Здравейте! Чувствам се меко казано ужасно… бременна съм още в началото, разбрах преди 3 дена и въпреки, че бебето е много желано и искано и от двама ни с мъжа ми просто сякаш ме облада нещо и не мога да спра да съм тъжна. Както си мисля колко прекрасен период е това, как ще сме щастливо семейство, в следващия изпадам в ужас, наистина ли исках това дете, не избързах ли, когато отида на преглед ще се зарадвам ли, ще го почувствам ли. Изпадам в пълна паника, а същевременно не мога да се позная, защото нямах търпение за този период. Не мога да спя, постоянно съм натъжена, поплаквам от време на време, минава ми и после пак…. Не искам да махам бебчето, нито да му влияя зле с моите мисли,но не мога да ссе контролирам, просто не знам как, моля ви … дайте съвет
- Публикувана: 7 фев. 2024, 08:24 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2024, 22:27 ч.
Когато разбрах, че съм бременна, изпаднах в ужас
Не си внушавайте такива притеснения, че вредите на бебето си с мисли! Няма жена, която 9 месеца е мислила само прекрасни мисли и е изпитвала само радост и спокойствие.
Голяма промяна е това в живота, особено с първо дете. Хормоните много влияят също! Дайте си време и забравете за всякакви очаквания. Абсолютно нормално е да се тревожите за всякакви неща съврзани с бебето/бремеността, както вече Ви се случва. Ако нямате хоби/ отдушник, намерете! Пожелавам Ви лека и успешна бременост!
Голяма промяна е това в живота, особено с първо дете. Хормоните много влияят също! Дайте си време и забравете за всякакви очаквания. Абсолютно нормално е да се тревожите за всякакви неща съврзани с бебето/бремеността, както вече Ви се случва. Ако нямате хоби/ отдушник, намерете! Пожелавам Ви лека и успешна бременост!
Тъжно ми е и , защото баща ми не добре новината, понеже с мъжа ми сме сгодени и не сме женени и той не иска да правим някаква голяма сватба. Когато чух, че не прие добре новината още повече се разстроих, допълнително на това имам главоболие, лошо ми е. Изпадам в тъмни мисли и много трудно излизам от тях… избързах или не ще се справя, просто ми е трудно с тази депресия, която ме е обхванала
Когато видях двете чертички започнах да плача...от страх....от неизвесността....уж бях готова ....вече почти на 28г.
Бебето не беше грешка,дори се притеснявах,че не стана още първия месец, а чак на третия...
Нормално е да се чувстваш така - това е нещо ново....ще премине...а и както са ти казали хормоните ще ти правят все по-големи изненади.
Аз съм доста ревлива,сприхава и нервна...родих сравнително спокойно бебе,едно добро и послушно дете...сега е мрънкащ 18г мъж...но и това се надявам да премине.
Не се притеснявай и за баща ти - и неговите страхове са нормални,но със сигурност се радва,остави го да го проумее и поговорете спокойно, защо не желаете да се жените...
Успех и горе главата- всичко ще се нареди!
п.с. и ние не искахме да се женим,но го направихме...татко ностоя....бил правил сватба на едното си дете,искал и на другото.
Казах му, ако толкова държи да си приготви пари и за развод,защото знае каква е дъщеря му/в кръга на шегата,разбира се/. Може би това е най-правилното решение което взех, само за да угодя на баща си, за да е щастлив
Бебето не беше грешка,дори се притеснявах,че не стана още първия месец, а чак на третия...
Нормално е да се чувстваш така - това е нещо ново....ще премине...а и както са ти казали хормоните ще ти правят все по-големи изненади.
Аз съм доста ревлива,сприхава и нервна...родих сравнително спокойно бебе,едно добро и послушно дете...сега е мрънкащ 18г мъж...но и това се надявам да премине.
Не се притеснявай и за баща ти - и неговите страхове са нормални,но със сигурност се радва,остави го да го проумее и поговорете спокойно, защо не желаете да се жените...
Успех и горе главата- всичко ще се нареди!
п.с. и ние не искахме да се женим,но го направихме...татко ностоя....бил правил сватба на едното си дете,искал и на другото.
Казах му, ако толкова държи да си приготви пари и за развод,защото знае каква е дъщеря му/в кръга на шегата,разбира се/. Може би това е най-правилното решение което взех, само за да угодя на баща си, за да е щастлив
Хубаво де, а какво му пречи на мъжа да си зареже жената, дори да са женени? Даже не е нужно да се развежда, може просто да си бие камшика. Малко ли има такива? Бащата на авторката защо си мисли, че бракът дава сигурност на връзката? В днешно време всеки си прави каквото си иска.
На колко си години?
Разбрала си само от 3 дни, не е нужно да си слагаш вече диагнози като депресия, влияние върху бебе и т. Н. Бебето в момента е една точка клетки от няколко милиметра и твоето състояние в момента не му влияе.
Всяка жена в началото е уплашена и със смесени чувства, колкото и желано да е детето. Защото това е труден период на много промени и психически и физически. Има много тежки бременности и много неприятни симптоми и тази глупост за най-прекрасното време е само по филмите, не в реалния живот. Много си обичам децата, но периодите ми на бременност далеч не бяха приятни и нямам само првкрасни спомени. И това е нормално и нищо не значи.
Постепенно ще свикнеш с мисълта, баща ти вероятно също е леко шокиран и му трябва време, а и подозирам, че вероятно си доста млада, след като още на 3ти ден си осведомила и родителите си.
Разбрала си само от 3 дни, не е нужно да си слагаш вече диагнози като депресия, влияние върху бебе и т. Н. Бебето в момента е една точка клетки от няколко милиметра и твоето състояние в момента не му влияе.
Всяка жена в началото е уплашена и със смесени чувства, колкото и желано да е детето. Защото това е труден период на много промени и психически и физически. Има много тежки бременности и много неприятни симптоми и тази глупост за най-прекрасното време е само по филмите, не в реалния живот. Много си обичам децата, но периодите ми на бременност далеч не бяха приятни и нямам само првкрасни спомени. И това е нормално и нищо не значи.
Постепенно ще свикнеш с мисълта, баща ти вероятно също е леко шокиран и му трябва време, а и подозирам, че вероятно си доста млада, след като още на 3ти ден си осведомила и родителите си.
На 24 съм, приятелят ми е на 31. Той е много щастлив, на мен постоянно ми е лошо, не ми се яде, въобще не се чувствам на себе си и мрачните ми мисли и притеснения допълнително затормозяват положението. Майка ми е най-добрият ми приятел, цял живот всичко съм споделяла с нея, във всички трудни моменти е била до мен, затова и съм и споделила. Предполагам, че ще приема мисълта, просто се притеснявам кога ще се случи, ще свикна ли с това, че в мен живее човече, ще се радвам ли на процеса или постоянно ще изпитвам негативни мисли и едва ли не ще отхвърлям идеята за детето.
Спокойно, нищо ново под слънцето! Както са Ви казали, това с най-прекрасното време е повече филмова измислица отколкото реалност. Нормално да сте притеснена, тъжна - хормони. Постоянното чувстване физически зле - добре дошли в първия триместър. Аз лично не познавам някоя бременна да не е минала през това. Не бързайте да си поставяте диагноза депресия, не сте депресирана. Това е коренна промяна в живота, отнема време да се свикне с мисълта. Бременността не е само цветя и рози, но пък повярвайте, накрая си заслужава. Всичко ще бъде наред!
Баща Ви също може би е по-шокиран, вероятно и той ще свикне. Това как той си е представял Вашия живот не е Ваша отговорност. Ако не свикне с мисълта (в което силно се съмнявам, ще свикне), това е негов проблем, не Ваш.
Лека бременност!
Баща Ви също може би е по-шокиран, вероятно и той ще свикне. Това как той си е представял Вашия живот не е Ваша отговорност. Ако не свикне с мисълта (в което силно се съмнявам, ще свикне), това е негов проблем, не Ваш.
Лека бременност!
Хормони и външно влияние. Нормално е да си в двата края на спектъра. Не знаеш какво следва и това е плашещо. От друга страна мислиш какво мисли баща ти и се напрягаш.
Аз бях на 24г като забременях със сина си. С мъжът ми бяхме заедно от 8м, не бяхме сгодени, той 6г по-голям от мен. Родителите ми в началото също им трябваше време да се освестят от новината така да кажа. После обаче само чакаха всеки преглед и новини. Всяка сутрин първо питат как е малкият, после се интересуват и от нас
А това, че нямате брак не означава, че не са ви сериозни отношенията, или че никога няма да се ожените. Ние се сгодихме малкият като беше на 10м, сватбата я направихме като той беше на 1г9м. Съвсем скоро и номер 2 ще се роди и пак в началото родителите ми мислиха, че се шегуваме с тях (а ще им е 4то внуче).
Дай си време да осмислиш как ще ставаш майка. После ще възпитаваш едно страхотно човече, а приятелят ти ще влезе в роля на баща. Промяната в живота е огромна с появата на новото човече, но по-прекрасно нещо няма. Плюс си проследи витамините и ако има дефицити ги оправи. Лека бременност!
Аз бях на 24г като забременях със сина си. С мъжът ми бяхме заедно от 8м, не бяхме сгодени, той 6г по-голям от мен. Родителите ми в началото също им трябваше време да се освестят от новината така да кажа. После обаче само чакаха всеки преглед и новини. Всяка сутрин първо питат как е малкият, после се интересуват и от нас
А това, че нямате брак не означава, че не са ви сериозни отношенията, или че никога няма да се ожените. Ние се сгодихме малкият като беше на 10м, сватбата я направихме като той беше на 1г9м. Съвсем скоро и номер 2 ще се роди и пак в началото родителите ми мислиха, че се шегуваме с тях (а ще им е 4то внуче).Дай си време да осмислиш как ще ставаш майка. После ще възпитаваш едно страхотно човече, а приятелят ти ще влезе в роля на баща. Промяната в живота е огромна с появата на новото човече, но по-прекрасно нещо няма. Плюс си проследи витамините и ако има дефицити ги оправи. Лека бременност!
От какво се притеснява приятелят ти относно сватбата (при все, че е дори 7 години по-голям и на 31, реално в перфектна възраст за сватба и не сте от чак толкова скоро заедно...)? Аз съм консервативна и бих се притеснила като баща ти, приемам такава настройка към семейството за несериозна. Не подкрепям съжителството на семейни начала без брак (което обаче не значи, че бих била против бременността, просто според мен не е без значение липсата на правния елемент), не бих се чувствала добре самата аз. Възможно е на подсъзнателно ниво да си мислиш същото като него и от това да се притесняваш. Според мен реакцията ти ,,изпадане в ужас" от нещо иначе много хубаво и желано може и да е просто израз на подсъзнателната ти несигурност относно връзката. Защо не иска сватба? Какво го притеснява като нали уж е желано? Мен това би ме вкарало в същото състояние като теб, не самата бременност. Говори за тези неща с приятеля ти. Изясни истинската си позиция за себе си, може и да ти мине от това изясняване.
А иначе не се обвинявай, че вредиш на бебето. Много жени и дори повечето са неуравновесени по време на бременността си, няма как да имаш самони единствено позитивни мисли. Но трябва да направиш нещо час по-скоро да се балансираш, защото не е хубаво да си дълго време депресирана, отчаяна. Това може и да се отрази на детето като стрес, то усеща.
А иначе не се обвинявай, че вредиш на бебето. Много жени и дори повечето са неуравновесени по време на бременността си, няма как да имаш самони единствено позитивни мисли. Но трябва да направиш нещо час по-скоро да се балансираш, защото не е хубаво да си дълго време депресирана, отчаяна. Това може и да се отрази на детето като стрес, то усеща.
Аз бях като теб, само че последните три месеца от бременността. В първия триместър ми беше толкова лошо 24/7, че не можех за нищо да мисля. Но като влязох в 7ми месец, започна една адска тревога. Постоянно мислех как ще се оправям с дете, та аз съм най-заспалият човек на света, ще се привържа ли към него, готова ли бях наистина за тази стъпка. Сега бебчо е вече на 4 месеца и колкото и трудно и изморително да е, не си представям живота без него. Като ми се усмихне сутрин и вече денят придобива смисъл.
Много съжалявам, че прекарах последните месеци от бременността си в тези постоянни тревоги. Бебето вече е факт и все ще се оправиш по някакъв начин, ще свикнеш с новия живот и ежедневие. Ако можех да върна времето назад, щях да прекарам цялата си бременност в спане по цял ден, като за последно, четене на книжки, сериалчета и пазаруване за бебето. И не се филмирай, че му вредиш с твоите мисли, че така само ще изпитваш угризения - хора сме, нормално е да изпадаме в различни състояния, камо ли в този емоционален период. Баща ти скоро ще свикне с мисълта и ще обича много внучето си, сигурна съм. Брак не се сключва само за да угодиш на родителите си, не живеем в 19 век.
И не се лъжи под въздействието на страховете си да махнеш бебето, щом е желано, че после ще видиш какво е истинска депресия. Дори сега да не го осъзнаваш, предстои ти да срещнеш най-голямата любов в живота ти, дори да не го изпиташ веднага(което също е нормално). Лека бременност ти желая!
Много съжалявам, че прекарах последните месеци от бременността си в тези постоянни тревоги. Бебето вече е факт и все ще се оправиш по някакъв начин, ще свикнеш с новия живот и ежедневие. Ако можех да върна времето назад, щях да прекарам цялата си бременност в спане по цял ден, като за последно, четене на книжки, сериалчета и пазаруване за бебето. И не се филмирай, че му вредиш с твоите мисли, че така само ще изпитваш угризения - хора сме, нормално е да изпадаме в различни състояния, камо ли в този емоционален период. Баща ти скоро ще свикне с мисълта и ще обича много внучето си, сигурна съм. Брак не се сключва само за да угодиш на родителите си, не живеем в 19 век.
И не се лъжи под въздействието на страховете си да махнеш бебето, щом е желано, че после ще видиш какво е истинска депресия. Дори сега да не го осъзнаваш, предстои ти да срещнеш най-голямата любов в живота ти, дори да не го изпиташ веднага(което също е нормално). Лека бременност ти желая!
Това са хормони. Успокой се. Моите като се появиха на бял свят и кто ги гушнах и все едно никога преди това не съм живял. Най прекрасното неще на този свят са децата. Те усмислят живота на нормалноте хора. Не го мисли толкоз, това са просто хормоните ти и те правят да сменяш мислите си от депресивни кум радостни и да се замисляш. Всичко ще е наред. Мъжът ти трябва да те успокоява и да се грижи за теб за да преминете по бързо този период.
Mermaid_19- изпаднах в подобна ситуация ,но сина ми беше на 1г и 3м.
Направо не знаех какво да правя.....при мен нещата бяха паталогични и се наложи да махнат бебето/това ми е душевното оправдание,защото да си призная не го исках това дете..../. Така и след време не можах да имам друго-причината не беше в този аборт.
Не искам да те плаша,нито да те убеждавам в каквото и да било- напълно те разбирам и се надявам да вземеш правилното решение, за себе си разбира се !
п.с. Разликата между мен и брат ми е 1г и 5м- сметни колко съм била голяма,когато е забременяла майка ми. Разбрала е едва в 4м....няма право на аборт ,а и е било 1978г все пак. Не е искала друго дете толкова скоро- аз съм ревяла денонощно до 3г... Но пък брат ми е бил бебе мечта,което дори е проверявала дали диша- само е спял ,ял и пълнел пелените. Така че съдбата се е знаела работата иначе мяйка ми е щяла да полудее....
Направо не знаех какво да правя.....при мен нещата бяха паталогични и се наложи да махнат бебето/това ми е душевното оправдание,защото да си призная не го исках това дете..../. Така и след време не можах да имам друго-причината не беше в този аборт.
Не искам да те плаша,нито да те убеждавам в каквото и да било- напълно те разбирам и се надявам да вземеш правилното решение, за себе си разбира се !
п.с. Разликата между мен и брат ми е 1г и 5м- сметни колко съм била голяма,когато е забременяла майка ми. Разбрала е едва в 4м....няма право на аборт ,а и е било 1978г все пак. Не е искала друго дете толкова скоро- аз съм ревяла денонощно до 3г... Но пък брат ми е бил бебе мечта,което дори е проверявала дали диша- само е спял ,ял и пълнел пелените. Така че съдбата се е знаела работата иначе мяйка ми е щяла да полудее....
Mermaid_19- изпаднах в подобна ситуация ,но сина ми беше на 1г и 3м.
Направо не знаех какво да правя.....при мен нещата бяха паталогични и се наложи да махнат бебето/това ми е душевното оправдание,защото да си призная не го исках това дете..../. Така и след време не можах да имам друго-причината не беше в този аборт.
Не искам да те плаша,нито да те убеждавам в каквото и да било- напълно те разбирам и се надявам да вземеш правилното решение, за себе си разбира се !
п.с. Разликата между мен и брат ми е 1г и 5м- сметни колко съм била голяма,когато е забременяла майка ми. Разбрала е едва в 4м....няма право на аборт ,а и е било 1978г все пак. Не е искала друго дете толкова скоро- аз съм ревяла денонощно до 3г... Но пък брат ми е бил бебе мечта,което дори е проверявала дали диша- само е спял ,ял и пълнел пелените. Така че съдбата се е знаела работата иначе мяйка ми е щяла да полудее....
Направо не знаех какво да правя.....при мен нещата бяха паталогични и се наложи да махнат бебето/това ми е душевното оправдание,защото да си призная не го исках това дете..../. Така и след време не можах да имам друго-причината не беше в този аборт.
Не искам да те плаша,нито да те убеждавам в каквото и да било- напълно те разбирам и се надявам да вземеш правилното решение, за себе си разбира се !
п.с. Разликата между мен и брат ми е 1г и 5м- сметни колко съм била голяма,когато е забременяла майка ми. Разбрала е едва в 4м....няма право на аборт ,а и е било 1978г все пак. Не е искала друго дете толкова скоро- аз съм ревяла денонощно до 3г... Но пък брат ми е бил бебе мечта,което дори е проверявала дали диша- само е спял ,ял и пълнел пелените. Така че съдбата се е знаела работата иначе мяйка ми е щяла да полудее....
Аз се чувствам виновна и обвинявам себе си, защото всичко идва от страховете. Винаги съм искала да бъда майка, чакала съм този момент и сега реакциите ми са подбудени от страх как ще се справя, ще успея ли да го заобичам истински, защото в момента не чувствам все още нищо към тази една точица. На мен все пак ми е първо, с годеника ми се обичаме, това е следващата крачка, няма гаранция, че след 5 години ще се почувствам готова, а няма пак да ме обземе страха. Поемам риска и се надявам когато се появи да го заобичам истински. А на вас ще кажа, че вече веднъж сте майка, психиката е най-важна и ако смятате, че психически няма да се справите все още с тази отговорност и партньорът ви е зад вас за решението да не го оставите-махнете го. Разбирам ви за чувствата ви, защото и мен ме гонеше страха ами после как ще се чувствам, ами ако ми остане травма, ами ако не го преживея? Затова направете това, което мислите, че ще ви накара да се чувствате добре и пълноценна за семейството ви! ❤
Здравейте, аз съм в подобна ситуация. Вместо да се зарадвам на двете черти, не мога да спра да плача. Втора бременност, съвсем в началото. Имам бебе на 7 месеца. Много непланувано и много изненадващо се получи. В шок съм и не знам как ще се оправя.
[/quote]
Здравейте, аз съм в подобна ситуация. Вместо да се зарадвам на двете черти, не мога да спра да плача. Втора бременност, съвсем в началото. Имам бебе на 7 месеца. Много непланувано и много изненадващо се получи. В шок съм и не знам как ще се оправя.
[/quote]
Знаете ли - никога не се почувствах готова да стана майка....Детето ми беше желано ,не грешка...бях на 27г когато забременях.
Не мога да кажа, че го заобичах веднага, но някак не се страхувах да го взема,да го гушна ,да го пипна....Майчина любов веднага и на секундата към нещо,което не познаваш,само защото е било в корема ти- винаги ми е било странно и не го чувствах така....
Разбрах, че обичам от дъното на душата си това човече и съм готова на всичко за него, когато:
*захласна се за първи път на 2 месеца и за момент спря да диша- сърцето ми щеше да спре/може и да е спряло за миг/ от страх...
* спънах се по стълбите,докато слизах с него на ръце и за част от секундата през главата ми мина как точно да се завъртя,за да падна по гръб ,а той върху мен. Слава богу успях да се хвана за парапета.
Така че не се обвинявайте ,че не изпитвате това майчино чувство още веднага.....има време ...то е там и ще се прояви.....
Не мога да кажа, че го заобичах веднага, но някак не се страхувах да го взема,да го гушна ,да го пипна....Майчина любов веднага и на секундата към нещо,което не познаваш,само защото е било в корема ти- винаги ми е било странно и не го чувствах така....
Разбрах, че обичам от дъното на душата си това човече и съм готова на всичко за него, когато:
*захласна се за първи път на 2 месеца и за момент спря да диша- сърцето ми щеше да спре/може и да е спряло за миг/ от страх...
* спънах се по стълбите,докато слизах с него на ръце и за част от секундата през главата ми мина как точно да се завъртя,за да падна по гръб ,а той върху мен. Слава богу успях да се хвана за парапета.
Така че не се обвинявайте ,че не изпитвате това майчино чувство още веднага.....има време ...то е там и ще се прояви.....
Аз се чувствам виновна и обвинявам себе си, защото всичко идва от страховете. Винаги съм искала да бъда майка, чакала съм този момент и сега реакциите ми са подбудени от страх как ще се справя, ще успея ли да го заобичам истински, защото в момента не чувствам все още нищо към тази една точица. На мен все пак ми е първо, с годеника ми се обичаме, това е следващата крачка, няма гаранция, че след 5 години ще се почувствам готова, а няма пак да ме обземе страха. Поемам риска и се надявам когато се появи да го заобичам истински. А на вас ще кажа, че вече веднъж сте майка, психиката е най-важна и ако смятате, че психически няма да се справите все още с тази отговорност и партньорът ви е зад вас за решението да не го оставите-махнете го. Разбирам ви за чувствата ви, защото и мен ме гонеше страха ами после как ще се чувствам, ами ако ми остане травма, ами ако не го преживея? Затова направете това, което мислите, че ще ви накара да се чувствате добре и пълноценна за семейството ви! ❤
Здравейте, аз съм в подобна ситуация. Вместо да се зарадвам на двете черти, не мога да спра да плача. Втора бременност, съвсем в началото. Имам бебе на 7 месеца. Много непланувано и много изненадващо се получи. В шок съм и не знам как ще се оправя.
Здравейте, аз съм в подобна ситуация. Вместо да се зарадвам на двете черти, не мога да спра да плача. Втора бременност, съвсем в началото. Имам бебе на 7 месеца. Много непланувано и много изненадващо се получи. В шок съм и не знам как ще се оправя.
... Друг е въпросът, че съм на 38 години и нямам много време да се чудя дали искам още деца.
След това доста сериозно обмислете решението си
Според мен това, което те вкарва във филма е мнението на баща ти и може би, подсъзнателно също искаш брак за допълнителна сигурност.
Аз също забременях преди да се оженим, бяхме си купили апартамент. Таа говорили сме по темата с брака и че е важно за мен, после подписахме когато бях в 7-ми месец. Просто подпис с най-близките, почерпихме се, мама си остана недоволна, че не поканихме всички братовчеди ама май го преживя накрая 😂
Та ако си е важно за теб говорете…
Аз също забременях преди да се оженим, бяхме си купили апартамент. Таа говорили сме по темата с брака и че е важно за мен, после подписахме когато бях в 7-ми месец. Просто подпис с най-близките, почерпихме се, мама си остана недоволна, че не поканихме всички братовчеди ама май го преживя накрая 😂
Та ако си е важно за теб говорете…
Препоръчани теми