Здравейте! Чувствам се меко казано ужасно… бременна съм още в началото, разбрах преди 3 дена и въпреки, че бебето е много желано и искано и от двама ни с мъжа ми просто сякаш ме облада нещо и не мога да спра да съм тъжна. Както си мисля колко прекрасен период е това, как ще сме щастливо семейство, в следващия изпадам в ужас, наистина ли исках това дете, не избързах ли, когато отида на преглед ще се зарадвам ли, ще го почувствам ли. Изпадам в пълна паника, а същевременно не мога да се позная, защото нямах търпение за този период. Не мога да спя, постоянно съм натъжена, поплаквам от време на време, минава ми и после пак…. Не искам да махам бебчето, нито да му влияя зле с моите мисли,но не мога да ссе контролирам, просто не знам как, моля ви … дайте съвет
- Публикувана: 7 фев. 2024, 08:24 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2024, 22:27 ч.
Когато разбрах, че съм бременна, изпаднах в ужас
Не си внушавайте такива притеснения, че вредите на бебето си с мисли! Няма жена, която 9 месеца е мислила само прекрасни мисли и е изпитвала само радост и спокойствие.
Голяма промяна е това в живота, особено с първо дете. Хормоните много влияят също! Дайте си време и забравете за всякакви очаквания. Абсолютно нормално е да се тревожите за всякакви неща съврзани с бебето/бремеността, както вече Ви се случва. Ако нямате хоби/ отдушник, намерете! Пожелавам Ви лека и успешна бременост!
Голяма промяна е това в живота, особено с първо дете. Хормоните много влияят също! Дайте си време и забравете за всякакви очаквания. Абсолютно нормално е да се тревожите за всякакви неща съврзани с бебето/бремеността, както вече Ви се случва. Ако нямате хоби/ отдушник, намерете! Пожелавам Ви лека и успешна бременост!
Тъжно ми е и , защото баща ми не добре новината, понеже с мъжа ми сме сгодени и не сме женени и той не иска да правим някаква голяма сватба. Когато чух, че не прие добре новината още повече се разстроих, допълнително на това имам главоболие, лошо ми е. Изпадам в тъмни мисли и много трудно излизам от тях… избързах или не ще се справя, просто ми е трудно с тази депресия, която ме е обхванала
Когато видях двете чертички започнах да плача...от страх....от неизвесността....уж бях готова ....вече почти на 28г.
Бебето не беше грешка,дори се притеснявах,че не стана още първия месец, а чак на третия...
Нормално е да се чувстваш така - това е нещо ново....ще премине...а и както са ти казали хормоните ще ти правят все по-големи изненади.
Аз съм доста ревлива,сприхава и нервна...родих сравнително спокойно бебе,едно добро и послушно дете...сега е мрънкащ 18г мъж...но и това се надявам да премине.
Не се притеснявай и за баща ти - и неговите страхове са нормални,но със сигурност се радва,остави го да го проумее и поговорете спокойно, защо не желаете да се жените...
Успех и горе главата- всичко ще се нареди!
п.с. и ние не искахме да се женим,но го направихме...татко ностоя....бил правил сватба на едното си дете,искал и на другото.
Казах му, ако толкова държи да си приготви пари и за развод,защото знае каква е дъщеря му/в кръга на шегата,разбира се/. Може би това е най-правилното решение което взех, само за да угодя на баща си, за да е щастлив
Бебето не беше грешка,дори се притеснявах,че не стана още първия месец, а чак на третия...
Нормално е да се чувстваш така - това е нещо ново....ще премине...а и както са ти казали хормоните ще ти правят все по-големи изненади.
Аз съм доста ревлива,сприхава и нервна...родих сравнително спокойно бебе,едно добро и послушно дете...сега е мрънкащ 18г мъж...но и това се надявам да премине.
Не се притеснявай и за баща ти - и неговите страхове са нормални,но със сигурност се радва,остави го да го проумее и поговорете спокойно, защо не желаете да се жените...
Успех и горе главата- всичко ще се нареди!
п.с. и ние не искахме да се женим,но го направихме...татко ностоя....бил правил сватба на едното си дете,искал и на другото.
Казах му, ако толкова държи да си приготви пари и за развод,защото знае каква е дъщеря му/в кръга на шегата,разбира се/. Може би това е най-правилното решение което взех, само за да угодя на баща си, за да е щастлив
Хубаво де, а какво му пречи на мъжа да си зареже жената, дори да са женени? Даже не е нужно да се развежда, може просто да си бие камшика. Малко ли има такива? Бащата на авторката защо си мисли, че бракът дава сигурност на връзката? В днешно време всеки си прави каквото си иска.
На колко си години?
Разбрала си само от 3 дни, не е нужно да си слагаш вече диагнози като депресия, влияние върху бебе и т. Н. Бебето в момента е една точка клетки от няколко милиметра и твоето състояние в момента не му влияе.
Всяка жена в началото е уплашена и със смесени чувства, колкото и желано да е детето. Защото това е труден период на много промени и психически и физически. Има много тежки бременности и много неприятни симптоми и тази глупост за най-прекрасното време е само по филмите, не в реалния живот. Много си обичам децата, но периодите ми на бременност далеч не бяха приятни и нямам само првкрасни спомени. И това е нормално и нищо не значи.
Постепенно ще свикнеш с мисълта, баща ти вероятно също е леко шокиран и му трябва време, а и подозирам, че вероятно си доста млада, след като още на 3ти ден си осведомила и родителите си.
Разбрала си само от 3 дни, не е нужно да си слагаш вече диагнози като депресия, влияние върху бебе и т. Н. Бебето в момента е една точка клетки от няколко милиметра и твоето състояние в момента не му влияе.
Всяка жена в началото е уплашена и със смесени чувства, колкото и желано да е детето. Защото това е труден период на много промени и психически и физически. Има много тежки бременности и много неприятни симптоми и тази глупост за най-прекрасното време е само по филмите, не в реалния живот. Много си обичам децата, но периодите ми на бременност далеч не бяха приятни и нямам само првкрасни спомени. И това е нормално и нищо не значи.
Постепенно ще свикнеш с мисълта, баща ти вероятно също е леко шокиран и му трябва време, а и подозирам, че вероятно си доста млада, след като още на 3ти ден си осведомила и родителите си.
На 24 съм, приятелят ми е на 31. Той е много щастлив, на мен постоянно ми е лошо, не ми се яде, въобще не се чувствам на себе си и мрачните ми мисли и притеснения допълнително затормозяват положението. Майка ми е най-добрият ми приятел, цял живот всичко съм споделяла с нея, във всички трудни моменти е била до мен, затова и съм и споделила. Предполагам, че ще приема мисълта, просто се притеснявам кога ще се случи, ще свикна ли с това, че в мен живее човече, ще се радвам ли на процеса или постоянно ще изпитвам негативни мисли и едва ли не ще отхвърлям идеята за детето.
Спокойно, нищо ново под слънцето! Както са Ви казали, това с най-прекрасното време е повече филмова измислица отколкото реалност. Нормално да сте притеснена, тъжна - хормони. Постоянното чувстване физически зле - добре дошли в първия триместър. Аз лично не познавам някоя бременна да не е минала през това. Не бързайте да си поставяте диагноза депресия, не сте депресирана. Това е коренна промяна в живота, отнема време да се свикне с мисълта. Бременността не е само цветя и рози, но пък повярвайте, накрая си заслужава. Всичко ще бъде наред!
Баща Ви също може би е по-шокиран, вероятно и той ще свикне. Това как той си е представял Вашия живот не е Ваша отговорност. Ако не свикне с мисълта (в което силно се съмнявам, ще свикне), това е негов проблем, не Ваш.
Лека бременност!
Баща Ви също може би е по-шокиран, вероятно и той ще свикне. Това как той си е представял Вашия живот не е Ваша отговорност. Ако не свикне с мисълта (в което силно се съмнявам, ще свикне), това е негов проблем, не Ваш.
Лека бременност!
Препоръчани теми