Какъв съвет да дам на сина си?

Aко са толкова близки приятели би трябвало да уважи избора му да не отиде, както и да не споделя причината. Ако ставаше дума за мое дете бих го посъветвала да следва избора си и да отиде. Друг континент, култура, преживявания, опит. Това ще го обогати, независимо дали ще го оцени в момента.

Явно просто не желае момчето. Моята дъщеря например също не беше фен на студентските бригади. Вместо това си намери хубава работа тук и така изкара студентството.
Не на всеки би му харесало да е обслужващ персонал в Щатите например.
Що се отнася до това какво да кажете на синът си, обяснете му, че вече не са деца, а големи мъже и не е необходимо да са 24/7 заедно. Дори и да не отидат заедно на бригадата, те пак ще си останат приятели, тъкмо като се видят след това ще има какво да си разказват.

Мисля, че трябва да му обясните как в тези години е нормално хората да формират свое собствено мнение и да уважават чуждия избор. Щом момчето не иска да ходи на бригада, няма нужда да му се сърди. Това е негов избор и няма да им развали приятелството, ако не се виждат 3 месеца. Ще си комуникират онлайн.

На бригадата ще срещне много нови хора и ще създаде приятелства. Все пак колкото и да е интровертен, отива в чужда държава и няма познати, ще намери някакви контакти. Ще има колеги, съквартиранти, ще срещне нови хора.

Че вече е голям и е редно всеки да има собствена воля и желания. И че трябва да ги следва сам.
Детската градина свърши.

Да какво е тоива консултиране, те женени ли са?

Да следва собствените си желания

Отдавна е трябвало да го научите, че за да живее трябват пари.
Приятелствата най-често не са за цял живот.

Попитайте го дали утре като завършат к започнат да си търсят работа пак ще се води от факта дали аверчето му ще е наоколо? Нека си помисли хубаво.

Нека приеме ситуацията като част от съзряването . От тук започва животът на възрастен, ще го събира и разделя с различни хора, ще попада и споделя различни ситуации и съдби. Това учи, калява и оформя характер.
Интересно е и само от него зависи с кого и как ще премине по пътя. Късмет🍀

Ходенето на бригада не е цветя и рози. Ако това момче не желае, защо настоява да са заедно? Все пак всеки си има живот, приятелството си е приятелство, но няма как да накараш един човек да направи нещо, което очевидно не желае.
Била съм две години в Америка на бригада и работата е много, уморително е, не че тук не се работи, но е съвсем друго. Гърбят те до последно, понякога и повече от това. Някъде не се държат особено уважително.
От друга страна опитът е добър, справяш се сам. Не е лесно, но е интересно и определено подкрепям ходенето, но наистина, ако няма желание и отиде и осъзнае, че не е трябвало да е там... какво? Това са доста пари само за отиването, 4 месеца не са никак малко на другия край на света.

Подкрепям мнението на ccvet. Такъв е животът, някои пътища трябва сами да си ги извървим. Те ще поддържат връзка, има хиляди социални мрежи.

Нездраво вкопчен е вашият син в приятеля си. Може би другия младеж го усеща и опитва да се дръпне и да си извоюва малко лично пространство. Все пак оттук нататък животът все повече ще ги разделя. Ще имат гаджета (ако вече нямат), ще работят различни неща, ще създадат семейства, твърде е вероятно някой от тях да смени местожителство, няма как да са заедно както досега. Това му кажете и го накарайте да се замисли. Отдавна не са в детската градина.

Развиването на самостоятелност много помага в живота, може да наблегнете на това.

Дали е несигурен и приятелят дава сигурност,  по-отворен и  предприемчив, да не казвам нахален и синът върви по прокаран път? Възможно  да е  и обратното,  да не иска да ходи далеч, защо не вникнете в причината , а търсите  на повърхността?

Е, хайде сега!
Да почнем от зората на изграждането на идентичност Синът ви е голямо момче - студент. Той вече трябва да е научил, че в неговия "филм = живот" главният герой е ТОЙ и никой друг. Второстепенни роли имат родителите, братя и сестри, и вече третостепенни са приятели и гаджета, съквартирани, съученици, учители, близки, гурута и т.н.
Всяко тяхно решение трябва да вземат ТЕ! Не само да го вземат, а и да го отстояват и да поемат последствията му. Всяко желание се съобразява със собствените же;ания, мечти, възможности, стремежи, планове за бъдещето и т.н. Обсъжда се с второстепенните и третостепенните герои, с непознати с цел доформиране на собственото мнение. Но когато вземем решение то е наше и не бива да осъждаме някой за него.

Приятеството е странно нещо и е нормално през годините д атърпи промени. Промени, не само развитие. От детската градина допирните точки са едни, а големи момчета вече мислят и се целят различно в живота. Има съперничество, ревност и състезание, така, че какви са мотивите на това момче - приятел са неясни.

За това дали да пътува, дали да се ожени, какво да учи и т.н. решава сина ви. В крайна сметка в този живот имаме само себе си. Няма какво да гради живота си, съобразявайки се с приятел от детската градина. И сам ще се справи и нови приятели ще намери и вас - най важните има.

Бригадите са страхотно нещо. Дават самочуствие, опит и обогатяват младежите. Въобще не се колебайте.
Насърчете сина си да се развива, да търси нови среди и познанства, любови и приятелства, а детските приятелства ако са истински ще останат - ако ли не са истински и се разпаднат от това, че не си послушал приятеля, то такива фалшиви отношения няма какво да се пазят. Въобще не мисля, че е дилема неоодобрението на приятел. Виж ако дойде и каже "Брат, ти си лабилен и в чужбина ще превъртиш"! да се замислиш, но такива недомлъвки - това не е е приятелско!