Да остана ли с мъжа си или е по-добре да се разделим?

Така и не го разбрахме това име...и авторката не отговаря на въпросите, които и се задават...скука

Авторке, смени името.

Според първия пост ти си в България в момента, как ще сменяш име в Англия? Нещо не е читаво тук. Детето има ли британско гражданство или само българско? Бащата признал ли го е? Да не се окаже детето с едно име в Англия и с друго в България? В някои държави при придобиване на гражданство позволяват смяна на името, но старото име остава със старото гражданство.

Относно името - познавам смесено семейство /турчин и българка/ , които си имат дете /момче/ и по същия начин бабата по бащина линия казва : "Детето ще се казва Ахмед" , но майката в родилното го пише Светльо. Еми Светльо си е само в личната карта. Всички останали му казват Ахмед и той така се представя. Както го научиш. Всякакви хора, всякакви случаи.

Относно връзката с мъжа ти - това не е връзка. Намираш някой на който можеш да разчиташ за всеки случай , ако възникне непредвидена ситуация. Казваш на мъжа ти, че всичко приключва и си гледаш живота.

Уважавам мнението ви, но щом хората са направили опция за смяна на име, значи не съм аз единствената.Не робувам на глупости заради, които саво аз ще трябва да ме е яд цял живот.Ако си поправя грешката сега, няма да се тръшкам после.За това, че сме виновни като родители за раздялата, са съгласна съм, да съм гледала къде съм "лягала", в крайна сметка ще си гледам детето кама и ще ки нося последствията от грешките.Да съжаление, това е единственото което мога са направя.Съжалявам

Не съм му казвала по име на детето почти никога.Бащата не го мразя, по скоро намирам себе си за виновна за изборите си, както на мъж така и за мълчанието ми, когато е трябвало да говоря.Причината, уж да направя компромис, проявявах разбиране, вярвах му.Това което той направи, доведе до края та връзката ни като мъж и жена, но не го мразя, приемам го за човек със силно изразено его, който търси удобна жена а не за обич и подкрепа.Няма са го съдя да издръжка като повечето жени, аз ще ки бера гайлето ако той не реши са помага на детето си доброволно, насила нищо не става.От него единствено искам да върне взетите пари на мен и детето. После, той е баща и да си преценя кам сали иска да даде нещо на детето си или не.Не е моя работа за го задължавам.Това ми е мнението.

За да не цитирам целия ти пост, само част. Но да, има нещо гнило в Дания/Англия/историята
В крайна сметка разбра ли се за коя страна иде реч и смени ли авторката името?

Голяма работа сте всички! Да не била сменяла името. Аз пък казвам да го смени. Дори й завиждам, ако наистина в нейния случай би станало лесно. И мен ме прецакаха, до последно (моят вече бивш) не бил сигурен какво иска, аз исках да си е на него, с неговата буква, не същото име, той обаче не искаше. И двамата бяхме уж на мнение, че на никоя баба или дядо няма да кръщаваме детето, обсъждахме имена и айде хоп - двамата ни поканиха да я запишем, той ми сервира, че му харесвали две имена, аз си избрах това с моята буква, поне да си е на мен, и какво - грам не съм се усетила, че ми дава имената на двете си сестри! Чак на изписването се облещих на зълва ми, като ми благодари. То в родилното си много с акъла си, съвсем трезво човек разсъждава, много хубаво за всички вас, ако сте можели да мислите добре, но някои (жив пример аз) въобще не сме се оправили с мисленето в оня момент. Нито сме били скарани или в обтегнати отношения тогава, нито някой ми е нареждал, но се чувствах толкова подло изиграна, че като нищо И това да ми е допринесло за катастрофата в последствие. Слава Богу, буквата е моя и аз винаги казвам, че дъщеря ми си е кръстена на мен, но няма да спра да съскам по тоя въпрос докато съм жива, защото знам, че е имало умисъл - ако няма да е на свекър и свекърва, да е на някой от тяхното си семейство. И небрежно едно такова ми ги подхвърли, харесвали му били имената, божееееей, точно пък тия само две ли ти харесаха от стотици имена, въобще не осъзнах и не мога да простя. Така че моля-моля, нова страница да отваря жената, аз подкрепям да се опита да смени името на детето.


Забравих на основния въпрос да отговоря. Авторке, аз не разбирам как е възможно цяла година да не можеш да оправиш някакви документи, за мен ти съзнателно стоиш далеч от мъжа си. Хората без да пътуват си оправят документите, ти не си се застояла случайно толкова време. Приех, че си решила въпроса за себе си и не виждам смисъл да чета подробно, за да разсъждавам за съвети. Надявам се всеки да е доволен от изборите си в тоя живот, дано имаш късмет с каквото решиш.

Ама авторката в заглавието на темата друго пита.
Последно да попитам - ти в момента в България ли си? При кого си? Детето при теб ли е?

Абе, всичко ясно. Мрази името, ще сменя..... няколко пъти написах , че детето има и баща. Без негово съгласие как точно ще го смени това име?

В историята на авторката, както и в тази на салвина, проблемът не е в името, а в чувството - лъжа, подвеждане, липса на отношение, на уважение... Името е просто символ на всичко това. От тази гледна точка разбирам неприязънта, която буди. Така реагират хора в ситуации, в които са се почувствали измамени, принудени. Разбира се е кофти, когато това рефлектира върху дете, но в такива ситуации, това вече е факт и на детето ще се отрази, независимо дали името ще остане или не. За мен историите с името са показателни за много неща, за съжаление явно и до ден днешен продължават изпълненията по тези въпроси. Според мен, ако е възможно, авторката по-добре да смени името, защото явно тя ще гледа детето, и ми се струва ужасно да не може да произнесе името на детето си и то да не го чува от майка си. Историята със Светльо, който бил наричан Ахмед, също ме потресе. Ужасни са тези неща, показателно защо човек трябва много да внимава с кого се меша.

Его, его, его . И това с името, и това с парите.
То е толкова лесно да отглеждаш дете сама, докато си търсиш мястото под слънцето, и явно нямаш сериозна житейска позиция нито тук, нито там. Ще му накривиш шапката и ще ти даде някой тиквен медал за това, че си снела от него всички отговорности, които има като баща.

Много точно, в еуфорията след раждането и самият факт че аз нямам близки роднини, мъжа ми обаче е в много близки взаимоотношения с родата си, е доста гадно това с решенията за име.Да никой не ме вързал да избирам това име, но аз някак си се чувствах длъжна(мой проблем).Съжалявам за това което ти се е случило и благодаря за подкрепата, при мен беше почти същото.

Драга ми Silv18,
На мен ми е все едно, дали ще смениш името на детето си. Но си провери административните процедури. Ако си в България още, може да не стане, ако бащата е не е съгласен и детето е припознато, може също да се прекрати процедурата, ако детето не е британски гражданин, също е възможно да ти откажат. Ей за такива спънки говоря. Сигурно ще искат и английски адрес за кореспонденция, дори акт за раждане, имаш ли ги в теб?

При даване на името само майката е фактор. Но за смяна не ми се вижда възможно да може само майката да вземе това решение.