На 25 години съм и имам прекрасно семейство - мъж, с който се обичаме и едно чудесно момченце, което скоро ще навърши 6 месеца. Живота ми тече нормално, без някакви сериозни проблеми. По принцип съм много деен човек и не мога да седя на едно място - добра домакиня и майка съм. Гледкам си бебчо в къщи и горе-долу всеки ден е копие на предходния (мисля си, че това е основния проблем). Понякога ме обхваща една апатия и всичко ми се струва безсмислено и тъпо, нищо не ми се прави и с нищо не ми се захваща. Лошото е, че това ме плаши и ме кара да се чувствам объркана и едва ли не неспособна да се справя с ежедневните неща. И въпреки това при всеки такъв случай аз намирам сили и се справям. Незнам на какво точно се дължи всичко това?! Дали скуката и сивото ежедневие са причина да се чувствам така?! А вие имали ли сте подобни проблеми и как се справяте в такива моменти?!