Весела Коледа и здравейте! Не знам темата дали е за този раздел или здравословни проблеми. От ококолл почти две години имам моменти, в които изпадам в нервна, истерична криза и започвам да крещя, обиждам, буквално ми се замъглява съзнанието. След като всичко отмине, чувствам ужасно вина. Страхувам се, че може да отключвам някакво психическо заболяване и да не започна да наранявам някого в такъв момент, защото буквално съм изпълнена с яд, омраза, чувства от които аз самата се плаша. Реакции от които самата аз се срамувам! Малко преди да започне всичко, загубих най близкия си човек на света - своята майка. Кризите започнаха след прекаран Ковид, година по-късно значително бяха намалели подобни изблици, но преди два месеца отново карах Ковид и не знам дали е съвпадение но се върнаха като бумеранг. Да речем че се случват най много в месеца веднъж като медържк ужасно настроение ден-два, в който избухвам от най малкото. Естествено винаги първоначалния повод е бил нещо сериозно, което ме е обидило и след това дръж се. Наранявам само семейството си и всичко изливам на тях. Разкайвам се ужасно, срамувам се.
- Публикувана: 25 дек. 2023, 09:54 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2024, 16:13 ч.
Изпадане в истерични кризи. Помощ
По принцип да. Почти винаги е преди цикъла, а понякога и към края му. Също си го мислих, даже и мъжа ми също се шегува с мен като наближи този период, но ми се струваше твърде несериозно да оправдавам подобни изблици просто с цикъла си... Сестра ми онзи ден като ме видя, тя живее в чужбина и само по празниците се виждаме, се изплаши. Успокои се ми вика плашиш ме, ще извикам бърза помощ, изпадаш в някакви състояния. И аз направо още повече превъртях от тези й думи. А жената си беше права.
Опитвам се да бъда перфектната домакиня и да приготвя всичко на ниво, но когато се върне тя и понякога като пие две чаши вино става хаплива, критикува ме, а аз очаквам хубава дума, а то все има зс какво да ме критикува, в такивва моменти се сещам за майка и как с нея винаги имаше настроение и не би ми говорила така, би казала нещо хубаво. Това е пример само от какъв тип на пръв поглед елементарни неща аз изживявам толкова емоционално.
Опитвам се да бъда перфектната домакиня и да приготвя всичко на ниво, но когато се върне тя и понякога като пие две чаши вино става хаплива, критикува ме, а аз очаквам хубава дума, а то все има зс какво да ме критикува, в такивва моменти се сещам за майка и как с нея винаги имаше настроение и не би ми говорила така, би казала нещо хубаво. Това е пример само от какъв тип на пръв поглед елементарни неща аз изживявам толкова емоционално.
Скрит текст:
Страхувам се, че може да отключвам някакво психическо заболяванеВесела Коледа и здравейте! Не знам темата дали е за този раздел или здравословни проблеми. От ококолл почти две години имам моменти, в които изпадам в нервна, истерична криза и започвам да крещя, обиждам, буквално ми се замъглява съзнанието. След като всичко отмине, чувствам ужасно вина.
Скрит текст:
и да не започна да наранявам някого в такъв момент, защото буквално съм изпълнена с яд, омраза, чувства от които аз самата се плаша. Реакции от които самата аз се срамувам! Малко преди да започне всичко, загубих най близкия си човек на света - своята майка. Кризите започнаха след прекаран Ковид, година по-късно значително бяха намалели подобни изблици, но преди два месеца отново карах Ковид и не знам дали е съвпадение но се върнаха като бумеранг. Да речем че се случват най много в месеца веднъж като медържк ужасно настроение ден-два, в който избухвам от най малкото. Естествено винаги първоначалния повод е бил нещо сериозно, което ме е обидило и след това дръж се. Наранявам само семейството си и всичко изливам на тях. Разкайвам се ужасно, срамувам се.
Психиатър може да прецени това.
Може да опиташ да отидеш при гинеколог да ти пусне едни женски хормони, да се провери за дисбаланс. Ендокринолог за проверка на щитовидната жлеза. Съвсем спокойно може да е PMDD (premenstrual dysphoric disorder), седмицата преди менструация при някои жени се проявява с изблици на гняв, силна раздразнителност и т.н. Ковид при много жени се отразява и дългосрочно на цикъла, много противен вирус.
Повечето хора имат такива кризи, просто не си го признават. За мен ви няма нищо. Имате причини за тях, в случая е критикуване от близък. Има критика и критика, зависи много от начина по който ви казват нещо. Тъгата и лошото настроение са част от живота; няма как човек да е весел и да се хили 24 часа в денонощието. Не се чувствайте виновна, няма защо. Това е истинският живот, лошото е ако всичко ви е безразлично и не изпитвате емоции. Невротичният характер е постоянен, той е начин на живот и е нещо различно от моментната изнервеност. Няколко пъти в текста сте написали, че се срамувате. Истериците не се срамуват. И не си внушавайте, че отключвате нещо, не отключвате нищо. Преди цикъл много жени са супер раздразнителни и не се понасят. Болестните състояния имат други симптоми. Далече сте от тежките неврози. Пак ви казвам, не е нормално да сте 24 часа в денонощието спокойна, не обратното. Животът предполага различни усещания и настроения.
Повечето хора имат такива кризи, просто не си го признават. За мен ви няма нищо. Имате причини за тях, в случая е критикуване от близък. Има критика и критика, зависи много от начина по който ви казват нещо. Тъгата и лошото настроение са част от живота; няма как човек да е весел и да се хили 24 часа в денонощието. Не се чувствайте виновна, няма защо. Това е истинският живот, лошото е ако всичко ви е безразлично и не изпитвате емоции. Невротичният характер е постоянен, той е начин на живот и е нещо различно от моментната изнервеност.
Лекарства и доктори как точно ще помогнат? Само да се вкараш в някакви още по-големи филми.
И аз съм отвратителна преди цикъл. Усещам се как искам да се карам с целия свят и си търся кавгата. Не е всеки месец. Правила съм си тестове за хормони, щитовидна и витамини и само с витамин Б12 ми е трудно да го вкарам в релси. Забелязвам, че като спортувам, храня се здравословно, имам работа и се разсейвам сякаш няма такива моменти. Но като мъжа ми нещо се е изнервил и се засечем в един период направо пада бомба.
Момичета много ви благодаря! Със сигурност бих потърсила мнение на професионалист ако се усетя, че нещата се влошават не ме е срам да искам помощ! Също бях в дефицит на Б12 когато започна всичко, после поотшумя. Сега отново съм на долна граница и ще го започвам, не знам дали има връзка. А не знам доколко при всички жени е така, защото моята съседка под нас разправала на мъжа ми как като се прибирала чула жена да кряка и плаче истерично и много се била притеснявала дали всичко било наред с другите съседи(уж си била помислила че от другия апартамент се чувало, не знам дали не е разбрала че съм била точно аз..) Срамувам се от тези хора, аз лично не съм чувала по такъв начин да се държи жена до такава степен да крещи никоя съседка, а не съм такава конфликтна и по натура по принцип и затова казвам че се плаша от себе си и такива изпълнения. В моето семейство сме възпитавани да не крещим, тати все правеше забележки, хората ще се смеят не се излагайте и аз наистина се срамувам от спорове пред хората. Дори най елементарно с мъжа ми като се счепкаме навън пред хора за някаква глупост, предпочитам после насаме да се изясним, а не да ставаме за сеир. Дано се успокоя, че ще се изнасям в къща да не ме слушат поне хората да ме говорят после.
