Отчаяна съм!!!Повече от месец не иска да яде...

Всъщност точно това направих аз веднъж с дъщеря ми, когато беше на около година и половина и нищо не й стана. Тогавашната й бавачка много държеше детето да си изяжда 'всичко' и в резултат ми предаваше в петък злоядо дете... Оставих я гладна от петък вечерта до неделя на обяд. Не припадна, нито й се случи каквото и да било друго лошо с изключение на това, че подгони една майка, която хранеше детето си с пюре 

Не мога да ти дам съвет, защото ако можех и моето щеше да яде. Но мога да ти споделя опита си и поне малко по-леко да ти стане от това, че има и други...
 
На същата възраст - малко след година и половина, и моят син отказа да яде. Това, което описваш, е същото, което беше при нас, затова няма да го повтарям. Известно време продължихме с какви ли не финтове да се опитваме, но ината овнешки се оказа непреодолим и накрая спряхме детската кухня. От домашните манджи също не искаше. Полека-лека взе да октазва и другите неща и прогресивно да ограничава асортимента. Сега да не ти казвам какво яде... Храни, които са далеч от тези, които пише по книгите че трябва да се ядат. Млечни продукти по изключение; не яде сирене - "гадно" било; кашкавалът също бил гаден; кисело мляко - не обичал; нито прясно; корнфлейксове - да, ама ако ги хрупа на сухо, а не накиснати с мляко. С нищо не можеш да го излъжеш. Млечните продукти, които от време на време хапва, са кашкавал върху пица (настръхва ти косата, като споменавам "пица", ама това е единственият начин да дам кашкавал, че и колбас заедно с това), от време на време Danonino, което е пълно с изкуствени съставки, но поне е млечен продукт, при това обогатен с калции и желязо, и сухо мляко, ама на сухо (разбирай сипва си го с лъжичката от кутията в устата  ). С месото положението е аналогично - за ужас на мен, дето съм изчела сума ти книги за хранене - малкото месо, което приема, е под формата на колбаси, но не филе (и то било "гадно"), ами...кренвирши и луканка... Няма да продължавам с подробности. Ревала съм с часова заради това. Тайната ми надежда е като тръгне наесен, живот и здраве, на детска градина, нещо да се промени, но тази надежда е малка, защото става въпрос за изключително инатливо овне. То и аз съм овен, но няма нищо общо. Малкото е нещо неописуемо. На всичкото отгоре трябва да се правя, че изобщоне ми пука дали ще яде, защото усети ли напрежението у мен, инатът се удвоява...
Хубавото е, че поне хапва редовно плодове (ама само някои) и зеленчуци (също само някои). Яде и яйца. Това е. Другото са въглехидрати - макарони, ама само с масло, без сирене, тестени закуски и подобни 

Личната му лекарка е от тези, които смятат, че природата си знае работата и изобщо не е обезпокоена. Категорична е, че хранителни добавки не трябва да му се дават. Смята, че с храните, които яде, си компенсира и набавя каквото организмът му иска. Другото хубаво и изключително изненадващо за мен е, че расте много добре и то без да е дебел заради въглехидратните храни, които преобладават в избора му. Висок е над нормата за възръстта си. Изключително енергичен и див, не спира да беснее. Кръвните му показатели също са добри. Явно природата наистина си знае работата... 

Това е. Много е трудно и ужасно добре те разбирам като казваш, че си отчаяна. Добрият вариант ще е да прояде. Лошият - като при нас - да се примириш, че няма да прояде както трябва. Пожелавам ти от сърце при вас да е добрият вариант! 

Пропуснах да спомена, че и това с гладуването съм го играла - не променя нещата. Гладен е, иска нещо, но като му предложиш сирене или нещо друго от групата на "полезните", отсича "гадно е" и си заминава... Склонен е да не яде, но не и да хапне каквото по принцип не яде. Не знам дали вярвате... 

Ами аз вярвам,щото и при нас е така.Ето днес отново започвам с глада,сутринта не съм му дала да яде и ще продължим така,докато си изяде това,което аз кажа,пък да видим какво ще стане.

Дано само ти да не отстъпиш първа! 

Има злояди деца, били те и превърнати в такива от родителите си....Моето дете е такова, напоследък и аз търся вина за това у себе си....по- точно определение от злоядо дете не бих могла да дам за дъщеря си..Ситуацията ни е сходна с Тази на Петлето- отказва всякакви там, манджи, супи, месо...и не по- причина, че тъпче солети, зрънчо и кроасани...тези екстри вече не се предлагат ....просто отказва да яде всякакви манджести разновидности...

В никакъв случай родителите на злояди деца не са вманиачени, по- скоро загрижени и разтревожени...и наистина гладуването не помага- Еднократно може би, нали като се нахрани детето е сито...после пак отказва да яде...е може ли да държиш дете през ден гладно, да го чакаш да огладнее здраво, за да го нахраниш?

Ако вярваш, че това е правилното решение, да! И не ги държа аз гладни, те сами се държат  .
Може и да не вярвате, но както и преди съм писала, знам какво е да отказва детето ти да яде и глада е начина за справяне с проблема. Колкото до градината, има майки които като си взимат децата и разберат, че не са яли веднага вадят кроасаните, бисквитите и т.н. да ръфат отрочетата  , по пътя за вкъщи ...
Аз предпочитам да са гладни вместо да ги тъпча с луканка ... въпрос на преценка и избор.

Който си е нямал злоядо дете, той не знае и не може дори и за миг да си представи какво е това. Една майка може да се докара съвсем сериозно до психиатрия опитвайки се да изхрани качествено злоядото си дете.
Моят син точно на година и половина отказа изведнъж да се храни. Избираше си само мляко, сирене, кашкавал и сокове - причината бяха 8 зъба, които поникнаха за 2 месеца и рязка смяна на позната му обстановка + раздяла с фетиша му (любимото одеяло), докато се усетя, че детето се е привързало толкова много.
Подборът на този вид храна си остана трайно в менюто му, докато детето изведнъж спря да се храни изобщо. Оставих го на гладна диета дни на ред. Детето се обезводни, спря да пишка, да ака, а като излизахме на разходка не искаше да играе, защото нямаше сили, а само седеше на пейка и си смучеше пръстчето (това никога не го прави в будно състояние).
За общо сведение ще кажа, че през този период щях да се радвам и на солетки и кроасанчета да си хапне, но не би.
Принудих се да го храня нощем докато спи с едно шише с биберон на Авент с огромна дупка. Пасирах овесени ядки, орехи, мед, авокадо и всякакви калорични храни, за да му правя калорийни бомби. Самата аз в този период от нерви качих над 10 килограма.
Най-сетне открих причината и тя беше ревност. Освен детето си ми водеха да гледам и едно приятелско дете. Това е била реакцията на моя син. Чрез неяденето си е бил сигурен, че държи вниманието ми към него. 
Рецепта няма. Някои мами са дали разкошни съвети и ако имам второ ще черпя опит  , но децата са ужасно различни.

Според мен се вманиачавате на тема хранене. Детето има право да яде по-малко и да не харесва нещата, които му се дават. Аз съм на мнение, че не е фатално да се пропусне хранене или да се изяде половината или някаква част от храната. Доколкото разбирам притеснението не е, че детето не яде изобщо (както подвежда заглавието), а че яде по-малко и проявява претенции. Това определено не е страшно - детето има право да яде по-малко.
Когато захранвах дъщеря ми тя категорично отказваше пюрета. Но аз бях решила, че на обяд ще се яде пюре. И по този повод един месец на обяд е яла по 1-2 лъжички, без нищо друго. Към 18.00 - малко плодово пюре. И в 21.00 - мляко. Т.е. от 09.00 сутринта до 18.00 реално не е яла нищо. И какво от това - после като реши да яде пюре не е имала проблеми. И сега не харесва всеки ден храната. Като не я харесва - не яде. И досега не е започнала да плаче от глад.

Синът ми( големият) е на 10 години и също отказва да яде. И как ще иска, като изяжда по полових кутия сухи пасти?! Забраних му всякакви боклуци от рода и резултат имаше. Погладува, погладува и накрая си сипа сам да яде. При по- малкия, когато беше бебе се научи да пие от биберона в болницата и отказваше гърдата. Ами съвестно или не забраних да се дава биберон, като си помислих, че като огладнее ще се върне сам към гърдата. Така и стана. Върна се към гърдата и изобщо не искаше нищо различно от нея, та, минахме в другата крайност .
Трябва да си упорита и ясно да покажеш кой диктува и кой възпитава. Иначе ще ти се качат на главата и рискуваш да тичаш с лъжицата, а отсреща да ти се плезят . Успех  .

Стига с тая диагноза `злоядо дете=вманиачен родител`.
Какъв родител съм аз, след като единия от близнаците ми е злояд, а другия нормално хранещ се?

Е, това, че са близнаци, не означава и че са клонинги. Явно имат нужда от различно количество храна. Сигурно имат и разлики в метаболизма. Ако "злоядият" се развива нормално, къде е проблемът?
А може той да се храни нормално, а другият да е склонен към преяждане?
Кой и как определя количеството на "нормалното" хранене, това не мога да проумея. 

Ако детето не боледува много, играе и е в добро настроение, значи няма проблем. Няма нужда да му треперите колко яде. Моят Камен е на 12, яде много малко в сравнение с другите ми деца, дребен е, слаб, но боледува рядко и като цяло се развива добре. Не ще да яде? Ако ще.

Именно, това имах предвид. Не може на всяка майка със злоядо дете да се слага клеймо `маниачка`.
Но, че някой майки на злояди деца изпадат в крайности и сякаш живеят за следващата хапка на детето си, също е абсолютно вярно.
Синът ми на 4г. е 11,5кг., до към годинката му се тревожех, но след това го преодолях /с помощта на Шани, много пъти съм го казвала  /. До 2г. пи само мляко, е какво ... нали е здрав  Преди изследвания му правех на 6м., еми и това спрях, винаги бяха наред.

Как`Сийка, не преяжда сестра му, храни се съвсем нормално, също е слаба. Имаш предвид, че може природата да е разпределила грешно апетита им ли?  Не е, ама неговия при секциото не са го извадили, та си остана за мен    

Неее, имах предвид, че "нормалното" е субективно понятие. Всеки организъм си има собствени нужди и никой не може да определи какви са те, не и обикновеният човек. Ти си решила, че едното се храни нормално, а другото - не. Но може да е обратното - "злоядото" да се храни нормално, а другото да е от щастливците, които могат да ядат много, без да напълняват. 

ПП За всички притеснени - четете статии за фотосинтезиращите йоги.