Имат, разбира се, всеки има нужда от лично време- те и децата сами ни го показват.
- Публикувана: 2 фев. 2007, 09:02 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2007, 16:43 ч.
Имат ли нужда децата от лично време?
Имат нужда, разбира се. Моите и си казват: Махни се, мамо, ние сами ще си играем. И в момента са в детската и си играят двете. Понякога се разделят - едната в стаята си, другата в хола да речем. Но пак си измислят игри, които ме изключват.
Съгласна съм със Секстет, че това развива както въображението им, така и себепознаването и самоуважението.
Съгласна съм със Секстет, че това развива както въображението им, така и себепознаването и самоуважението.
И аз смятам, че имат нужда от лично време. Затова и се учудих, че свекърва ми така настойчиво се опитва да участва във всичките й игри. Детето видимо се преуморява от вниманието с което я обгръща, тя също. Една вечер като я вземах, споменах, че докато се приберем и заспива, а свекър ми с усмивка каза: " И с баба й е така! Мина й нощното безсъние.". На жената дори не й се прави вечеря, толокова се скапва. Предполагам, че не може да й се нарадва, рядко й се отдава случай да я гледа. 
И аз смятам, че имат нужда и всяко дете знае кога ... Дъщеря ми е още мъничка и може цял ден като сме вкъщи да ме кара да играем, но в някой момент се заиграва сама и като отида да видя какво прави, тя ме избутва .. значи не желае присъствието ми и аз естественно се махам от нейната територия заградена с играчки .. и честно казано ненастоявам ни най- малко .. 
Разбирасе ,че децата имат нужда от лично време.
Понеже виждам Тошко когато се заиграе сам как започва да роботи въображението му.
Започва да обяснява играта която играе и аз когато го попитам нещо за което е казал той ми отговаря."Мамо аз казвам на себе си не на теб..."
На истина е интересен детския свят.
Не са за пренебрегване и нашите задължения,когато трябва да ги учим на стихчета,песнички и да се занимаваме с тях...
Понеже виждам Тошко когато се заиграе сам как започва да роботи въображението му.
Започва да обяснява играта която играе и аз когато го попитам нещо за което е казал той ми отговаря."Мамо аз казвам на себе си не на теб..."
На истина е интересен детския свят.
Не са за пренебрегване и нашите задължения,когато трябва да ги учим на стихчета,песнички и да се занимаваме с тях...
Тя, жената, май се престарава. За добро го прави, ама не е лошо да поговорите с нея.
Не само, че децата имат нужда да останат сами, но (според мен) им е необходимо.
Много хора се чудят как така мога да работя у дома, с детето. А то въобще не е трудно - просто от раждането си той е свикнал, че има време, в което аз работя, а той се занимава с "неговите" си неща. И се разбираме чудесно.
Не само, че децата имат нужда да останат сами, но (според мен) им е необходимо.
Много хора се чудят как така мога да работя у дома, с детето. А то въобще не е трудно - просто от раждането си той е свикнал, че има време, в което аз работя, а той се занимава с "неговите" си неща. И се разбираме чудесно.
Имат, разбира се И трябва да се поощряват. Ако заниманията с тях са за "дресировка", в най-добрия смисъл на думата, то времето, в което се занимават сами, е за развиване на мисленето и творчеството, откриване на света, осъзнаване на причинно-следствените връзки. Ако ги занимаваме непрекъснато с нещо, рискуваме мозъците им да станат мързеливи и да свикнат да получават всичко в полусмлян вид.
И трябва да се поощряват. Ако заниманията с тях са за "дресировка", в най-добрия смисъл на думата, то времето, в което се занимават сами, е за развиване на мисленето и творчеството, откриване на света, осъзнаване на причинно-следствените връзки. Ако ги занимаваме непрекъснато с нещо, рискуваме мозъците им да станат мързеливи и да свикнат да получават всичко в полусмлян вид. 
Имам пред очите си пример за обсебващо дете - нищо не прави, без да поиска цялото внимание на околните. Понякога е много изтощително - "виж къде седнах", "виж как ям", "нали така съм много хубава", "скучно ми е", "никой не ми обръща внимание"... Определено смятам, че е много важно децата да се научат да се забавляват в собствената си компания. Това развива много положителни страни на характера им - включително и умението да се харесваш сам, да нямаш нужда от непрекъснатото одобрение на околните.
И други такива ли има
Моят син е вече на 5,5г и е някакъв кошмар,обсебва който и колкото успее,още от бебе.Имам чувството,че устата му изобщо не се затваря.Не ме търси само като е на компа,но и там не млъква.Вдига повече олелия от бебо 
Само като е наказан в стаята си се сеща да се захване с нещо сам и не мисля че има нужда от лично време,както и той не мисли че ние имаме 
Дано като дойде момента на бебо да търси повече компания,той да се заеме по-активно макар че се съмнявам 
Според мен детето само си показва. Като го търсиш, търсиш и го намериш завряно в някое ъгълче да рисува или чете (за по-големите), или да си човърка нещо там куклите, пластелините, камионите и пр., значи има нужда от лично време.
Като ти ходи по петите и думка по вратата на тоалетната, значи още няма.
Мюмлата в момента е в някакъв балансиран период. Радва се да правим нещо заедно, но няма проблем да се заиграе и сама.
Като ти ходи по петите и думка по вратата на тоалетната, значи още няма.
Мюмлата в момента е в някакъв балансиран период. Радва се да правим нещо заедно, но няма проблем да се заиграе и сама.
Имат нужда, разбира се. Първо, за да може самото дете да "пофантазира", както ти казваш и второ, за да се научи да не получава всичко на готово. Казвам на готово, защото ако на едно дете му се осигуряват непрекъснато знимания и забавления, идва момент, в който то спира да ги търси само и разчита на околните да го направят вместо него. Пък и всеки човек се усеща сам за себе си кога какво му се прави.