- Публикувана: 3 фев. 2007, 11:07 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2007, 16:19 ч.
Кой е най краткият път към спокойствието?
Най-краткия път до спокойствието е дебилизма.Трудно постижимо.
То си е по рождение.
Ама виж сега, то овладяването става по много начини. Определено можеш да си НАЛОЖИШ да си спокоен, но то няма общо с това наистина да си. Психичната енергия си остава, сублимации и др. трансформации не ми се дискутират....
Има го и момента на натрупването..След първия път, като си наложиш, няма да си спокойна, след втория също, но след време ще видиш, че има ефект.
Позитивно мислене му е майката. Ето сега, вижте се вие колко сте скептично настроени и негативно мислещи. Опитайте. МОже пък да проработи
(ако се прави като хората, разбира се)Абе..не е лесно. То и аз не съм го овладяла 100%.....но нали се разбрахме нещо за 100-те %....
А-а, Буболина, откъде знаеш какво те чака след смъртта 
Понякога зависи от теб, понякога - не. Това като да отидеш на почивка и да те хване рядкото щастие или да вали през цялото време, освен ако не си отишла заради дъжда 
Спокойствието включва много в себе си. Да си спокоен душевно, да си спокоен в семейството си, да си спокоен в работата, да си спокоен за децата си, родителите си, приятелите си, вложенията си, ...
Бих определила спокойствието като по-голямо съотношение благодарение на собствените ти усилия и нагласа и по-малко съотношение от други фактори, дразнители и "споко-дарители"
Спокойствието включва много в себе си. Да си спокоен душевно, да си спокоен в семейството си, да си спокоен в работата, да си спокоен за децата си, родителите си, приятелите си, вложенията си, ...
Бих определила спокойствието като по-голямо съотношение благодарение на собствените ти усилия и нагласа и по-малко съотношение от други фактори, дразнители и "споко-дарители"
Най-краткият път е този за Орландовци
На мен ми се струва, че спокойствие се постига:
- ако можеш да погледнеш на себе си и на проблемите си отстрани, без отрицателни емоции...
- ако гледаш с любопитството на изследовател проблемите...
- ако осъзнаеш преходността на дребните си щения...
сигурно има и друго, но на мен ми убягва поне засега...
- ако можеш да погледнеш на себе си и на проблемите си отстрани, без отрицателни емоции...
- ако гледаш с любопитството на изследовател проблемите...
- ако осъзнаеш преходността на дребните си щения...
сигурно има и друго, но на мен ми убягва поне засега...
На вълната на luna съм... И моя път е този: тревожна съм когато разбера, че не знам нещо. Когато го науча /сама или с нечия помощ/ тогава настъпва това спокойствие за мен, нещо като временна нирвана до следващото научаване... Напълно, спокойствието ще дойде, когато знам всичко на този свят... Няма да е скоро, така че разчитам на епизодите наслада от наученото.
понеже някой цитира психолозите - жените показват по-голяма тревожност от мъжете, но връзка между това и интелигентността не се прави никъде
в житейски смисъл - ами човек без грижи е човек без тревога, т.е. спокоен
и е нормално колкото повече отговорности имаш, да се чувстваш по-неспокоен и тревожен
в житейски смисъл - ами човек без грижи е човек без тревога, т.е. спокоен
и е нормално колкото повече отговорности имаш, да се чувстваш по-неспокоен и тревожен
Да се опитваш да преодоляваш страховете си;когато си много притеснен да можеш да си кажеш:"абе човек не може да избяга от съдбата си,така че и да се притеснявам и да не се-пак същото";когато си все притеснен да можеш да си кажеш:"писна ми вече все да ми е така,наистина ми писна" и тотално ставаш друг човек.Да гледаш нещата с други очи:ако нещо лошо ти се случи,да можеш да си кажеш:"това може да е за хубаво,може би има някаква поука в това".Да не подценяваш хората-всеки човек е уникален и интересен с нещо.
Това на мен ми е помогнало,действа
Това на мен ми е помогнало,действа
Ами зависи...
като гледам, май съм едно малко слонче в това отношение. Добре де, не малко.
Шашкам се от една пета от нещата, за които се притесняват някои от познатите ми. За останалите четири пети смятам, че са "суета", както се изразява Карлсон.
Затова пък като ме хване съклетът, става страшно.
като гледам, май съм едно малко слонче в това отношение. Добре де, не малко.
Шашкам се от една пета от нещата, за които се притесняват някои от познатите ми. За останалите четири пети смятам, че са "суета", както се изразява Карлсон.
Затова пък като ме хване съклетът, става страшно.
Най-краткия път към спокойствието за моята невротична по своя характер личност (черта, която не проявявам особено често, но за това пък винаги пред близки хора или децата, което ми е болна тема, но от друга страна логичното обяснение защо се проявявам така в тези ситуации 
) е пълния непукизъм, което не означава неангажираност, а просто липса на интерес и желание всичко да бъде свършено с някаква показност спрямо околните. Винаги звуча не ясно, не знам как някой въобще успява да разбера какво искам да кажа, ако има разбрали де 
.
Това, което исках да кажа по някакъв неразбираем начин е, че спокойствието в определени ситуации се постига, когато си уверен и сигурен във възможностите си, действията ти не са зависими от нечие одобрение и си наясно с отговорността, която носиш заради тях.
Всъщност за какво спокойствие говорим? За трезва преценка и спокойна реакция или за живот тип "Кон с капаци"- двете положения са коренно различни...
) е пълния непукизъм, което не означава неангажираност, а просто липса на интерес и желание всичко да бъде свършено с някаква показност спрямо околните. Винаги звуча не ясно, не знам как някой въобще успява да разбера какво искам да кажа, ако има разбрали де . Това, което исках да кажа по някакъв неразбираем начин
е, че спокойствието в определени ситуации се постига, когато си уверен и сигурен във възможностите си, действията ти не са зависими от нечие одобрение и си наясно с отговорността, която носиш заради тях.Всъщност за какво спокойствие говорим? За трезва преценка и спокойна реакция или за живот тип "Кон с капаци"- двете положения са коренно различни...
и в двете теми , които пусна си си отговорила на въпроса 
май при теб липсва увереността, че си в правилна посока.
лично на мен "Изкуството да бъдеш бог" (въпреки, че оригинално заглавието не е такова) ми промени живота.
вярвам, че спокойствието в ежедневието е трудно постижимо, защото не винаги зависи от нас самите. но вътрешното душевно спокойствие е избор и зависи от нас. от това колко сме наясно със себе си и какво искаме от живота и хората около нас. за това понякога се работи цял живот.
май при теб липсва увереността, че си в правилна посока.
лично на мен "Изкуството да бъдеш бог" (въпреки, че оригинално заглавието не е такова) ми промени живота.
вярвам, че спокойствието в ежедневието е трудно постижимо, защото не винаги зависи от нас самите. но вътрешното душевно спокойствие е избор и зависи от нас. от това колко сме наясно със себе си и какво искаме от живота и хората около нас. за това понякога се работи цял живот.
Аз съм чела Лао дзъ...