Здравейте.
Нов съм в платформата и най-накрая реших да споделя моята история. Не знам от къде точно да започна, и дали да бъда кратък или по-разтегателен, но ще опитам да обобщя развоя на събитията.
Аз съм мъж на 32 години, бившата ми е на 34 години, преди около 4 месеца приключих почти 6-годишна връзка, най-дългата и най-сериозна за мен до тук. Решихме го заедно, без много шум, тя дори каза, че това и е най-спокойната раздяла до сега, моята също.
Как се стигна до там. Имахме планове за семейство, дом и т.н, през последните 2 години правихме ин-витро опити за дете (тя не може да има деца и го знам още от началото), като на 3я опит имахме най-голям напредък, но в 8та седмица последва спонтанен аборт, който тя изкара изключително тежко и след това последва много лош период на очуждаване и проблеми с комуникацията. През годините сме имали караници и прочее, че сме несъвместими характери (аз съм малко по-затворен и в същия момент в правилната среда съм доста комуникативен), което лично за мен не е проблем, а и в крайна сметка имахте доста общи интереси, включително и любов към животните и имахме куче, което много обичаме и двамата, може би защото не успявахме да имаме деца. Също обичахме да ходим на почивки, особено лятото заедно с кучето ни.
Та, след аборта, зачестиха нападките и леките караници, че сме несвъместими и т.н. от нейна страна, и от моя че искам да се махна от София, понеже аз съм от Стара Загора родом и през годините след ковид, имахме планове да се изнесем от София и да създадем семейство на по-спокойно място, имайки предвид, че и двамата работехме от вкъщи и имаме тази възможност.
Няколко месеца след аборта, като тя почна да се възтановява, след поредица от леки караници, тя изведнъж реши, че не иска да има деца (не ми каза дали от мен или изобщо), за което я разбрах след начина по който протече аборта, и започна да излиза по-често навън и с приятели и спомена, че иска да си живее живота, като на 20 годишна, и не иска да продължава да живеем като "пенсионери", което беше временен период, като се има впредвид през какво бяхме преминали през последните месеци, тя физически и емоционално, и аз също емоционално, което доведе до това аз да се затворя в себе си още повече (което смятам, че беше само временно).
Като част от тези скандалчета, аз няколко пъти съм споменавал, повлиян от емоции, че искам да се махна от София и т.н, което реално не съм мислил, но това също е повлияло на отношенията ни със сигурност.
Друг от проблемите повдигани от нея, бе че аз съм доста неинициативен и не съм повдигал темата за деца, но съм споменавал не един път, че не съм искал да бъда настоятелен за това, понеже не ми се струваше нормално да натискам, при положение, че тя не може да има деца, и от страх, че ако не се поличи след Н брой опити, може да се откажем и всичко да се срине. Така се и случи, и аз останах с надеждата за деца, а тя с решението, че не може да премине отново през това.
Дори в последните месеци, забелязах, че е започнала да си говори повече с един от колегите и, което не е криела през цялото време, и нямам съмнения, че е имала планове за друга връзка веднага след края на нашата, защото сме си били 100% лоялни през цялото време, а и надали, една жена ще се впусне веднага в друга връзка толкова бързо след края на друга дълга връзка.
Със сигурност има много детайли, които пропускам, които може и да се дискутират ако се развие темата.
В последно време имам проблем с това как да продължа напред, понеже аз се разбирах доста със нейното семейство, и от време на време се чувам с майка и по празници, и защото имат доста сериозни семейни проблеми за които ме е грижа и се опитвам да съм в течение с нещата.
През цялата ни връзка съм я подкрепял, бил до нея и съм проявявал разбиране за проблемите със здравето и, семейството, но може би не по начина по който тя е очаквала, понеже е споменавала, не един път, че не получава любовта по начина по който си я представя, което е било проблем и в предишните и връзки. Но аз любовта си я изразявах по свой си начин, като съм си взимал поуки от това, как са се държали мъжете в предишните и връзки, които са употребявали алкохол, дори наркотици, а в последствие съм разбирал че са и посягали, все неща, които аз дори не бих си и помислил.
Та, така, решихме да се разделим спокойно, бяхме си изяснили на пръв поглед всичко, но 4 месеца по-късно аз все още имам колебания и дразги, сякаш има нещо неизяснено, дали защото от време на време имам контакт със семейството и, или с нея (въпреки, че последния път тя се държа хладно).
Държа да отбележа, че нейното семейство реагира доста остро, когато тя им сподели, че сме решили да се разделим, и последваха обиди и нападки от тях към нея, което беше доста грозно и аз се постарах да потуша огъня, говорих с тях и им обясних как стоят нещата и постепенно се оправиха, а и последвалите им семейни проблеми, надявам се ги сплотиха още повече.
След като се прибрах у дома, работя само от вкъщи и се опитвам да се разсейвам по всякакви начини, и при всяка възможност, но понякога е трудно поради частичната липса на социални контакти и комуникация, като вече приятели и връстници имат семейства или са в чужбина, друг град и т.н.
Обмислям обратно връщане в София, където е седалището и офиса на работодателя ми, с целта да имам повече социални контакти, но през главата ми минава и мисълта, че ще опитам отново да осъществя контакт с нея, дали за да видя кучето, семейството и не искам да се самозлъгвам и да тая напразни надежди.
На моменти също имам чувството, че съм изгубил 6 години от живота си във връзка, в която съм знаел, че може да приключи по този начин, има го и страха, че няма да мога да намеря нова половинка с която да имам семейство, което смятам е нормално да го имам като колебание.
Търся всякакви мнения, от мъжка и женска гледна точка, и насоки за споделеното до сега, като се опитах да бъде възможно най-сбито, като със сигурност съм пропуснал доста детайли защото все още мисля за нея и имам чувството че имаме нещо неизяснено, и че всякаш съм бил зарязан, а беше взаимно решение (което малко или много бе провокирано от нея в последните месец, два).
Благодаря ви!
Нов съм в платформата и най-накрая реших да споделя моята история. Не знам от къде точно да започна, и дали да бъда кратък или по-разтегателен, но ще опитам да обобщя развоя на събитията.
Аз съм мъж на 32 години, бившата ми е на 34 години, преди около 4 месеца приключих почти 6-годишна връзка, най-дългата и най-сериозна за мен до тук. Решихме го заедно, без много шум, тя дори каза, че това и е най-спокойната раздяла до сега, моята също.
Как се стигна до там. Имахме планове за семейство, дом и т.н, през последните 2 години правихме ин-витро опити за дете (тя не може да има деца и го знам още от началото), като на 3я опит имахме най-голям напредък, но в 8та седмица последва спонтанен аборт, който тя изкара изключително тежко и след това последва много лош период на очуждаване и проблеми с комуникацията. През годините сме имали караници и прочее, че сме несъвместими характери (аз съм малко по-затворен и в същия момент в правилната среда съм доста комуникативен), което лично за мен не е проблем, а и в крайна сметка имахте доста общи интереси, включително и любов към животните и имахме куче, което много обичаме и двамата, може би защото не успявахме да имаме деца. Също обичахме да ходим на почивки, особено лятото заедно с кучето ни.
Та, след аборта, зачестиха нападките и леките караници, че сме несвъместими и т.н. от нейна страна, и от моя че искам да се махна от София, понеже аз съм от Стара Загора родом и през годините след ковид, имахме планове да се изнесем от София и да създадем семейство на по-спокойно място, имайки предвид, че и двамата работехме от вкъщи и имаме тази възможност.
Няколко месеца след аборта, като тя почна да се възтановява, след поредица от леки караници, тя изведнъж реши, че не иска да има деца (не ми каза дали от мен или изобщо), за което я разбрах след начина по който протече аборта, и започна да излиза по-често навън и с приятели и спомена, че иска да си живее живота, като на 20 годишна, и не иска да продължава да живеем като "пенсионери", което беше временен период, като се има впредвид през какво бяхме преминали през последните месеци, тя физически и емоционално, и аз също емоционално, което доведе до това аз да се затворя в себе си още повече (което смятам, че беше само временно).
Като част от тези скандалчета, аз няколко пъти съм споменавал, повлиян от емоции, че искам да се махна от София и т.н, което реално не съм мислил, но това също е повлияло на отношенията ни със сигурност.
Друг от проблемите повдигани от нея, бе че аз съм доста неинициативен и не съм повдигал темата за деца, но съм споменавал не един път, че не съм искал да бъда настоятелен за това, понеже не ми се струваше нормално да натискам, при положение, че тя не може да има деца, и от страх, че ако не се поличи след Н брой опити, може да се откажем и всичко да се срине. Така се и случи, и аз останах с надеждата за деца, а тя с решението, че не може да премине отново през това.
Дори в последните месеци, забелязах, че е започнала да си говори повече с един от колегите и, което не е криела през цялото време, и нямам съмнения, че е имала планове за друга връзка веднага след края на нашата, защото сме си били 100% лоялни през цялото време, а и надали, една жена ще се впусне веднага в друга връзка толкова бързо след края на друга дълга връзка.
Със сигурност има много детайли, които пропускам, които може и да се дискутират ако се развие темата.
В последно време имам проблем с това как да продължа напред, понеже аз се разбирах доста със нейното семейство, и от време на време се чувам с майка и по празници, и защото имат доста сериозни семейни проблеми за които ме е грижа и се опитвам да съм в течение с нещата.
През цялата ни връзка съм я подкрепял, бил до нея и съм проявявал разбиране за проблемите със здравето и, семейството, но може би не по начина по който тя е очаквала, понеже е споменавала, не един път, че не получава любовта по начина по който си я представя, което е било проблем и в предишните и връзки. Но аз любовта си я изразявах по свой си начин, като съм си взимал поуки от това, как са се държали мъжете в предишните и връзки, които са употребявали алкохол, дори наркотици, а в последствие съм разбирал че са и посягали, все неща, които аз дори не бих си и помислил.
Та, така, решихме да се разделим спокойно, бяхме си изяснили на пръв поглед всичко, но 4 месеца по-късно аз все още имам колебания и дразги, сякаш има нещо неизяснено, дали защото от време на време имам контакт със семейството и, или с нея (въпреки, че последния път тя се държа хладно).
Държа да отбележа, че нейното семейство реагира доста остро, когато тя им сподели, че сме решили да се разделим, и последваха обиди и нападки от тях към нея, което беше доста грозно и аз се постарах да потуша огъня, говорих с тях и им обясних как стоят нещата и постепенно се оправиха, а и последвалите им семейни проблеми, надявам се ги сплотиха още повече.
След като се прибрах у дома, работя само от вкъщи и се опитвам да се разсейвам по всякакви начини, и при всяка възможност, но понякога е трудно поради частичната липса на социални контакти и комуникация, като вече приятели и връстници имат семейства или са в чужбина, друг град и т.н.
Обмислям обратно връщане в София, където е седалището и офиса на работодателя ми, с целта да имам повече социални контакти, но през главата ми минава и мисълта, че ще опитам отново да осъществя контакт с нея, дали за да видя кучето, семейството и не искам да се самозлъгвам и да тая напразни надежди.
На моменти също имам чувството, че съм изгубил 6 години от живота си във връзка, в която съм знаел, че може да приключи по този начин, има го и страха, че няма да мога да намеря нова половинка с която да имам семейство, което смятам е нормално да го имам като колебание.
Търся всякакви мнения, от мъжка и женска гледна точка, и насоки за споделеното до сега, като се опитах да бъде възможно най-сбито, като със сигурност съм пропуснал доста детайли защото все още мисля за нея и имам чувството че имаме нещо неизяснено, и че всякаш съм бил зарязан, а беше взаимно решение (което малко или много бе провокирано от нея в последните месец, два).
Благодаря ви!
