Не, аз не слабея от пост, затова и напоследък не постя.Но вече изпитвам вътрешната необходимост да покажа своето отношение към своята религия, която ми е дала достатъчно, за да спазвам ритуалите, пък било те и носещи някои негативи за фигурата ми.
Но, точно в тази връзка съм си мислила, че трябва да редуцирам и количеството храна, защото смисълът е в смирението, в отричането на някои неща, в отказването, а за мене да съм на постни манджи си е страхотно, аз ги обожавам, та винаги съм мислела, че трябва да усетя по-сериозно ограничение, иначе....какъв пост, тоза мене си е радост и пиршество.
Затова този път - по-строго, малко храна, та и другата цел да бъде постигната.
Пък, като взема причастие, ехе...едно ми става леко, хубаво.Много сериозно усещане на радост е това, та ще се постарая да издържа.
Успех и на теб!Нека се подкрепяме.