Случи ми се нещо странно XXIX

Основният "виновник" за появата на ечемик е стафилокок ( почти всеки е носител). При податливост и спад в имунитета се проявява.
Може да означава и проблем със зрението, но не е главният такъв.

Среброто и златото имат антибактериални свойства, според мен от там е тръгнала идеята за търкане на ечемика с пръстен.

Баенето за ечемик няма общо с баенето против уроки, тоест, това че имаш ечемик, не значи задължително, че си урочасан(според баячките).
Бабата на баба ми е лекувала от всякакви болести, не е разваляла магии. Така съм слушала, не знам подробности.

Ечемикът е възпаление на фоликула на мигла, свързан е и с тлеещи инфекции в носа и гърлото, т.е.в появата и изчезването му няма нищо свръхестествено, въпрос на имунитет. Възможно е да стане хроничен, подобно на серийна поява на циреи и други подобни стрептококови/стафилококови инфекции.

От историите със съня и умрялата котка и котето със счупения гръбнак и сколиозата ми настръхна косата! Интересно ми беще и за държането на яйце в ръка при тревожност, май имам някакъв много смътен спомен че съм чела, или чувала за това, ако знаете подробности ще ми бъде интересно да споделите.

Не се сещам назад през годините дали съм споделяла, дано не се повтарям...
Преди близо 22г. на работа в ръцете ми попадна откъснато ъгълче от лист копирна хартия - имаше дата, пишеше думата "гълъбче", нарисувано сърце, телефонни номера, печат...Времето около месец преди да забременея.  Оставих го в същата папка от която изпадна и не го мислех- някой колега нещо си записал... Втория път когато ми попадна същгото листче, се случи ден след като лекарят потвърди че съм бременна. Минаха почти 2 години преди да разбера че написаното на листчето е нещо като послание до мен, незнайно от кой написано. Един ден детето спи в креватчето си, аз чувам по телевизията, че след минути започва космическото явление пасаж на Венера (планетата минава пред диска на Слънцето) Втурвам се към едно чекмедже, където пазя очилата от пълното слънчево затъмнение '99 та. Защипано в очилата виждам същото листче. Смачках го, но в следващия момент го отворих и за пръв път застинах  от изненада заради датата записана там - 2+.0+. 2003 гълъбче (думата след датата която видях и предишните пъти) сърце. Датата на  която се роди детето ми. Тоест, това попадна у мен месец преди да забременея, ден след като лекарят потвърди че съм бременна и третия път когато разтълкувах  написаното. Имаше и телефонни номера. На първия ми отговори жена от администрациятя на МУ Варна, питам дали може да ми каже нещо за другия номер, че скъсаното минава през него и имам само 2 цифри, а тя ми отговаря, че това е централа и всичките им номера започват с тези цифри. После през годините се опитвах на работа да разбера чий е почерка на бележката, но нищо, подозирах едно момиче което ползвахме като човек за всичко, разнасяше документи, редеше се по опашки, прибираше и подреждаше архив, виждала съм я да пише на хвърчаши листчета, учеше в ИУ, но пак нямах  обяснение за дата отнасяща се за почти година напред и то с какво значение за мен и как все идваше при мен.  Не я намерих повече...

Другото е нещо като предзнаменование за което отново се сещаме и придаваме по специален смисъл  след години, но този път наистина минаха много години. Правим прощъпулник на детето, само жени сме- бабите ми (много настояваха) свекъвва ми, зълвата, майка ми, снаха, кума, приятелка... В дома на майка ми сме, на двата дивана в края на стаята сме наредили интересни неща - стара клавиатура, телефон, фотоапарат, стар апарат за кръвно, пари, любимия пластмасов черпак и купичка от лек материал, книжка с ярки картинки...Баба ми след няколко нещастни опита успя  да търкулне питката, но след нея тръгна 15 месечната ми племенница, която се кривеше и риташе в ръцете на майка си и най-после успя да се отскубне. Мина през питката и отиде при "съкровищата" подредени на дивана. Всички предмети им бяха любими, но тя подмина най любимата си огромна връзка ключове и хвана апарата за кръвно. Нашия юнак я настигна малко клатушкайки се на 10 месечните си крака. Задърпа от ръцете и апарата за кръвно, маркучите му се разлетяха, тя писна и го удари, взе парите, нашия ги задърпа и ги скъсаха, докато се деряха с цяло гърло, го хванах миг преди да налапа парите😂 Укротихме ги като ги заклещихме двамата  на един висок въртящ се стол и им дадохме камъкът на раздора - разпарчетосания апарат за кръвно, а бабите ми ги утешаваха докато леко ги полюшваха на стола  и закачливо ги питаха  лекари ли искат да  стават...
По друг начин погледнахме на този мил спомен  преди няколко години,  когато и двамата ги приеха в специалност Медицина.

То дали има някой да я следи от март 2007г
Беллора,много ми беше интересно да прочета историите ти,дано да има повече такива

Историята с листчето ми беше много интересна и си спомних и аз нещо.

Дълго време твърдяхме с ММ,че искаме само 1 дете. По друг начин погледнахме на идеята за 2-ро след като сина ни порастна и стана много самостоятелен.По негови молби и настоявания колко много иска братче или сестра и с други очи към живота ни се решихме. Така имаме в момента момиченце на почти 2 години и батко на 12г.
Та стига толкова предистория.
Правихме основен ремонт на стаята му от детска в тийн и при подреждане и разглеждане на всичко от старите му прибрани вещи намерихме красива рисунка изцяло завършена и оцветена на къща,двор,дърво и т.н. и голяма дата на нея 03.03.2021г 22:20ч
Това е същата дата и час когато се роди сестра му ,но година по-късно през 2022 ☺️ (след 17 часово трудно и тежко раждане) Като по него време е ясно,че не съм била бременна и той не знаеше,че сме решили да правим опити (които бяха почти от година преди това)

П.С. Разказвала съм в предишни теми още интересни истории с цифри за появата й.

За ечемиците - може да се дължат на некоригирани нарушения в зрението. Тогава, заради опитите човек да ги компенсира, се пренапрягат и изтощават определени структури в окото, поради което бацилът по-лесно атакува. Конкретната причина е бактериален причинител. И затова ефект може да има натъркването със сребърен пръстен - среброто е метал с бактерицидно действие. За сребърната вода всички знаем, чийто ефект се дължи на унищожаващото доста микроорганизми действие на сребърните йони. При натъркване със сребърен пръстен също могат да се отделят сребърни йони. А идеята за златния пръстен явно идва от това, че някой е решил, че се търси благороден метал и щом златото е по-скъп такъв, значи също става. Плацебо ефект също не е изключен.
И да разкажа нещо по темата, което се случи преди повече от 2 години и много ме беше озадачило. Тогава, в условията на пандемия, се случваше децата рязко да ги пратят вкъщи дистанционно. При една такава ситуация, малкото ми дете вкъщи ме пита "Защо имам 2 учебника по ТП?" Аз обяснявам "Не, едното е учебник, а другото албум". И получавам нов въпрос "А това какво е?", като ми поднася трето пособие по предмета, което виждам, че също е учебник. Разглеждам - и трите подвързани с прозрачни подвързии, както ние правим, единият учебник и албумът - надписани и наши, а допълнителният учебник - ненадписан. Отделих го настрани. Помислих си, че в бързината и лудницата при пращането онлайн, всеки е награбил каквото свари и може учебникът да е на друго дете. Пуснах съобщение в групата с родителите дали някой търси такъв учебник. Покрай лудницата с обучение и задания на деца в начален курс, пращане домашни на учители, мои служебни задължения, напасване, напрежения, недоспиване и т.н., се сетих отново за учебника чак на другия ден. Търся - няма го! Преравям всичко - няма и няма. Само един учебник и един албум, нищо излишно. Питам детето - не знае. А никой не е идвал вкъщи или изнасял такива неща и няма къде да изчезне. И на съобщението никой не ми отговори, явно никой не го е търсил. Обаче си спомням, как ги гледам и трите неща по предмета, как отделям настрани допълнителния учебник... И ми остава мистерия как така се материализира този учебник, и как после изчезна... Единствен свидетел ми е детето, но когато пак заговоря за случая и попитам какво ли стана с този учебник, в отговор получавам само загадъчна усмивка...
А съм човек, който винаги търси обяснения на нещата. Дали материално, дали нематериално, но искам всичко да си обясня по някакъв логичен ночин.
... около 2 години по-късно (вече в друг клас и с други учебници, разбира се), забелязах, че един от учебниците на детето е с 2 корици. Просто вместо една, явно са се залепили, и са поставени две едва в друга. И си помислих, дали и тогава не е било така, детето да е отделило допълнителната корица, да е пъхнало нещо вътре и да си е направило шегичка с мен... но категоричен отговор още нямам.

Каква теза? И аз си мислих че може да е вззет, но бях сама в стая. Заключвам се и проверявам по 5 пъти преди лягане - травма от филмите на ужасите.  А и нищо друго не липсва - пари, документи, подаръци.

Явно е трбвало да изчезне пръстена за да се разделиш с този, който ти го е подарил.

Една нова приятелка имам. Случайно се запознахме това лято, но нали знаете че има хора, които все едно винаги си познавал. Бързо се сближихме, но тя не живее в Бг. Дойде си за три дни тази седмица и ми се обади. Виждаме се и ми казва" Нося ти подарък. Като видях това си помислих за теб и го купих". А не знаеше, че на следващия ден имам рожден ден, за който не и казах, за да не я притеснявам да ми купува подарък

Понякога хората знаят, че ще няма да живеят дълго. Не знам как, но знаят.

С моя приятелка от гимназията, не се бяхме виждали с години. Срещнахме се за кафе. Стана дума за наш общ близък приятел, който се самоуби наскоро. Казвах и колко много съжалявам, че не улових признаците. Той „обещаваше“, че ще напусне този свят с години, а аз не го приемах сериозно. Мислех, че просто така си говори.

Разказах ѝ как бяхме скарани за някаква незначителна (за мен) глупост и  не си говорехме с месеци. Мъчно ми беше, но беше и негов избор. Не се обаждах и аз въпреки, че ми дължеше не малка сума пари.
Един ден той се обади. Изглеждаше в добро настроение. Пихме кафе. Беше сякаш както преди. Издължи всичко. Обещахме си нови срещи.

После мина известно време и разбрах какво е извършил. Сърцето ми беше разбито. Той си беше изпълнил, каквото беше предупредил.

Дискутирахме с М това и тя каза, че  има чувството, че и тя няма да остарее. Каза, нали знаеш как има неща, които просто ги знаеш и че това е едно от тези неща. Моята естествена реакция беше да я уверя, че  ще остареем, пак ще се съберем и ще пием кафе, а може би вино. Но уви, не стана така.
Година по-късно живота и се преобърна тотално...дълга история за друг пост.

Хвърли от 12-тия етаж на сградата, в която последно живееше. Изпълни се собственото ѝ пророчеството.
Намирам това за странно, макар и да не ми се е случило точно сега, а преди години.

Баща ми казваше, че знае, че му е дадено да живее 86 години. И, наистина, почина на 86 години. На рожденият си ден твърдеше, че става на 85. Не знам дали го е изчислявал по-добре от мене или подсъзнателно искаше да си поживее още една година.

Много от вас предполагам са чували за Ларс Митанг-безследно изчезнал германец във Варна(в you tube има много видеа със случая)Това се е случило през 2014г .По това време все още живеех в България и работех близо до мястото,където е отседнал във втория хотел.За случая научих от you tube преди около 2-3г може би.Не гледам такива видеа по случайност попаднах на него и нещо в случая ме притесни.Виждала съм този човек и знам,че нещо се случи тогава,но не мога и не мога да се сетя,какво точно.Вероятно тогава не съм отдала голямо значение,на това,което съм видяла.Дълго време мислих и после забравих за случая.Тази сутрин ,докато си разглеждам новините в интернет,през главата ми преминава мисълта,че ще прочета за този човек (не съм се сещала за него )Малко след това попадам на статия за бездомен германец(възрастен),който в студа спи на улицата и че е имало коментари във фейсбук,че това може да е Ларс Митанг.Чак се стреснах от прочетеното .Не си падам по разследвания и макар да са минали 10г от тогава,дано Ларс да е жив и здрав,но днес отново се хвърлих в размисли какво съм видяла,както и защо този случай толкова много ме вълнува .Защо дори подсъзнателно продължавам да мисля за него.

2015г, тъкмо бях родила сина ми.
Сутринта ми се присънва следното- атентат срещу Ал. П., помня червената кола, която избяга от местопрестъплението. Събуждам се и се чудя що за шантави сънища, от къде на къде ще сънувам този човек. Правя си кафе, пускам телевизора и виждам, че тече извънредна емисия- атентат срещу съотвентия човек, по- късно стана ясно и че нападателят е избягал с чврвен автомобил , направо изтръпнах🙄 до ден днешен нямам обяснение защо съм сънувала това нещо.

Свекър ми и сестрата на свекърва ми могат да баят срещу заушка.
Няма общо с уроки. Баят срещу болестта.

Като писахте по-горе за кой до каква възраст ще доживее- баща ми казваше, че като бил навремето студент, някаква циганка му казала, че ще живее 88г. Не му достигнаха 2 седмици, за да ги навърши.