Спомних си, че не ви довърших с пражкия фото-залп от юни 23-та, та зема да ви тресна за последен път...
Тряс:
В заключение : Прага е задължителна (ама строго!) за посещение. А черешката на върха ѝ е Пражки Храд.
Тряс:
Скрит текст:
Последния ни ден в Прага преди отпътуването го посветихме на Пражкия замък или на чешки "Пражки Храд". Той се води най-големият в Европа, като се намира на най-високия хълм в центъра на Прага, в квартал "Храдчани". Започнат е още през 9-ти век, като там са живели владетелите на Бохемия, а после е резиденция на императори на Свещената римска империя, като Карл IV през 14-ти век, наричан баща на нацията от чехите. По негово време покриват върховете на параклиса "Вси Светии" със златни листове и оттогава идва името "Златна Прага". В момента в замъка се помещава и президентския дворец.
На входа на замъка се намира тази карта за разпределението:
Това са снимки от кралските градини:
В тях се намира и Летния дворец, но той беше затворен за посещение:
По този мост се пресича някогашния ров, който отделя същинската крепост от цялото плато:
Церемониална охрана:
И вече първия от няколкото вътрешни дворове:
Докато вървяхме да видим президентския дворец, трупащите се заплашително черни облаци решиха да изсипят съдържанието си над нещастните туристи, които хукнаха да търсят укрития под мостове, навеси, стаи за информация и кафета. В една пауза на небесния плач отскочих да щракна набързо входа на президентството:
Поради непрестанния дъжд (и липса на чадъри) цялата ми групичка реши да се пъхне в едно кафе и да не обикаля из различните сгради на мокра цена. Аз, напротив, си рекох, че няма как да дойда до Рим и да не гръмна папата, па било и в неблагоприятни метеорологични условия и поех сам нататък.
От специално място се купуваха билети за различните обекти на посещение. Взех пълен пакет - по спомени 16€ струваше. Между отделните сгради придвижването беше на бегом, защото пустото му небе се скъса да реве.
Поради близките отстояния между околните сгради не успях да снимам Катедралата "Свети Вит" инак, освен отдолу нагоре, което никак не допринася за читаво фото, ама те тава е:
Интересното за нея е, че е строена близо 600 години - от 14-ти до 20-ти век, с постоянно добавяне на елементи. Другото е, че на някой от стъклописите са показани и части от живота на Кирил и Методий, но понеже бях без гид и с ограничено време, не успях да го намеря конкретния :
В стария царски дворец:
Автентични "мебели" в нечии покои, но за съжаление съм забравил точно чии бяха ... :
И старата тронна зала :
Базиликата "Свети Георги" :
И тук паметта ми изневерява чии бяха тия кости. Само помня, че беше жена ... :
За съжаление не откривам снимка на "Златната уличка" - автентична улица, на която са били занаятчиите.
За щастие пък, имам около 120 снимки от любимата ми тема - Оръжейната. Но ще ви пожаля само с 6
Само такива екземпляри имаше около 50 (естествено до един влезли в архива ми
) :
Както и много дрехи и книги от късното средновековие и ренесанса :
Ходих и до "Барутната кула", но явно ми се е бил намокрил барута вече, щото снимки не откривам
А на връщане се качих догоре в най-голямата атракция - кулата на катедралата "Свети Вит".
280 вити стъпала (аз ги преброих 282 ) по супер тясното стълбище, на което нишите за разминаване на качващи се и слизащи бяха само 2 или 3. Принципно не е проблем, ако е гарантирано, че ще се разминавам само с мадами, но с мъжете отъркването съдържа елемент на дискомфорт ...
Ето едно такова място - прозорче към камбанарията :
И вече горе - последно стъпало, след като пътьом си чул от слизащите: "Хайде, още малко имаш!" :
Тук е и часовниковия механизъм:
А гледката над цяла Прага беше неописуема. За съжаление в дъждовно време, ама ... :
По обратния тесен път надолу не пропусках и аз злорадо да обяснявам на запъхтените качващи се, че още малко и са на върха. Дори и на тези, едва на средата на пътя ...
И след този "връх" поех вече към моите хора, чиито д-та бяха се схванали от седене в кафето, докато мен дъжда ме беше вече пригодил за изтискване чрез усукване. Само където никак не ми пукаше след видените красоти.
На входа на замъка се намира тази карта за разпределението:
Това са снимки от кралските градини:
В тях се намира и Летния дворец, но той беше затворен за посещение:
По този мост се пресича някогашния ров, който отделя същинската крепост от цялото плато:
Церемониална охрана:
И вече първия от няколкото вътрешни дворове:
Докато вървяхме да видим президентския дворец, трупащите се заплашително черни облаци решиха да изсипят съдържанието си над нещастните туристи, които хукнаха да търсят укрития под мостове, навеси, стаи за информация и кафета. В една пауза на небесния плач отскочих да щракна набързо входа на президентството:
Поради непрестанния дъжд (и липса на чадъри) цялата ми групичка реши да се пъхне в едно кафе и да не обикаля из различните сгради на мокра цена. Аз, напротив, си рекох, че няма как да дойда до Рим и да не гръмна папата, па било и в неблагоприятни метеорологични условия и поех сам нататък.
От специално място се купуваха билети за различните обекти на посещение. Взех пълен пакет - по спомени 16€ струваше. Между отделните сгради придвижването беше на бегом, защото пустото му небе се скъса да реве.
Поради близките отстояния между околните сгради не успях да снимам Катедралата "Свети Вит" инак, освен отдолу нагоре, което никак не допринася за читаво фото, ама те тава е:
Интересното за нея е, че е строена близо 600 години - от 14-ти до 20-ти век, с постоянно добавяне на елементи. Другото е, че на някой от стъклописите са показани и части от живота на Кирил и Методий, но понеже бях без гид и с ограничено време, не успях да го намеря конкретния :
В стария царски дворец:
Автентични "мебели" в нечии покои, но за съжаление съм забравил точно чии бяха ... :
И старата тронна зала :
Базиликата "Свети Георги" :
И тук паметта ми изневерява чии бяха тия кости. Само помня, че беше жена ... :
За съжаление не откривам снимка на "Златната уличка" - автентична улица, на която са били занаятчиите.
За щастие пък, имам около 120 снимки от любимата ми тема - Оръжейната. Но ще ви пожаля само с 6
Само такива екземпляри имаше около 50 (естествено до един влезли в архива ми
) :Както и много дрехи и книги от късното средновековие и ренесанса :
Ходих и до "Барутната кула", но явно ми се е бил намокрил барута вече, щото снимки не откривам
А на връщане се качих догоре в най-голямата атракция - кулата на катедралата "Свети Вит".
280 вити стъпала (аз ги преброих 282 ) по супер тясното стълбище, на което нишите за разминаване на качващи се и слизащи бяха само 2 или 3. Принципно не е проблем, ако е гарантирано, че ще се разминавам само с мадами, но с мъжете отъркването съдържа елемент на дискомфорт ...
Ето едно такова място - прозорче към камбанарията :
И вече горе - последно стъпало, след като пътьом си чул от слизащите: "Хайде, още малко имаш!" :
Тук е и часовниковия механизъм:
А гледката над цяла Прага беше неописуема. За съжаление в дъждовно време, ама ... :
По обратния тесен път надолу не пропусках и аз злорадо да обяснявам на запъхтените качващи се, че още малко и са на върха. Дори и на тези, едва на средата на пътя ...
И след този "връх" поех вече към моите хора, чиито д-та бяха се схванали от седене в кафето, докато мен дъжда ме беше вече пригодил за изтискване чрез усукване. Само където никак не ми пукаше след видените красоти.
В заключение : Прага е задължителна (ама строго!) за посещение. А черешката на върха ѝ е Пражки Храд.
