Пубертетът при момчетата - тема 15

  • 35 605
  • 766
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 4 816
Искам да повдигна въпросът за религиозното възпитание.
Детето ми се вълнува от много екзистенциални - за Господ, рая, ада, душите на хората. Последно време загубихме много близки и пак излезе на повърхността този въпрос. Въпреки, че сме ортодоксални християни, никога не сме навлизали надълбоко в религиозните вярвания, но сега, по-точно от близо година иска да му купя библията. Имаме познат свещеник и от нашата църква, и главата на една от протестанските църкви в Хюстън. Та тази вечер писах на отеца в Хюстън, щото на английски трябва да са нещата. Забелязвам, че с приятелите си доста често говорят за това. И то не по отношение на дадена религия, а изобщо за вярванията ( има приятели и мюсюлмани, и юдеи). Децата дискутират тези неща (лично аз съм много изненадана), като в същото време не противопоставят религиозните си вярвания.
Та имате ли такива въпроси от Вашите деца?

Имаме такива въпроси, но при нас са обусловени от средата. Синът ми учи в католическо училище, учат религия, всяка седмица на меса и пее в църковен хор (последното сам си го избра). Живеем в град, в който голям процент от населението са мюсюлмани. Неизбежно е при нас. Приятели има всякакви.

# 706
  • На острова
  • Мнения: 1 276
Аз да го похваля с първите му цветя за мен по случай 8-ми март. “С мои пари, мамо, ги купих. Тати не ме е карал”. Толкова беше горд, аз толкова щастлива 🩷 Тук не празнуваме много 8-ми март, но същата сутрин му разказвах как баща ми винаги ни подаряваше цветя на този ден. Също така, ми звънна да ми каже, че няма ключ и да му отворя, и като отидох на вратата цветята бяха пред шпионката - изненада. Та така, учат се децата от примери.

Последна редакция: вт, 12 мар 2024, 21:54 от ~Миа~

# 707
  • Мнения: 416
Ние не сме вярващи, не сме кръстени даже, но детето посещава часове по религия в училище (не пожела да избере етика вместо религия), та оттам са му познанията главно. Blush Учат и за останалите религии, наскоро за юдаизма и исляма, разглеждат доста разнообразни теми. Екзистенциални теми си обсъждаме иначе вкъщи, но без религиозен уклон.

# 708
  • Мнения: 8 321
Не се интересива. Учат в училище Библията, като литературна творба.
Знае сюжета, не е била супер скучна според него. Но не вярва много в нещата.

# 709
  • София
  • Мнения: 12 622
Като беше малък синът ми прекарвахме доста време в Испания, особено по празниците и там са доста религиозни католици. По коледа навсякъде, във всеки магазин дори, има мини сцени на Витлеем. Та тогава сме обсъждали най-много, като беше на 4-5. Аз съм православна, но умерено, не сме много религиозни. Синът ми на моменти се обявява атеист, на моменти вярващ. В предишното му училище, понеже международно, имаше и мюсюлмани, евреи и тн, но той беше възмутен само от ограниченията в храненето при мюсюлманите и обявяваше, че религиите са глупост. Там не си обсъждаха децата такива въпроси, в бг училището още по-малко. У нас си говорим като има повод, но не му се бъркам, обяснявам защо не съм атеист, но толкова. Говорили сме и за самите религии, но това вече образователно.
В тази връзка, протестантската литература е различна от православната и като е православен някой по-добре да намери православна Библия. Католици и православни не признават протестантите за християни дори, но дълга тема, може да се прочете в нета защо.


По отношение на историята с тормозеното дете – зависи за колко големи деца става въпрос. След 6-ти 7-ми клас да говорите с деца или родители ми се струва лош ход. По-скоро с класния ръководител и то без очаквания, че ще стане нещо. Ако просто го заяждат не е и нужно да се прави нещо, но детето да заеме по-адекватна позиция. Да се групира с някого, да не се впряга и прочее. Цял живот ще трябва да се справя с такива неща, уви, хората не се променят много като пораснат, само са по-малко шумни, но били ли са простички като деца, ще са такива и като възрастни и ще ги среща отново.

# 710
  • Мнения: 15 765
Аз да го похваля с първите му цветя за мен по случай 8-ми март. “С мои пари, мамо, ги купих. Тати не ме е карал”. Толкова беше горд, аз толкова щастлива 🩷 Тук не празнуваме много 8-ми март, но същата сутрин му разказвах как баща ми винаги ни подаряваше цветя на този ден. Също така, ми звънна да ми каже, че няма ключ и да му отворя, и като отидох на вратата цветята бяха пред шпионката - изненада. Та така, учат се децата от примери.

Скрит текст:


Браво на момчето. И моят тийн ме изненада много приятно, като се прибра с огромен букет червени рози и ми ги подари с думите "За най-страхотната майка". Направо се разтопих, особено като се сетя как преди няколко години бях най-лошата и ужасна майка на света Grinning

# 711
  • Русе
  • Мнения: 7 801
Относно тормозът: 8-ми клас е малкото, ново училище. Случи се в един клас с детенце на колега на ММ. Таткото все хвали колко добро и скромно било детето му, но по думите на моето дете - няма нищо такова. Това налитало на бой, тормозило по-слабите, обиждало и въобще.... На третият месец някъде групичка от 4-5 деца не издържали и го натиснали в един ъгъл без побоища, но все пак е имало нещо. Извънредна РС, Директор, психолог... Е, не си е взел поука и предполагам, че скоро пак ще има случка и този път няма да се размине леко Sad

Религията: у нас по-скоро наблягаме на традициите на всички празници и тяхното запазване, от колкото да си говорим за религия. Не се интересуват, въпреки че сме кръстени всички. За мен е важно да са толерантни към чуждите особености, а като пораснат да си избират религия.

# 712
  • Мнения: 6 547
Моите деца бяха в католическа ДГ, в училище учиха религия от 1 до 4 клас, от 5 клас смениха религията с етика. И по религия и по етика разглеждат основните религии като основни положения, без навлизане в дълбокото. Влизането в дълбокото се случва в часовете по религия след 5 клас, което ние избегнахме. Тоест са информирани като цяло, но без особена задълбаване. Имаме библии на български и на немски вкъщи, не са проявили интерес да четат. Случвали са се въпроси и разговори по темите християнство и православие, отговаряли сме и сме дискутирали. Не забелязвам особен интерес към темата като цяло.

Последна редакция: вт, 12 мар 2024, 10:31 от Mößbauer-Effekt

# 713
  • Мнения: 7 976
Нулев интерес към религията. Проявява толерантност към религиозните вярвания на хората, което според мен е най-важното.

# 714
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 888
Въпреки, че сме в светско училище, основите на религиите ги учиха от 4 до 7 клас, така с надграждане за различните религии. Докато живеехме в САЩ му правеше впечатление, че приятелите му ходят на църква всяка събота, а ние не. Имаме доста приятели свещенници, но за него те са Джон, Исмаил, Ахмед и не ги свързва с религиозната им функция. Повечето му приятели са деца в семейства, където религията е силно застъпена, особенно юдейската общност тук в България. Ние така или иначе празнуваме всички празници, и наши и техни, ходил е с тях и в църкви , и в джамии, а и в синегогата. Знае кой какво не яде, заради религията си и когато децата идват в къщи ме предупреждава, че има и ортодоксални, които спазват строго каноните на вярата си. Убедена съм, че никой, никъде не му е говорил за религии...но ето в неделя, са обсъждали някакъв боксьор, жертва на сатанински култ. И от там са ескалирали едни въпроси за смисъла на живота, рая, ада и Господ.

# 715
  • София
  • Мнения: 2 132
Тит, щом го вълнуват тези неща в момента може би наистина е добре да се информира. И аз като бях тийнейджър бях много запалена. Когато пътуваме в чужбина все още ми е интересно да посещавам храмовете и да виждам какво правят и в какво вярват останалите хора изповядващи различни религии.

# 716
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 888
Изпратиха му библия, нашият приятел свещеника от САЩ. Даже се уговориха, като започне да чете, ако не разбира нещо, да пита, той ще му помага. ( Аз съм чела библията, ами трудна е).
Сега съм му поръчала различни книги за религиите. Аз съм била на неговата възраст, когато любимата ми учителка ми даваше да чета такива книги, явно и аз съм питала такива въпроси, но аз повече се интересувах от различията и общите неща в различните религии

# 717
  • Мнения: 13 911
Моят много чете. Мисля че в училище по не знам кой предмет изучаваха част от библията. Баба му му купи детска такава и той я прочете с интерес. Като книга с приказки. Не се е спускал да обсъжда, аз не съм питала, темата е специфична.
Относно религиите има много засегнато по тематиката в книгата "Живота на Пи". Това не е книга само за това как един младеж плува с тигър в лодка. Книгата е много философска от именно тази гледна точка, засяга много деликатно въпроса може ли човек да е едновременно християнин , юдей и мюсюлманин.

# 718
  • Мнения: 15 765
Когато бях малка баба ми, която беше много набожна, ми донесе да чета детска библия. Беше ми много интересна за четене. Чела съм я няколко пъти, включително и, като голяма, защото е много по-лесна за четене и разбираема от оригиналната библия. Носеше ми и разни притчи отделно. Моите деца, обаче до сега не са проявявали никакъв интерес към религията и четене на подобна литература, и аз не съм им налагала да четат.

# 719
  • София
  • Мнения: 39 878
Дъщеря ми като малка имаше детска библия. Харесваше ѝ.
Синът ми не проявява интерес към Библията и като цяло към религията.

Общи условия

Активация на акаунт