Пътешествие до Иран и Ирак

Много яко звучи ,но също така и опасно. Тези култури са известни с много кофти закони ,особено персийците

Да, наясно сме с това, но за целта сме решили да се слеем с местните максимално. На вид го докарваме и двамата. Аз ако сложа една абая и не си отварям много устата, никой няма да разбере от къде съм. 😁

Не ви съветвам да предприемате подобно пътешествие сами ,в изолирани места. Много е опасно .
Живяла съм в една др.арабска държава и в такива райони бяхме придружавани от полиция.

Аз също мисля, че е твърде рисковано да пътувате сами. Дори в туристически Египет не е желателно да се движите свободно, извън груповите пътувания.

Ирак май още е военна зона и хаос, другите са окей, ходят и българи от време на време на самостоятелни екскурзии и има добри отзиви, нормално е пътуването.

Точно в Египет сме правили самостоятелно пътуване, без ескорт. Беше едно от най-вълнуващите преживявания в живота ми. Всъщност това според мен е единствения начин човек да "вкуси" истински една дестинация.
Пътували сме и в палестинските територии на Израел и в кюрдската част на Турция. Имаме опит със самостоятелни пътувания и добре проучваме и преценяваме условията.
Единственото ми притеснение към момента за Ирак и Иран не са техните културни особености, а възможните американски бомбардировки.
Иначе смятам, че човек когато се отнася с уважение към нацията и културата, на която гостува и не създава предпоставки за конфликти, може да пътува безопасно на много нетрадиционни места по света.

Ами като имате толкова опит с такива пътувания каква е целта на темата? Да ви кажем дали ще има американски бомбардировки?

Жади, звучи много вълнуващо. Съветвам те да потърсиш канала на dessy travels в тикток и иг. Абстрахирай се от тъпотията в тикток, това момиче е страхотно. Там има доста полезна информация, тя е solo traveler и ги сбъдва тези неща.

Тя пътува в Ирак сама за 2 седмици.

Оставям ти линк към блога на мой състудент, който посети Иран. Направо ми напълни душата да му чета пътеписа.

https://elmegraby.wordpress.com/?

Успех!

Очевидно имате опит, така че не разбирам пускането на темата.

Прочете пак първия ми пост в темата. Търся практични съвети за настаняване и други съществени неща, които могат да са полезни.

_hechicera, сърдечно благодаря.
До тук само на пътеписи на английски съм попадала. Тези ще са ми много интересни.

Най-малкия проблем ще са ви американските бомби,ама щом обичате приключения дерзайте . Дано да не се налага после да разчитат на българското посолство там да ви търсят,щото не са от най-кадърните

Не мога да се включа с опит или съвет,  приятно пътуване и би ми било приятно да прочета впечатленията ви.
Нямам преки впечатления, само разкази на приятелско семейство, които са родени в Ирак и се налага да пътуват до там.

Начинанието ви, за мен, звучи много екзотично и рисковано или поне базирано на това, което съм чувала.

Същото безумие като Кайро - Кейптаун. Невъзможно. Дори да ... останете живи, е твърде вероятно жестоко да закъсате за гориво. Може да попаднете на път, затворен от военните. После какво?
Впрочем проучи Кайро-Кейптаун. На фона на вашето, това ми изглежда възможно. Въпреки, че не е.

Ако не ви вземат за заложници ,мъжа не го изнасилят,а жената не я пребият с камъни ,тогава е твърде вероятно нравствената полиция да ви арестува ,ако решите да правите нещо в този автомобил пригоден за спане .
Иначе звучи ,като интересно пътуване

Ох, боже, голям хейт отнесе авторката.

Разгледайте клиповете на момичето, което посочих горе. Две седмици сама в Ирак, нито я убиха, нито я изнасилиха, нито я заключиха…

Няма проблем, за 20 години в този форум съм обръгнала на всичко 😂
Иначе е много жалко да се четат мнения от хора, чийто представи за конкретна дестинация се базират на пропагандните послания на мейнстрийм медиите. Ама, хора всякакви...
Ако не ни мине котка пътя или по някаква причина не ни отрежат с визите, може към май да опишем и нашите преживявания от тези места. Доста пътеписи минах до тук и всички са в една тоналност - уникално гостоприемство и внимание към туристите, което многократно надхвърля дребните неудобства с полицейските проверки и по-сложната организация.

Пътешествието като цяло е необичайно и екзотично само за бг-мама. Иначе ако отидете в пътешественическите форуми или фейсбук групи, там има доста хора, които са го правили. С кола е наистина по-рядко, но ето тук примерно откъс от пътеписа на Валентин Дрехарски: "8_Впечатления от пътуването в ИРАН през 2023 г. и сравнение с 2012 г., когато обиколих страната с автомобил изминавайки 7 хил. км. Първото нещо, което забелязах, е че сред хората се е засилил стремежа към свобода и откъсване от строгите религиозни норми. При жените, например, главата трябва да бъде покрита със забрадка като е допустимо да се вижда само предния кичур коса. Сега можеха да се видят млади жени, макар и малко на брой, при които забрадката стоеше спусната на раменете или пък едва са крепеше отзад на главата. На практика косата им се виждаше, което за религиозния режим на аятоласите е недопустимо. Хората като цяло не са се променили през изминалите 11 години, те са дружелюбни, открити и сърдечни. Като икономист не мога да пропусна, че страната има мощна промишленост и произвежда самостоятелно основните индустриални продукти (4-та снимка). Преминавайки през западната част на Иран натрупах и негативни впечатления. Сега, през 2023 г., състоянието на пътищата беше доста по-лошо отколкото през 2012 г. Тогава пътната мрежа беше в отлично състояние докато сега имаше неравности и места с отлепен асфалт. Очевидно в условията на санкции държавата няма достатъчно средства за да ремонтира всички пътища. Автомобилите преобладаващо бяха същите модели, които се срещаха и преди 11 години. Визуално се създава впечатление за застой и незначителен технологичен напредък в автомобилостроенето. През 2012 г. имаше множество военни и полицейски постове на входа и изхода на всеки град и на възловите кръстовища. Сега проверяващите бяха изключение, но на мястото на постовете стояха по 2-3 жени, които просеха. Цените на горивата, храните и услугите през 2023 г. бяха по-ниски от тези през 2012 г., което говори за обезценяване на националната валута. Например, минаването на 120 километров участък от магистрала преди 11 години ми струваше 5 лева, а сега платихме 2 лева. Един литър бензин сега беше 20 стотинки, а 11 години по-рано цената му беше два пъти по-висока. За туристическите забележителности сега са въведени много високи цени, но само за чужденците. Входната такса за Так-е Бостан беше 40 стотинки през 2012 г., а през 2023 г. ни взеха по 7 лева на човек.
От пътешествие с автомобил в Близкия Изток по маршрут: Турция-Иран-Ирак-Кувейт-Саудитска Арабия-Йордания-Ирак-Турция. Тримата (Любо, Краси и аз) пътувахме през месец май 2023 г. с бензиновото 29 годишно Ауди на Любо."

Може да погледнете все пак по пътешественически форуми и групи и да попитате за настаняването, понеже за Иран знам, че има специални тяхни сайтове и агенции. Там ще ви дадат контакти. Тук само като споменах, че съм ходил в Египет с бебе на 9 месеца самостоятелно и щяха да ме изядат

Жади, сигурно си се сетила вече, но в групата Пътешествия по света можеш да намериш повече съмишленици (фб).

Пожелавам ти успех и много ще се радвам да споделиш пътеписа!

Не знам какво пишат "мейнстрийм медиите", но има информация и на сайта на МВнР.

Фейсбук профила си го затрих безвъзвратно преди 2-3 години и трудно ще ги намеря тези групи, но мога да отварям и да чета линкове и без акаунт. Ще съм благодарна, ако споделите конкретен линк към група или фб пост. Благодаря ви!

Няма американски бомбардировки, те сами се бомбят помежду си. За Ирак е най-добре да се присъедините към група и да пътувате вкупом.

Това е от преди няколко дни.
https://www.actualno.com/asia/sasht-nanese-vyzdushni-udari-po-ce … news_2151187.html

Следим обстановката и се надяваме да не ескалира повече.

Да се разчита на традиционното гостоприемство и българския произход като фактори, точно в тези тегави моменти на военно положение и конфликти в целия Близък Изток, е нещо повече от търсене на адреналин. Дори няма да можете да се оправдаете че сте примерно праведни мюсюлмани - там се борят различни течения и варианти в момента. Американските бомбардировки са последна грижа.
Добре е ако познавате много местни езици и диалекти. И да имате добри водачи за всеки район.
Аз лично не бих тръгнал за никакви пари сега за натам. Едно попадане на никому неизвестна банда или местна милиция неграмотни фанатици може да приключи всичко. Даже може изобщо да не се стигне до вариант със заложници. Така че никаква подготовка няма да ви помогне.
Незнам, преценявайте и следете, но според мен трябва нещата в целия регион да се поуталожат, и тогава да се предприемат такъв вид екскурзии.

Благодаря, че ни информирахте защо лично вие няма да предприемете подобно пътуване. Разбирам напълно мотивите ви и смятам, че всеки, който се чувства заплашен или неподготвен за някоя дестинация е добре просто да не ходи.
Обратното пък е валидно за други. Светът е шарен, хората са различни, представите им за туризъм и преживявания също.
Аз също не разбирам как някой отива за 7 дни в богатия на история, култура и приключения Египет за да се кисне в басейна на 5-звезден хотел. Имам обаче приятели, които го правят и много се кефят на това.
Просто не пътуваме с тях 🙂

Ако не сте чели този пътепис, може да ви е полезен:

https://offroad-bulgaria.com/forum/основни-форуми/пътешествия-и- … арабия-–-йордания


Желая ви едно страхотно пътешествие и ще се надявам да споделите след това с пълни подробности как е минало:)

Агресивния тон на авторката на темата няма да го коментирам. Иначе всеки да си носи последиците от решенията, не да реве, че посолството не му помага или да се моли и проси пари да го приберат в България.

Astrella, много благодаря. Линкът не се отваря, но по текста ми ще намеря темата във форума.
Подготвяме това пътуване от скоро и всички пътеписи, на които попадах бяха на разни англоговорящи хора. Учудена съм обаче колко българи също са ходили по тези земи и описват с подробности преживяванията си.
Сега чета дългите теми и пътеписи от друг български форум.
ConstructiveDestruction, безценна информация има там. Пак благодаря!

Няма проблем за това, не упреквам желаещите да го направят.
Като говорим за конкретиката, възможно е Жаде-то да има свръзки и познания в региона...
Аз лично бих рискувал със планински по- екстремни преживявания, защото имам някакъв опит в това. Все пак всеки гледа от своята камбанария, не можем да наслагваме нашия собствен опит като меродавен за всеки.

Пожелавам ви успех и безопасно пътуване, но все пак имайте предвид, че разликата между Ирак и другите държави в региона е голяма.

Египет и Йордания са туристически дестинации и сравнително добре функциониращи и стабилни (като за региона) държави.

Пътуването в Иран е сравнимо с пътуване в Русия в момента — и като инфраструктура, и като ниво на цивилизованост, и като ниво на опасност. Ако си държите езика зад зъбите и не сте политически или официални лица, активисти, американци или от някое НПО, най-вероятно ще сте окей.

С Турция въобще няма място за сравнение.

Но Ирак е съвсем друго животно, провалена държава в истинския смисъл на термина — с разрушена инфраструкутра, нефункциониращи институции и прочие. До съвсем скоро се водеха реални и мащабни бойни действия, все още има епизодични сражения, отломки от ДАЕШ/ИДИЛ и т.н. Единствената сравнима държава от региона е Сирия.

Британското външно министерство в момента съветва да се избягват пътувания до всички провинции на Ирак, с изключение на Кюрдистан, а до Кюрдистан — само ако е наложително.

Ох, Jade, толкова интересно ми звучи вашето пътешествие. Със съвети не мога да помогна за съжаление, но с нетърпение ще очакваме подробни разкази, подплатени с красиви снимки. От сърце желая само хубави емоции.🙂🙂🙂

Преди години имаше една двойка, испанка и българин, които прекосиха Азия, от София до Индия, на стоп. Голяма част от пътуването беше обиколка в Иран. Казват се roving snails. Преди имаха блог, но мисля че с годините нещо се затри. Но ако ги потърсите в Гугъл все още излизат разни статии на български. Може да има нещо, което да ви е от полза..

Доста народ пътува напоследък в Иран - може би не точно последните три месеца, но да речем тези 1-2-3 години, - мисля, че в групите с туристическа насоченост ще намерите добри съвети за места за настаняване. Не мисля, че ще имате проблем точно за настаняването. Познати пътуваха в седмиците след проблемите Хамас-Израел, бяха си организирали всичко сами от София, без особено напрежение. Когато се върнаха, казаха, че това е единственото място, което ще повторят.
За Ирак мисля, че по-трудно ще намерите актуални съвети, поради изложените на предишните страници съображения.

Здравей! Сигурно си се нагледала и начела на пътеписи, но да дам своето предложение и аз: В Инстаргам има един мъж, руснак, който обикаля света, включително Иран, Ирак и т.н. Интересно е, защото казва/показва неща, които е добре да знаем когато сме в съответната държава. Юзърнейма му  или там както се казва е mike.around.the.world
Пожелавам ви вълнуващо, хубаво пътешествие! 🙂

Конкретно по темата не бих могла да помогна, но моето впечателние е че в бг-мама се коментират главно популярни и "утъпкани" дестинации.
За пътуване като вашето по-скоро вижте какво е писано или пуснете запитване във форума за пътешествия магеланци/magelanci. По някой път аз лично съм се допитвала и до форумите в tripadvisor.

Фейсбук също го споменаха - има популярни групи за пътешествия както и една частна група "Да оПОЗОРим света" на организаторите на филмовия фестивал за кино от ислямския свят, те са и големи пътешественици, сами си организират пътуванията и споделят за тях в тази група. Бяха ходили само-организирано в Ирак преди 1-2 години доколкото си спомням.

Магеланци наистина се оказа голямо съкровище с много ценна информация за всякакви дестинации. Ако не бях писала тук, едва ли щях да го намеря, така че и от бг-мамма има някакъв смисъл 😁

Сетих се за още една частна група във фейсбук: Iraqi Travellers Cafe, точно за посещения в страната, пишат и местни в нея, и хора пътували или възнамеряващи пътуване до там. Така, че ще получите информация от "първа ръка" така да се каже.

В тик ток има едно момиче Деси, което пътува само и скоро беше точно по тези места.

https://www.tiktok.com/@dessy.travels?_t=8jqGyf8PerI&_r=1

Потърси във фейсбук Flipflop Nonstop. Дамата се казва Адриана Обретенова. В момента е на дълго пътешествие в Южна Америка, но преди 1-2 години беше в Ирак и споделяше информация. Пътува винаги самостоятелно и има огромен опит.
Успех с вашето пътуване, ще се радвам да прочета за него, надявам се да споделиш.

Много вълнуващо пътешествие сте планирали. Пожелавам ви да се осъществи без проблем !
Ще ми е интересно да напишете отзиви след това.

Благодаря!
По план другата седмица тръгваме. Имаше доста подготовка по визите и документите за колата, но вече всичко е готово и нямаме търпение 😃
Ще публикуваме пътеписи, снимки и видеа в едно приложение, което открих за целта, така че който иска да чете и гледа, може да поиска достъп до пътешествието тук:
https://www.polarsteps.com/ZhivkaChertoyanova/10825520-middle-ea … b026-105062f6b2ac

Супер, ще чета с интерес

Безаварийно и прекрасно пътуване пожелавам!
С нетърпение ще очаквам да споделиш впечатления и снимки, особено от Ирак. Живяла съм като дете 4 години в Багдад и често съм пътувала до Мосул. Мечтата ми е някой ден да се върна там.

Страхотна тема! Моля те, да разказваш част от пътешествието ви! Потърси messy travels в Инстаграм, тя е пътувала 16 дни сама в Ирак и дори не се слива с местните, защото е руса. Голям приключенец, а освен това ти си с мъжа си, няма от какво да се страхуваш, особено в Иран. Не разбирам коментарите в темата, от хора, които не са пътували по тези места и нямат приключенски дух, нито се влекат от екзотиката. 
Деси е отсядала сама в airbnb ,в Ирак и е обиколила доста от държавата. Нямам търпение да споделиш нещо и от Иран.

Иран е страхотен! Няма думи да опиша топлината и гостоприемството на тези хора. Във всеки един момент са готови да ни насочат и да ни помогнат, кой с каквото може. А за красотата на природата, историческите места и градовете им, може да се напише книга.
Тук сме вече 8 дни и ще останем още 9, за да можем максимално да преживеем това прекрасно място. Има страшно много за показване и разказване и със сигурност ще напишем пътепис, когато се приберем.
Нито за миг не сме се почувствали застрашени от нещо. Дори в началото, докато още не можехме да се оправим с техните пари (много са сложни) ги оставяхме да си вземат, колкото им трябват. После ги проверявахме и смятахме. Ами никой не ни излъга...

Поздрави с една от снимка от вчера - площад Naqsh-e Jahan в Исфахан.

Jade, следя с голям интерес пътешествието ви чрез приложението. Страхотни снимки, а ти си много увлекателен разказвач. Още се смея като се сетя за чантата с инструменти. С нетърпение ще чакам пътеписа.
Желая ви още безброй емоции и ви завиждам благородно.

Жади, много ме радват постовете ти! Нямам търпение да споделиш всички впечатления и много истории, когато си дойдеш!

Желая ви успех!

ПътеШефствие е дума, която дъщеря ни Стела измисли като малка. Както много от нейните измислени думи и в тази има богата логика. Когато пътеШефстваш, сам управляваш времето и разстоянията, вземеш решения за посоките и дестинациите, носиш последствията от тези решения и изобщо ти си Шефът на пътя.

Пътешествието продължи 27 дни. Изминахме точно 13 000 километра. Бяхме в 3 чужди страни. Видяхме уникални природни красоти, забележителни исторически и културни обекти и срещнахме хора, които заслужават да бъдат запомнени.

Влязохме в Иран в навечерието на най-големия мюсулмански празник - Байрам. Връщаме се в България в навечерието на Великден. Пътувахме във времето, в пространството, между различни религии, култури и цивилизации. Научихме един куп нови за нас неща, усетихме и разликите и приликите, почувствахме духа на всяко място и разбихме голяма част от предразсъдъците си.

Това пътуване беше предизвикателство в много отношения - непознато, несигурно, неясно. Тръгнахме с минимална подготовка и няколко пъти в движение променяхме плановете, спрямо ситуациите и условията. Това, което разбрахме със сигурност е, че нищо не сме знаели за тези места, нито за хората, живеещи там. Че онези страхотии, които чуваме по медиите, изграждат грешни представи и създават ненужни притеснения. Със сигурност Иран и Ирак не са съвсем безопасни места. Но ако човек тръгне из тях с изследователски дух и с готовност да се адаптира към различните условия, те всъщност са много интересни, изпълнени с богатства и най-вече хора, които буквално са готови да свалят ризата от гърба си за теб. Това няма да го чуете в новините, защото там се говори за политика, за военни конфликти и изобщо за теми, които са много, много далеч от нормалната човешка реалност в една страна. И Иран, и Ирак си струват човек да посмее да излезе извън зоната си на комфорт и да се потопи в тази различна, далечна и непозната реалност. Ние не само оцеляхме, но и преживяхме това пътешествие по най-оптималния начин и се връщаме у дома, преизпълнени с прекрасни емоции, нови и интересни запознанства, незабравими спомени и истории, които ще разказваме дълго.

Иран не е опасен за туристи,това е само политика!Хората са повече от добри,а природата е уникална.За Ирак не мога да кажа нищо.

Жади, много се радвам за вас! Ако имаш блог или снимки и желаеш да ги споделиш, ще се радвам!

Всичко през което преминахме със снимки и видеа съм го качвала тук - стъпка по стъпка и доста подробно за местата и преживяванията, които имахме.

https://www.polarsteps.com/ZhivkaChertoyanova/10825520-middle-east-jurney

Може би ще напиша и нещо по-общо, но първо трябва да се справя с цялата лудница покрай багажите и празниците 😁

Ето и практичната страна на нещата, относно пътуването ни до Иран и Ирак.

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА

Визи за Иран - кандидатствахме пред агенция около 2 седмици преди датата на заминаването. Писахме си по WhatsApp с номер +989350662366. Получихме електронното одобрение след 2 дни и платихме на агенцията комисионна от по 25 евро на човек. След това с тези предварителни одобрения отидохме в посолството на Иран в София и за около час оттам ни издадоха визите, разпечатани. Трябваше да носим и паспортни снимки, но в крайна сметка на визите стояха снимките, които пратихме на агенцията за предварителното одобрение. Преди това трябваше да сме платили самите визи , по 50 евро на човек, като за целта ни пратиха в някакъв специален клон на ОББ в Дианабад, където имали подготвени документи за плащането на визите. В този клон искаха задължително пари в брой да им дадем и таксата за услугата беше 5 лв на човек.

Карнет за колата - оказа се, че карнет се издава само от централата на СБА в София, но пък служителите бяха така любезни да ни изпратят предварително документите за попълване и банковата сметка, на която да преведем таксата за издаване на документа и депозита за колата. Не сме от София и така ни спестиха едно разхождане до там. Платихме 240 лв за карнет с 5 страници (минимума) и внесохме 1000 лв депозит, който трябва да ни върнат след като занесем обратно карнета с входните и изходните печати ,от държавите, в които сме ходили. Твърдяха със сигурност, че карнета, който издават не е валиден за Ирак. Не можеха да ни обяснят защо и как да влезем в Ирак в такъв случай. Бяхме чели, че Ирак също изискват карнет. Когато ни дадоха документа, на гърба му бяха задраскани почти всички държави, с изключение на Иран, което много ни озадачи, но все пак решихме да се оправяме в движение. В крайна сметка, на влизане в Ирак, митничарите ни взеха карнета и си го обработиха без проблем, нищо че страната им беше задраскана. Сложа ни входящ печат и на изхода към Турция - изходящ. Дано СБА преживеят това

Международна шофьорска книжка - пак от СБА, струва 24 лв. Извадихме я за всеки случай, да има. Никъде не са ни я искали, но понеже мъжа ми загуби портфейла с документите в Турция 2 дни преди да се приберем, се оказа полезно да имаме някаква алтернатива на документ за правоуправление, включително и за България.

Медицинска застраховка - направихме си към Булстрад за 30 дни (толкова продължителност очаквахме) и ни струваше по около 2 лв. на човек на ден. Отказаха да впишат изрично Иран в полицата и бяхме готови да плащаме още веднъж на влизане в страната, но не се наложи.

Застраховка за автомобила - пътувахме със стандартната зелена карта на колата, където Ирак изобщо не е вписан, а Иран макар да е вписан, от застрахователното дружество твърдяха, че за там не важала. Не сме плащали никакви други застраховки по четирите граници, през които минахме.
 

ИРАН

Границата Турция - Иран - Влязохме в Иран през Капъкьой. Там турците ме накараха да ходя пеша по едни дълги коридори с паспорта си, а мъжа ми да преминава сам с колата през разните му там проверки. Когато приключиха с проверките на колата и неговите документи се озовахме при иранските проверяващи, които още веднъж ме свалиха от колата и искаха с личен багаж да минавам отново пешеходно през гишетата, а шофьора с колата. При мен нещата се развиха що годе нормално. Едни забрадени булки ми проверяваха багажа и нещо се притесниха от торбата с лекарства в едната раница, но като им казах, че са витамини всичките (естествено, че не бяха) и ме пуснаха. На паспортната проверка доста се чудиха и маеха на европейския паспорт, но дойде един старши и разреши чуденките. При мъжа ми обаче нещата са стояли доста по сложно и в някакъв момент се е измъкна от някъде един Раза, който срещу сумата от 30 долара го развеждаше из всякакви гишета, да оправят документи и да събират печати. Не платихме нито застраховки за нас, нито за колата - абсолютно нищо друго, освен тези 30 долара за Раза. Предполагам, че неговата комисионна ни е спестила допълнителни плащания, но няма как да съм сигурна. Цялата процедура отне около 2,5 часа. Докато чаках мъжа ми, намерих в сградата гише, на което продаваха ирански сим карти и цените им бяха следните: 5ГБ - 10 евро, 10ГБ - 15 евро и 20ГБ - 20 евро. Всички планове включваха и безплатни минути за ирански номера. Купих си най-евтиния пакет, за 10 евро и освен това за още 5 евро ми инсталираха момчетата някакъв китайски VPN (за жалост го изтрих приложението и не помня името), който бил много надежден за Иран. Другите, които бях инсталирала не ставаха - или работиха с разни ограничения. NordVPN изобщо не сработи, например. Freedom беше добре, особено в моментите, в които трябваше да нареждам пари по Револют. Китайския работеше с всички други приложения, но Револют го режеха.

Пътищата - никъде не сме плащали за пътни такси. Движехме се по магистрали, където можем, но тол кабинките им бяха или отдавна изоставени или изглеждаха напълно нефункциониращи. Пътищата са прилични на повечето места. Магистралата Табриз - Техеран ни се стори доста разбита на места, но като сме си свикнали с български магистрали и не ни правеше голямо впечатление. Изобщо, за над 6500 км в страната не видяхме пътища в супер окаяно състояние, които да ни забавят скоростта твърде много. Разбира се навигацията на Гугъл на моменти ни вкарваше в някакви черни пътища, но ние бяхме в вископроходим автомобил и само веднъж на остров Кешм това се оказа проблем. Просто беше вече тъмно, а пътят тук-таме изобщо го нямаше и трябваше да слизаме в тъмното и с фенерчета да търсим откъде да прекараме колата. Но и с това се оправихме. Опитахме се да ползваме и навигациите Waze и Maps.me, но там много трудно намирахме точките, до които искаме да стигнем, а някои изобщо ги нямаше и затова ползвахме основно Гугъл мапс.

Настаняване - оказа се, че включените минути в иранската сим карта ни свършиха доста добра работа за търсенето на настаняване по местата, на които ходихме. Като цяло, пътувайки нанякъде, си харесвах 2-3 места от Гугъл мапс и се обаждах на тези, които имат оставени телефони (повечето имаха) и ако отсреща говорят що годе английски, успявахме да се разберем дали имат места за вечерта и дали ни устройва цената. Цените, които плащахме за настаняване вариараха от 13 до 36 долара, като най-скъпо беше в Бандар Абас, на Перскийския залив и хотела не беше никак добър, но бяхме много изморени от пътя и нямахме много избор. През останалото време спяхме средно за 20-25 долара. Търсихме нискобюджетни места - да има баня, ако може уайфай и чисти чаршафи ни беше достатъчно. И без това по тези места само се къпехме, лягахме, ставахме и хуквахме към следващата ни дестинация. Само в Исфахан имахме 2 нощувки в хотел Иран, на центъра. Хотелът много ни хареса и цената беше поносима. А самият град ни омагьоса с красотата си и решихме да му посветим един допълнителен ден. Седем от всички 27 нощувки спахме в колата по паркинги, в пустини, в нищото... Бяхме си направили импровизиран кемпер отзад в колата и се спеше доста комфортно вътре.

СИМ карта - ползвахме само Ирансел. Като освен картата на влизане от Турция си купихме още една на следващия ден. Купуването и активирането отнеха повече от час.  Вземат отпечатък от палеца, снимки, подписи, попълване на данни, задължително трябва паспорта да се даде. Цената от офис беше доста по-ниска от тази на границата - 20ГБ за 4-5 долара. Активира се бързо картата, в рамките на час. После я зареждахме още веднъж. Връзката понякога се губеше напълно, защото има региони в Иран, където няма никакво покритие. Рядко, но все пак се случваше, уж да има пълен обхват и да показва 4.5G, но всъщност да няма достъп до интернет. Като цяло обаче тези предплатени пакети ни свършиха много добра работа.

Туристически обекти - цената за входните такси за чужденци почти навсякъде беше по-скъпа от тази за иранци, но не и прекалено. Нещо средно между 1,5 и 5 долара на човек бяха входовете за различните обекти. Но повечето от тях са така поддържани и устроени, че изобщо не съжаляваш, че са ти взели пари за вход.

Облеклото - бях решила да нося хиджаб през цялото време, заради законите им, но най-вече заради това да не създавам предпоставки за проблеми. Оказа се, че това ми беше ок в северните и централните части, където температурите бяха нормални, но когато слязохме на юг към Персийския залив, беше далеч над 40 градуса, а в комбинация с влагата беше просто ужасно и само парцал на главата ми липсваше. В общи линии хвърлих хиджаба в Бандар Абас и в следващите няколко дни изобщо не го сложих. Никой не ми е направил проблем. Оказа се дори, че островите Кешм и Хормуз са някакъв безхиджабен рай, където дори иранските ходят да си почиват от това задължение. Островите са нещо като иранска територия, на която не всички правила се следват стриктно, поне по отношение на хиджаба. Единствено на границата с Ирак, докато си стоях в колата, един полицай ме погледна отвън и каза "Хиджаб, хиджаб!", но аз така и не го сложих и той отмина.

Разходи  - всички пари, които похарчихме в Иран за 18 дни бяха точно 850 долара. Понеже там други начини за плащане освен в брой няма, това са абсолютно всичките ни разходи - бензин, настанявания, храна, входни такси по обектите, порадъци, които сме купували, всичко. Средно вечеря за двама ни струваше 4-5 долара и само веднъж платихме 20 долара в един доста намазан ресторант. Обръщахме долари в техни риали най-вече в хотелите и курса, който ни даваха беше 61-64 млн. риала за долар. За справка, официалния банков курс го видяхме 42 млн. риала/долар. В някои магазини също обръщахме, а понякога просто си купувахме нещо с долари и искахме рестото в риали, така че да имаме за там, където не може с долари. Валутата им е риал и томан, което в началото беше доста объркващо, но не забелязахме някой да се опитва да ни лъже, когато му давахме да си избере колкото банкноти му трябват. Може би в края на първата седмица вече схванахме идеята на парите и можехме да плащаме и сами.

Горивото - бяхме чели, че при преминаване на границата иранските власти те карат да платиш горивото в резервоара на автомобила и не позволяват изнасянето на допълнително в туби. Това вероятно важи за прибиране през границата Иран-Турция, тъй като там разликите в цените са си доста сериозни. На излизане към Ирак обаче никой за никакво гориво дори не ни попита и в резултат излязохме с пълен резервоар и 2 туби от по 10 литра евтин ирански бензин. Дори направихме сувенирчета за приятелите си - малки флакончета с ценната течност, защото от това по-добър ирански сувенир няма. Няма в света друго място, където бензинът да струва 8 ст. за литър.



ИРАК

Границата Иран - Ирак - Първият ден, не успяхме да минем, защото се оказа петък (тяхната неделя) и нямаше работещи митничари, които да ни оправят документите. Върнахме се в близкия град и преспахме в едно прилично хотелче. На другия ден сутринта се върнахме и това се оказа най-откаченото преминаване на граница, което някога сме преживявали. Мисля, че преминаването от там с коли е твърде рядко явление, особено пък с европейски коли. Цялата процедура отне около 4,5 часа и въпреки многото сложности, документи, печати и какви ли не бюрократични глупости хората и на иранската и на иракската граница се държаха много добре и гостоприемно. Преминаването отново е пешеходно, но този път и за двама ни. Колата трябваше да я оставим на иранската митница и да ходим пеша да ни ударят изходящи печати в паспортите. После ни подпечатаха карнета, че сме излезли от Иран и се запътихме към другата и още по-голяма лудница - Ирак. И на двете граници няма никакви табели и указания, дори и на техните си езици. Почти никой, с изключение на някой митничар не говори английски и ако не си комуникативен на много други нива, освен вербалното, може би времето за преминаване ще е доста по-дълго. Изготвиха ни визи за Ирак, за които платихме по 75 долара в брой на човек и още 5 долара такса за издаването им, която според ценоразписа отивала за изграждането на училища и детски градини. Визите ни питаха дали ги искаме в паспортите или отделно, но ние ги поискахме в паспортите, за спомен. После трябваше пак пеша да ходим да ни ударят входящи печати в паспортите и накрая в някаква митница, която представляваше две дълги редици контейнери и там прекарахме общо около 2 часа, в които кипеше усилен труд по подготовка, разпечатване и копиране на документи. Накрая поискаха 50 долара за таксата на обработка на документите, но вече бяхме свършили доларите и им дадохме евро, което се оказа изключително неизгодно, защото в Ирак се оказа, еврото не е особено ценена валута и курса, по който го смятат е неприятен. Та, понеже нямахме 50 долара, трябваше да платим 60 евро. Последваха още 4 посещения на различни места, в които шофьорът, заедно с един служител от митницата трябваше да обиколят, за да съберат нужните печати за преминаването. През това време мен ме поканиха да остана вътре на климатика и ме черпиха със студена вода, чай и самун. Накрая ни дадоха една специална бележка за колата с много печати и подписи, да я показваме, когато ни проверяват, минахме една военна проверка и вече бяхме в Ирак.

Военните проверки - буквално са през 10 километра и не са нищо страшно, но в някакъв момент започва да ти става досадно. Понякога, успявахме да минем между капките и да не спрем, но повечето пъти забелязваха покривния багажник (нещо много нетипично за тези региони) и чуждия номер и ни спираха за проверка на паспортите. Случваше се на 2-3 пъти да ни свалят от колата за да се обаждат на по-висшестоящи за проверка на документите, но като цяло проверките траеха по около 5 минути и като се уверяха, че всичко е наред ни пускаха и ни пожелаваха лек път. Почти никой не говореше английски, но се държаха професионално, никъде не сме се чувствали заплашени или принуждавани за нещо. На много места военните бяха много мили и въпреки липсата на общ език, често се опитваха да ни упътват и да ни помагат. Един даже се обади на баща си, който говорел английски, за да ни обясни по телефона как да стигнем до Вавилон. Не можеха да разчетат дори латиницата в паспортите ни, камо ли кирилицата и всеки път ни питаха откъде сме, къде сме ходили и накъде отиваме. Когато кажехме с английски акцент "Булгерия" нищо не разбираха, но на чистото "България" реагираха веднага и то много позитивно.

Пътища и пейзаж- пътищата в Ирак са доста по-зле от иранските, но не беше и съвсем отчайващо положението. Можехме да се движим навсякъде. Пейзажът изведнъж стана много различен от Иран. Няма ги планините, само някакви равнини и тук-таме реки с малко зеленина около тях. Къщите станаха различни - строени-недостроени, мръсотия и боклуци навсякъде около пътя. Личи си арабското отвсякъде. Багдад нямаше нищо общо с останалата част на страната - голям и доста добре изглеждащ град, но военните пак бяха на буквално всяка пряка и дори имаше заградени с телена мрежа улички в централната част, а големи военни машини чакаха на всеки ъгъл. Хората ги възприемат нормално и не изглежда да има напрежение. Ние също не сме се чувствали заплашени по никакъв начин. Просто в Ирак военните са част от пейзажа и си изпълняват задълженията. Бяхме наясно с това още преди да тръгнем. Когато минахме в Иракски Кюрдистан нещата много се промениха изведнъж - градовете станаха по-подредени, пейзажът по-зелен и вече нямаше боклуци навсякъде. Личат си огромните културни разлики. Между Федерален Ирак и Иракски Кюрдистан се минава нещо, като поредната военна проверка, но шофьорът трябваше да слезе от колата и всичко отне около 10 минути. Визите от федерален Ирак си важаха и за там.

Настаняване  - спахме в Насирия и Багдад, а цените на хотелите ни бяха 40-45 долара. Условията не отговаряха точно на тази цена, но поне беше хладно, имаше баня и включена прилична закуска. И в двата хотела можехме да плащаме с карта.

СИМ карта - има много магазинчета в градовете, където продават аксесоари за мобилни телефони и са представители на различни мобилни оператори. Ние ползвахме Zain. Цената на самата карта беше 5 долара и после за още 10 долара я зареждаш с 20 ГБ данни, има и включени минути за иракски номера. Връзката беше почти навсякъде и скоростта беше много добра. Мисля, че в това отношение само Ирак предхожда Иран - в надеждността на мобилните комуникации.

Облеклото - в Ирак няма задължение за носене на хиджаб и е въпрос на личен и религиозен избор. Разбира се, повечето жени носят по религиозни причини и аз там се откроявах особено много, но това не е създавало проблеми. Стараех се да ходя с по-дълъг ръкав, не тениска и дълги панталони или поли. Вечерта в Багдад решихме да се разходим по центъра и имах усещането, че бяха единствената жена в целия град - по заведенията, по кафенетата, по магазините бяха само мъже. Никой обаче не ме е притеснил или да ми подмята нещо. Дори, когато ги снимах по улицата, ми се радваха и поздравяваха.

Туристически обекти - много кофти се справят с поддържането и стопанисването им, а за възстановяването да не говорим. Това е много жалко, защото Ирак е територия, богата на история и място, където са се зародили много древни цивлизации. Вавилон са го изградили като нещо за ширпотреба, няма табели и указания, боклуците са често срещана гледка. Само Урук, беше нещо много впечатляващо, защото е археологически обект и не се посещава от много туристи. Там всичко беше автентично и дори си ходехме върху плочките, редени от шумерите, а по целия обект са разпръснати каменни плочи, по които човек може да види и спокойно да докосне пиктограмите от първата известна за човечеството писменост. Входовете отново са различни за местни и чужденци, но за разлика от Иран, тук разликата е главозамайваща. Входа във всеки туристически обект струва на чужд посетител - 25 000 динара или около 20 долара. Плащането е само в брой, а на входа задължително се минава с паспорт през поредната военна проверка.

Разходи - това беше проблем в Ирак. Понеже бяхме спокойни, че там можем да ползваме стандартните си карти - Виза и Мастъркард, както и че Револют работят в страната, не бяхме предвидили достатъчно пари в брой. Още първия ден обаче се оказа, че картите работят само на ПОС терминали, а такива почти липсват по магазини, заведения и туристически обекти. В общи линии можехме да плащаме с карта само в двата хотела, както и на някои бензиностанции. Дори се оказа, че има ПОС терминали, които приемат Виза, но не и Мастъркард или обратно. Добре, че имахме различни карти. Банкоматите обаче, бяха напълно безполезни. Така и не успяхме да намерим такъв, който да приеме някоя от картите. Всички казваха "невалидна транзакция" и ни връщаха картите. Това ускори доста престоя ни в Ирак, тъй като намирането на обект, който приема картови плащания беше много трудно, а понякога невъзможно и решихме да съкратим с цели 2 дни предвиденото време за страната. В крайна сметка не останахме гладни и жадни, а и гориво поне можехме да си наливаме с карта. Цената му беше 70 ст./л. А в Ирак също се намираха хора, които да ни помагат и да търсят заедно с нас решения на разните неприятни ситуации, най-вече свързани с парите.

Границата Ирак - Турция  - последната нощувка я бяхме планирали за Мосул, но четохме колко е хаотична и тази граница и решихме да пробваме да я минем вечерта с надеждата да няма много хора. Нямаше почти никакви хора. Пробутахме карнета на едно гише, за да го подпишат и за изхода от Ирак. Един дядо го гледаше така, все едно е първия такъв документ, който вижда и на няколко пъти понечи да удари печат на грешното място, но го спирахме и накрая от притеснения си изля кафето на бюрото. После се оказа, че трябва да платим 43 000 динара или около 33 долара за някаква си държавна такса. Дори не разбрахме и те не можаха да ни обяснят каква точно. Оказа се, че отново не може да се плати с карта и се започна една сага, в която ние се опитваме да им обясним, че картите ни не се приемат от банкомати, но те настояваха и накрая пак стигнахме до някакъв клон на банка, където сами се убедиха, че няма как да изтеглим. Един от митничарите предложи да вземе мъжа ми и да отидат със служебната му кола (нашата вече не можело да се върне назад) до съседния град, за да пробват други банкомати. Не можеха да разберат, че сме пробвали всичко и не става. Тръгнаха те и обиколили достатъчно места, но естествено без резултат. И както често се случва, накрая станало чудо. Видял ги някакъв човек, че се суетят край банкомата и решил да им помогне. Извадил телефона си и пуснал приложението на банката си, като пос терминал, така че успял да изтегли от картата на мъжа ми 50 хил. динара и му ги дал в брой от джоба си. После на турската граница също трябваше да платим някакви си 200 лири за нещо, но турците нали са цивилизовани, нямаха ПОС терминал, но ни дадоха IBAN, на който да преведем сумата. Цялата процедура на тази граница отне 2,5 часа и отново всички бяха внимателни и любезни, макар и да не знаеха дума английски.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И двете страни са богати на исторически обекти има много какво да се види. Ирак не е устроена добре за посещения и преминаването и престоя там са свързани с известни неудобства, но два от важните обекти, които трябваше да посетим бяха точно там и нямаше как да го пропуснем.
Колкото до Иран, там беше магично просто. Като изключим неудобството на хиджаба, Иран е една супер цивилизована страна с изключително висока естетическа стойност. Природата е уникална, историческите обекти са на много високо ниво и се стопанисват чудесно, хората са супер гостоприемни и настроени добре към чужденците, които като цяло са рядко срещано явление. В резултат на места се чувствахме като рок звезди и все се намираше някой, който иска да се снима с нас, да си разменим телефоните, да си поговорим... Но никой никога не ни досади. Имат много добра мярка в това отношение.

И в двете страни срещнахме прекрасни хора, готови да ни помогнат и да търсят решения на дребните ни проблеми. Никой по никакъв начин не ни излъга, не ни застраши, не се опита да ни навреди. Изобщо, това беше едно много позитивно и изключително ползотворно в много отношения пътешествие, което ще ни остане прекрасен спомен завинаги.