Как ви се отразява престоя вкъщи по майчинство?

Започнах работа за малко, когато дребното беше на 7 месеца. До момента все работя с някакви прекъсвания. Ами, честно казано, ми е в пъти по- добре да си седя вкъщи  Никога не съм спирала т.нар. социални контакти, че да ми липсват. Не смятам, че съм затъпяла покрай седенето вкъщи с детето- тъпият си е тъп и без това. Така че лично на мен ми се отразява прекрасно седенето у дома 

и аз така

Полудявам е меко казано!!! В къщи съм си от третия месец... Ръководех довършването на апартамента цяла бременност, майстори, материали, нервиииии...Едва сварихме за бебока да се нанесем. Добре, че излезе спокоен момък, че аз толкова нерви потроших!!!
Сега искам на работа, имам чувството, че ще изтърва всички възможности за развите. Точно сега нещата са доста динамични. Но не мога да оставя детето на гледачка или на майка ми. Живее доста далеч от нас и воденето и прибирането всеки ден би било лудост!
Лошото е, че всичко обира мъжа ми. Просто ми е трудно да се контролирам. Все едно съм бременна , всичко ме дразни. Дано поне успея на есен да върна, а имам към 60 работни дни отпуска. Ама кат си знам хората, нема да ме оставят, все ще ме викат за глупости.

На мен престоя по майчинство ми се отрази прекрасно За мен семейството и децата винаги са били приоритет, никога не съм имала колебания "майчинство-или-кариера" . Пък и професията ми позволява да работя вкъщи, тъй че съм имала достатъчно лични и професионални ангажименти, които да ме поддържат във форма.

да, и аз така като , даже говорих вчера с шефа че ще се връщам лятото, малаката ще направи 1 год. и малко след това хааййде мама на работа, а Габи на ясла, много исках да си почина и си починах, но се нерва на детето а това не е добре, не че не ми е хубаво с бебка, но се улавям на моменти как 'оглупявам', говоря само за памперси, зъби, лазене, детски стоки и пюрета, поне за 9 мес. откакто съм в къщи разбрах че не ставам за многодетна майка, ще се задоволим с едничко май!това не е моята стихия, добре че имаме най-прекрасната баба на света!

Първото ми майчинство беше страхотно. Постоянно бях навън - все си измислях разни задачи и трапосвах из улиците. Но и това омръзва. Аз съм работохолик и много ми липсва динамиката и срещата с хора. Миналото майчинство издържах 11 месеца и после се върнах на работа /честно казано и в работата не издържаха по-дълго без мен/. Сега е зима, а и този грип ме карат да си стоя в къщи, от което и аз малко лудвам. По-често изпадам в депресии и нервни кризи. Слава Богу от работата ми пращат неща, които да свършвам в къщи. Това ме кара да се чувствам полезна, а и така не се откъсвам от това, което работя. Сега гледам с надежда напред - когато се запролети и бебо е достатъчно голям, за да се разхождаме; взимаме баткото от детска и тати от работа...

Като прочетох какво сте написали и започнах да се замислям и за други неща... Как ще ми бъде трудно един ден да тръгна на работа. Явно както се казва "угодия няма". Човек като свикне да разполага с времето си сам, да може да спи, когато му се спи, да яде, когато му се яде, да излезе, когато му се излиза, да чете, каквото му е интересно... После работният режим сигурно се приема за някакво изтезание. Вярно, че и бебето си е един шеф - тогава пък с него трябва изцяло да се съобразява човек. Но това е коренно различно от ходенето на работа за някакви пари, които до никъде не стигат, колкото и да е голяма заплатата. А и един успех в кариерата не се равнява на един успех в майчинството, както и един провал в кариерата нищо не значи пред провала с детето...
Но със сигурнаст, както и да разсъждава човек, периодите на скука и отчуждение си ги има. А пък това , че било както си го направиш, донякъде е вярно, но и не е. Не можеш да завъртиш света около себе си и да намериш така лесно на кого да си оставиш детето, а същевременно и с кого да се видиш. Не можеш да смениш работното време на приятелите и съпруга си. А при мен и друго не става - както си падам по динамичните занимания - не мога точно сега като бременна да си го позволя, а и като ми се роди детето не виждам как ще събера сили. Пасивните глезотии като масажчета, козметици и маникюри някак не ми се нравят... А всякакви там ръкоделия няма да ми помогнат, а само ще ми трупнат още диоптри.
И ми остава само да си чакам детето - поне обичам децата и с години съм работила с деца - това поне ще ми е приятно. А и са прави тези, които казаха, че детето веднъж е малко и точно тогава има нужда от майка си.

Ами още на 2 месец полудях, въпреки че не съм спирала да работя реално, защото работя от вкъщи, но ми липсват контактите с хора! Иначе по цял ден стоях с майките в градинките и май това не е за мен. Колкото и да обичам малката започнах всеки ден да съм на работа. Излизам към 10-11 часа и зе прибирам към 3-4. Е има дни, в които необяснимо защо ми е мъчно, че оставям детето и си оставам в къщи.

Много си права- но....каквато съм изнервена напоследък не мисля че съм му от полза.Затова мисля да пробвам да се върна на работа напролет,а ако ми стане мъчно за него винаги мога да спра работа отново

Не ми е писнало. Освен, че гледам детето, си поработвам и на частно от вкъщи. Това е идеалният вариант за мен. Но за съжаление, няма да продължи дълго. 

Страхотно се чувствам,даже хич не искам да свършва 
Естествено имам моменти ,в които искам да съм на друго място ,но не бих заменила грижата за дъщеря ми със нищичко  ,намирам начини да разнообразявам деня на мен и детето си,като излизаме с колата .ходим на гости и така 

   Аз не съм работила и не ми липсва.Зависи как си подрежда човек нещата и ежедневието и с каква настройка е.А има и нещо  друго - човешката природа е такава, че  все нещо не ни харесва и все  другото е по-интересно.Имам приятелки , които са толкова уморени и изнервени , виждат си децата по 1 час на вечер и им се иска да са си вкъщи , да отдъхнат и да са  спокойни.Има  други , които се подлудяват вкъщи и искат да работят.

   Най-важното е когато се решава за  деца да сме наясно какво ни очаква , а не да си правим опити какво ше стане , така ако било пиосано...и ето на ....фрустрация , очакванията не се покриват....трябва да сме наясно със себе си.Ние решаваме кога и какво, работа , кариера....

Пролет, не е нужно да се променяш или да променяш ежедневието на хората около теб, за да стане хубаво.Не се върти света около бебето или около теб.Нещата продължават, по старо му, не е нужно на секундата гледачки да намираш и т.н.Минала съм от там, за където си тръгнала и смея да твърдя именно, че е както си го направиш.С детето не веднъж съм ходила до Пловдив на кафе просто.Ей така, защото ми е хрумнало.На заведение сме си ходили/ и ходим-то и е любимо направо!/, къде ли не.Приятелите и преди не ги виждах всяка свободна минута, така и продължиха нещата-голяма работа, че бебето трябвало да яде по това време или да спи-правим го в движение.Не плетките са спасение в случая, а организацията и желанието.Скука има и без деца в живота ни,това са периоди.Нормално е.Но не се нагласяй на скука или умора от сега.Настройвай се позитивно и ще видиш как нещата ще са песен!

Преди да родя даже бях говорила с шефа да се връщам на 3тия месец...тъкмо си бях извоювала завидна позиция, най-накрая получавах заплата, която не можех да изхарча понякога(е, времето не ми стигаше, не че е била 5 цифрена:) и се появи ЧУДОТО МАРТИН-което все още кърмя през 2-3 часа, което като ми види гърба и започва да пищи, което слага нежно главичката си на рамото ми, като го гушна, което осмисли живота на мен и на татко му!:) И не ми се връща въобще, нали цял живот работа ме чака. А това са само 2 годинки-леле, кога беше юни месец като си разхождах корема по плажа и се чудех какво да правя по цял ден....

А за еднообразието-така си е, особено ако се събираш само с майки, с които си говорите за каши и пюрета само:( Аз поне от това се оттървах, и се чувствам чудесно!

Вече съм в 8-ми месец и трябва след една седмица да изляза в отпуск. Не ми се мисли, не мога да си стоя повече от един ден вкъщи. Моля се от все сърце да нямам никакви проблеми с бременността и бебето, за да мога да съкратя престоя си вкъщи до минимум. Стискайте палци...