Казва какъв е проблемът, казва, че е в моето поведение, в някои неща, които през годините са го дразнели, но тъй като той самият не обича да говори за проблеми ги е избягвал и затова казва, че не го разбирам, В моментът, в който ми сподели за тях, аз го разбрах и поправих поведението си, но това беше още преди раждането, след това нещата бяха добре до момента,в който не се роди бебето.
- Публикувана: 12 дек. 2023, 11:52 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2023, 19:02 ч.
Има ли следродилна депресия при мъжете
През годините го дразнели, пък чак сега с бременната жена се разправя. Че да беше казал дразненията си преди тоталното ви обвързване и с дете.
Зорлем проблеми се търсят тук, ми се струва.
А иначе, не, няма следродилна депресия при мъжете. Има мъже, които след като са си изпълнили мисията да оставят поколение, се отпускат и не си дават повече зор в отношенията си с жената.
Зорлем проблеми се търсят тук, ми се струва.
А иначе, не, няма следродилна депресия при мъжете. Има мъже, които след като са си изпълнили мисията да оставят поколение, се отпускат и не си дават повече зор в отношенията си с жената.
Доста незряло, ако е така. Както и изказването, че има нужда от време и спокойствие. Тя майката щото няма нужда. Много и е гот да е недоспала и уморена,без лично време, не стига това, а и трепери около настроенията на две бебета.
Звезда явно има, щом на бременна жена е тръгнал да вади кирливите ризи, дето го дразнели с години...
С последното уточнение на авторката, съвсем ми се затвърди мнението.
С последното уточнение на авторката, съвсем ми се затвърди мнението.
Много го обичам и не смея да го направя, просто за мен значи толкова много, че подобен експеримент да се изнеса само, за да видя как ще реагира не бих си позволила. Това, което той обяснява е че са се натрупали някакви неща у него вследствие на моето поведение, което го разбирам, защото грешката е била моя тогава и наистина поведението ми не беше правилно, а вероятно появата на бебето, липсата на време заедно и новото ежедневие го стряскат, нямам представа. За друга жена даже и не ми се мисли. Преди да се роди бебчето правеше огромен ремонт с огромен ентусиазъм, че започваме семейство заедно, сключихме брак, постоянно беше до мен, но откакто се роди детето малко по малко започна да се отдалечава, а аз да му задавам въпроси от типа на защо се държи така, какво се случва., които доведоха до по-задълбочено поведение от негова страна, защото в началото казваше нищо няма, не се е променило нищо,после пък започна пак да говори за проблемите в поведението ми и нещата се задълбочиха. Днес когато го попитам защо страни просто отговаря с не знам, явно ми трябва повече време, но не както го разбират другите като време за него, а по-скоро време да му мине, а спокойствието, което иска е че не иска да му задавам въпроси по темата, иска да се отърси.
Защо не изкарвате време заедно?
Той какво прави за детето и за семейството ви?
Нищо конкретно не казваш и аз поне оставам с впечатление, че ти и бебето сте си едно, а той е някак настрана и не мога да разбера дали само той се отдръпва или ти не го допускаш в "квадратчето".
Сега е моментът да сте още повече заедно и то вече тримата с бебето и ми е странно той какво прави за и с бебето.
Той какво прави за детето и за семейството ви?
Нищо конкретно не казваш и аз поне оставам с впечатление, че ти и бебето сте си едно, а той е някак настрана и не мога да разбера дали само той се отдръпва или ти не го допускаш в "квадратчето".
Сега е моментът да сте още повече заедно и то вече тримата с бебето и ми е странно той какво прави за и с бебето.
Изнеси се при родителите си за месец-два и виж как ще реагира.
А защо да отива да тежи на родителите си с новородено бебе, което се буди и плаче във всякакви часове и изисква денонощно внимание?
На мястото на авторката бих го оставила на мира и бих му дала време. Може би непрекъснатото присъствие на бебе не е това, което е очаквал. Той има ли братя и сестри? В семейство ли е гледан или от баби?
Мъжът ми и аз имахме различна представа от грижата за бебето и нивото на заедност. Той работеше в друг град и като се прибере в петък искаше да сме непрекъснато заедно, всичките, целия уикенд. Аз исках да изведе детето сам като толкова иска да го разхожда, а аз да изляза по магазини или с приятелка, да идем на гости, на купон. Той не разбираше защо не искам да идем в парка. Ами защото всеки ден, все в парка ходех. Искаше той да сменя памперси, но ме дразнеше, че действаше бавно и ме беше страх бебето да не настине.
Според мене трябва да говорите. Нека всеки каже от какво има нужда!
Много го обичам и не смея да го направя, просто за мен значи толкова много, че подобен експеримент да се изнеса само, за да видя как ще реагира не бих си позволила. Това, което той обяснява е че са се натрупали някакви неща у него вследствие на моето поведение, което го разбирам, защото грешката е била моя тогава и наистина поведението ми не беше правилно, а вероятно появата на бебето, липсата на време заедно и новото ежедневие го стряскат, нямам представа. За друга жена даже и не ми се мисли. Преди да се роди бебчето правеше огромен ремонт с огромен ентусиазъм, че започваме семейство заедно, сключихме брак, постоянно беше до мен, но откакто се роди детето малко по малко започна да се отдалечава, а аз да му задавам въпроси от типа на защо се държи така, какво се случва., които доведоха до по-задълбочено поведение от негова страна, защото в началото казваше нищо няма, не се е променило нищо,после пък започна пак да говори за проблемите в поведението ми и нещата се задълбочиха. Днес когато го попитам защо страни просто отговаря с не знам, явно ми трябва повече време, но не както го разбират другите като време за него, а по-скоро време да му мине, а спокойствието, което иска е че не иска да му задавам въпроси по темата, иска да се отърси.
Ти не смееш, но той може това да иска.
Не разбираш ли, че не постъпва честно. Обясни му го. Отдалечил се заради твое поведение, но го казва сега, когато нямаш особен избор с бебе на ръце. Даже и съдистично го намирам - в такъв момент вместо да си спокойна, се травмираш и си посипваш пепел на главата заради стари грешки.
Прави ремонт с ентусиазъм, бяхте семейство, сега родила си му стъпила някъде накриво преди? Съвсем друго нещо е, не е това.
Като си била толкова грешна, защо е останал с теб, сключил е брак с теб, че и бебе ти направил?!
Този е от типа хора, които искат да те моделират по някакъв си негов образ за жена... Като си сбъркала нещо, а той ти е "простил", защо се връща и продължава да рови? Не ти стига майчинството, че животът ти с появата на детето се е преобърнал, да и неговият, но защо не си дава сметка, че за теб е още по-голяма промяната?
Оф тоя ще има да вади цял живот скелети и никога няма да можеш да му угодиш...
Първа стъпка. Тоест първа и втора като за начало - спри да се оправдаваш, каквото и да си направила, то е останало в миналото, и второ - спри да го питаш какво му е, защо му е и т.н. Гледай си детето и си пази нервите и здравето.
Този е от типа хора, които искат да те моделират по някакъв си негов образ за жена... Като си сбъркала нещо, а той ти е "простил", защо се връща и продължава да рови? Не ти стига майчинството, че животът ти с появата на детето се е преобърнал, да и неговият, но защо не си дава сметка, че за теб е още по-голяма промяната?
Оф тоя ще има да вади цял живот скелети и никога няма да можеш да му угодиш...
Първа стъпка. Тоест първа и втора като за начало - спри да се оправдаваш, каквото и да си направила, то е останало в миналото, и второ - спри да го питаш какво му е, защо му е и т.н. Гледай си детето и си пази нервите и здравето.
Това, което той обяснява е че са се натрупали някакви неща у него вследствие на моето поведение, което го разбирам, защото грешката е била моя тогава и наистина поведението ми не беше правилно, а вероятно появата на бебето, липсата на време заедно и новото ежедневие го стряскат, нямам представа.
Кога си направила тази грешка и в какво се състоеше? Питам, защото пишеш, че до раждането е бил перфектен. Значи все пак ти е обяснил проблема. А какво иска от тебе, какво иска да прави?
Как хем му липсва време заедно с тебе, хем те отбягва?
Секс правите ли ако не е тайна? Имаше ли тежко раждане, секцио? Да не би да го е страх да не те нарани? Кърмиш ли нощем все още? Показва ли раздразнение като ревне бебето нощем?
Чакай, чакай, тука нещо не се връзва. Казваш, че преди време ти е казал какво не го кефи, ти си коригирала тези неща у себе си и вече всичко е било ок, той е бил доволен. Защо сега пак повдига въпроса? Този се оправдава с минали неща за да не изплюе камъчето къде точно е проблемът. Така мисля аз. И ако е така, проблемът не е в теб.
Оф, като чуя "много го обичам" и си плюя в пазвата. То хубаво да обича човек, ама чак толкоз да хлътва... Аз имам у себе си здравословна доза егоизъм и не допускам такива неща.
Оф, като чуя "много го обичам" и си плюя в пазвата. То хубаво да обича човек, ама чак толкоз да хлътва... Аз имам у себе си здравословна доза егоизъм и не допускам такива неща.
Няма следродилна депресия при мъжете, но има депресия. Може да е изпаднал в някаква дупка заради променената обстановка с бебето в къщи, някакво разминаване между очаквания и реалност.
Бих го оставила да си го преживее, без да го питам и да досаждам, а пък ако има нещо друго, то ще излезе наяве.
Бих го оставила да си го преживее, без да го питам и да досаждам, а пък ако има нещо друго, то ще излезе наяве.
X
Реклама