не, не помага!
понякога обаче аз му помагам...
понякога обаче аз му помагам...
- Публикувана: 5 фев. 2007, 23:35 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2007, 12:01 ч.
помагат ли мъжете ви в отглеждането на детето?
Помага само с напомняне и ръчкане. Никога няма да се сети сам да направи нещо или да му обърне внимание...
Но аз съм си виновна за всичко!!!! Като се роди Ники той ми предложи да го гледа през нощта, а аз да си почивам, ама аз - НЕ.... нямам достатъчно доверие. Все си мисля, че никой няма да се справи по-добре от мене
и сега си сърбам попарата!
Но когато го помоля - помага...
Но аз съм си виновна за всичко!!!! Като се роди Ники той ми предложи да го гледа през нощта, а аз да си почивам, ама аз - НЕ.... нямам достатъчно доверие. Все си мисля, че никой няма да се справи по-добре от мене
и сега си сърбам попарата!Но когато го помоля - помага...
Нащият тати е златен!Нямам никакви забележки към него!Всичко прави наравно с мен,че даже и повече...
И при нас е така.Мъж-мечта!!!!
Не мога да кажа,че не ми помага, но има какво да се желае...
...не се оплаквам...някои мъже и толкова не правят...
И нашто тати помага, когато не е на работа. Дори на шега съм го кръстила помощник-мама. Е, не сменя памперси и не е оставал сам с бебка, но аз много трудно се доверявам на който й да е когато става въпрос за нея и за предпочитам някой неща да съм сигурна че се вършат както трябва. Но върши всички дребни неща за които го помоля.
Е, не сменя памперси и не е оставал сам с бебка, но аз много трудно се доверявам на който й да е когато става въпрос за нея и за предпочитам някой неща да съм сигурна че се вършат както трябва.
става дума за бащата на детето, нали? сериозно ли мислиш, че един баща не може да се грижи добре за собственото си дете?
не се заяждам, чудя се просто...
Помага,сменя памперси,прави храната и я храни с шишето,къпе я той,приспива,дондурка-всичко което и аз правя.На мнение съм че мъжа трябва да помага във всичко,дори нощем става наравно с мен да я успокояваме.Не приемам не за отказа от него-не разбирам и жени които мълчат на мъжете си.
И преди и сега не обичам думата "помага". Та децата са колкото на майката, толкова и на бащата. Според мен е важно, независимо кога се връща от работа и колко е уморен, таткото да се занимава с детето. Не ми се вижда нормално то да помни само моето лице, нали по цял ден сме заеднo/
Напълно съм съгласна с теб.
Мъжът ми остана без работа малко преди да се роди Поли. Смея най- отго ворно да заява, че отглеждането на детето през цялата година беше моя грижа. Той си намираше оправдание. Киснеше пред компа, спеше. При все, че живеем у тях, аз чистя, готвя, пера, да има за всички. мъкнех се все в ужасно настровение, а той така цяла година без работа. не посмях да му оставя детето, беше много неуверен, за да съм спокойна аз на работа. та, приспивал я е през вечер- две, погледа я за малко, докато се къпя или режа лук, примерно. Разходките ни бяха без него, като изключим, чв идваше на първите три консултации. И до там. Не, че не не съм го подканяла, не съм му казвала, когато са си прекарали добре времето с Поли, когато съм в банята.
Сега тръгна на работа. И ние сме си пак двете. За възрастните не е мястото да отварям дума.
