Арогантността недостатък ли е?

Бъркайки понятията, много от тукашните потребителки ме мислят за арогантна.
А пък аз просто слагам малко сол в манджата 
Кво да правя, че някои обичат безсолно?

Ама то си има една стара латинска мъдрост - Дозата прави отровата.
Който не е научен на сарказъм и самоирония, мисли, че другия е арогантен.

Искате ли всъщност да ви кажа какво е арогантност?
Всеки ден по пътя за детската градина минавам покрай един строеж. Заради строежа тротоарът е преграден; заради преградения тротоар има направен тунел от скеле на платното
(до "Света София" е), а на края на този тунел, заприщвайки всеки сантиметър, ден след ден стои паркиран червен ситроен.
Така че по никакъв начин човек да не може да мине оттам, освен по средата на самото платно.
Не е случайно (защото не е веднъж).
Не е без да иска (има други места наоколо).
Просто е арогантно.
Днес избеснях, разпитах кибиците от околните фирми и се оказа, че колата била на жена. Чичкото от отсрещния паркинг на няколко пъти й е казвал да не паркира там.
Това е арогантност.

Има някаква дефиниция за думата "арогантен" ,но в момента нямам речник под ръка ,а не можах и в интернет за момента да намеря.Ако да си арогантен означава да си груб,високомерен и дори циничен - признавам ,че това поведение не ми е чуждо .Държала съм се и по този начин в определени ситуации. Честно казано в такива случаи се чувствам   силна и сякаш нищо не може да ме спре.С възрастта обаче все по-рядко ми се случва ,може би защото грубостта  и грозотата ,с които се сблъсквам  в работата си са по-рафинирани ,изявяват се по друг завоалиран начин и изискват друг подход . 

Не считам ,че арогантността е недостатък. 

Лиске и Вечернице, сега ще ме накарате да се замисля и да пусна тема "Прави ли емиграцията хората арогантни?" 

Пусни. Ще ти отговоря, че е възможно.
Но и за това трябват заложби.

Уточнявам, че твоето поведение в нета за мен не е арогантно - не и както аз го разбирам  Нито пък на Вечерница. Обаче... разни други наблюдения и съвпадения ми се набиват... та знае ли човек 

Хората различно тълкуват "арогантността" и ако на някои едни им се струват арогантни, то други се забавляват с написаното от тях

Арогантността като цяло не е положително качество. Някои дори и я използват като щит спрямо останалите.

Комбинират я обикновено с думи като наглост, амбиция, егоизъм, неудовлетвореност, страх, т. н. Дали ти си арогантна? Не, тук може би откликът у другите е страх и неразбиране А и Интернет изкривява изказа.

Моля ви, да си имаме уважението.
Темата не е, дали аз съм арогантна...
Кой спомена уикипедия. Да не забравяме,
че това е потребителска енциклопедия.
Като нищо може да редактирам написаното 

Добре де, по темата  За мен арогантност означава безпардонност (както беше казал някой по-горе), наглост, цинизъм и чувство за безнаказаност. В този смисъл е недостатък, да.

Смятам да изместя темата малко встрани.
От линка в Wikipedia - Arrogant is an adjective that may refer to having excessive pride in oneself.
Аз бих наблегнала на думата excessive, или прекомерен, прекален.
Ако дефиницията на арогантност е тази, то отговорът ми ще бъде двустранен. От една страна - да, в повечето случаи такива хора ме отблъскват. От друга, бих спряла вниманието си на съчетанието excessive pride...
Гордостта е смятана от разни религии и от доста хора като цяло за крайно неприемливо качество. Има една английска поговорка: "Pride comes before a fall", или, преведено доста свободно, "Появи ли се у един човек гордостта, то тя неминуемо е следвана от провал, или падение".
Аз никога не съм могла да разглеждам гордостта като нещо отрицателно. Разбира се, при арогантността говорим за наличие на едно нездравословно количество гордост, но често пъти съм могла по-добре да се разбирам с арогантния, отколкото с крайно мекушавия. Всичко е въпрос на отсенки и степени...разбирателството ми с умерено арогантните хора може би се дължи на факта, че и на мен не ми липсва гордост. Това е било тълкувано от околните като безскрупулност и безучастност, с което разбиране трудно бих се съгласила - гордостта е, в известен смисъл, всеки ден да се бориш със себе си, за да можеш да си с вдигната глава, когато общуваш заедно с другите. Човек, преминал и преминаващ през такава борба, не би могъл да остане безучастен пред страданието на другия, защото вече е опознал страданието под някаква форма.
Относно разглеждането на арогантността като признак на опит за прикриване на неувереност в себе си - с това принципно се съгласявам, защото тук говорим, все пак, за крайности.

 Недостатък е, защото тя компенсира липсата на адекватно поведение и отношение Присъща е на недодялани и несигурни в себе си хора

    Както и да го въртим-
    Арогантността си е арогантност и
    е първа братовчедка на Простащината
    много ясно ,че е недостатък

Е, вече няма какво да добавя.

Ама айде. Че току-виж - на мен утре някой ми го казал

Арогантност е да си паркираш бенца насред Дондуков на аварийки. Дори да имах бенц, не би ми хрумнало да го направя.

Страх? Доказване, че и пишката му е голяма, колкото колата? Все ми е тая, да се оправя.

А теб, Лиска, вече са те категоризирали. Само дето ме разсмя: видиш ли, във всеобщия дух на уважение и подкрепа, ти си била вечната контра, това какво значи? Неуважителна, дрън-дрън

Полза от арогантността за себе си не виждам. Зависи какво търси човек, към какво се стреми. Не харесвам арогантните хора.
И не мисля, че ти, драга ми Лиске, си арогантна.

Смятам , че това качество го притежават хора сигурни в себе си, с високо самочувствие  и увереност в собствените си възможности.
Как бих искала и аз да чуя от някого, че съм поне малко арогантна.