- Публикувана: 2 фев. 2005, 23:40 ч.
- Последно мнение: 18 март 2005, 00:04 ч.
Какво раждане предпочитате?
Първото дете се роди нормално, но доста трудничко, че беше голямо бебе. След 10-ина дни бях напълно във форма, а след 1-я месец си влизах във всички дрехи. За второто се наложи да родя секцио/с упойка, която само те обездвижва от кръста надолу/, тъй като до последно беше седалищно. Самото секцио мина добре, но възстановяването и пазенето след това е доста по-дълго. На мен лично много ми тежеше, че 24 часа трябва да има някой, който да ми помага при ставане, да ми дава детето за кърмене и после да го връща в леглото.... това е защото съм свикнала сама да действам. И болките са по-големи.... Ето защо според мен е по-добре да се роди нормално, освен ако обстоятествата не налагат другото.
. Не че не си бях уговорила епидурална, но доста се забавих с постъпването в болницата от чудене раждам ли, не раждам ли 
И аз родих нормално,но с такъв зор,че не искам да се връщам в миналото.за момент си мислех"защо не ме разрежат",но в следващия се отказвах и си виках че ще издържа.ако не беше една акушерка да ми обърне повече внимание сигурно щях да раждам 3 дена.А само как виках на самото раждане!!!!(да не ви говоря).НЕ че съм лигла,дори много издържам на болка,но....
В момента в който видях моето съкровище забравих за болката.
В момента в който видях моето съкровище забравих за болката.
и двата пъти нормално без упойка. Втория път имах уговорка, но родих много бързо и нямаше време за упойка.... или поне аз така се утешавам, защото иначе ще бъда леко сърдита на доктора, който си прибра паричките след това 
. Добре че поне шев и кройката не я усетих на второто раждане.
Първия път шиенето май ме боля повече от самото раждане
.
Но и двата пъти се възстанових доста бързо.
. Добре че поне шев и кройката не я усетих на второто раждане.Първия път шиенето май ме боля повече от самото раждане
.Но и двата пъти се възстанових доста бързо.
Благодарна съм на природата, на късмета си, на доктора, че родих така както предпочитах - нормално без упойка и двата пъти! Преди второто раждане изпитвах ужас, че може да се наложи секцио, поради ниско разположена плацента! Всичко мина леко и безпроблемно! Сега дори предпочитам да изпитам болката от още едно раждане/защото все пак е часове!/, от колкото да карам както е сега - месеци безсънни нощи!
С две ръце гласувам за нормалното раждане с упойка 
!
Първото си дете родих нормално, без упойка и видях голям зор. Но вторият път исках упойка и съм страшно доволна - разликата е от земята до небето!
А секциото мисля, че трябва да е само по лекарско предписание. Иначе защо да те режат?
!Първото си дете родих нормално, без упойка и видях голям зор. Но вторият път исках упойка и съм страшно доволна - разликата е от земята до небето!
А секциото мисля, че трябва да е само по лекарско предписание. Иначе защо да те режат?
Аз родих нормално и уж с упойка, ама второто ще е секцио - не искам и не бих могла да преживея този кошмар отново - 10 дни преносих, 3 пъти се пробваха да предизвикат раждането - на третия успяха - раждах 12 часа с две вагинални таблетки за предизвикване на раждането и не знам си колко банки окситоцин....
Напъните бяха около 40 минути - в един момент поради кислороден недостиг /защото трябваше да напъвам и да си задържам дъха/ не знаех на кой свят съм и какво става въобще.
Жожи се роди 4100, направиха ми епизиотомия, едвам станах 12 часа след раждането и то нямаше да стана ако не бяха донесли детето.
Първия месец след раждането ходих 3 пъти до тоалетна и то с медецински шоколад, да не говорим за хемороидите...
2 месеца след раждането не можех да сядам като хората, за секс си помислих след 4-5 и то така тясно ме бяха зашили, че едва сега /9 месеца след раждането/ горе долу се нормализира сексуалния ни живот.
НОРМАЛНО РАЖДАНЕ ЛИ - НЕ, БЛАГОДАРЯ!!!!!!!
Напъните бяха около 40 минути - в един момент поради кислороден недостиг /защото трябваше да напъвам и да си задържам дъха/ не знаех на кой свят съм и какво става въобще.
Жожи се роди 4100, направиха ми епизиотомия, едвам станах 12 часа след раждането и то нямаше да стана ако не бяха донесли детето.
Първия месец след раждането ходих 3 пъти до тоалетна и то с медецински шоколад, да не говорим за хемороидите...
2 месеца след раждането не можех да сядам като хората, за секс си помислих след 4-5 и то така тясно ме бяха зашили, че едва сега /9 месеца след раждането/ горе долу се нормализира сексуалния ни живот.
НОРМАЛНО РАЖДАНЕ ЛИ - НЕ, БЛАГОДАРЯ!!!!!!!
Гласувам с 2 ръце за нормално с упойка. Аз раждах без упойка и сега съжалявам, щях да си спестя МНОГО мъки. От секциото според мен нищо не се разбира, заспиваш и после ти дават 1 бебе и ти казват, че е твоето. Усещането да го видиш за първи път, да видиш как излиза от теб, като го слагат на корема ти усещаш топлината на тялото, как му режат пъпната връв след това като ти го сложат на гърдите и го докоснеш за 1 път тези преживявания са неверотни. Не бих заменила това преживяване за нищо на света дори съм готова пак да преживея онези тринадесет часови мъки. Струва си всяка минута болка за тези мигове.