Публикувана: 1 фев. 2007, 08:56 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2007, 17:41 ч.

Поощрявате ли децата си...?

1 543
33
1

# 15 1 фев. 2007, 20:08 ч.

Мнения: 2 242

О да

! Това за мен е много важно (даже току що в един постинг в друга тема го споменах). Искам децата ми да не се страхуват да изразяват себе си и съответно да приемат същото в другите. А мисля, че няма човек, който да не изпитва силни емоции. Това да ги показваш за мен е умение на свободен и силен дух. Стига да не е вреди на някой или да нарушава общественият ред Mr. Green

.
Пс. между другото в нашето семейство силните емоции са въпрос и на оцеляване – при мама Лъв, тати Овен, Зори Овен, очаквано бебе Лъв, няма как Flutter

# 16 1 фев. 2007, 20:13 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Според психолозите е положително за емоционалния свят и здраве на детето да се оставя да изразява с думи емоциите си било то лоши или добри. Дори да изрази гнева си към родителите си, чрез думи като ти си лош, мразя те, махай се и т.н. Според тях децата имат нужда да се освобождават от лошите емоции, чрез думите или дела (игра с мечове и оръжия, биене на играчки, боксова круша (това е предимно за момчетата, те са по агресивни по природа) и т.н. Съгласна съм да изразява гнева си към нас чрез играчките примерно, но не и директно към нас със обидни думи.
Моя син е много емоционален, и му позволявам да изразява положителните си емоции, но не му позволявам да се държи непочтително, особено към нас със баща му. Веднъж два пъти ни каза да се махнем, но ние му обяснихме, със сериозен тон, че не трябва да говори така. Мисля, че разбра идеята от тона на гласа и от нашето възмущение от това което каза, повече не посмя да го направи ( не сме го били, нито сме го наказвали за това). Не знам дали е правилно, но смятам, че трябва да запазя авторитета си, а подобни думи винаги будят възмущение в хората и си мисля, че така ще отпусна края и ще загубя уважението му към нас. Всичко трябва да е с премерени думи. Примерно. „Мамо, днес се почувства много наранен от постъпката ти.” Или „Това ме кара да се чувствам еди как си”, или „Смяташ ли, че постъпваш правилно, като...” Много е важен тона на гласа и подбраните думи. Аз също се въздържам в гнева си да не кажа неща с които ще накърня достойнството му или самоуважението му.

# 17 1 фев. 2007, 21:36 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Да!Но тя и без да я насърчавам е много емоционална,не си спестява нищо,когато и се плаче-плаче,когато се смее го прави истински от сърце.

# 18 1 фев. 2007, 22:45 ч.

София
Мнения: 6 999

Това ми е заложено изначално. В моето семейство да се казва "Обичам те!", да се прегръщаме и целуваме е нещо всекидневно. Баща ми и майка ми продължават да ме прегръщат, целуват и изразяват чувствата си винаги, когато ме видят... поне на всеки кръгъл час Laughing

По отношение на отрицателните чувства са малко по-старомодни Wink

. Смея да твърдя, че познавайки емоциите си съм се научила да не се страхувам от тях и да ги контролирам разумно и когато се налага, а не да ги подтискам...

Съответно аз съм експресивен човек и се държа по същия начин с дъщеря си. Приемам и показвам обичта си към нея непрекъснато с думи и действия. Приемам отрицателните й чувства и се опитвам /или се правя/, че я разбирам. Казвам й, когато съм изморена, когато ми е тъжно или съм обидена, когато съм разочарована /включително от нея/.

# 19 1 фев. 2007, 23:45 ч.

Мнения: 872

Дъщеря ми е много емоционална и чувствителна, мисля че на моменти и пречи. Искам да не е така, тя много неща ги преживява и се натъжава ,и го показва. Предпочитам да не реагира толкова ,най-вече когато е свързано е отрицателни емоции. За положителните емоции -хубаво е да ги показва, според мен.
Но за това ,че е обидена от нещо, добре е да го покаже, но по- добре да не го преживява толкова.
Аз съдя по себе си, щом е някаква отрицателна емоция или мисъл, не че я забравям, но предпочитам да я заменя с друга.Предпочитам другите да не ме виждат уязвима, не винаги успявам.
Понякога завиждам на така наречените емоционални темерути, да реагираш спокойно винаги, си е голямо предимство.

# 20 2 фев. 2007, 08:51 ч.

Мнения: 5 877

Ох. Според мен сантименталната проза на деветнайсети век е писана от човек с акъла на четиригодишно дете.
Всяко чувство бива описано поне с петминутни приказки.
Еййй, съжалявам, ама като чуя изречение да завършва с "миличката АЗ...", не мога да си сдържа смеха.
Призовавам към по-малко превземки и жестове а ла Сара Бернар. Кой каквото ще да чувства, само да не се глези толкова.

# 21 2 фев. 2007, 09:54 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: Kasidy в чт, 01 фев 2007, 08:56

" емоционално скопени " .

Това ми хареса Peace

Свекърва ми е такава,и Кали ясно показва,че не й е приятна компанията й.

Цитат на: danaia в чт, 01 фев 2007, 21:36

# 22 2 фев. 2007, 09:58 ч.

Мнения: 537

Дъщеря ми е много чувствителна, ако някой и се скара, се свива и реве много жално. За хубавите неща я поущрявам, за да ги прави по-често. Пляскам с ръце за браво, целуваме си, гушкаме се, всичкото това за миг и докато се обърна е направила поредната пакост. Ако е лошо това което прави съответно има шамар по дупето и малко каране, за да не се разреве но да знае че не е хубаво, това което прави. Ако повиша тон.... леле мале, все едно съм и взела близалката, рев, рев....

# 23 2 фев. 2007, 21:50 ч.

Мнения: 4 629

Поощрявам и погам на сина ми да си изразява емоциите с думи. Така освен, че ги споделя се учи и да ги назовава. Не ми се иска да порастне като емоционален инвалид Crossing Arms

Гамат от емоции,с които сме научени да боравим е много важна Peace

# 24 2 фев. 2007, 22:34 ч.

Мнения: 6 039

не я поущрявам
тя е прекалено емоционална, показва го с мимики, жестове, изключително изразителни емоции

# 25 3 фев. 2007, 03:21 ч.

Мнения: 4 392

На тази възраст все още е като "отворена книга", така че не правя нищо специално. Мисля, че е особено важно да не се потискат чувствата и емоциите и човек да може открито да говори за тях.

# 26 3 фев. 2007, 08:25 ч.

Мнения: 78

Мисля че трябва да знаем къде е границата , когато поощряваме децата си . Подходящото поощрение трябва да бъде здравословно и да дава самочуствие на детето , но когато е прекалено , може да накара детето да се чуства неадекватно и да му пречи след това в живота.

# 27 3 фев. 2007, 12:23 ч.

София
Мнения: 7 097

Не я поощрявам, защото то няма повече накъде... Wink

Аз съм страшно емоционална и открита и тя прилича на мен в това отношение - всичко си казва и изразява чувства и емоции непрекъснато.

# 28 3 фев. 2007, 13:24 ч.

Мнения: 5 622

Според мен това, което сме ние, това ще стане и детето ни, защото без да искаме пренасяме възпитанието, от нашето детство върху децата си. В това отношение много се радвам, защото майка ми се е постарала да получа страхотно възпитание и невероятно детство, което ако успея да осигуря и на детето си, ще се чувствам много щастлива.

И да, окуражавам го, но на него това си му е и заложено, с такава емоционална майка Wink

Аз не виждам кое е лошото в случая....просто в живота си ще се сблъска и с темерути, но докато не са му в манджата(семейството, близките, обкръжението), не бива да му пука Peace

) То е все едно да искаме да дадем добро възпитание, но да се страхуваме, че това би било зле, понеже ще срещне и не до там възпитани хора, които биха му навредили по някакъв начин..Простаци винаги ще има, както и невъзпитани и емоционални дебили. Важното е, да не са ми от семейството..всички останали мога да си ги избера и отсея Wink

# 29 3 фев. 2007, 14:10 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

При нас състоянията са общо взето две - пълна еуфория или велика трагедия. Преминава от едното в другото и обратно за секунди и признавам, че ми е много трудно да реагирам в дадени ситуации.
Така че за момента не поощрявам емоционалното изразяване, то и без това е прекалено, но мисля, че с времето нещата ще се нормализират.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: