Излизала съм с чужденци. И бях твърдо уверена, че ще се омъжа за българин 
Това, разбира се, не означава, че всички чужденци са лоши, явно на мен ми се падаха от онзи тип, за който е споменала Еделия, макар че не аз им се нахвърлях, а те на мен, но както и да е...
Единият от тях беше французин. След като ме преследваше с пачките и ми разправяше колко съм красива, интелигентна и дрън-дрън-дрън прочие глупости (всъщност интелигентна може и да съм, но красива не съм), как щял да ме разхожда из целия свят, а аз му отказвах срещи (тогава имах приятел), накрая ми каза, че съм тъпа източно-европейка, че никога няма да имам неговия стандарт, че той излизал с жени, по-красиви от холивудски звезди, та каква съм била аз, че да му отказвам...и още купища безсмислия от този род. Е, и преди това мнението ми за французите като нация не беше от най-положителните, но този тип съвсем ме отврати. Сега обаче, моя приятелка се омъжва за французин - не особено богат, но много умен, обожава я, памага и, имат много общи интереси, подкрепят се. Той учи български и вече го говори сравнително добре. Семейството му я приема, нейното него също. Така че явно не всчки французи са пълна отврат.
И с холандец имам подобен на горния опит, но още нямам приятелка тръгнала да се омъжва за холандец, за да знам дали и там има нормални хора
Това, разбира се, не означава, че всички чужденци са лоши, явно на мен ми се падаха от онзи тип, за който е споменала Еделия, макар че не аз им се нахвърлях, а те на мен, но както и да е...Единият от тях беше французин. След като ме преследваше с пачките и ми разправяше колко съм красива, интелигентна и дрън-дрън-дрън прочие глупости (всъщност интелигентна може и да съм, но красива не съм), как щял да ме разхожда из целия свят, а аз му отказвах срещи (тогава имах приятел), накрая ми каза, че съм тъпа източно-европейка, че никога няма да имам неговия стандарт, че той излизал с жени, по-красиви от холивудски звезди, та каква съм била аз, че да му отказвам...и още купища безсмислия от този род.
Е, и преди това мнението ми за французите като нация не беше от най-положителните, но този тип съвсем ме отврати. Сега обаче, моя приятелка се омъжва за французин - не особено богат, но много умен, обожава я, памага и, имат много общи интереси, подкрепят се. Той учи български и вече го говори сравнително добре. Семейството му я приема, нейното него също. Така че явно не всчки французи са пълна отврат. И с холандец имам подобен на горния опит, но още нямам приятелка тръгнала да се омъжва за холандец, за да знам дали и там има нормални хора
).Естествено е,че е въпрос на възпитаниe 
,но и до голяма степен е и култура.Повечето бг -мъже,стоят плътно до полата на мама(факт 
),докато един европэц се възпитава по различен начин-т.е. на 18 шута в "гъзъt",и да се оправя сам.
Според мен най-важното в един брак е двама души да си паснат, да имат горе-долу еднакви ценности, да се обичат, уважават...Какво значение има националността? Вярно е, че има културни различия, но най-важното е да попаднеш на човек - всичко останало се нарежда от само себе си. Всъщност, аз лично бих посочила един основен недостатък в смесените бракове и това е, че винаги поне единият е далеч от близките си хора. На нас с мъжа ми само това ни тежи. А добрите страни са, че срещата на 2 различни култури обогатява много, както съпрузите, така и децата. Между другото родителите на мъжа ми са също смесен брак и нашите деца са смесица от 3 националности и имат роднини в 3 различни държави, всяка много различна от другите 2.
и беше толкова възпитан...............
, или от страната на Борат, или реднек от средните щати.