и няма значение, как и защо. Важно е на финал да имаме здрава родилка, и здраво бебе. Вместо излишно филмиране се насладете на първата бременност, починете си. Сили ще ви трябват, много. При всеки удобен случай спете, с новородено съня е мираж. Подгответе се и не му мислете, защото най-много да ви заболи глава, а времето си тече. Подгответе се, за мисията- родител.
Здравеите на всички ... това ми е първото раждане страхувам се как ще родя страхувам се от болката от всичко незнам какво да правя моля съвети и малко кораж 😄 какво правят как го правят страхме е да не ми се случи нещо на мен и бебето ....голяма паника съм и с висок пулс🙂😊
Мен най-много ме беше страх да не се наложи секцио!
За мое щастие не ми се наложи такова нещо.
Раждала съм 3 пъти, като третият път единнственото ми и основателно притеснение беше, че е преждевременно, дори не ме интересуваше, че е седалищно. Първият път бях на твоите години, сложиха ми системи за да предизвикат раждането защото не искаше да се ражда, а вече бях в десетия месец и му беше време да излиза стига е стояло 😅 сега е голям мъж на почти 17г. В началото от системите получаваш контракции ( или си ги имаш, но със системите ги засилват) като много болезнен цикъл е, ще го изтърпиш за няколко часа, тези контракции помагат на маточната шийка да се отвори постепенно. Когато вече шийката се отвори на около 5 пръста, докторката наглася главичката, ставаш и се местиш на магарето и за по малко от 5 минути бебето вече е навънка и плаче. Второто ми беше по-дебеличко и малко по-болезнено излезе. Ако си здрава и нямаш някакви противопоказания, ти препоръчвам естествено раждане. Бих родила и още 5 пъти, щом си видиш бебчето, всичко „забравяш“ от щастие, че го виждаш! Само един съвет, научи се да напъваш правилно, правилното напъване е сякаш ходиш по голяма нужда и имаш голям запек. Не напъваш ли правилно, нищо не правиш. Още един съвет, по време на бременноста поне 1-2 месеца преди раждането, си масажирай или търкай зърната на гърдите, че да загрубее кожата ѝм, защото ако ти е много нежна кожата на зърната, ще имаш проблеми с кърменето.
П. п. скоро след това ще искаш и второ бебче и ще даваш кораж на новите мами 😉
Това със зърната и кърменето е тотална глупост И по-добре не си ги търкай, защото предизвикват контракции, а едва ли желаеш преждевременно раждане.
И по-добре не си ги търкай, защото предизвикват контракции, а едва ли желаеш преждевременно раждане.Една приятелка го е разбрала от акушерката, след като целите ѝ зърна кървяха при кърменето. Аз го правех това от средата на седмият месец с големият син, а го родих в началото на десетия месец и го кърмих две години и два месеца, докъто не забременях с вторият ми син, така, че не виждам проблем да го прави през последният месец от бременността.
Да не говорим пък, че кървящите зърна са от неправилно засукване на бебето, а не от нежната кожа на зърната.
Мен ме беше страх от раждането, ама повече ме беше страх да не се наложи спешно секцио. Затова изчетох книгата на Олга Дукат за естественото раждане и гледах лекциите на Елена Василева във фейсбук за дишане по време на раждане и нямах никакъв проблем с раждането. Цаката е да дишаш правилно и да запазиш спокойствие доколкото можеш. Контракциите се усещат в началото наистина като менструални болки. При мен започна през нощта и се върнах да си доспя. Към 8 вече не можех да спя, защото аха се унеса и дойде следващата контракция. Докато стигна до болницата, докато ме прегледат, приемат и направят всички процедури вече се задъхвах от контракциите, но между тях нищо ми нямаше. Поисках си упойка само защото не знаех колко ще боли накрая, само че я поисках твърде късно и нямаше как да сложат. Та... От цялата работа махането на шевовете от епизиотомията две седмици след раждането болеше повече.
Мен ме беше страх от раждането, ама повече ме беше страх да не се наложи спешно секцио. Затова изчетох книгата на Олга Дукат за естественото раждане и гледах лекциите на Елена Василева във фейсбук за дишане по време на раждане и нямах никакъв проблем с раждането. Цаката е да дишаш правилно и да запазиш спокойствие доколкото можеш. Контракциите се усещат в началото наистина като менструални болки. При мен започна през нощта и се върнах да си доспя. Към 8 вече не можех да спя, защото аха се унеса и дойде следващата контракция. Докато стигна до болницата, докато ме прегледат, приемат и направят всички процедури вече се задъхвах от контракциите, но между тях нищо ми нямаше. Поисках си упойка само защото не знаех колко ще боли накрая, само че я поисках твърде късно и нямаше как да сложат. Та... От цялата работа махането на шевовете от епизиотомията две седмици след раждането болеше повече.
Да не говорим пък, че кървящите зърна са от неправилно засукване на бебето, а не от нежната кожа на зърната.
Мен ме беше страх от раждането, ама повече ме беше страх да не се наложи спешно секцио. Затова изчетох книгата на Олга Дукат за естественото раждане и гледах лекциите на Елена Василева във фейсбук за дишане по време на раждане и нямах никакъв проблем с раждането. Цаката е да дишаш правилно и да запазиш спокойствие доколкото можеш. Контракциите се усещат в началото наистина като менструални болки. При мен започна през нощта и се върнах да си доспя. Към 8 вече не можех да спя, защото аха се унеса и дойде следващата контракция. Докато стигна до болницата, докато ме прегледат, приемат и направят всички процедури вече се задъхвах от контракциите, но между тях нищо ми нямаше. Поисках си упойка само защото не знаех колко ще боли накрая, само че я поисках твърде късно и нямаше как да сложат. Та... От цялата работа махането на шевовете от епизиотомията две седмици след раждането болеше повече.
Мен ме беше страх от раждането, ама повече ме беше страх да не се наложи спешно секцио. Затова изчетох книгата на Олга Дукат за естественото раждане и гледах лекциите на Елена Василева във фейсбук за дишане по време на раждане и нямах никакъв проблем с раждането. Цаката е да дишаш правилно и да запазиш спокойствие доколкото можеш. Контракциите се усещат в началото наистина като менструални болки. При мен започна през нощта и се върнах да си доспя. Към 8 вече не можех да спя, защото аха се унеса и дойде следващата контракция. Докато стигна до болницата, докато ме прегледат, приемат и направят всички процедури вече се задъхвах от контракциите, но между тях нищо ми нямаше. Поисках си упойка само защото не знаех колко ще боли накрая, само че я поисках твърде късно и нямаше как да сложат. Та... От цялата работа махането на шевовете от епизиотомията две седмици след раждането болеше повече.
Напълно съм съгласна, че дишането е много важно!
Хубавото е, че не всяка жена се налага да я шият, някои жени не се разкъсват!
Аз незнам дали щях да се разкъсам, но ме цепнали да бил после равен шевът и да зараствал по-хубаво. Анестезиоложката ни беше семейна приятелка и вместо местна упойка ми сложила пълна докато ме шили, за което съм и благодарна. При второто раждане се цепнах и ме шиха с местна упойка, при което усещах всеки бод, беше ужасно. Заради пълната упойка първият път ми казаха първото кърмене на бебето да е след няколко часа мисля, че около 6 но вече не помня точно. Но определено пълната упойка при шиенето си беше много по-добре (лично мнение). Майка ми роди 3 деца и не се цепна изобщо, но най-тежкото беше 3100 грама.
Може ли да се утешаваме взаимно.Аз съм сигурна авторке че ако отидеш на зъболекар ще се държиш по-смело от мене.Няма такова дърпане, циркове и свличане на стола,ама съм родила и не ме е страх,мина ми страха всичко е поносимо,това не пречи да съм много зле и с иглите същата работа.Да не говорим пък от солариум как съм получавала паник атаки,от козметични процедури също,на перманентен грим дърпане,страшно.Та може и пъзли(като мене) да раждат ,то си е природно.Ако беше толкова страшно никоя нямаше 2,3 да ражда,светът да се е свършил.Има къде по-страшни операции,интервенции и гадости.
Не знам защо се напрягаш с мисли 😂 аз преди да родя вобще не се интересувах защото не искам да се притеснявам излишно така или бебчето ще си излезе на бял свят така първоначалните болки не са много силни търпят се, след това последните няколко минути са доста болезнени но това е щастие за цял един живот заслужава си Бог да пази теб и бебето ти❤️
Става дума за няколко часа само. Минава и заминава. Няма смисъл месеци да се притесняваш за няколко часа. Да, никой не иска да го боли, но жените сме създадени да можем да се справим, чисто биологически. А и наградата си заслужава!
Погледни колко хора има по улиците. Всеки един е излязъл от "там". Така че спокойно, нещата са под контрол, природата и медицината са го измислили.
Погледни колко хора има по улиците. Всеки един е излязъл от "там". Така че спокойно, нещата са под контрол, природата и медицината са го измислили.
Абсолютно.
Освен това не се започва рязко с някакви адски болки. Човек има време да се настрои.
Аз първо чаках да видя дали наистина се започва. После хапнахме, взех душ, закарахме кучето при приятели, досъбрах багажа и чак тогава се отправихме към болницата.
Пък който няма време за всичките тия неща, си е чист късметлия, че толкова бързо е минало
Освен това не се започва рязко с някакви адски болки. Човек има време да се настрои.
Аз първо чаках да видя дали наистина се започва. После хапнахме, взех душ, закарахме кучето при приятели, досъбрах багажа и чак тогава се отправихме към болницата.
Пък който няма време за всичките тия неща, си е чист късметлия, че толкова бързо е минало
Честно казано ако пак ми предстоеше раждане хич не бих си губила времето в страхове. Раждах 2 пъти секцио и искам да ти кажа, че страха и там е голям, защото си е операция. А аз съм сигурно най-страхливия човек на земята и ме е яд, че последните месеци ги загубих да мисля за пустото раждане вместо да си изживея дните спокойно и да се радвам на момента. Първият път вече не си го спомням понеже беше преди близо 11г и то с пълна упойка, но сега раждах януари тази година и бях със спинална. Ужасно ме беше страх от самата упойка, парализа, кръвозагуба и всякакви такива щуротии . Мина толкова гладко, екипа толкова ме предразположи . В операционната и пред операционна цареше празник , лекарите се радваха, шегуваха се с мен. Мина толкова бързо,че докато разбера и извадиха бебето. Спомените ми са толкова приятни, че ще ги помня цял живот. Раждането е уникално и се преминава през някои по неприятни моменти, но накрая се пазят страхотни спомени. Разбира се има и много травмиращи раждания,но това се случва при усложнения, а при теб съм сигурна,че всичко ще е наред. Казва ти го човек, който наистина много се страхува и вдигам пулса от нищото и съм си тревожна личност. Това ще ми останат най хубавите моменти в живота . И честно казано не искам повече деца, но ако можех пак бих искала да изпитам само раждането и емоцията. Иначе нямам нерви за гледане повече 😁. Постоянно ходех и питах разпитвах вече родилите майки какво е усещането и те всички ме успокояваха , но аз не и не. За това ако можеш се вслушай. Ако успееш , ще преживееш и магията на раждането.
Препоръчани теми