Как се справяте с упорството при 2 годишните

И ние ги имаме тези ситуации... В такъв случай се правя, че излизам сама и че тя остава самичка в къщи или започвам да разсъждавам на глас, че може би Беки, Кико или Мими /приятелчетата й/ са навън и ще ги изпуснем, ако се бавим още или нещо друго, което ми хрумва в момента... Защото наистина усетят ли, че бързаш или си изнервена, се запъват още повече и положението излиза от контрол...

И аз често се чудя как да възпитаваме детето си, но най-разумното което виждам засега е да й обясняваме всичко и да говорим с нея като с голям човек, тогава тя се заслушва и се успокоява често, не винаги, разбира се..

Когато се тръшне за нещо, сменяме темата, или занятието, гледам да не й се карам със силни думи, и повишен тон, защото тя после ме копира и така ми говори на мен, обяснявам й че не може така да се говори на мама. Но тя вижда модел на поведение и е разбираемо , че каквото вижда, това ще прави.

Когато изпадне в истерични необратими ситуации, я оставям и не й обръщам внимание, и често така като няма публика се успокоява.

Но със сигурност, когато й се караме и държим нервно, тя се нервира още повече и ефекта е двойно по-лош, отколкото първоначалното поведение - затова избягвам нервите, ако ме ядоса, поемам въздух, опитвам се да не се нервирам очевидно поне и се опитвам да сменя темата на занятието, като със равнодушен и спокоен глас се опитвам да обясня кое е правилно и кое не.

Беше почнала много да ни командва покрай нова година, оттогава като каже "искам" не получава, и се научи да казва - "мамо може ли..." еди какво си, или " мамо моля, дай ми " еди какво си. Като й го казвах при всеки възможен случай, се научи бързо бързо и й стана стил на говорене.

Съгласна съм за авторитета, който всеки родител е редно да има пред детето си и се опитваме да поддържаме авторитета си. За това имаме строги правила и принципи морални пред които не отстъпваме нито за миг. Убедена съм, че с търпение и постояннство, с яснота за ценностната система, която искаме да моделираме в детето ще успеем - трябва обаче самите ние да сме наясно със себе си и какво искаме да постигнем. А не да сменяме моделите на поведение.

Успех на всички с 2 годишните калпазанчета 

Ние с това се преборихме и ще ти кажа как. Когато излизаме никога не казвам, хайде да тръгваме. Когато тръгваме към яслите му казвам, бързо мами, да тичаме, колата долу ни чака и естествено, щом като ще тичаме той хуква. Освен това обожава коли и използвам и това - питам го кой ще кара колата, кончето къде спи (имаме едно конче на задната седалка), въобще каквото се сетя, за да насоча в друга посока вниманието му. Когато го обличам, му казвам скачай в панталона и това се приема безпроблемно, даже вика - скок. Казвам му паркирай си дупето на памперса, правим се, че даже дупето бръмчи и така без проблем се преобуваме. Тук във форума бях чела - една мама обяснявала на детето, което не иска да се облича, че краченцата му са влакчета, а крачолите тунели и така се обличат    И това ще го пробвам, като ми свършат хитринките  Направо сме жив цирк, ама какво да се прави 

Аз имам проблем само когато има много хора или баби и дядовци. Става нетърпим, тръщканици, писъци, викове, рев, дърпане, крищене и т.н. Ако сме двамата или с татко му 3-мата никакъв проблем. Най зле става като има много хора, започват едни фасони, едни номера, истерия и какво ли още не (като че ли не е моето дете) и точно тогава се чувствам безпомощна. Отиваме някъде където да можем да останем насаме обяснявам, карам се, дори го тупвам по дупето (ако не ми издържат нервите) и мирясва. Скарам ли му се или ако го плесна по памперса се гушва в мен и дава вид че съжалява за постъпката си (дори може да се разплаче), но в следващия момент влезем ли пак при хората и се преобразява в звяр. И вече не знам как да постъпвам в такива ситуации?

Добре, че има периоди в развитието на децата, та имаме възможност да отдъхнем. И аз имах трудности с дъщеря ми,когато беше на тази възраст,но нещата вече се нормализираха,сега имаме други грижи. Малки деца- малки проблеми,големи деца- големи проблеми.Няма да е лесно.

Охх и аз съм на същия хал,замислям се да почна да пия некви успокоителни щот ше лудна вече.И моя е голям инат,реве с причина и без причина,а навънка просто ме прави смешна .Когато го оставя при сестра ми много слуша,когато сме на гости също и хората само повтарят колко кротко и добро дете е.Обаче като сме самиии и страшно много се лигави и инати.Какво ли не съм опитала,с добро,с приказки,с каране,с игнориране,с шамарче по дупето,не и не.Мъжът ми все ме укорява,да не му се карам,с добро да го взимам,ама като поседи с него и лошо му става.Направо на моменти се отчайвам и ми се реве,още не ходи на ясла и лудницата е по цял ден.Иначе с децата е много добър,не удря,не щипе,не хапе,не си дърпа играчките,но на мен ми налита някой път.Незнам дано докато отмине тоя период,не съм станала невротичка вече.

Ох,да се оплача и аз-казвам нещо да не се прави,обяснявам и ,че ще падне,ще има болка и т.н.,но тя си знае нейното-качва се на голямата маса в хола и е като петел на болкук-даже си показва колко и е гот.Аз започвам едно говорене,после викане,ама резултат никакъв-стои си там и си се кефи.Чак когато се изрева като животно,почва да прави опити да ме послуша.Отделно се опитва да манипулира,използва баба си като параван,за да стане на нейното и да прави с нея това,което съм забранила,и проблемът е...,че в крайна сметка и въпреки забраните ми заедно го правят...!
Как да постъпя аз?Освен бавно и славно да се боря за някакъв авторитет-кауза пердута...?!

ХА, ХА, това на мен ми е любимата тактика - така се развихрям за нещата от живота - абсолютни философии, от които тя нищо не разбира, но стои и ме слуша като омагьосана и накрая даже се съгласява с мен   

Подписвам се под всичко това 
Моето дете общо взето е разбрано (засега), но си проявява и инат, и се опитва да се налага, макар и не с такива "деструктивни" проявления.
Какво мога да добавя - когато съм обещала нещо, го изпълнявам задължително. Опитвам се да го науча, че когато кажа "след малко", значи наистина ще го спазя, така че няма нужда да се тръшка. Пример - вечеряме, той почва да ме дърпа да танцуваме. Обяснявам, че мама вечеря в момента и след като се навечеря, ще танцуваме. Следва рев, тропане с крака и т.н. Мама бавничко си вечеря като пълен темерут, той порева, потръшка се, пък почна да пее нещо    Като се навечерях, танцувахме, макар че той се беше укротил междувременно.

Ох и ние сме така
Някой зане ли до кога продължава това?
Мисля да я пускам на ясла, но чак Април, Май...... а до тогава.......

И аз бях така и се възмущавах от детето на една приятелка, което като не му угодяха започваше да реве и да се въргаля по земята.А сега в нас е същото.