чудя се,каква част от грижите за бебето се пада на бащата?!?моя мъж участва само в къпането.на ден му се пада най-много един час,в който си играе с бебока.досега не го е хранил(ние сме на ам),нито е сменял памперс.доста се измарям и все ми се спи.вярно,той се скъсва от работа,не се спира и за минутка,но едва ли само ние сме в това положение.все ми се оправдава с неща от сорта:каква ти е работата по цял ден;ти си майката-ти си длъжна;аз осигурявам парите-ти другото.чуствам се неоценена.само вие мили майчета,можете да ме разберете,гледането на дете не е лесна работа.той едва ли не си мисли,че по цял ден си клатя краката.гладя,чистя,пера и какво ли още не.засега успявам да готвя само за вечеря,просто нямам време за повече.пишете как се справяте вие и какво участие вземат мъжете ви.сигурна съм,че като покажа отговорите ви на моя,ще го хване срам.
- Публикувана: 5 фев. 2007, 23:35 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2007, 12:01 ч.
помагат ли мъжете ви в отглеждането на детето?
Опитвай се да си почиваш повече и да спиш, когато и бебето спи. Опитай се да не приемаш с огорчение кометарите на мъжа си. И се опитай да го оставиш някой път той да се грижи за всичко, а ти отиди някъде.
И моя така приказва. Оставих го 1 път да гледа децата за няколко часа. После известно време не коментираше какво толкова правиш.
А сега когато започне да мрънка, че е разхвърляно, че няма ядене му казвам да помогне вместо да мрънка и че не мога да се оправя сама с всичко.
И моя така приказва. Оставих го 1 път да гледа децата за няколко часа. После известно време не коментираше какво толкова правиш.
А сега когато започне да мрънка, че е разхвърляно, че няма ядене му казвам да помогне вместо да мрънка и че не мога да се оправя сама с всичко.
,направи млякото,нахрани я ,смени памперса и я сложи да спинка
Моят съпруг работи страшно много, измаря се психически и не искам да го натоварвам. Гледам като се прибере, да му сложа вечеря, да поиграе с малкия час, час и половина и да си почива. Когато изперкам от умора - лягам да спя и тогава го гледа той. Но рядко се уморявам толкова много, все пак бебето вече е по-голямо. За миналата година няколко месеца бях при свекъра и свекървата, та те ме отменяха. Но общо взето аз сама си гледам децата, настроила съм се да върша домакинската работа като игра и не ми тежи...
Явно аз съм от щастливките-моят съпруг ми помага страшно много!Въпреки,че работи тежък физически труд и се прибира доста уморен понякога.Дори не мога да си представя,че ще ми каже нещо от сорта:"Какво правиш по цял ден?".Детето е и негово все пак.Той ми помага в къпането,сменя памперси,храни го,играе си с него и така е от самото начало!В събота и неделя изцяло поема грижите за него до обед-аз спя.И досега никога не е правил проблем от това,че не е сготвено-знае,че не съм мързелива,явно е имало причина да няма ядене!
Не знам как издържаш без минутка почивка,без помощ,на всичкото отгоре с такива груби коментари от негова страна!
Не знам как издържаш без минутка почивка,без помощ,на всичкото отгоре с такива груби коментари от негова страна!
Още докато бях бременна сме коментирали тази тема, той беше много въодушевен и малко изплашен. Постепенно му давах да ме отменя в различни неща - смяна на памперса, приспиване и т.н. В началото не му се отдаваше много, но не го критикувах, а го напътствах за да не му се изпари желанието. Той си е в къщи само през уикенда и тези нощи са "негови", ако бебка се буди нощем той поема грижата да я гушка и приспива. В крайна сметка родители сме и двамата, така, че трябва да си "поделяме" грижите за детето! Ясно е, че основно МАМА е в центъра на събитията!!!
И моят мъж много ми помага. Може би думата "помага" не е правилна в случая, защото нито той, нито аз имаме усещането, че той върши моята работа.
Още преди бебчо да се роди бяхме решили да се откажем от всякаква чужда помощ (свекърви, лели, тъщи и др.) и само двамата да си гледаме детенцето. Съответно двамата заедно се учехме (и продължаваме да се учим) на всичко. Съответно той се справя със всичко точно толкова добре, колкото и аз. Не си делим работата на "мъжка" и "женска"...
Според мен колкото повече ангажиран се чувства таткото, толкова повече се привързва към детенцето и то към него. Честно казано на моменти дори ревнувам малко....
Още преди бебчо да се роди бяхме решили да се откажем от всякаква чужда помощ (свекърви, лели, тъщи и др.) и само двамата да си гледаме детенцето. Съответно двамата заедно се учехме (и продължаваме да се учим) на всичко. Съответно той се справя със всичко точно толкова добре, колкото и аз. Не си делим работата на "мъжка" и "женска"...
Според мен колкото повече ангажиран се чувства таткото, толкова повече се привързва към детенцето и то към него. Честно казано на моменти дори ревнувам малко....
За мое съжаление таткото ни целодневно е зает,вечер е много изморен,но поиграва с малкия.Иначе сама гледам децата,не разчитам на баби,но ми е много трудно.Имам крещяща нужда от тишина и сън.Засега стискам зъби и карам напред,моля се да съм здрава,за да продължавам да се грижа за тях.
И нашия тати помагаше в началото повече - къпеше, сменяше памперси, няколко пъти са се приспивали. Но това беше само в началото. Но колкото повече расте бебенце, толкова и аз влизам в крачка с останалата работа. И ние имахме подобни изказвания, но в повечето случаи не си ги слагам на сърце, защото нашето тати е кибритлия както се казва. И пак в повечето случаи ми помага най-вече в готвенето, за което съм му много благодарна.
По-добре да подхождаш напътстващо, отколкото критично над проблема. Поне така си мисля, че е по-правилно.
По-добре да подхождаш напътстващо, отколкото критично над проблема. Поне така си мисля, че е по-правилно.
Опитвай се да си почиваш повече и да спиш, когато и бебето спи. Опитай се да не приемаш с огорчение кометарите на мъжа си. И се опитай да го оставиш някой път той да се грижи за всичко, а ти отиди някъде.
И моя така приказва. Оставих го 1 път да гледа децата за няколко часа. После известно време не коментираше какво толкова правиш.
А сега когато започне да мрънка, че е разхвърляно, че няма ядене му казвам да помогне вместо да мрънка и че не мога да се оправя сама с всичко.
И моя така приказва. Оставих го 1 път да гледа децата за няколко часа. После известно време не коментираше какво толкова правиш.
А сега когато започне да мрънка, че е разхвърляно, че няма ядене му казвам да помогне вместо да мрънка и че не мога да се оправя сама с всичко.
Мнооооооооооого бистрен въпрос.
Много зависи как са научени вкъщи - съпругът ми има брат с 14 години по-малък и с майка орлица, дето не е давала да припарят до бебето и детето и той възприема майката за основна и първостепенна. Не, че не е така, но все пак грижите е редно да са споделени. Зависи с какво се занимава той, зависи и на колко години сте.
Помага ми много, според мен недостатъчно... може би греша, не знам...
Много зависи как са научени вкъщи - съпругът ми има брат с 14 години по-малък и с майка орлица, дето не е давала да припарят до бебето и детето и той възприема майката за основна и първостепенна. Не, че не е така, но все пак грижите е редно да са споделени. Зависи с какво се занимава той, зависи и на колко години сте.
Помага ми много, според мен недостатъчно... може би греша, не знам...
Затова и се реших да имам второ дете.Мъжът ми страшно много ми помага,върши абсолютно всичко без да се затруднява.
Дори в момента имам проблеми с втората си бременност и той върши и мъжката и женската.Никога не се е оплаквал.Дори простира без да се притеснява какво ще кажат хората.
Знам ,че съм случила и на мъж и затова го обожавам.
Дори в момента имам проблеми с втората си бременност и той върши и мъжката и женската.Никога не се е оплаквал.Дори простира без да се притеснява какво ще кажат хората.
Знам ,че съм случила и на мъж и затова го обожавам.
И моят мъж много ми помага. Много си го обичам! Не само, че къпе бебока, ами и нощем той е дежурен. Аз даже съм се изнесла да спя в кухнята 
. Той държи аз да съм отпочинала, защото през деня, освен отглеждането на двете деца, върша и домакинската работа. Скоро бяхме на консултация и мед. сестрата ни пита:" По колко пъти се храни през нощта малката?" И гледа съответно мен. А аз и отговарям:"Ами, питайте този, който я гледа нощем" и с поглед посочвам мъжа ми. А тя жената ни изгледа ей така 
и каза само "Вие направо ме утрепахте!"
. Той държи аз да съм отпочинала, защото през деня, освен отглеждането на двете деца, върша и домакинската работа. Скоро бяхме на консултация и мед. сестрата ни пита:" По колко пъти се храни през нощта малката?" И гледа съответно мен. А аз и отговарям:"Ами, питайте този, който я гледа нощем" и с поглед посочвам мъжа ми. А тя жената ни изгледа ей така и каза само "Вие направо ме утрепахте!" все ми се оправдава с неща от сорта:каква ти е работата по цял ден;ти си майката-ти си длъжна;аз осигурявам парите-ти другото.чуствам се неоценена.
Откакто му оставих детето за един ден,никога повече не е казал или дори намекнал такива неща.Иначе ми помага...когато не се измъкне.Когато си дойде от работа аз отивам да готвя,затварям с кеф вратата и си почивам,не като готвя .Да е жива и зрава майка и да продължава да праща бурканите с ядене.
не е обидно това той да осигурява прехраната/парите, а ти да гледаш детето. Би трябвало да сте се разбрали предварително за това. В края на краищата къпането, смяната на памперси и храненето не са тежък физически труд. Нито пък умствен. Би трябвало тези дейности да са приятни за майката.
Важното е, според мен, когато поискаш помощ, да не ти отказва.
Важното е, според мен, когато поискаш помощ, да не ти отказва.
Много! Да ми е жив и здрав. Работи много,вечер се прибира счупен от работа, но пазарува.Помага в приготовлението на вечерята, къпе бебо сменя памперси. Събота и неделя се грижи изцяло за бебо, за да мога да поспя и отпочина
И наш тати е така
, много помага остава ме да си почивам, събота и неделя изобщо не ми дава да се занимавам с бебка 
(явно трябва да благодаря на баба му, която го е отгледала и научила)
Вече шест месеца моят мъж гледа бебето ни, тъй като е безработен, пък аз се върнах на работа, когато то беше на 6 месеца. И преди това ми помагаше - къпеше го, занимаваше го, когато плачеше. Нооо, дотук. Цялата къщна работа и преди, и сега си я върша аз - пране, гладене, готвене, чистене - всичко. Никой друг не ни помага. И на двамата ни е тежичко, но няма как....
И преди и сега не обичам думата "помага". Та децата са колкото на майката, толкова и на бащата. Според мен е важно, независимо кога се връща от работа и колко е уморен, таткото да се занимава с детето. Не ми се вижда нормално то да помни само моето лице, нали по цял ден сме заедно.
От собствен опит знам, че с колкото повече неща се нагърбва жената, толкова те прогресивно се увеличават. Затова всичко трябва да се споделя. Иначе отново затъваме в стария стереотип - мама прави всичко вкъщи, а тати не знае дори къде му стоят чорапите. Е каквато и работа да върши мъжа, едва ли е толкова натоварващо да се позанимава с детето всяка свободна минута вкъщи. Сега е моментът да бъде с детето, независимо дали сменя памперса или чете приказки. След години сигурно ще търси близост, но дали вече ще е интересен за детето си?!
Пък нима жените не правят своите компромиси? Да не би да е лесно при нашия начин на живот да се откажеш от работата, развлеченията и собствения живот и да стоиш цял ден вкъщи?! Вярно е че детето си заслужава напълно, но не и коментарите от страна на съпруга. А дали ще ни уважават достатъчно, зависи най-вече от нас.
От собствен опит знам, че с колкото повече неща се нагърбва жената, толкова те прогресивно се увеличават. Затова всичко трябва да се споделя. Иначе отново затъваме в стария стереотип - мама прави всичко вкъщи, а тати не знае дори къде му стоят чорапите. Е каквато и работа да върши мъжа, едва ли е толкова натоварващо да се позанимава с детето всяка свободна минута вкъщи. Сега е моментът да бъде с детето, независимо дали сменя памперса или чете приказки. След години сигурно ще търси близост, но дали вече ще е интересен за детето си?!
Пък нима жените не правят своите компромиси? Да не би да е лесно при нашия начин на живот да се откажеш от работата, развлеченията и собствения живот и да стоиш цял ден вкъщи?! Вярно е че детето си заслужава напълно, но не и коментарите от страна на съпруга. А дали ще ни уважават достатъчно, зависи най-вече от нас.
нашият тати е от тези, които помагат много. 
отпреди раждането се разбрахме, че ще си гледаме ние детето, без помощ от баби и дядовци.
след раждането беше месец в отпуска и ми помагаше много, тъй като все още ме болеше от секциото. не само с бебето, а и с домакинството. сега вече ходи на работа, а ние се гледаме с бебка, но въпреки това помага с каквото може.
надявам се това да не се променя!
отпреди раждането се разбрахме, че ще си гледаме ние детето, без помощ от баби и дядовци.
след раждането беше месец в отпуска и ми помагаше много, тъй като все още ме болеше от секциото. не само с бебето, а и с домакинството. сега вече ходи на работа, а ние се гледаме с бебка, но въпреки това помага с каквото може.
надявам се това да не се променя!
Помага само с напомняне и ръчкане. Никога няма да се сети сам да направи нещо или да му обърне внимание...
Но аз съм си виновна за всичко!!!! Като се роди Ники той ми предложи да го гледа през нощта, а аз да си почивам, ама аз - НЕ.... нямам достатъчно доверие. Все си мисля, че никой няма да се справи по-добре от мене и сега си сърбам попарата!
Но когато го помоля - помага...
Но аз съм си виновна за всичко!!!! Като се роди Ники той ми предложи да го гледа през нощта, а аз да си почивам, ама аз - НЕ.... нямам достатъчно доверие. Все си мисля, че никой няма да се справи по-добре от мене
и сега си сърбам попарата!Но когато го помоля - помага...
Нащият тати е златен!Нямам никакви забележки към него!Всичко прави наравно с мен,че даже и повече...
И при нас е така.Мъж-мечта!!!!
Не мога да кажа,че не ми помага, но има какво да се желае...
...не се оплаквам...някои мъже и толкова не правят...
И нашто тати помага, когато не е на работа. Дори на шега съм го кръстила помощник-мама. Е, не сменя памперси и не е оставал сам с бебка, но аз много трудно се доверявам на който й да е когато става въпрос за нея и за предпочитам някой неща да съм сигурна че се вършат както трябва. Но върши всички дребни неща за които го помоля.
Е, не сменя памперси и не е оставал сам с бебка, но аз много трудно се доверявам на който й да е когато става въпрос за нея и за предпочитам някой неща да съм сигурна че се вършат както трябва.
става дума за бащата на детето, нали? сериозно ли мислиш, че един баща не може да се грижи добре за собственото си дете?
не се заяждам, чудя се просто...
Помага,сменя памперси,прави храната и я храни с шишето,къпе я той,приспива,дондурка-всичко което и аз правя.На мнение съм че мъжа трябва да помага във всичко,дори нощем става наравно с мен да я успокояваме.Не приемам не за отказа от него-не разбирам и жени които мълчат на мъжете си.
И преди и сега не обичам думата "помага". Та децата са колкото на майката, толкова и на бащата. Според мен е важно, независимо кога се връща от работа и колко е уморен, таткото да се занимава с детето. Не ми се вижда нормално то да помни само моето лице, нали по цял ден сме заеднo/
Напълно съм съгласна с теб.
Мъжът ми остана без работа малко преди да се роди Поли. Смея най- отго ворно да заява, че отглеждането на детето през цялата година беше моя грижа. Той си намираше оправдание. Киснеше пред компа, спеше. При все, че живеем у тях, аз чистя, готвя, пера, да има за всички. мъкнех се все в ужасно настровение, а той така цяла година без работа. не посмях да му оставя детето, беше много неуверен, за да съм спокойна аз на работа. та, приспивал я е през вечер- две, погледа я за малко, докато се къпя или режа лук, примерно. Разходките ни бяха без него, като изключим, чв идваше на първите три консултации. И до там. Не, че не не съм го подканяла, не съм му казвала, когато са си прекарали добре времето с Поли, когато съм в банята.
Сега тръгна на работа. И ние сме си пак двете. За възрастните не е мястото да отварям дума.
Не мога да се оплача 
През деня е на работа,но вечер и през почивните дни се занимава активно с детенцето Докато София се будеше нощем,той й приготвяше млякото и я хранеше е,с преобличането му е зор,защото буболечката много рита и трудно може да й излови краката 
,а пък и ръцете не слушат...
През деня е на работа,но вечер и през почивните дни се занимава активно с детенцето Докато София се будеше нощем,той й приготвяше млякото и я хранеше е,с преобличането му е зор,защото буболечката много рита и трудно може да й излови краката ,а пък и ръцете не слушат...
Когато малката беше бебе той ми помагаше , особено когато имаше колики . Но като започна да поотраства щерката той спя да помага, освен ако аз не му кажа.По някога си мисля ,че аз съм виновна за това, защото той като почне да прави нещо с детето аз само знам да казвам "не така, а иначе".
.благодаря ви много за отговорите.от вчера имаме малък напредък,смени памперса и нахрани бебето за първи път,но си мисля,че това ще си остане единичен случай
Нарочно отворих темата, че ми е любопитно. Заговорихме се онзи ден със свекървата за това че малко мъже били като сина и да се грижи така за Лора и всичко да прави. С което аз не съм съгласна и ето наистина е така. Мисля че като цяло повечето бащи се включват в отглеждането на детето. Това е правилният израз, защото "помага" наистина звучи все едно помага нещо лично на теб, а не се грижи за детето си.
Иначе на мен ми се иска в домакинската работа да се включва повече. Иначе в грижите за Лора мисля че сме наравно. Като дойде от работа абсолютно с нея се занимава,пампи, после къпане, всичко. Ако имаше цица сигурна съм че щеше и да и даде да сучеСъбота и неделя или когато не е от сутринта на работа много често я взема в хола като се събудят и ме оставя да спя до обед. А незнам дали ще повярвате, но като беше отпуска цялата мин. седмица аз не съм сменила нито един памперс.
Май имам мъж мечта само дето се карам с него отвреме навреме.
Иначе на мен ми се иска в домакинската работа да се включва повече. Иначе в грижите за Лора мисля че сме наравно. Като дойде от работа абсолютно с нея се занимава,пампи, после къпане, всичко. Ако имаше цица сигурна съм че щеше и да и даде да суче
Събота и неделя или когато не е от сутринта на работа много често я взема в хола като се събудят и ме оставя да спя до обед. А незнам дали ще повярвате, но като беше отпуска цялата мин. седмица аз не съм сменила нито един памперс. Май имам мъж мечта
само дето се карам с него отвреме навреме.
Бащата на моето дете изобщо не ми помагаше за отглеждането му.И той все повтаряше,че няма причина да съм уморена,колко му е да гледаш дете.На всичкото отгоре,когато детето стана на годинка започна да ме тормози да започна работа,защото не можел да издържа,като същевременно трябваше и да измисля вариант за гледане на детето.Еми-напуснах го.
Явно аз съм от щастливките-моят съпруг ми помага страшно много!Въпреки,че работи тежък физически труд и се прибира доста уморен понякога.Дори не мога да си представя,че ще ми каже нещо от сорта:"Какво правиш по цял ден?".Детето е и негово все пак.Той ми помага в къпането,сменя памперси,играе си с него и така е от самото начало!В събота и неделя изцяло поема грижите за него до обед-аз спя.И досега никога не е правил проблем от това,че не е сготвено-знае,че не съм мързелива,явно е имало причина да няма ядене!
Не знам как издържаш без минутка почивка,без помощ,на всичкото отгоре с такива груби коментари от негова страна!
Не знам как издържаш без минутка почивка,без помощ,на всичкото отгоре с такива груби коментари от негова страна!
И ние така процедираме ! 
Бащата на моето дете изобщо не ми помагаше за отглеждането му.И той все повтаряше,че няма причина да съм уморена,колко му е да гледаш дете.На всичкото отгоре,когато детето стана на годинка започна да ме тормози да започна работа,защото не можел да издържа,като същевременно трябваше и да измисля вариант за гледане на детето.Еми-напуснах го.
не ви ли се струва малко тъжно,че повечето мъже възприемат за нормално жените да си стоят вкъщи да гледат децата,да чистят,готвят и въобще да вършат цялата домакинска работа.когато им се каже,че е изморително си мислят ,че това са лигавщини. нашето бебче скоро ще се роди и искрено се надявам мъжът ми да е едно от малките изключения и да помага.
Помага ми много повече, отколкото се надявах по време на бременността. Храни, преблича, сменя памперси, играят си, разхождат се, той я обожава и тя го обича. Само не я къпе, има страх, който не може май да преодолее. Случва се да останат сами цял ден заедно и се чувстват добре.
Много ми помага. Много е мил, даже когато търпеливо ме чака с бебо пред фризьорския салон, просто, за да ми достави удоволствието да се почувствам жена..
Помага ми за бебо, за каките, за някои неща в домакинството. Не готви, пита ме дали да почисти, да изпере или да простре прането...Аз почти не му позволявам, защото е достатъчно внимателен и коректен, и да го обременявам с мои си задължения...
Странно, че след негово почистване пода блести три пъти повече, отколкото след мое
Много обича да подрежда разни нещица в кухнята, да прибира съдовете от сушилката по шкафовете, и да мие съдове. Неща, които аз не харесвам.
Помага ми за бебо, за каките, за някои неща в домакинството. Не готви, пита ме дали да почисти, да изпере или да простре прането...Аз почти не му позволявам, защото е достатъчно внимателен и коректен, и да го обременявам с мои си задължения...
Странно, че след негово почистване пода блести три пъти повече, отколкото след мое
Много обича да подрежда разни нещица в кухнята, да прибира съдовете от сушилката по шкафовете, и да мие съдове. Неща, които аз не харесвам.
единственото, което не е правил, е да ражда и да кърми. по обясними причини, всъщност 
ако ги нямаше, и това щеше да прави.
златен ми е мъжът, златеееен
ако ги нямаше, и това щеше да прави.
златен ми е мъжът, златеееен
И моя е така
Особено в началото, освен че ходеше на работа се въртеше почти цялото домакинство той, а и се редувахме да ставаме нощем....
Нашия тати определено много помагаше и продължава да помага, но само вечер, като си дойде от работа ...
Преоблича я, сменя памперси, храни я, къпе я, и най- много обичаше и все още обича да я преспива, че и той да поспи покрай нея ...
В това отношение му пиша 6
Даже казва, че той трябвало да вземе майчинството
харесва му тая работа да гледа дете ... но не я е гледал нито веднъж цял ден сам, да види за какви капризи и зор става въпрос ...
Преоблича я, сменя памперси, храни я, къпе я, и най- много обичаше и все още обича да я преспива, че и той да поспи покрай нея ...
В това отношение му пиша 6
Даже казва, че той трябвало да вземе майчинството
харесва му тая работа да гледа дете ... но не я е гледал нито веднъж цял ден сам, да види за какви капризи и зор става въпрос ... чудя се,каква част от грижите за бебето се пада на бащата?!?моя мъж участва само в къпането.на ден му се пада най-много един час,в който си играе с бебока.досега не го е хранил(ние сме на ам),нито е сменял памперс.доста се измарям и все ми се спи.вярно,той се скъсва от работа,не се спира и за минутка,но едва ли само ние сме в това положение.все ми се оправдава с неща от сорта:каква ти е работата по цял ден;ти си майката-ти си длъжна;аз осигурявам парите-ти другото.чуствам се неоценена.само вие мили майчета,можете да ме разберете,гледането на дете не е лесна работа.той едва ли не си мисли,че по цял ден си клатя краката.гладя,чистя,пера и какво ли още не.засега успявам да готвя само за вечеря,просто нямам време за повече.пишете как се справяте вие и какво участие вземат мъжете ви.сигурна съм,че като покажа отговорите ви на моя,ще го хване срам.
Положението ми е същото. Иска ми се да напиша, че имаме супертати, защото го обичам, но не е така... На моменти дори започвам да мисля, че той не ни обича, щом не проявява съпричастност, а само ...егоизъм. Не мога да повярвам, че го написах, но е така. Истината обаче боли.
чудя се,каква част от грижите за бебето се пада на бащата?!?моя мъж участва само в къпането.на ден му се пада най-много един час,в който си играе с бебока.досега не го е хранил(ние сме на ам),нито е сменял памперс.доста се измарям и все ми се спи.вярно,той се скъсва от работа,не се спира и за минутка,но едва ли само ние сме в това положение.все ми се оправдава с неща от сорта:каква ти е работата по цял ден;ти си майката-ти си длъжна;аз осигурявам парите-ти другото.чуствам се неоценена.само вие мили майчета,можете да ме разберете,гледането на дете не е лесна работа.той едва ли не си мисли,че по цял ден си клатя краката.гладя,чистя,пера и какво ли още не.засега успявам да готвя само за вечеря,просто нямам време за повече.пишете как се справяте вие и какво участие вземат мъжете ви.сигурна съм,че като покажа отговорите ви на моя,ще го хване срам.
Положението ми е същото. Иска ми се да напиша, че имаме супертати, защото го обичам, но не е така... На моменти дори започвам да мисля, че той не ни обича, щом не проявява съпричастност, а само ...егоизъм. Не мога да повярвам, че го написах, но е така. Истината обаче боли.
и аз си мислех да напиша същото.стана ми много мъчно
чудя се,каква част от грижите за бебето се пада на бащата?!?моя мъж участва само в къпането.на ден му се пада най-много един час,в който си играе с бебока.досега не го е хранил(ние сме на ам),нито е сменял памперс.доста се измарям и все ми се спи.вярно,той се скъсва от работа,не се спира и за минутка,но едва ли само ние сме в това положение.все ми се оправдава с неща от сорта:каква ти е работата по цял ден;ти си майката-ти си длъжна;аз осигурявам парите-ти другото.чуствам се неоценена.само вие мили майчета,можете да ме разберете,гледането на дете не е лесна работа.той едва ли не си мисли,че по цял ден си клатя краката.гладя,чистя,пера и какво ли още не.засега успявам да готвя само за вечеря,просто нямам време за повече.пишете как се справяте вие и какво участие вземат мъжете ви.сигурна съм,че като покажа отговорите ви на моя,ще го хване срам.
Ужасно е това положение. На всичкото отгоре съм супер депресирана от килограмите си, от това, че не ми става нищо и изобщоооо ... много ми помага за да изпадна успешно в следродилна депресия!
чудя се,каква част от грижите за бебето се пада на бащата?!?моя мъж участва само в къпането.на ден му се пада най-много един час,в който си играе с бебока.досега не го е хранил(ние сме на ам),нито е сменял памперс.доста се измарям и все ми се спи.вярно,той се скъсва от работа,не се спира и за минутка,но едва ли само ние сме в това положение.все ми се оправдава с неща от сорта:каква ти е работата по цял ден;ти си майката-ти си длъжна;аз осигурявам парите-ти другото.чуствам се неоценена.само вие мили майчета,можете да ме разберете,гледането на дете не е лесна работа.той едва ли не си мисли,че по цял ден си клатя краката.гладя,чистя,пера и какво ли още не.засега успявам да готвя само за вечеря,просто нямам време за повече.пишете как се справяте вие и какво участие вземат мъжете ви.сигурна съм,че като покажа отговорите ви на моя,ще го хване срам.
Положението ми е същото. Иска ми се да напиша, че имаме супертати, защото го обичам, но не е така... На моменти дори започвам да мисля, че той не ни обича, щом не проявява съпричастност, а само ...егоизъм. Не мога да повярвам, че го написах, но е така. Истината обаче боли.
и аз си мислех да напиша същото.стана ми много мъчно
много точно сте го казали И нашия тати помагаше в началото повече - къпеше, сменяше памперси, няколко пъти са се приспивали. Но това беше само в началото. Но колкото повече расте бебенце, толкова и аз влизам в крачка с останалата работа. И ние имахме подобни изказвания, но в повечето случаи не си ги слагам на сърце, защото нашето тати е кибритлия както се казва. И пак в повечето случаи ми помага най-вече в готвенето, за което съм му много благодарна.
По-добре да подхождаш напътстващо, отколкото критично над проблема. Поне така си мисля, че е по-правилно.
По-добре да подхождаш напътстващо, отколкото критично над проблема. Поне така си мисля, че е по-правилно.
Ха това все едно аз съм го писала. Е като исключим това за сменянето на пампитата не му допадаше много
Сега колкото повече расте все повече си игре е с нея. Повече се разбират
Когато си е в къщи ми помага.Лошото е че се случва доста рядко.Вечер се прибира към 10 часа.Но когато си е в къщи не мога да се оплача.Храни я, приспива я, сменя памперси занимава се с къпането.Що се отнася за критика не си го позволява.Никога не ми е направил забележка за готвене, за ред и чистота.Няма как да му обясниш, колко ти е трудно без да го е усетил на гърба си.Остави го един ден сам да се занимава с това което правиш по цял ден да видиш как ще запее друга песен.Няма мъжка или женска работа всеки прави това което може.Успех!
Не мога да се оплача! Помага при приготвянето на банята и го къпем заедно,след което аз го храня,тати ни оригва.Общо взето това е-нали ходи на работа .Но когато е почивка в неделя,гледа да прекара повече време с него,проявява желание да го храни,веднъж му се наложи да смени памперса справи се.Не се притеснявам да му го оставя-имам му доверие,показа старание,а и в домакинството също помага.Има какво още да се желае
Когато младите живеят сами,татковците са по отговорни и помагат,защото нямат избор(няма ги баби,свекита и т.н.)
справи се.Не се притеснявам да му го оставя-имам му доверие,показа старание,а и в домакинството също помага.Има какво още да се желае Когато младите живеят сами,татковците са по отговорни и помагат,защото нямат избор(няма ги баби,свекита и т.н.)
Честно да ти кажа съчуствам ти 
.Аз специално не мога да се оплача от моето съкровище-наричам го така,защото наистина е съкровище .Значи не само че помага за къпането на беба,храни я като си дойде от работа(и ние сме на АМ) 
,понякога памперсите сменя,глези я,утешава я (сега имаме колики) 
и наред с това ми помага в домакинството тъй като живеем сами и всичко чака нас 
и така.Ако не беше неговата помощ нямаше да смогвам
.Аз специално не мога да се оплача от моето съкровище-наричам го така,защото наистина е съкровище .Значи не само че помага за къпането на беба,храни я като си дойде от работа(и ние сме на АМ) ,понякога памперсите сменя,глези я,утешава я (сега имаме колики) и наред с това ми помага в домакинството тъй като живеем сами и всичко чака нас и така.Ако не беше неговата помощ нямаше да смогвам
И моя мъж не ми помага изобщо, освен финансово. Но той и не ми е обещавал друго. Живеем сами и гледам да се оправям сама, дори и 2 котки имам в апартамента. И на работа ходя понякога, свеки идва да я гледа тогава. Мисля, че има доста мъже, които не помагат, просто жените им нямат време да четат форуми 
Amarena,не искам да се излагам още повече,че и анкета да слагам.прочетох всички отговори и горе долу на всеки сто майчета ще има 5 "късметлийки"като мене.може и да са пове4е,но сигурно ги е срам да споделят.
Недей така! 
Излагащият се е мъжът ти. Можеш да му покажеш проценти..Едва ли ще седне да чете цялата тема иначе.. Но цифрите би трябвало "да го застрелят"
Дано нещата във вашия дом се променят към добро!
В началото помагаше доста-мерак ли,що ли? Ама вече все се оплаква, че е много изморен, много работи и т.н. Обаче не се предавам-като нямам време да готвя, приготвям полуфабрикат, като нямам време да чистя, не ми пука, а той като се спъне 10-ина пъти в играчките-взима и ги прибира. Поне веднъж седмично го карам да го къпе и да го слага да спи. Но каквото и да прави факт е, че жените мислят и вършат десетократно повече неща от мъжете!!! 
Само го чакам да се прибере и му връчвам бебока. Тогава използвам да свърша малко работа, за която не ми е останало време. И с баткото беше така, сега и с бебка. Той ги гледа след 7 часа, къпе ги, играе с тях. Храни я с това, което му дам, сам не може да и приготвя храна. Облича я за сън. Събота и неделя (ако си е в къщи) сутрин я облича, докато приготвям закуската. Хич не мога да се оплача, много ми помага, но го прави с кеф и не му тежи-обожава децата!
Помага, но до голяма степен аз съм "виновника" за това. Мъжете като цяло не се хвърлят сами да помагат за бебетата, трябва им малко побууут, за да започнат да го правят и да им стане навик. Не ги изолирайте от гледането на бебето, а във всеки момент, в който могат да се включат, ги включвайте. Моят мъж с дъщеря ми до към 15 и ден не беше и сменял памперса, после му я натресох с изцапан памперс /не нарочно/ и нямаше на къде да ходи - смени го. От тогава няма проблеми, видя че не хапе. С всяко нещо е така, страхуваше се да я храни, научи се. "Действайте ги" от време на време, иначе всичко ще остава на вас.
Помага, но до голяма степен аз съм "виновника" за това. Мъжете като цяло не се хвърлят сами да помагат за бебетата..... "Действайте ги" от време на време, иначе всичко ще остава на вас.