неразбории със свекито помощ

Малииии,как го нападнахте момичето.Да не мислите,че и е лесно?Права е,като си имат отделен етаж(независимо на чие име е,все пак им е даден от някого)и входна врата,това означава,че всеки,който иска да влезе там и не живее там е редно да чука.Аз живея по същият начин-имаме си етаж отделен,но никой никога не влиза без да почука и без да му се отговори отвътре.Етажът е на мъжът ми.Смятам,че така е редно.И така би постъпил всеки културен човек.

най накрая някой да ме разбере.И аз това имах пред вид възпитанието,  дори гостенка да съм като си на гости примерно с преспиване домакинът ще те притеснява ли без да чука по всяко време на нощта.Аз смятам че не

Права си.Но не оставяй така въпроса,защото ще стане и по-лошо.Поговори с мъжът ти и сложете врата с топка.В крайна сметка,това е вашият дом.Ако свикне така,дори и да се преместите другаде да живеете тя пак така ще прави.

О ТО ВЕЧЕ Е НАВИК  и аз не се бъркам от уважение в смисъл не повешавам тон нека мъжа ми да си и каже той си и е син по друго е поне според мен.Натежа ми и писах тук просто да споделя много приятелки ми казваха,че не искат да пишат тук защото много се заяждат с тях и им е неприятно аз невярвах. Ето че и на мен се случи има хора които май само това могат.На мен ако някоя тема не ми е по сърце или немога да дам съвет не пиша и толкова

Не се притеснявай.Това винаги го има-един е на твоя страна,друг не е.Разни хора-разни идеали.

Много кофти ситуация, когато живееш в чужда къща, с хора без възпитание и с чувство, че могат да правят всичко на своя територия. Квартирата е решение. Много трудно е за хора, които не са плащали наеми да се пречупят, когато имат къде да живеят. Но с годините тези проблеми ще се задълбочават и трябва да направиш избор - дали да живееш в омраза или да живееш спокойно. Ще ти дам два примера от живота на мои роднини. Все не са хубави.

- Семейство, което 20 години живя в един апартамент с родителите. Скандали, разправии, омраза, докато бащата не получи инсулт и замина на село с майката. Остана семейството, което вече беше оженило дъщеря си. Голям апартамент, най-после свобода и тяхна територия. През годините имаха възможности да се изнесат на квартира, да си купят апартамент на изплащане, да се отделят по някакъв начин. Не, не можели да си го позволят. Но си позволиха 20 години да се мразят с родителите. Познайте кого започнаха да мразят след време - зетят, с който се опитаха да живеят в същия апартамент около година. Добре, че младите се оказаха по-умни и се изнесоха.

- Семейство от най-патриархален тип на село, през 70-те години. Огромна къща с два входа, но никога не е позволено от старите нещо да се дели на отделни домакинства. Нали всичко е тяхно! Свекър и свекърва, на които децата са научени да казват мамо и тате, снахата опъва като животно къщна и всякаква работа. Тормоз постоянен, докато умрат старите. Последствията: 4 мъртво родени деца, 3 живи и здрави. Снахата целият си живот го изкара с тегло под 50кг. и вечно подтисната и свита. Резултат: трите им дъщери живеят със свекървите си. За тях да си имаш разправии е нормално ежедневие. Такъв е животът, според тях.

Прочети нещо кратко, но много поучително по темата. Надявам се да ти е от полза.
http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=326&Level=3

Напълно съм съгласнас теб.И ние живяхме известно време със свекърва ми,ноооо накрая не ми издържаха нервите и се изнесохме на квартира.Беше голям празник

Винаги съм си плащала сметките на половина.Даже тя ми прибираше парите които изкарвах,защото тя трябвало да решава как да се разпределят,а аз винаги ходих без 1 лев в джоба.Само един път не и оставихме пари за сметките и това беше деня вкойто се изнесохме.Сега като сме на разтояние се разбираме много добре.Пак се поскарваме понякога,но нямам как.

Никога не съм разбирала ,,спешната" нужда от термометър за възрастен човек.Ако нещо ти е лошо,кихаш,главоболие и т.н. вземаш парацетамол,аналгин,ефералган или каквото и да е,но точно термометъра едва ли ще ти смъкне температурата или ще те излекува.
Проблема тук според мен е навлизането в личното пространство,но това е проблем и за двете страни.За свекървата твоето присъствие там е същото,навлизане в нейното пространство.Вариантите са 2:
1.Изнасяте се и всеки си има собствено пространство
2.Примирявате се след дълаг разговор помежду ви-тя с това,че си там,ти с това че и тя е там и двете,че сте напълно равноправни помежду си и само трябва да заровите томахавката и да си помагате една на друга,като премълчавате незначителните неща,напр.термометъра,памук,спирт и ок.
Успех

Andoniya как го накара при жилище да се махнете аз още не мога да изляза на глава с моя мъж 

Мисля, че темата не е за това кой в чия къща живее, а става въпрос за елементарно възпитание. Аз от 19 годишна напуснах бащиния дом и оттогава не съм живяла с родителите си. И въпреки че майка ми винаги ми е повтаряла, че техният дом е и мой, винаги съм се съобразявала. Даже като помогна на майка ми да разчисти в кухнята след като сме се нахранили, винаги я питам кое къде да наредя, защото знам, че е много неприятно човек да бърка в чуждите неща, даже и да е с добри намерения. Не мога даже и да си представя да взема нещо от родителите си без да попитам...Така са ме възпитали. Майка ми даже като бях малка, спомените ми са на 12-13 годишна, като ми изпереше и изгладеше дрехите, ми ги оставяше на леглото в стаята ми и аз сама си ги подреждах в чекмеджетата. Никога не ми е бъркала в тях, а бях още дете. Винаги съм имала лично пространство, даже и в дома на родителите ми и от много малка. И е ясно, че сега дори и не мога да си помисля майка ми да дойде и да ми отнесе нещо от къщи, пък че и с крясъци

Щом като въпросните родители са предоставили етаж на младите и са им позволили да си направят там техен дом, значи този дом вече е лично пространство на младото семейство и никой няма право да нахлува без разрешение в това пространство. Въпросното поведение на свекървата е без коментар, аз лично не намирам даже думи да го квалифицирам. Има родители, които изпитват някаква неистова нужда да упражняват вечен контрол над децата си и не осъзнават, че с това постигат само трайно отчуждение с тях. Съчувствам искрено на авторката. Ева23, много нерви ще скъсаш още. Може би наистина отдалечаването от дразнителя е най-доброто решение в твоя случай. Сигурно ще ви бъде трудно финансово, но ще постигнеш спокойствие и вътрешен мир, които са главни фактори за запазване на здравето ви и семейното ви равновесие. А тези неща са най-важните. Не знам какво друго да ти предложа, защото според мен свекърва ти е явно много проста жена (това беше най-деликатната дума, която намерих ) и няма да я промениш.

Стана много изведнъж.Докато той беше на училище,аз се скарах отново с майка му и си събрах багажа.Наложи се да го събирам 2 пъти понеже искала да провери дали не съм откраднала нещо .Това беше просто върха.Избеснях.На излизане ми каза да не му казвам че съм се изнесла заради нея за де не и се скарал. Отидох до училището,да взема пари за автобус,понеже тя ги беше взела и му казах че се прибирам при майка ми.И така на другия ден той дойде при мен и 1 месец докато посаберем малко пари живяхме в наште.Няма да ти кажа какви обаждания получавахме постояннио от нея.И както и да е.
Ако мъжът ти те обича и вижда че не ти е приятно да живееш така,трябва да направи нещо по въприоса.И аз не можах да го убедя,затова трябваше да поема инициативата в мои ръце.

При мен беше същата история.Когато си легнем с мъжа ми тя си влизаше в стаята и с най-голямото си нахалство питаше "Преча ли ви,оо извинявам се",и след малко пак идва и вика "аз само за малко".Е понякога се сещаше да почука,но в най-неподходящия момент просто си влизаше.Накрая сложихме ключ.

И като те разбраха, това реши ли проблема ти? 
Олекна ти за момента, знам, но утре, а вдругиден? Да не би свекърва ти да се превъзпита само защото някой те е разбрал и ти е посъчувствал?
Всъщност ти какво искаш - да се оплачеш, за да ти олекне или да си решиш проблема? Получи отговори и за двата варианта - решението е само в твоите ръце. Надявам се, че утре няма пак да хленчиш, че свеки... еди какво си.
Пак ще те попитам - стиска ли ти да си решиш проблема? Сама?

Ако имах малко повече средства не ми пука обаче пусти пари наемите са високи и кво правя нищо.

Май темата вече се изчерпа, но да ти отговоря на последния въпрос. Не че не правиш нищо, тровиш си живота с глупости, изпускаш парата тук, за да не предизвикаш скандали в къщи, и се сърдиш като ти кажат, че простото съчуствие не ти решава проблема.
Може би ние критикуващите не сме прави.
Много често и аз се дразня от свекито (няма начин винаги да си на едно мнение с тези с които живееш) и имам нужда някой да ме посъжалява малко. После ми минава и пак мога да оценя това, че толкова много ми помага.

Да не мислиш, че на свекъра и свекърва ти парите са им падали от небето, когато са строили тази къща. Вярно мъжът ти е участвал, но те са търпели основните лишения, нали.
Хайде представи си сега, че ти си на тяхното място, купуваш или строиш нещо с всичките трудности и лишения - вече си си дала сметка за тях, накрая идва едно чуждо момиче и започва да се зарпорежда в дома ти, при това даже не се опитва да демонстрира някакво уважение към теб и към страностите ти (всеки си ги има нали). Ти как ще се отнасяш с нея. Ще я уважаваш ли, ще зачиташ ли нейното различно виждане за живота.
Малко дълго стана, а исках да ти кажа само, при изграждане на отношенията си сте участвали и двете.
След като твоята свекърва смята, че етажа който е построила си е нейн, без значение, че там вече живее отделно семейство, пък било то и на сина й, не можеш да направиш кои знае колко неща. Всъщност са само 2 - или свикваш с това нейно мнение, уважаваш го и се нагаждаш според него, или не свикваш и се изнасяш.
И в двата случая е трудно - в първия ще си тровиш живота с глупостите и, във втория ще си тровиш живота с липсата на пари. Просто избираш едното от двете и като зрял човек си поемаш последствията от решението.
Желая ти успех.