Здравейте, приятелки сме от малки деца. А най-добри приятелки станахме преди около 9 г. вече. Забелязах разлика в отношението и към мен, когато през 2022 в общия ни чат с още 2 приятелки тя не се застъпи за мен, когато едната ни обща приятелка ме нападна и обиди, защото не беше съгласна с мнението ми по тема, която не засягаше България. Аз живея в чужбина. Оправда се смеейки се, че е проспала чата ни и не заемала страна. А много ясно зае като в общия чат каза, че онази ни обща фр е права. Четвъртото момиче също се застъпи за тази, която ме обиди (те са си бфф). Беше пълно недоразумение. Аз се извиних на момичето, защото смятах приятелството ни за по-важно от недоразумението ни за такова малко нещо. Тя не ми се извини поне за обидите и приятелството с нея ми приключи. Обаче те веднага след тази случка спряха да пишат в този чат и в края на 2022, когато бфф-то ми прекрачи границата обиждайки мен и приятелите ми в чужбина, че живеем под наем се скарахме жестоко. Държа се много наперено, а ние сме нищо щом сме в чужда държава и живеем под наем. Тогава от нищото спомена, че заради мен са спряли да пишат в онзи чат и са си направили друг без мен. Питах я за причината и и споменах, че след това се бях извинила на лично съобщение на онова момиче. Понеже не съм казвала на най-добрата ми приятелка за това. Явно и общата ни фр се е държала сякаш не съм направила нищо такова. Тя обаче не ми каза защо. Не съм настоявала след това за отговор.
Скачаме в 2023. С приятеля ми, с който живеем заедно от 3 години и половина започнахме да опитваме за дете. Освен нас двамата тя е единствения човек, който знае за това. Постоянно ми повтаря как на други нейни приятелки (някои от които наши общи фр и познати) щом пожелае на глас да имат деца те винаги след това имат и пожеланието и се сбъдва. Над 200 пъти ми го повтаря и се замислих, че всъщност тя никога не ми е пожелавала да имам дете, а напротив. Все ми повтаря да не бързам, защото съм още млада (и двете сме на 27). Повтаря ми да не си навивам на пръста да се омъжа, защото неомъжена също щяло да ми бъде добре. За контекст тя се омъжи на 24 и след това роди. Също така знае, че аз винаги съм държала на сватбата. Но не, тя постоянно ми повтаря да гледам тази и онази, че създала семейство без брак. А аз се повтарям като грамофонна плоча, че не ме интересува и щом са щастливи и нямат проблем с тва аз не виждам избора на другите за собствения им живот какво трябва да касае мен.
А миналия месец си взех новия статут (живея в ОК) и и споделих, защото бях много щастлива, защото сега се доближавам повече до възможността да кандидатствам за гражданство. А тя знае, че от няколко години насам много искам да направя тази крачка. Тя абсолютно нищо не каза. Не се зарадва. Аз винаги се радвам за нейните постижения и я насърчавам в начинанията и.
Искам съвет как да постъпя. Всеки опит за разговор по тези теми приключват с оправдания от нейна страна или прехвърляне на вината вместо рефлексия върху собственото и поведение.
Скачаме в 2023. С приятеля ми, с който живеем заедно от 3 години и половина започнахме да опитваме за дете. Освен нас двамата тя е единствения човек, който знае за това. Постоянно ми повтаря как на други нейни приятелки (някои от които наши общи фр и познати) щом пожелае на глас да имат деца те винаги след това имат и пожеланието и се сбъдва. Над 200 пъти ми го повтаря и се замислих, че всъщност тя никога не ми е пожелавала да имам дете, а напротив. Все ми повтаря да не бързам, защото съм още млада (и двете сме на 27). Повтаря ми да не си навивам на пръста да се омъжа, защото неомъжена също щяло да ми бъде добре. За контекст тя се омъжи на 24 и след това роди. Също така знае, че аз винаги съм държала на сватбата. Но не, тя постоянно ми повтаря да гледам тази и онази, че създала семейство без брак. А аз се повтарям като грамофонна плоча, че не ме интересува и щом са щастливи и нямат проблем с тва аз не виждам избора на другите за собствения им живот какво трябва да касае мен.
А миналия месец си взех новия статут (живея в ОК) и и споделих, защото бях много щастлива, защото сега се доближавам повече до възможността да кандидатствам за гражданство. А тя знае, че от няколко години насам много искам да направя тази крачка. Тя абсолютно нищо не каза. Не се зарадва. Аз винаги се радвам за нейните постижения и я насърчавам в начинанията и.
Искам съвет как да постъпя. Всеки опит за разговор по тези теми приключват с оправдания от нейна страна или прехвърляне на вината вместо рефлексия върху собственото и поведение.
