Бебето ни си спеше спокойно оше от раждането, будеше се 1/2 пъти да го накърмя и пак заспиваше в next to me залепено до леглото ни. Един ден падна от кошарата понеже се беше научил да се изправя и понеже нямахме друга заплчна да спи между нас на нашето легло. Купихме обикновена дървена, но той я възприема само за игра и да се набира на нея. Ма 8 месеца е. От може би месец, че и повече може да е се буди през половин час с рев, само му давам гърдата и пак заспива. Има две зъбчета. През деня е на 2 дремки - от 10 до 11 някъде и от 14 до 15:00/30, НО често се изменят с половин/един час тези часове. Вечер към 18:30 му се приспива. Таа… приспиванто се случва в раница, заспива в нея и в момента, в който го сложим на леглото изревава- пак гърда и за секунда е унесен. Понякога вечер направо на гърда си заспива. Пробвам от няколко дена да го приспивам в кошарата, имаме зайче на фишър прайс, което е с мелодийки за сън и светлини- интересно му е заглежда се, но не заспива. Върви си по решетките на оградата, аз се правя на заспала, но след 15/20 минути започва да плаче, говоря му, успокоявам го, понякога го взимам замалко и пак го слагам, но не. Иска близост ли не знам. От всичката информация в нета и от приятелки, на които децата им заспивам сами се чувствам притисната, че съм закъсняла с “режима” и съм изгървла момента, но пък интуицията на мен и мъжа ми ни кара още да си го гушкаме вечер. Хубаво ни е, егоистично ли е това спрямо детето?
Очевидно не можем да го оставим на никой заради спането, но не ми и пречи това толкова сякаш… вие как действате с вашите деца и сънят им?