Как се справяте с упорството при 2 годишните

Ох, същата работа сме и ние. Голям инат, голямо 4удо  Прави ме на див петел. Всеки ден иска да се къпе, 4е някой път и по два пъти. И ако не и угодя по4ва един рев  За преобли4ането, по 10 пъти гащите сменяме. Боса ходи, постоянно крещя след нея  Ве4е незнам кво си мислят комшийте 
radda Ти пак имаш няква по4ивка с яслата, а аз 

Ако е детски пубертет ще го израсте до 3г. Но не трябва да и позволяваш да се противопоставя явно на авторитета ти като родител, също така да те удря, обижда и гони. Моя син ако сме двамата е писано яйце ( в повечето случаи), но появи ли се баба или дядо на хоризонта (или публика), настава ад, но ние сме непоклатими в изискванията и той и да се тръшка и да реве, само го гушкам обяснявам, че го разбирам, но не мога да му позволя това и той мирясва. Като, че ли го успокоява факта, че го разбирам. Ако се изнервя и започна да му викам става по зле. При сериозните тръшканици и отказа да ме чуе, го игнорирам, правя се че го няма и нищо не виждам. Той като види, че никой не му обръща внимание и се примирява. Ако се противопостави на авторитета ни или посегне да ни одари или да ни казва да се махаме, или леко го удряме по ръчичката или наказание. Рядко изпадам в ситуации в които да вдигна ръце от него. За сега се разбираме с говор, стига да иска да ме чуе. Най лошо става когато има много хора (не искам да го излагам пред хората и не искам да му крещя и да го наказвам или удрям пред публика) и той, като, че ли го усеща и злоупотребява. Но ще измисля как да се справя в тези ситуации.   Някой да има идеи?

Като си помисля, че преди да стана и аз родител при вида на такова дете си мислех - ле ле, каква майка, как е разглезила детето, и чесно казано такива деца ми бяха неприятни  И по закона на Мърфи и ме стовари точно същото на главата 

Radda,

Докато не й покажеш, че ти си майката, а тя е детето и че не ти трябва да слушаш нея, а тя - тебе, няма да имаш успех. (С други думи - покажи й кой командва! ) Просто си смени тактиката все едно, че не я чуваш и виждаш, когато вземе да се тръшка и да реве. Обърни се спокойно (колкото и да ти идва да гръмнеш! ), отиди в друга стая, или просто й обърни гръб - не я гледай!
Но тази тактика предприемай заедно с таткото, баби, дядовци, с цялото семейство едновременно. Да не стане така, че ти искаш едно, а бабите я глезят и й позволяват да ги командва, (което е твърде възможно, за да ти прави така напук! ), че тогава става страшно!
Бъди търпелива - ще мине след време, но кога ....  ... когато мине кризата на 2 годишното дете!
Успех!   

Когато голямата ми дъщеря караше този пуберитет, аз много й се връзвах и го изживявах тежко, което, обаче, само задълбаваше нещата. Децата усещат, когато ние се чувстваме безпомощни и се възползват от ситуацията да ни смачкат съвсем 
Сега малката ми дъщеричка кара някаква критическа, но аз съвсем "дебилно" подхождам към кризите й това дава невероятен резултат. Просто не й обръщам внимание 

Във форума съм намирала много полезни съвети, този че трябва да покажеш, че ти си авторитет ми се струва правилен. Чела съм много мнения за ината и това, че 2 годишните правят напук.
От наблюденията върху моето ми се струва, че нервната им система е несъвършена, нямат задръжки и за това ти и да казваш "не", там едно желание е много по-силно. Не си мисля, че детето ми прави на инат, а че не може да се владее. Обяснявам, че ще се нарани или че ако чупи нещо мама ще ходи на работа, за да купи ново, а тя ще стои сама, че добрите деца не правят така, а мама знае, че тя е добро дете и т.н. и хваща временен ефект. Но поне няколко пъти на ден и се налагам със сила - подръпване, сваляне от опасно място или др. Забелязала съм, че рева след това идва от несигурност и страх, може би понеже най-близкия човек нещо я е отблъснал... Аз я оставям около 20 сек. да реве и след това лекичко я гушвам и обяснявам, че я обичам, но съм и се скарала за нещото конкретно... Не знам дали е правилно, но овладявам за сега в поносими граници. Но зависи от възрастта, моето преди около месец беше много по-неуправляемо, не знам аз би се постарах да намеря начин как да й обяснявам или тя запачна да разбира повече, но явно и възрастта има значение.

А аз правя точно обратното, ако изобщо се стигне до рев и тръшкане го гушкам и повтарям като латерна, че мама не разбира всичко, което той иска да ми каже и го карам да покаже например къде иска и какво иска.
Не позволявам тръшкане и въргаляне по земята. Противно на всички съвети, които раздават местните. Не игнорирам и не прекъсвам контакта, ако не съм разбрала за какво е недоволството.
Неща, които съм преценила, че не са опасни позволявам да се пипат, разглеждат и опознават. Това, което е опасно е скрито или отвличам веднага вниманието с нещо друго.
Вярно, че ми костваше време, за да се науча да разбирам дечко, но инвестицията си заслужава. На мен просто ми беше интересно да тествам на практика това, което съм учила/ прочела на теория.
Предпочитам да комуникирам, отколкото да командвам, късайки си нервите (повече са ми нужни, за да изтърпя ежедневието в бачкането и ученето 

 

Ние си мислим, че щом вече говорят и разбират са пълноценни хора, но те все още не са...

Дариа е много чувствителна към промени. Пролетта мина през такъв период. Близо месец, че и отгоре ревеше и се тръшкаше непрекъснато, по всяко време и навсякъде, за всичко. С удряне, хвърляне и подобни. После всичко отмина и аз го забравих. От 10 дни същото. 

Ако се опитвам да я прегърна или успокоя още по-зле става. Спокойствие е най-важното и да си подготвен да те 'излагат' навсякъде. Тази седмица започна ужасно с рев по всяко време и за всичко и тръшкане и...

Първо - гледам да разрешавам възможно най-много неща.
Второ - ако за нещо кажа 'не', то е 'не' каквото ще да става. Ако кажа, че си тръгваме от площадката, тръгваме/ в събота я изнесох на ръце, докато ме удряше, хапепше и крещеше "Искам татиииииииии"/.
Трето - Не налагам наказания, за които не съм предупредила. Пример - "Ако не тръгнеш веднага - няма да слушаме песните ти в колата." Наказанието е кратко като времетраене, следва провинението без времеви паузи.
Четвърто - След края на 'тръшканицата' не й натяквам и не я упреквам - държа се все едно нищо не е станало. Така не й насаждам чувство за вина и срам /при моята девойка това е особено в сила/ - те не са виновни за пристъпите си... просто не могат да се владеят достатъчно добре.
Пето/това ми е ново/ - Светкавична смяна на тактиките. От твърдото "не и толкова" след 5 мин. минавам на - "Ела да те гушна" и обяснения, със спокоен глас и по възможност с по-сложни думи, за да се заслуша в опита си да ме разбере. Обикновенно дрънкам колк е сложен живота и как не винаги става каквото искаме...
Шесто - Лично мен ме дразнят думи като: "трябва да слушаш", "не си послушна", 'бъди добричка' и прочие... И не ги казвам, защото отново се изисква тип поведение, което няма ясни критерии.
Седмо /най-важното поне при моето дете/ - Режим и твърди правила. Всяка вечер се следва един и същ или възможно най-близък режим. В случай, че нещо се промени - очаквам и не се ядосвам много на 'изненадки'.

В този момент от живота си те са в някакво нестабилно състояние му бебе и дете и всеки допълнителен стрес разклаща везните им още повече. 

П.С. Стига сме се оплаквали от 'бебешкия пубертет' - ще видите като дойде истинския. 

Здрасти,

Като леко успокоение и моят е същият всичко прави на инат. В момента е на 2 и 10 м. От 2 годишен ходи на детска градина и от тогава някакси се родих. В детската градина получават някакси респект и стават малко по дибри... а иначе по темата .... забелязала съм че единственият начин да се справиш е с добро... отивам при него и с мили думи го питам... защо маме, защо правиш това...това не е добро... Най-лошотш е да  избухнеш или да му се накараш... Трябва да отидеш при него и да говориш... в някои случай си седи и наказан до стената...и от време на време го питам дали ще слуша.... От както се е родил успява да ме прави луда и направо от спокойното момиче се превърнах в голяма нервоза... но свекърва ми като го гледаше (1 месец) забелязах, че тя не му се кара а говори с него... или го гушка от там където прави белята и му казва: това не е хубаво...ела бабе... да видим какво прави ..... и така успява... а аз виках крещех и нищо не постигах... така, че трябва много говорене... знам , че е доста трудно но това е единственият начин

А как, мили мами, показвате на детето, че вие сте авторитет. Напоследък лудвам с моя 2 годишен син. И не знам как да се държа вече, положението е извън всякакъв контрол  ОТКАЧАМ!
Давам пример: вечер, къпем се, мием зъби и лягаме.
Започва се: искам чай, искам сок, имам пиш, имам сопол, имам ако, искам книжка... От всичко това - давам чай и книжка, с условие, че прочетем ли книгата затваряме очи и заспиваме. Прочитаме книгата и се почва едно ставане от леглото, скачане, разходки.... ужас някакъв, а аз постоянно дърдоря, че трябва да спим вече, че е тъмно, че всички спят, изреждаме цялата рода и всичките приятелчета, обаче това не променя нещата. Сърдя се, излизам от стаята, слагам го в леглото без да го поглеждам, без да му говоря, излизам пак и така по 10-15-20 пъти    Мминават 2 часа, накрая като види, че съм се отчаяла ляга и за 2 мин. заспива    Снощи това стана в 12.30 
И понеже сме така повече от месец, вече си позволявам и да го ударя по дупето, а той ми вика - пак 
А сега, вие кажете как да му покажа, че аз съм Авторитет 

Същата работа и при нас. По тази причина не съм взела решение да махна бибата 
В момента е на тема чорапи и пантофи. По цял ден се събува боса и стой на плочките. Аз говоря, обяснявам ама как да я чакам да се навие да обуя чорапите, като това ще отнеме време и крачетата ще замръзнат  Така че говоря говоря и накрая я грабвам обувам насила и чакам да й мине гневът след това. Лошото е, че започва да ги дърпа отново надолу и да почервенява от яд че не става нейното. 

Абсолютно съм съгласна с това - майка ми живее временно при нас, за да я гледа докато тръгне на градина и когато Калина отиде в нейната стая, я прави луда /защото майка ми излъчва точно безпомощност/, а когато дойде при нас с баща й и се пробва да се налага, да крещи и даже да ме удря, бива или игнорирана или наказана да стои 1-2 минути в коридора и забелязвам, че много бързо се ориентира с кого до къде може да стигне...



В такива случаи, след като съм обяснила защо едно нещо трябва да се или не се прави, но без ефект, я лишавам от нещо, на което държи - например, събула се е и се е съблякла, предупреждавам я, че ще спра детското, ако продължава така. В повечето случаи ме пробва, но аз действително го спирам, съответно настава драма и рев, но вече е склонна да се облече, за да пуснем детското отново...

Това с детското го изпробвах, но резултата не беше кой знае какъв. Не прояви самоинициатива доброволно да обуе чорапките пак беше насила. Нищо не позволява да се прави без да е по нейна воля. Става като струна и почва да се дере като луда. Не дай си боже да бързам за някъде и да се налага да я водя с мен    Първо като види че ще я обличам за излизане категорично отказва, след това не ще да пишка, след това не ще ботушите, после якето.............  Направо бесните ме хващат докато излезем (не че не й се излиза, но го прави защото видиш ли не тя го е решила, а аз). Днес съм стояла облечена 10 мин в коридора за да я навия да си облече якето.    Какъв авторитет да покажа в тоя случай? Ако й го навлеча на сила, ще се разреве и ще е кисела навън поне 30 мин. ще мрънка и ще иска само на ръце, да я изкарам без него и да го облеча навън като й стане хладно пак не става, единствения начин е да я баламосвам с нещо докато усетя че ще се поддаде на желанието ми да й сложа яке  Незнам що за нерви трябва да има човек , за да успее да запазва самообладание  при положение, че има и друг стресов фактор (либса на време)

И ние ги имаме тези ситуации... В такъв случай се правя, че излизам сама и че тя остава самичка в къщи или започвам да разсъждавам на глас, че може би Беки, Кико или Мими /приятелчетата й/ са навън и ще ги изпуснем, ако се бавим още или нещо друго, което ми хрумва в момента... Защото наистина усетят ли, че бързаш или си изнервена, се запъват още повече и положението излиза от контрол...

И аз често се чудя как да възпитаваме детето си, но най-разумното което виждам засега е да й обясняваме всичко и да говорим с нея като с голям човек, тогава тя се заслушва и се успокоява често, не винаги, разбира се..

Когато се тръшне за нещо, сменяме темата, или занятието, гледам да не й се карам със силни думи, и повишен тон, защото тя после ме копира и така ми говори на мен, обяснявам й че не може така да се говори на мама. Но тя вижда модел на поведение и е разбираемо , че каквото вижда, това ще прави.

Когато изпадне в истерични необратими ситуации, я оставям и не й обръщам внимание, и често така като няма публика се успокоява.

Но със сигурност, когато й се караме и държим нервно, тя се нервира още повече и ефекта е двойно по-лош, отколкото първоначалното поведение - затова избягвам нервите, ако ме ядоса, поемам въздух, опитвам се да не се нервирам очевидно поне и се опитвам да сменя темата на занятието, като със равнодушен и спокоен глас се опитвам да обясня кое е правилно и кое не.

Беше почнала много да ни командва покрай нова година, оттогава като каже "искам" не получава, и се научи да казва - "мамо може ли..." еди какво си, или " мамо моля, дай ми " еди какво си. Като й го казвах при всеки възможен случай, се научи бързо бързо и й стана стил на говорене.

Съгласна съм за авторитета, който всеки родител е редно да има пред детето си и се опитваме да поддържаме авторитета си. За това имаме строги правила и принципи морални пред които не отстъпваме нито за миг. Убедена съм, че с търпение и постояннство, с яснота за ценностната система, която искаме да моделираме в детето ще успеем - трябва обаче самите ние да сме наясно със себе си и какво искаме да постигнем. А не да сменяме моделите на поведение.

Успех на всички с 2 годишните калпазанчета 

Ние с това се преборихме и ще ти кажа как. Когато излизаме никога не казвам, хайде да тръгваме. Когато тръгваме към яслите му казвам, бързо мами, да тичаме, колата долу ни чака и естествено, щом като ще тичаме той хуква. Освен това обожава коли и използвам и това - питам го кой ще кара колата, кончето къде спи (имаме едно конче на задната седалка), въобще каквото се сетя, за да насоча в друга посока вниманието му. Когато го обличам, му казвам скачай в панталона и това се приема безпроблемно, даже вика - скок. Казвам му паркирай си дупето на памперса, правим се, че даже дупето бръмчи и така без проблем се преобуваме. Тук във форума бях чела - една мама обяснявала на детето, което не иска да се облича, че краченцата му са влакчета, а крачолите тунели и така се обличат    И това ще го пробвам, като ми свършат хитринките  Направо сме жив цирк, ама какво да се прави 

Аз имам проблем само когато има много хора или баби и дядовци. Става нетърпим, тръщканици, писъци, викове, рев, дърпане, крищене и т.н. Ако сме двамата или с татко му 3-мата никакъв проблем. Най зле става като има много хора, започват едни фасони, едни номера, истерия и какво ли още не (като че ли не е моето дете) и точно тогава се чувствам безпомощна. Отиваме някъде където да можем да останем насаме обяснявам, карам се, дори го тупвам по дупето (ако не ми издържат нервите) и мирясва. Скарам ли му се или ако го плесна по памперса се гушва в мен и дава вид че съжалява за постъпката си (дори може да се разплаче), но в следващия момент влезем ли пак при хората и се преобразява в звяр. И вече не знам как да постъпвам в такива ситуации?

Добре, че има периоди в развитието на децата, та имаме възможност да отдъхнем. И аз имах трудности с дъщеря ми,когато беше на тази възраст,но нещата вече се нормализираха,сега имаме други грижи. Малки деца- малки проблеми,големи деца- големи проблеми.Няма да е лесно.

Охх и аз съм на същия хал,замислям се да почна да пия некви успокоителни щот ше лудна вече.И моя е голям инат,реве с причина и без причина,а навънка просто ме прави смешна .Когато го оставя при сестра ми много слуша,когато сме на гости също и хората само повтарят колко кротко и добро дете е.Обаче като сме самиии и страшно много се лигави и инати.Какво ли не съм опитала,с добро,с приказки,с каране,с игнориране,с шамарче по дупето,не и не.Мъжът ми все ме укорява,да не му се карам,с добро да го взимам,ама като поседи с него и лошо му става.Направо на моменти се отчайвам и ми се реве,още не ходи на ясла и лудницата е по цял ден.Иначе с децата е много добър,не удря,не щипе,не хапе,не си дърпа играчките,но на мен ми налита някой път.Незнам дано докато отмине тоя период,не съм станала невротичка вече.

Ох,да се оплача и аз-казвам нещо да не се прави,обяснявам и ,че ще падне,ще има болка и т.н.,но тя си знае нейното-качва се на голямата маса в хола и е като петел на болкук-даже си показва колко и е гот.Аз започвам едно говорене,после викане,ама резултат никакъв-стои си там и си се кефи.Чак когато се изрева като животно,почва да прави опити да ме послуша.Отделно се опитва да манипулира,използва баба си като параван,за да стане на нейното и да прави с нея това,което съм забранила,и проблемът е...,че в крайна сметка и въпреки забраните ми заедно го правят...!
Как да постъпя аз?Освен бавно и славно да се боря за някакъв авторитет-кауза пердута...?!

ХА, ХА, това на мен ми е любимата тактика - така се развихрям за нещата от живота - абсолютни философии, от които тя нищо не разбира, но стои и ме слуша като омагьосана и накрая даже се съгласява с мен   

Подписвам се под всичко това 
Моето дете общо взето е разбрано (засега), но си проявява и инат, и се опитва да се налага, макар и не с такива "деструктивни" проявления.
Какво мога да добавя - когато съм обещала нещо, го изпълнявам задължително. Опитвам се да го науча, че когато кажа "след малко", значи наистина ще го спазя, така че няма нужда да се тръшка. Пример - вечеряме, той почва да ме дърпа да танцуваме. Обяснявам, че мама вечеря в момента и след като се навечеря, ще танцуваме. Следва рев, тропане с крака и т.н. Мама бавничко си вечеря като пълен темерут, той порева, потръшка се, пък почна да пее нещо    Като се навечерях, танцувахме, макар че той се беше укротил междувременно.

Ох и ние сме така
Някой зане ли до кога продължава това?
Мисля да я пускам на ясла, но чак Април, Май...... а до тогава.......

И аз бях така и се възмущавах от детето на една приятелка, което като не му угодяха започваше да реве и да се въргаля по земята.А сега в нас е същото.