Каан Урганджъоулу - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги./ Yargı / Присъда /Тема 11

Вие имате ли приятели, които са спечелили "Еми"? Едно интервю със Сема Ергенекон...
Първият гост на "Неделни разговори с Еда Токджан" е име, което ни изправя на нокти... Понякога я прегръщате като "мама Сема", а понякога я критикувате безмилостно. Но резултатът е, че тя никога не се променя, никога не се отклонява от това, което си знае.
Защото тя има цел... Има проблеми, които иска да изрази, теми, за които се бори, за да бъде чут гласът ѝ. Знайте, че дори и да предизвиква реакцията ви, в крайна сметка я разбирате... И ви кара да си кажете "Уау, никога не сме мислили за това по този начин"...
Разбира се, че говоря за Сема Ергенекон.

Вие имате ли приятели, които са спечелили "Еми"? Аз имам и сега ще си поговоря с нея...
Наистина се гордея с теб, гордея се с постиженията ти и се гордея с това, което си.

Много ги благодаря, виж, срам ме е да говоря за такива неща...

Имаш много хитови заглавия, които си направила... И "Присъда" вече трети сезон. Предишните ти проекти също бяха гледани и харесвани, но "Присъда" може би е достигнало до различна аудитория.

Има аудитория, която казва "Не обичам да гледам сериали по телевизията, гледам ги повече на дигитално", може би е достигнала повече до този сегмент.

Усещането, което имах, когато започнах да гледам "Присъда", беше следното: не ме отегчава и е някак непредсказуем. В съвремените сериали винаги  можем да познаем, че вратата ще се отвори и мъжът ще види жената.  В „Присъда“ не е така. Е, имаш ли живот, който да е толкова вълнуващ, колкото този на героите, за които пишеш?

Не мисля така, имам рутинен и обикновен живот, но има неща, които ме изненадват, изненадват или не знам, оглушават, принуждават, но това е всичко, не е вълнуващ живот у дома с три деца...

Ако искаш да вечеряш с някой от героите си... Кой щеше да е той?

 Оооо... Никога не са ми задавали такъв въпрос...

Е, потрудила съм се , имам няколко добри въпроса към теб...

Едва ли ще мога да отговоря на това...

Питам те за един герой, с когото няма да осъзнаеш как минава времето докато си говорите.

Това е много труден въпрос. Има толкова много сериали и толкова много герои от миналото...Ако говорим специално за „Присъда“.... Не мога да избера... Ще помисля и ако се сетя, ще ви кажа до края на интервюто.

Ами... Има ли герой, който ти е близък? Сред тези, които си създала...

Всъщност във всеки проект всички герои носят частица от мен. Но някои от тях повече, разбира се... Например, питат ме: "Ти Джейлин ли си или Ългаз?". Всъщност аз съм и двете. Ситуациите, които ги изправят един срещу друг, са противоречията, които изпитвам самата аз в собствения си живот. Мисля, че малко приличам на Ългаз. Всички смятат, че приличам на Джейлин, но аз мисля, че малко повече приличам на Ългаз, особено в желанието му за истинност.

Случвало ли ти се е да има актьор, който да каже "Не мога да изиграя това" за текст, който си написала?

Много... "Не ми харесва тази сцена, не искам да я играя."

Какво е отношението ти? Ядосваш ли се или се разстройваш от мисълта, че не те харесват?

Преди се ядосвах и давах остър отговор, но сега разбирам защо не искат да играят и намирам начин да ги убедя, ако смятам, че е необходимо. Или пък те се убеждават, когато им обясня основните причини. Но в миналото реагирах по-остро, но в миналото и актьорите бяха по-остри. Сега сценаристите и творците на разкази са по-признати и ценени. Тяхната стойност и ценност вече се признават. В миналото с тях се отнасяха по-скоро като със секретарки. "Не пиши така, пиши така, тук трябва да е така"... Не сме виждали актьори, които да променят сценария на снимачната площадка, които да казват: "Тук ще е така, дай ми го, аз ще го напиша". Имало е случки, които са били достатъчно сериозни, за да стигнат до нивото на наглостта и несправедливостта. Разбира се, напоследък не съм го преживявала...

Получаваш много коментари от фенове на сериала. Кой е най-странният коментар, който си получавала? Отговорила ли си на него или какво бих искала да отговориш?

До скоро бях тяхна "мама Сема", но видях, че могат да критикуват толкова бързо, колкото и да хвалят. Освен това съм човек с висока енергия, който не може да търпи много несправедливост. Те могат да гадаят нещо, което никога не съм си помисляла, сякаш  съм го направила така, и да кажат " определно тя така го е направила.". Тнищо общо. Това е несправедливо. Аз нямам право на отговор... На кого да отговоря? Намирам за малко жестоко да нападаш някой, който няма право на отговор. И това е много тъжно за мен. Мислех да стоя далеч от социалните мрежи, но и за това няма решение. Искам да кажа, не знам, в момента с феновете не сме в добри отношения.

Получихте много реакции за сцената, в която Тууче беше пребита и изнасилена.

Това е, което искам да кажа. Започнахме "СПрисъда" с намирането на тялото на младо момиче в контейнер. Няколко епизода преди инцидента с Тууче, беше убито дете, което е било свидетел че майка му и чичо му са имали афера.Винаги сме били много агресивни. Всъщност точно това е нещо, което винаги го има, когато се случи на някой, когото не познаваме, ние обръщаме гръб или не се борим. Борим се само за собственото си обкръжение и с най-близките ни. Потвърдих тази физиологична ситуация и за себе си.

Когато гледах, разбрах, че искаш да изкрещиш нещо.

Те ще видят какво съм крещяла в следващите епизоди. Когато стигнат до 90-ия епизод, ще осъзнаят какво съм проектирала, какво съм искала да се обсъжда. Иска ми се телевизионните сериали да могат да променят нещата, но за съжаление не сме толкова силни. Но поне има място, където мога да накарам хората да кажат "о, и това го има", всъщност всичко беше, за да го обясня, да представя нова и различна гледна точка. Надявам се, че когато го гледат, ще си кажат "осъзнавам, че всичко е било за това".

Избра Уур за тези сцени. Добре, разбира се, не го виждам като твой съпруг, когато гледам, но е малко като да си го прецакала. Чувствах се ужасно в сцената, в която той плачеше. Мисля, че беше ужасно повлиян, докато играеше...

Беше много засегнат. В продължение на седмица и десет дни се разхождаше из къщата нещастен и лишен от енергия. Причината, поради която избрах там Уур и Тууче, е следната: Докато се разказваше тази история, имаше моменти, в които всички страдаха и бяха подложени на изпитания. Ерен и Тууче винаги бяха подложени на изпитания с тяхното обкръжение. За първи път видяхме Ерен да бъде изпитван от преживяване, което директно го свързва и докосва. Всъщност това беше така, защото сега беше негов ред.

Каза ли ти нещо?

Беше много щастлив. Това е пространство, в което те могат да покажат своята актьорска игра, една напълно различна страна пред публиката. Човек, който се обръща към отмъщението. Налице е трансформация на героя. Актьорите са щастливи в това отношение. Те не се питат защо преминавам през тази болка.

Но моят приятел плака много...

И аз плаках, докато го гледах. Плаках дори по време на трейлърите,  плаках, докато го пишех. Но и това го има, Еда... Ден след това гръмна историята на воденичаря. Има връзка, енергия между "Присъда" и реалния животт. Сега ми казват: " Може ли един лекар да бъде изнасилвач?" Нима за това има професия ? Във всяка има такива. Не сме ли чували? Хората го правят. Това няма нищо общо с професията!

Ти накара Ългаз да каже това в сериала: "Не е достатъчно да крещим в социалните мрежи, трябват ни действия, за да е възпиращо за другата страна".

Не... Това беше изречение, което написах преди това. Вървим с три епизода на склад. Това ми казаха и те: "Вижте,с малкия си ум ни скастря от там“.

Но си беше точно на място.

Бих ли използвала сценария за това? Не се занимавам с такива неща. Сценариите са написани преди това. Докато гледате 88, се пише 92. Това, за което искам да говоря там, е, че се случва някакво събитие, всички се хващат за телефоните и започват да злословят, като говоря за тези, които правят това само от клавиатурата. Аз например никога не правя такива постове. Опитвам се да правя това, което имам да кажа, или това, което смятам, че мога да повлияя с работата си. Всъщност това исках да кажа... Те ми се обидиха...

Занимавяш ли Уур, когато пишеш?

Постоянно му разказвам... Казвам: "Как мислиш, че ще се получи тази история? Понякога той се събужда сутрин, сънлив е, ще ходи на снимачната площадка, разбира се, искам да чуя мнението му, защото се доверявам на погледа му и на начина, по който усеща историята...

Какво правиш, когато каже: "Не вярвам в историята"? Отказваш ли се от идеята? Твоята половинка е, независимо от всичко. В края на краищата всички сме с хора, чиито чувства и мисли ни вълнуват...

Не се отказвам... Питам защо не вярваш. В края на краищата, когато гледаме всички фантастични истории, е много трудно да ни накарат да повярваме, когато ни ги разказват, но те са написани така, че те карат да вярваш, докато ги гледаш. За да стане тази история правдоподобна, трябва да поставя основите ѝ. Обръщам ѝ допълнително внимание, вместо да се откажа, търся други начини да го накарам да повярва.

Дразнят ли те хората, които казват, че този сценарий е трябвало да бъде така?

Не, не се дразня. Но така; не се дразня, ако не се преминава определена граница. Ако се преминава границата, когато се опонира, да, дразня се. Разбира се, ако Али (режисьорът) или Керем (продуцентът), или някой от екипа ми каже нещо, тогава има голямо значение за мен.

Имаш ли план за пенсиониране на героите си, когато сериалът приключи? Например, нека Ългаз и Джейлин да са много щастливи... Някои да се помирят? Или пък искаш някой да умре? Излизаш ли извън рамките на това, което пишеш?

Не. Те продължават да живеят там в последния кадър.

След като напишеш сценария, казваш ли си "аз ли го написах"? Нали знаеш, че когато гледаме децата си, си казваме "аз ли го родих" с майчински инстинкт...

Хахахахаха... Казвам, че е добро, но не му се възхищавам. Също така преработвам нещо, когато го прочета три дни след като съм го написала. В един момент прочетох сценариите, които съм писала в миналото. Има моменти, в които си казвам: "Колко е тъпо, как съм си мислила, че това ще се случи?" И има безкрайно променящи се идеи.

Как реагираш, когато сцената, която си написала, е заснета по начин, който не очакваш и не искаш? Искаш ли да бъде заснета отново? В крайна сметка, ти си дала емоцията, но не можеш да получиш същата емоция...

Случва ни се често... Ако работата е в началото, ако е 1-ви или 2-ри епизод, тогава, когато кажеш "това не е така", ако продуцентът е съгласен с теб, може да се заснеме отново. Защото там има време. Но в момента епизодът се заснема и излъчва за 5 дни. Актьорът го заснема, отива в Германия или споразумението с мястото където снимате приключва. Тогава е много трудно да се презаснеме. Ние нямаме този лукс.

Тогава да преминем към наградите "ЕМИ"... Кажете ми истината... Вярваше ли толкова много?

Вярвах, наистина...

Значи беше сигурна, че ще я получите?

Бях сигурна...

Питам, защото те гледах на живо в онзи момент... Видях лицето ти, погледа ти, вълнението ти, но ти не изглеждаше сигурна.

Никой не беше сигурен. И мен ме накараха да се съмнявам. От една страна, разбраха, че съм прекалено убедена. Аз вярвах на 100 %, но те – не. Започнах да си мисля, че няма да ни се получиЗапочнах да се питам: "Това нещо невъзможно ли е, преувеличавам ли, сънувам ли?" Но в сърцето си бях сигурна; от самото начало бях много сигурна, че ще бъдем номинирани и че ще бъдем избрани. Винаги съм го казвала.
Гледа ли сте всички конкурентиили просто ги потърси в Google?
Прочетох историите на номинираните сериали. Рекламните клипове бяха много добри, но не съм ги гледала един по един. Може би дори това беше, защото толкова много вярвах в нас. Вече бяхме номинирани. Нямаше какво да правя.
Гледах заради теб. Започнах да следя наградите "ЕМИ". Усещаше ли нещо, което не можеше да кажеш на никого?
Не, споделих всичко с всички.

Винаги разказвам една и съща история за това, което се случи онази нощ. Беше 4 часа сутринта или нещо подобно, ти получи "ЕМИ". И веднага изпратих съобщение на Есра (Есра Ерол) с думите: "Ставай, Сема получи ЕМИ"... Тя заспала, докато чакала, събуди се около 6 и веднага написа "Наистина?". На сутринта плакахме заедно с нея. Толкова се гордеехме с теб. Това първият турски сериал с такава награда ли е?

Не, „Черна любов“ също спечели награда в същата категория.

Но винаги е представян като първият.

"Черна любов" получи тази награда, след като  беше приключил. За наш късмет ние я получихме, докато все още работим. Това предизвика голям отзвук.

Кой според теб е вярвал най-много в теб? След теб, разбира се...

Уур и Деврим и Бахар от екипа. Когато тази история се появи, Уур беше първият, който я прочете. След това Деврим и Бахар. Следователно тези, които първи влязоха в контакт, повярваха повече...

Всъщност ние чухме историята от теб три години да бъде излъчена.

Да, да, вярно, говорихме. Бях ви я разказала

Имаш много добър екип, много добър. Работиш и с консултанти...

Определено, освен моя екип имаме адвокати, полицаи, психолог.

Ти вдигна летвата. Следващият ти план е готов, нали? Ти никога не би казала предварително де.... Трябва и това да разкажа, например серията е в рекламната пауза преди последната сцена, много ми се спи, но съм много любопитна, понякога ти се обаждам, но никога не ми казваш...

Не казвам...

Получихме наградите "Еми", можем ли да отидем на "Оскар"-ите? Виж, ще отидем...

Имам много верен, изпълнен с надежда и ентусиазъм характер. Имам такова дете в себе си. Така че защо не...
Например сега искам да направя дигитален проект и да го видя. Защото така се упражнява един друг мускул, мускулът на писателя. Искам да напиша филм и да го опитам. Ще продължа да работя в телевизията... Националният ефир, разбира се, е много уморително, но те поддържа трениран и жив. Кара те да се вълнуваш, да си здрав и динамичен всяка седмица. Но ми е любопитно за другите, никога не съм писала сериал за дигитална платформа или филм. Искам да видя дали мога да ги направя. Искам да се видя колко струвам, честно казано. След като всичко свърши, искам да си почина малко, да си дам време и да отворя тетрадката си за спомени.