Още не може да ми го побере главата- как тя се отби през нощта, няколко часа след последното вечерно кърмене, оставяйки ме с настройката, че като се поразбуди през нощта ще й предложа цица и ще се гушнем... Не стана така. Дали го беше подсказа природата й или нещо стана в моята кърма? Това се питам вече седмица и четири дни. След въпросната нощ последва седмица на никнене на кучешки зъби, стомашни неразположения, запек.Всичко съпроводено с изобилен рев, тръшкане и доктори. И никой лекар не обърна внимание на внезапния й отказ да приема кърма, която вероятно щеше да реши част от тези проблеми.
Днес вече няма запек. Кучешките почти избиха, като единия вече е готов. А аз съм тъжна. На гърдите ми не се гледа вече като източник на храна, а кърма в тях продължава да има достатъчно. Преборих се със запушените канали и темперутарата, която бях вдигнала. Но кърмата сякаш на пук се произвежда и ме подмокря. А на мен ми става още по- криво. Предлагах й многократно. По всякакъв начин. Но не иска. И се отби, без преди това да е поискала често и друга храна. Кара я сега на кисело мляко, бисквити, нектар, овесени ядки, елда със сирене. Отказва да яде друго. С времето дано хапне нещо сготвено, плод, зеленчук.
А аз бях неподготвена. Изпаднах в депресия. И много се уплаших от състоянието й миналата седмица. Но детето расте. И ще трябва да свикна с мисълта, че гърдите ми не могат да заместят повечето неща.
Исках да споделя с вас. Защото кърменето за нас беше начин на живот.