Дали да кръстя детето си на свекърва ми?

Нека и аз да ви разкажа как кръстихме дъщеря ни. Когато бях бременна на 5 месеца и половина ненадейно изгубих брат си при нещастен случай. По това време вече знаех, че в утробата си нося момиченце. Исках малката да вземе поне първата буква от името на брат ми, но съпругът ми не се съгласи, защото не искал всеки път когато я викал да си припомня за трагичния случай. Майка ми беше съкрушена и тайно се надяваше да го кръстя на брат ми. И понеже живея в малък град всички ме познаваха и ме съветваха да го кръстя на него, а други пък казваха че не било хубаво да се кръсти на починал. Съпругът ми много държеше да я кръстим на баща му и аз не можах да надделея над решението му. В крайна сметка се съгласих и кръстихме малката на баща му и на моята майка. Комбинацията от Васко и Елена направиха Василена, но още в родилното се "пазарих" с мъжа ми, че ако имаме второ дете, то ще бъде кръстено на братчето ми.
Ох, не знам защо ви написах тези неща. Сълзите ми не спират да капят. Лека му пръст на братчето ми.

 Аз кръстих дъщеря си на свекърва ми.Докато бях бременна много, много не ми се нравеше тази идея, но сега не съжалявам.Свекито винаги ни помага, по всякакви начини.Но виждам че при теб не стоят така нещата, затова мисля че трябва да решиш сама или с помощта на мъжа си как да кръстите бебчето.
 Желая ти леко раждане

Кръсти я с някакво хубаво име, което да и харесва и да се гордее с него. На свекърва, на свекър - те рано и късно ще си отидат и какво са говорели и дали са се сърдили, за детето няма да има значение. А името ще му остане за цял живот.
Помисли и как ще и викаш на галено. Има някои прекрасни имена, които на галено губят красотата си..

Ти си майката, ти го носиш това дете под сърцето си, ти решаваш!
Ако вътрешно имаш предубеждения към човека или към името, измислете с мъжа ти едно хубаво неутрално име... или на някой от твоите родители.
Моето лично мнение е,че детето се кръщава "на някого", когато въпросният човек е добър, безкористен, помага, добронамерен... освен това, като даваш името му на детето ти го овековечаваш един вид, демонстрираш уважение. И понеже вярвам,че Бог вижда в сърцата на хората, не бих посмяла да нарека детето си от фалшиво и лицемерно "уважение" и "зачитане".

И аз да ви разкажа за един мой "приятен" разговор с една баба пред блока.Стана въпрос за имената на децата и тя казва
"Първото дете трябва да се кръщава - ако е момиче на свекървата,ако е момче на свекъра" и аз много кротко я попитах какво значи
"трябва" закон ли има за който не съм разбрала.Леле тя като побесня - трябва та трябва задължително.Ужас!Повече не говорих с нея и незнам какво мисли за мойте деца,които не влязоха в нейното "трябва".
През първата ми бременност с  никого не съм говорила за името на детето,само си казвахме да е живо и здраво и когато се роди
ме попитаха как ще се казва и аз казах Кристина на майка ми така си реших.Нямах никакъв проблем.
Второто ми момиченце се роди на 01.01. тя си дойде с името Василена.
Мисля че майката има най-пълно право да решава дали да го кръсти на някого или с име което и харесва,а не после да съжалява.
Успех   

Ако не си сигурна, че го искаш или не ти харесва - не трябва.
Името трябва да носи приятни вибрации на всички.

Всички жени, които познавам, съжаляват, че са си кръстили детето на свекърва си (аз включително).  Успокоява ме мисълта, че беше име, което ми харесва и познавам изключителни жени, които се казват така, така че буквата на свекървата е просто съвпадение.
Както и да е... кръсти си го на майка си, щом така го чувстваш и искаш и особено ако мъжа ти няма проблем с това.
Майка ми цял живот ми е натяквала, как трябвало иначе да се казвам (с две думи на нейните родители), а не на свекърва й, та и до днес още ми го пили на главата.
Свекърва ти като от сега е почнала да те дразни и ядосва със сигурност ще ти даде още много поводи за дразнене и занапред.

Здравей миличка,
навремето, преди 18 години бях подложена на същият натиск.Бях много млада и нямах смелостта да се наложа, родителите ми също настояха да зарадвам свеки, която е мъжка майка, мечтала цял живот за дъщеря.Направих го с огромно нежелание, кръстих детето си Цветелина, име, което дори не харесвам.Дни наред трескаво мислих как да я наричам, че да няма нищо общо с името и и с факта, че бях принудена да я кръстя на свекърва си.Накрая измислих Ина, така и викат всички и до днес, дори много хора не знаят, че не това е името и.Винаги ще ме е яд, че ме достраша да кажа на всички *Чакайте бе, това е моето първородно дете, ще го кръстя така, както аз и съпруга ми желаем*. Той също беше против и не харесваше името, освен това намирам за страшна отживелица и глупост да кръщаваш детето си на когото и да било.Трябва родителите да кръщават децата си не на някого, а с имената, които самите те харесват и чувстват звучни и подхождащи на малкото им съкровище.
Моят съвет ти е станал ясен вече, не позволявай цял живот да те е яд, че си проявила слабост и малодушие и си дала на детенцето си име, което не харесваш и което ти напомня, че си била  принудена да го направиш от свекърва си. Направете със съпруга си списък с имената, които харесвате и двамата и решете сами какво име да носи малката ви принцеса.Успешно, леко раждане!!! Да сте живии здрави и ще чакаме да ни кажеш дали си успяла да дадеш отпор на противниковия отбор и да дадеш на малката подобаващо име.     

не,по-добре с неутрално име

Ох,позната история При нас беше същото,тези който помагаха за нещо,бяха майка ми и баща ми,,а другите и те помагаха,ама помоща им си остана само в приказки То не бяха дрешки да се купуват,то не бяха 4удесии,но нали се сещате,че нищо не се купи...
Баща ми и той,като майка ти,само казваше кръсти си детето на свекър ти и не се излагай.
Ние си бяхме решили,4е ще е неутрално името Единствено аз мислех,4е,ако е моми4е ще го кръстим с буквата С,защото и майка ми е със С,и свекърва ми,а свекърми вси4ки го знаят по прякор и той пак със С.И казах на майка ми,ако е моми4е го кръщавам на теб,а те нека си мислят,каквото искат,но ти да си знаеш.
По някаква слу4айност,взех 4е родих на Стефанов ден и понеже никой не благоволи да ме навести от тях в болницата реших,4е няма да е с тази буква Та така,записахме го Любомир и не съжалявам за нищо

А харесва ли ти името на свекърва ти? Аз лично си кръстих детето неутрално. Мислих и вариант да го кръстим на свекър ми, защото това им е първия внук  но не ми допадна никое име с неговата буква. За това го кръстихме с име, което ни харесва и на никой

Абе кръстете по едно на цялата рода.
И после - що сме били тъпи жените! 

Според мен децата не трябва да се кръщават на никого, а просто да им се даде името което ни харесва. И никой не би трябвало да се сърди за това, защото детето си е ваше и само вие с мъжа ти имате думата както за името, така и за всичко останало около него. Не можеш да угодиш на всички така или ина4е. Гледай вие с бебчо да сте добре и се опитай да не се стресирш за такива работи.     

Да ви разкажа и аз моята история. Та докато бях бременна, никой ама никой не ме попита за името на детето - беше ясно че ще  е момиче. С моя мъж решихме какво име ще има и на свекъра- тогава свекърва ми не беше кой знае колко благоразположена към нас. Та роди се детето и мъж ми отишъл да ги почерпи, и като го питали за името всички останали учудени от избора ни. Свекърва ми и досега я усещам че е очаквала друг избор  -сега вече много ни помага. Второто ми момиче е кръстено на моята майка. И съм си мислила, че ако тогава се беше поинтересувала какво име сме избрали и изобщо, нещата можеше да са по-различни. А лично за мен детето ми си е мое дете, и както и да се казва това не може да промени нещата за мен. И ако я бях кръстила на нея може би щеше повече да се занимава с нея от малка. Сега нещата стоят така, че те двете са много близки. 
В крайна сметка избора е на двамата родители.Да са живи и здрави дечицата.