Страх ме е да раждам

Коя е тази друга тема?
Цитираме нечии интерпретации на някаква статия с цел... каква по-точно, че аз не схващам? Къде са източниците, за да видим изследванията, къде са множеството източници на информация, за да си я потвърдим? Ако същия човек (или друг) утре напише подобна плашенка относно естественото раждане, пак ли така безкритично ще си я цитираме или имаме специално отншение към секциото? Сигурна съм, че колкото и по-малко да са рисковете, човек с дар слово лесно може да напише не по-кратък текст! Ама не, дайте да наплашим всички (избралите секцио и тези, на които им се налага секцио), защото... защо всъщност? Да кажем колко знаем, колко сме прави, колко сме начетени, искаме да сме в тренда, да сме се наложили и да сме казали последната дума? Аз не разбирам... в това какво полезно има?

П.П. Само аз ли мразя тази дума първескиня (че ми звучи все едно за крави става дума)?

100-110 си е съвсем нормален пулс, особено по време на бременност. Не знам кой ви е излъгал, че е висок. Не се притеснявайте.

И от мен един глас за положителната настройка. Ако не за друго, то поне за временно успокоение, докато наистина стане време за раждането.
Е, при мен в крайна сметка не помогна и минах под ножа, но не бих избрала доброволно секциото. Ето, три месеца по-късно още си нося последиците (ще ги нося сигурно цял живот), а много други дами в обкръжението ми с естествено раждане, още на втората седмица бяха с почти пълния си физически капацитет.
Секциото хич не е лесният и безболезнен вариант. Просто е различен начин на раждане и болките са на по-късен етап.
В крайна сметка резултатът е важен - здрави мама и бебе. Но нека все пак се вземе информирано решение за да не се окаже, че розовата представа за "лягаш на масата и всичко приключва" не е точно такава.

Излез на улицата и гледай хората. Всеки човек, който мине е роден някак. Четенето в нета изобщо не помага.

Разбира се, че трябва информирано да се вземе решението. Но и информацията трябва да се знае доколко е достоверна и обективна. Лични мнения на база прочетено в нета... за мен не е добра информация. Пък ако някой си мисли, че коремна операция е "цветя и рози", негов си проблем. Просто не е добре и да я приравняваме с неонатална смърт, хистеректомия и подобни най-крайни състояния, до които, уви, може да се стигне и по други начини, въпреки най-добрите усилия на родители и лекари. Леко ми е писнало да се плашим едни други все с единия вид раждане. Ми ще родим, то няма накъде - вместо да се плашим, може спокойно да питаме "искаш ли да ти кажа каквото знам/мисля за...". Доста по-цивилизовано е да дадеш на човека право на избор как да се подготви психически.  Да се събираме да си разказваме страхотии бих го разбрала ако сме тийнейджърки, ама уж повечето не сме.

Аз след секцио се възстанових по-бързо отколкото след "нормално" раждане,но затова всички сме различни.
Със сигурност ако имам трето дете пак ще е секцио.

Аз преди точно 1 година родих естествено ,но докато минавах през 11 часовите болки/контракции буквално молех сестрата да ме приспят и да родя секцио ,не се шегувам ,ревях и казвах ,че не искам да раждам ,болките бяха ужасни цели 11 часа . Бях си протрила кръста от търкане(масажиране) от болки ,на следващия ден имаше една голяяяма рана на мястото където съм масажирала. Самото раждане стана за 5-10 м и не беше кой знае колко страшно ,получих и 10 шева там ... но истината е ,че буквално след като видях моето ангелче наистина забравих цялата болка,наистина! Ако забременея още веднъж със сигурност ще родя отново естествено 🙂 и най-нероятно отново ще рева като магаре 🤣

Както днес ми каза моя лекар “Аз не мога да ти обещая, че всичко ще е наред и никой не може”. Та нормално е да се страхуваш, надали има жена, която грам да не се страхува. Риск има както и да избереш да раждаш, ама да речем, че медицината е напреднала доста и тоя риск е сведен до минимум. Относно болките, аз се успокоявам, като си казвам, че трябва да изтърпя един ден. Един ден и край. Е това в добрия случай, ако не се наложи секцио. Честно казано от него повече ме е страх, ама в крайна сметка, ако се наложи и това ще мине. Но нали ужким съм позитивна 😅 та да речем, че всички ще влезем в графа “добрия случай”. Щом другите са оцелели и ние ще успеем, недейте се терза предварително.

Всяко раждане е инвидуално. Аз имам нисък праг на болка, но бях решила да раждам естественно. Контракциите започнаха в 01:00, през нощта, а родих в 18:00ч. Наложи се секцио по мед.причини, не защото нямаше да родя, а просто на бебето тоновете падаха и не ни се рискуваше. Болят контракциите, но те не са постоянни, а някои жени дори не ги боли толкова- нещо, като месечен цикъл. Та, при едни са адски болки, при други е, като цикъл. Това е чудото живот и няма значение, как и защо. Важно е на финал да имаме здрава родилка, и здраво бебе. Вместо излишно филмиране се насладете на първата бременност, починете си. Сили ще ви трябват, много. При всеки удобен случай спете, с новородено съня е мираж. Подгответе се и не му мислете, защото най-много да ви заболи глава, а времето си тече. Подгответе се, за мисията- родител.

Мен най-много ме беше страх да не се наложи секцио!
За мое щастие не ми се наложи такова нещо.
Раждала съм 3 пъти, като третият път единнственото ми и основателно притеснение беше, че е преждевременно, дори не ме интересуваше, че е седалищно. Първият път бях на твоите години, сложиха ми системи за да предизвикат раждането защото не искаше да се ражда, а вече бях в десетия месец и му беше време да излиза стига е стояло 😅 сега е голям мъж на почти 17г. В началото от системите получаваш контракции ( или си ги имаш, но със системите ги засилват) като много болезнен цикъл е, ще го изтърпиш за няколко часа, тези контракции помагат на маточната шийка да се отвори постепенно. Когато вече шийката се отвори на около 5 пръста, докторката наглася главичката, ставаш и се местиш на магарето и за по малко от 5 минути бебето вече е навънка и плаче. Второто ми беше по-дебеличко и малко по-болезнено излезе. Ако си здрава и нямаш някакви противопоказания, ти препоръчвам естествено раждане. Бих родила и още 5 пъти, щом си видиш бебчето, всичко „забравяш“ от щастие, че го виждаш! Само един съвет, научи се да напъваш правилно, правилното напъване е сякаш ходиш по голяма нужда и имаш голям запек. Не напъваш ли правилно, нищо не правиш. Още един съвет, по време на бременноста поне 1-2 месеца преди раждането, си масажирай или търкай зърната на гърдите, че да загрубее кожата ѝм, защото ако ти е много нежна кожата на зърната, ще имаш проблеми с кърменето.
П. п. скоро след това ще искаш и второ бебче и ще даваш кораж на новите мами 😉

Това със зърната и кърменето е тотална глупост И по-добре не си ги търкай, защото предизвикват контракции, а едва ли желаеш преждевременно раждане.

Една приятелка го е разбрала от акушерката, след като целите ѝ зърна кървяха при кърменето. Аз го правех това от средата на седмият месец с големият син, а го родих в началото на десетия месец и го кърмих две години и два месеца, докъто не забременях с вторият ми син, така, че не виждам проблем да го прави през последният месец от бременността.

Гърдите нямат нужда от подготовка за успешното кърмене. За разранени зърна се препоръчва кремче с ланолин и толкова.
Акушерката е останала в миналия век, както много често се случва.

Да не говорим пък, че кървящите зърна са от неправилно засукване на бебето, а не от нежната кожа на зърната.

Мен ме беше страх от раждането, ама повече ме беше страх да не се наложи спешно секцио. Затова изчетох книгата на Олга Дукат за естественото раждане и гледах лекциите на Елена Василева във фейсбук за дишане по време на раждане и нямах никакъв проблем с раждането. Цаката е да дишаш правилно и да запазиш спокойствие доколкото можеш. Контракциите се усещат в началото наистина като менструални болки. При мен започна през нощта и се върнах да си доспя. Към 8 вече не можех да спя, защото аха се унеса и дойде следващата контракция. Докато стигна до болницата, докато ме прегледат, приемат и направят всички процедури вече се задъхвах от контракциите, но между тях нищо ми нямаше. Поисках си упойка само защото не знаех колко ще боли накрая, само че я поисках твърде късно и нямаше как да сложат. Та... От цялата работа махането на шевовете от епизиотомията две седмици след раждането болеше повече.

Напълно съм съгласна, че дишането е много важно!
Хубавото е, че не всяка жена се налага да я шият, някои жени не се разкъсват!
Аз незнам дали щях да се разкъсам, но ме цепнали да бил после равен шевът и да зараствал по-хубаво. Анестезиоложката ни беше семейна приятелка и вместо местна упойка ми сложила пълна докато ме шили, за което съм и благодарна. При второто раждане се цепнах и ме шиха с местна упойка, при което усещах всеки бод, беше ужасно. Заради пълната упойка първият път ми казаха първото кърмене на бебето да е след няколко часа мисля, че около 6 но вече не помня точно. Но определено пълната упойка при шиенето си беше много по-добре (лично мнение). Майка ми роди 3 деца и не се цепна изобщо, но най-тежкото беше 3100 грама.