Въпрос за наследство

Т.е. гледала е свекървата срещу покрив, докато има човек за гледане.
По-рано е трябвало да помисли за подобряване на отношенията с наследниците на бабата.

Трябвало е повече да цени времето и усилията си.

Трябвало е да иска бабата да й прехвърли апартамента приживе. Разбирам ситуацията, защото и аз съм с имотен проблем с роднини.

Обезателно ще трябва консултация с добър адвокат. Реално синът трябва да се погрижи и да предложи да изплати дяла на брат си.

Праща се нотариална покана. Ако доброволно не се съгласят, тогава се води дело. Майката няма дял и няма да е страна по делото, само братята. В София едно такова дело се точи около 2 години. Най-добре е доброволно, ако другият брат се съгласи да му се изплати дял.

Здравейте! Не знам защо се е стигнало до тук. Може би не са знаели закона бабата и снахата и са мислели, че щом снахата наследява мъжа си ще наследи и майка му, но друго излезе. Но дори и да имаше завещание си мисля, че извънбрачния син щеше да има запазена част и можеше да оспорва завещанието.

Да, но има как да се прехвърли и без завещание, така че да няма запазена част. Мен така ме изиграха. Но късно е либе за китка, и в моя случай, и във вашия.

Просто търсете адвокат.

Не е нужно дори и да се правят врътки с фиктивни продажби, което също е грозно и непочтено. Старата баба е можела да завещае дори само разполагаемата си част на снахата - резултатът е дял за нея и общо по-голям дял за майката и сина, отколкото за другия син. Но е късно вече.

Няма задължение да се праща нотариална покана за нищо. Не че е лошо, но не е нужно.

Тя, бабата, може и да не е искала да оставя нищо на грижещата се за нея снаха. Историята позната и такива случаи.

Не ми се иска да коментирам взаимоотношенията между наследниците, защото и при роднини с добри взаимоотношения, когато стане дума за пари/имоти/наследство - нещата стават грозни и брутални, та друг вариант е: общото дете/наследник да иска дял-другият му го плаща и с него да вземе имот за майка си. Съдебната делба се точи доста време, изисква ресурси, а доколкото схващам - психическият тормозът е започнал вече от “силният за деня” признат , но извънбрачен наследник и вероятно точно това цели - да получи нещо материално, заместващо неравностойното му положение в родата.

Бабата може да не е била с акъла си и затова така.

Ако за извънбрачния не е давана издръжка от покойния баща, сега му е времето да си вземе "обезщетението".

Снахата не е наследник на свекървата. Наследници са двамата внука 50/50 ако бабата няма други деца. Нека се посъветват с адвокат как да уредят дяловете. Единият трябва да наплати дела на другия- съдебна или доброволна делба.

Допълвам, че е възможно и друго разпределeние на дяловете ако имотът е бил СИО на бабата и дядото.

С документите при адвокат.

Извънбрачният син  също не си защитава интереса адекватно, а само се ядосва, което и за него не е полезно.
Снахата не е сред наследниците по закон на свекърва си.

Това, че наследява съпруга си - наследява, но тук говорим за наследство от свекървата, а съпругът го няма отдавна и при смъртта му е наследила каквото е имало за наследяване, ако нещо е имало. Сега наследството от бабата е на дневен ред.
Явно бабата не е искала да прехвърли нищо на снахата. За 40 години няма как да е била все болна и немощна. Не е искала, което е нейно право, не е длъжна да прехвърля ако не иска.

Снахата не е наследник и няма какво да оспорва. Наследници са двете деца. Дори бабата да беше прехвърлила имота на снахата, безвъзмездното дарение може да се оспорва от наследниците със запазени части. Завещание също може да се оспорва. Можела е да го продаде на снахата срещу някакви условия и в този случай трудно може да се оспорва сделката (възмездните сделки се оспорват много по-трудно). Тя не е направила това и сега децата трябва да се разберат помежду си. Ако се карат, ще се точат дела с години. Както вече се каза, най-добрият вариант е синът да изплати частта на извънбрачния син.

Вече са отговорили напълно компетентни хора относно унаследяването. Обаче на мен ми е много странен аргуметът, че снахата влагала в апартамента средства. Ама защо да не влага, все так тя е била позвател 40 години на този имот.
Давам прост пример, налага се ремонт на баня, за речем преди 10 години. Ами тя 10 години е ползвана тази баня от снаната и със ситурнос стойността на банята не е същата както в момента на пресният ремонт. Тоест снахата за себе си ги прави прави тези подобрения като ползвател. Стойността на апартамента се определя и от много други фактори, като година и начин на стройтелство, местонахождение, инфрастуктура на населеното място, квадратура. Това са все фактори, които снахата няма как да повлияе.
Все едно наемател на апартамент да се фръцне, че плащал наем за апартамента пък накрая за него няма нищо от тоз апартамент.
Не че другият син на покойния съпруг реагира много адекватно и той, но там явно има много натрупан гняв от това, че е отхвърлен. Едва ли това е така заради негови грешкки, но той ги е платил.
Редно е да се наплати неговият дал в стойност определена от вещо лице и снахата да си остане в жилището.
За мен си е напълно справедливо наследстото както е в момента. Той този син да не се е появил от нищото та дай да го изпъдим и да се правим, че го няма.
Яка пък са чак такива подбрения и ремонти, че да не се аморизирват в рамките на дъгогодишно ползване снахата може да го докаже схкасови бележки. До колкото се спомням се взима под внимание при определяне стойността на дяловете. Но окопгтава дума за смяня на смесителя и тапети, "пито -платено" е работата.

Разбира се. Рядкост е свекърва да ощети биологичните си внуци в полза на снахата.
Гледайте от тази страна - снахата е имала покрив срещу някакви задължения. Ако бабата е искала, можела е да оформи нещо от рода на прехвърляне срещу гледане, но според мен е предпочитала голямото имане да остане за двамата ѝ внука. Сега синът на снахата има половин апартамент - може да му вземе парите, може да изплати дела на брат си, варианти има.