Да ги разцъкаме и пенсионерите в обЩествения транспорт

miravmbd
тука не им прави впечатление.... дори според мен по биха се обидили ако някой се втурне да им помага, понеже това ще е показател, че не могат да се справят сами

Добре де, ако ти напреднало бременна вземеш да се превиваш на улицата от болки, (не ти го пожелавам, само като пример давам) и просто не можеш да мръднеш повече от 2 крачки, и тогава ли ще те считат за "слабак"? 

pepelyashka
естествено, че ще се притекът на помощ...това вече си е медицински случай...говорим за някакви по основни неща...

По тази тема може много да се пише, но при мен по-скоро зависи от обстоятелствата.
По принцип съм възпитана да отстъпвам, и го правя -  на възрастни хора, на бременни жени. За да ползва общ.транспорт, значи има нужда, малко са тези, които са се юрнали на разходки ей така, за спорта. Досега много рядко са ми отказвали предложено място.
Но е имало случаи и когато съм правила скандали. Ето един от тях, предполагам, че на много хора се е случвало нещо подобно. Преди няколко години, аз, студентка в София. Пътувам от Бояна за софийския. Естествено сутрин, когато всеки е забързан или за работа, или за лекции. В 7 сутринта пенсионерите вече са отишли до чешмата до Боянската църква, напълнили са по 2-3-4 туби и 2-литрови шишета с вода, и влизат на талази в автобуса. Запътват се към най-близката седалка, започвайки с тирадата още по пътя към нея. Дежурните приказки - невъзпитаното младо поколение, болните крака и т.н. На тях не отстъпвам!  Следва дружен вой на цялото кралско воинство - ама как може, не сме ли виждали горкия възраастен човек и т.н. Ами да, виждаме го, ама виждаме и други неща - точно в 7 сутринта ходи за вода, уж немощните му крака носят 6-7 литра вода, и най-важното - настоява да му се отстъпи място!  Как пък не!
Ако помоли учтиво, ще отстъпя, но с този тон и това държание - никога! 

Хаха, точно така. Спомням си на времето как се възмущавах точно от такива.

Не, само новите модели. При старите както и болшинството трамваи не можеш да качиш количка без някой да ти помогне. Иначе за място - да, има ако успeeш да изгониш тези, които са се насадили на мястото за колички, че те не винаги се сещат да се махнат.

w Uster-sko niamame we4e stari   

УУУУУУ Амейски блазе ви, ние имаме и то мноого

Вие хубаво ги нищите пенсионерите градския транспорт, та да ви разкажа аз една случка ( ама не можах да намеря видеото, че да ви го пусна)
Та става дума за случка в трамвай. Крайна спирка на гробище. Качва се едно бабе в траур с кошница с цветя. Сяда на двойна седалка до прозореца.
След нея се качва второ бабе също с кошница.
И настава свада.
Второто бабе казва на първото - Седнала си ми на мястото.
Първото - да не си платила за него.
Има цял трамвай свободни места.
Второто - ама аз седя винаги на него.
Дай поне да се наместя до теб - при което почва да блъска кошницата на първото от седалката за да се намести до нея.
Забравих да спомена, че и двете носят чадъри.
След кратка и безкомпромисна разправия, вадят чадърите и почват да се налагат взаимно.
Ватмана ги вижда и отива с желание да ги разтърве. Но... уви, не само, че не успява, ами и отнася порядъчно количество бой.
Обажда се по радиото до централата и моли диспечерите да му пратят подкрепление от полицията. Диспечерите не могат да спрат да се хилят и мислят, че се шегува.
През това време бабетата се бият безмилостно с чадърите.
По някое време идва полицията и след доста усилия и отнесен бой, успяват да озаптят озверелите вече бабета и да ги закарат в участъка.
Едното бабе беше на 86 г, а другото на 84.

Леле какъв екшън
Да се 4удиш на тия години как събират сили за такива побоиЩа.А уж все ги боли неЩо и не са добре...

Туй то. Ние будалите плащаме високите данъци в града, а провансът първи се урежда  . Е, поне не са ви толкова на често новите автобуси  .

 
отдавна не бях се смяла така

Хохо, сетих се за случая, в Нюрнберг е било това

Аз изпитвам силен респект към възрастните хора. Така че въпросът дали ще стана не се поставя. Аз като видя стар човек да носи тежко по улицата, винаги отивам и си предлагам услугите. Досега никой не ме е отблъснал.

Никога няма да збравя една случка. Интересно защо толкова често си я спомням и нещо ме заболява, въпреки че няма защо да ме боли.
Прибирах се от работа и валеше дъжд. Както бързах, една старица, поне на 80 години, ме спря и попита къде е еди коя си улица. Аз се сетих къде е. Започнах да и обяснявам, ама дъжда вали и вали, жената за първи път идва в града, няма как да и обяснявам надълго. Взех я подръка и тръгнах да я водя. Тя се държеше и ме стискаше толкова силно, боеше се да не я пусна. Пътем ми каза, че там има час при зъболекар. Аз и казах, че го знам, била съм веднъж при него. Тя през цялото време се чувстваше толкова неудобно, толкова задължена, че я водя под обилен дъжд до адреса. Когато стигнахме, тя се разтрепери и на очите и се появиха сълзи. Това бяха сълзи на благодарност. Тази жена ми беше толкова благодарна. За нещо толкова нормално! Бях потресена. И замалко и аз да заплача.

Аз до ден днешен си спомням за нея, може да не е жива дори, точно затова си спомням с някакво агонийно умиление. Това беше най-малкото, което можех да направя за нея. Съжалявам, че не я попитах повече неща за нея, за живота и... Мисля, че възрастните хора страдат от това, че никой не се интересува за живота им, за чувствата им, за страха им от наближаващата смърт...

Марица, знам, че съм извън темата. Но видях, че темата ти се разраства, затова написах и моето мнение по въпроса. Имам вроден респект към онези, които с гордост могат да се нарекат опитни. Опитни с живота. Моето уважение към тези хора идва от факта, че може би аз никога няма да имам този шанс да стана стара... Шесто чувство.

Стига си говорила така. Не си внушавай глупости,я виж какво сладко детенце имаш.Да,живота е труден и оЩе по_труден Ще става,но важното е да съхраним вси4ко хубаво и позитивно в нас.
Слу4ката,която описваш ми напомни за две мои слу4ки.
Едната в стар4ески дом в България,когато у4ех за сестра.Трябваше да имаме 1 седмица практика в детска градина,1 в стар4ески дом и една в дом майка и дете.
В стар4еския дом на такива 4овешки трагедии се нагледах,4е нито хубавата сграда,нито големия парк,нито пък сродните на тях души не могат да притъпят болката от това да си изоставен.Как се радваше един 4овек,който полу4и писмо от внука си.Друг,който отиде да ни купи вафли,заЩото били сме у дома му,не можел да не ни по4ерпи.
Другия слу4ай е тук ве4е,извикаха ме на интервю за работа в такъв дом в едно селиЩе,близо до нашия град.Отидох с малката,заЩото нямаше на кой да я оставя в момента.Тези хора като видяха детето така го обсадиха,такава радост беше за тях.
Друго,което съм забелязала при стари хора_тези които живеят в голям град са много по_изнервени,та 4ак злобни на моменти мога да кажа,много по_болни и безжизнени ми се струват.Докато тези по селата явно работата ги поддържа,4истия въздух и здравословната храна си казват думата.И някак по_ларж са от градските старци.
А за местата в автобуса,влака и където да било по_хубаво би било да те помолят тихи4ко и културно да отстъпиш място,отколкото да говорят силно колко са лоши младите.