Доста време събирам сили да пиша........Съболезнованията няма да утешат болката,но нека поне знаеш че сме зад теб,за да те подкрепим сега,че ще бъдем с теб и когато ще се радваш на едно прекрасно и здраво бебче.....Целувам те миличка
- Публикувана: 1 фев. 2005, 17:32 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2005, 14:20 ч.
Нямаме си вече бебе
Цитат на: kotarche
Много ви благодаря за подкрепата.Немога да го понеса,нямам сили да живея,по-добре да бях умряла,сега постоянно плача и си мисля как да умра.Немога да се справя с болката,не искам да живея.
Дръж се миличка, времето лекува, и аз минах през това! Сама не знаеш колко сила има в теб и ще се справиш! Налагай си да мислиш за друго, защото докато трагедията е в съзнанието ти ще страдаш. Аз вече 8 мес. след случилото се мога да мисля за него без да се разстройвам всеки път. Имало е причина така да се случи, дано следващия път всичко е наред и да гушкаш здраво бебе! Дотогава единствения човек, който може да разбере чувствата ти е съпругът ти, защото и той изпитва същото, подкрепяйте се и се обичайте!
Цитат на: kotarche
Всичко се случи на 29.01. Сутринта в 3:40 се събудих с контракции на 5 мин., изкъпах се, взех си багажа и отидохме в болницата (Света София) около 5:00. В приемния кабинет ме погледнаха за разкритие - имах 2.5см, след което слушаха тоновете на бебето - всичко беше нормално, но лекарят ми каза че това са подготвителни контракции, да се върна вкъщи - "Ще раждаш, ама не днес". Каза ми като ми станат на 2-3 мин. контракциите тогава да се върна. Прибрахме се вкъщи, тъкмо си обляках нощницата, когато усетих че нещо изтича отдолу. Погледнах и видях че имам кръв. Измих се, облякох се отново и тръгнахме пак към болницата. В приемния кабинет ме провериха пак за разкритие - беше 3см - казаха ми че кръвта е всъщност слузестата запушалка и че ще ме приемат. Избръснаха ме, направиха ми клизма и ме пратиха в предродилна зала. Там като ме сложиха да ми слушат тоновете не можаха да ги намерят. Водиха ме 2 пъти на ултразвук - там констатираха че пъпната връв не пулсира и сърцето също е спряло. И вече ми казаха че бебето е починало и ще чакаме пълното разкритие за да мога да го рода. Разкритието от 3см до 10см се получи за 1 час, след което ме настаниха в родилна зала. Самото раждане протече за по-малко от 10 мин. Нашето бебче се появи с размери 50см, 3.100 кг, само че мъртво. Не можаха да ми изкарат плацентата, заради което се наложи кюртаж. Нямах обяснение за случилото се, опитаха се да ме убедят че е от пушенето, но аз никога не съм пушила.
След 1 месец ми казаха че ще излезнат резултатите от аутопсията и евентуално ще разбера какво са измислили за смъртта.
Пожелавам на всички живи и здрави бебчета и се надявам че не съм ви уплашила. Просто трябваше да споделя.
След 1 месец ми казаха че ще излезнат резултатите от аутопсията и евентуално ще разбера какво са измислили за смъртта.
Пожелавам на всички живи и здрави бебчета и се надявам че не съм ви уплашила. Просто трябваше да споделя.
Миличка много съжелявам. Знам, че ти е тежко, но те разбирам напълно. Преди година и половина при мен се случи абсолятно същото нещо. Мога само да ти кажа, че наистина знам колко боли. Ако искаш да поговориш с някой насреща съм
Искрено ти съчувствам за случилото се,но надали думите ми ще те утешат.Опитай се да поплачеш,просто олеква и споделяй болката си не я таи вътре в себе си!Сега имаш съпруга си,на който също му е доста тежко.Бъдете един до друг,силни, обичайте се!!!И съм сигурна,че съдбата ще Ви върне това,което е взела.Догодина ще гушкате едно здраво и красиво бебе!!!
Знам, че колкото и здрави и прекрасни дечица да имаш за в бъдеще, това винаги ще ти остане като рана в сърцето. Но все пак трябва да продължиш. Имаш едно мъничко ангелче на небето, което винаги по някакъв начин ще бъде с теб!
Знам, че не е честно, но не се предавай. Преди две години загубих бебче в по-ранните месеци от бременността, много исках това дете, мислех, че с това свършва света. Всички ми казваха, че всяко зло за добро - оказа се че е така. Сега имам най-прекрасния син на света. Искренно ти го пожелавам и на теб!
Казват, че такива изпитания се пращат на най-силните хора. Незнам защо... Много е важно да се обичате със съпруга ти сега повече от всякога. В такъв момент се разпадаш на съставните си части, особено когато ревливо ти съчувстват. Ако пък ти казват да си силна, смела и да имаш вяра и търпение, може да ти прозвучи направо садистично - че кой може така лесно да прескочи такава планина...Не искам да обидя никое от момичетата, разбира се - те са ми помагали много.
Не се обръщай назад, не търси вина. Същото бебе ще се роди от теб много скоро...Същата душа ще избере пак теб за майка - бъди сигурна. Нещо не е било наред и си щяла да бъдеш стократно по-нещастна ако не се беше случило това. Имало е нещо за доизпипване... Дори и да е по вина на лекар...
Никога не се самообвинявай!
Понякога решенията на Бог са много болезнени за нас, дори казваме:"Какъв е този зъл Бог!?" Само бъди сигурна, че решението Му е било правилно - Той не прави грешки. Ако пък не вярваш в Бог - вярвай в любовта между теб и мъжа ти. То е същото.
Смелост!!!
Не се обръщай назад, не търси вина. Същото бебе ще се роди от теб много скоро...Същата душа ще избере пак теб за майка - бъди сигурна. Нещо не е било наред и си щяла да бъдеш стократно по-нещастна ако не се беше случило това. Имало е нещо за доизпипване... Дори и да е по вина на лекар...
Никога не се самообвинявай!
Понякога решенията на Бог са много болезнени за нас, дори казваме:"Какъв е този зъл Бог!?" Само бъди сигурна, че решението Му е било правилно - Той не прави грешки. Ако пък не вярваш в Бог - вярвай в любовта между теб и мъжа ти. То е същото.
Смелост!!!
ujasno sajeljavam, no nepremenno trjabva pak da opitate sled vreme....dali ne e vinoven doktorat, koitoposledno te e gledal.... 
Господи! Разплаках се като прочетох какво нещастие те е сполетяло, направо онемявам как си събрала сили да напишеш този тъжен постинг. Каквото и да кажа, ще бъде недостатъчно да заглуши болката ти. Толкова съжалявам за това, което ти се е случило. В думите ти има толкова стаена мъка и отчаяние. Поплачи си, колкото ти се иска, но не се обвинявай, не търси вината в теб. Ще мине известно време и отново ще опитате да имате бебче и тогава всичко ще бъде наред. Дотогава много кураж и сила.
С теб съм.
С теб съм.