Браво, Алекс! 100% съм съгласна с написаното от теб. Това не е сериал за развлечение и разтоварване, а за реакция и ужасът трябва да предизвика осмисляне на много предразсъдъци. Браво и на Сема! 
- Публикувана: 29 фев. 2024, 13:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2024, 23:28 ч.
Каан Урганджъоулу - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги./ Yargı / Присъда /Тема 11
Аз не съм такава оптимистка като Катя и Алекс, защото сред хората, които харесват и обичат сериала няма такива изверги, убийци и изнасилвачи, че да очаквам въздействие, превъзпитание и събудена съвест в тях. Ако беше така, броят на подобни престъпления отдавна щеше да е сведен до минимум.
Това е поредният случай у нас - убедена съм, че този бияч изобщо не гледа телевизия или ако гледа, то са филми с насилие.
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/17367110
Нима дрогираните и пияните шофьори четат вестниците - колонките със загинали и ранени. И въобще наглите шофьори, които не спазват закона. Кървавите катастрофи са ежедневие и загинали има всеки ден, нищо не ги стряска.
Друг е проблемът - защо тези хора са на свобода?
Много далеч съм от мисълта, че Тууче не е заслужавала, а някой друг от героите е заслужавал смърт. Да си спомним, че тя нямаше истинско семейство преди да разбере, че Ерен е баща ѝ. Беше във възраст, когато лесно можеше да тръгне по лош път. После полицейската работа събуди любопитството ѝ, сприятели се с Парла и Чънар, с баща си, изучи се, влюби се в Ефе, беше щастлива и харесвана от зрителите. Сема ни я отне. Имаме достатъчно загуби в живота, затова сме ѝ ядосани.
Това е поредният случай у нас - убедена съм, че този бияч изобщо не гледа телевизия или ако гледа, то са филми с насилие.
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/17367110
Нима дрогираните и пияните шофьори четат вестниците - колонките със загинали и ранени. И въобще наглите шофьори, които не спазват закона. Кървавите катастрофи са ежедневие и загинали има всеки ден, нищо не ги стряска.
Друг е проблемът - защо тези хора са на свобода?
Много далеч съм от мисълта, че Тууче не е заслужавала, а някой друг от героите е заслужавал смърт. Да си спомним, че тя нямаше истинско семейство преди да разбере, че Ерен е баща ѝ. Беше във възраст, когато лесно можеше да тръгне по лош път. После полицейската работа събуди любопитството ѝ, сприятели се с Парла и Чънар, с баща си, изучи се, влюби се в Ефе, беше щастлива и харесвана от зрителите. Сема ни я отне. Имаме достатъчно загуби в живота, затова сме ѝ ядосани.
Не да превъзпитава, никой не може да превъзпита "психопат". Но да събуди общественото мнение, да накара хората да се се замислят, да изпитат емпатия, да помислят. Защото не може да живеем в този век и все още когато жена се осмели да разкаже, че е изнасилена, например, хората да казват "тя какво търсеше там", " тя си го е търсила", "тя кой знае какво е направила, ще ги е предизвикала".Няма да се лъжем, все още за хората е по-лесно да обвинят жертвата на психологическо, физическо или сексуално насилие, отколкото виновния. И жертвата не стига че страда от случилото се, ами трябва и да се бори с насаденото чувство за вина " ти ако искаше можеше да го предотвратиш" и срамът от това.
Затова тази тема трябва да спре да бъде табу. Да се разбере че колкото и да внимаваш, както и да си облечена, каквото и да търсиш там, такова нещо може да се случи на всяка жена (за съжаление, не само на жените). Че няма гаранция, че си защитена от това утре да попаднеш на някакъв ненормалния (такива и животни не мога да ги нарека, жал ми е за животните) и да ти се случи това.
Аз самата също съм била жертва на такова посегателство. Та не ми е чак толкова чужда темата. Знам и колко трудно се намира смелост да се говори за това. И колко боли от въпроса "ти какво търсеше там", макар и зададен от човек, който в случая наистина иска да ти помогне да се справиш със ситуацията, но задал възможно най-грешният въпрос за момента. На мен ми отнеха сигурно 20 години след това, за да мога да говоря за това. А от кошмарите, останали ми като наследство от случилото се, много интересно за мен (не знам как така се получи) ме спаси един сериал в който действието се въртеше около такъв случай . Не знам, явно при мен прекия сблъсък с нещо подобно, но от безопасността на телевизионният екран ми подейства като вид странна психотерапия.Знам че не на всеки би му подействало така, но при мен се случи. От тогава чак такива кошмари не съм имала. А моите кошмари бяха такива, че Стивън Кинг и Сема ханъм вода да ми носят, адски психопатски кошмари бяха. Дано не се завърнат
Затова тази тема трябва да спре да бъде табу. Да се разбере че колкото и да внимаваш, както и да си облечена, каквото и да търсиш там, такова нещо може да се случи на всяка жена (за съжаление, не само на жените). Че няма гаранция, че си защитена от това утре да попаднеш на някакъв ненормалния (такива и животни не мога да ги нарека, жал ми е за животните) и да ти се случи това.
Аз самата също съм била жертва на такова посегателство. Та не ми е чак толкова чужда темата. Знам и колко трудно се намира смелост да се говори за това. И колко боли от въпроса "ти какво търсеше там", макар и зададен от човек, който в случая наистина иска да ти помогне да се справиш със ситуацията, но задал възможно най-грешният въпрос за момента. На мен ми отнеха сигурно 20 години след това, за да мога да говоря за това. А от кошмарите, останали ми като наследство от случилото се, много интересно за мен (не знам как така се получи) ме спаси един сериал в който действието се въртеше около такъв случай . Не знам, явно при мен прекия сблъсък с нещо подобно, но от безопасността на телевизионният екран ми подейства като вид странна психотерапия.Знам че не на всеки би му подействало така, но при мен се случи. От тогава чак такива кошмари не съм имала. А моите кошмари бяха такива, че Стивън Кинг и Сема ханъм вода да ми носят, адски психопатски кошмари бяха. Дано не се завърнат
Добро утро, момичета! 
Моят оптимизъм във връзка с написаното от Сема е свързан преди всичко с преосмисляне на клишета и предразсъдъци по отношение на жената и ... празника 8-ми март. Някак си сме свикнали да празнуваме любимата, майката, дъщерята; нежността, красотата, обичта, хармонията у дома на този ден. А той не е възникнал заради всичко това. И ако Сема се е решила да ни покаже, как дори една въоръжена с власт и оръжие жена може да бъде изнасилена и убита, то това е вик, който трябва да бъде чут. И най-вече от нас, самите жени. Защото героинята й Тууче и нейният край имат символно значение - насилена и убита е не просто една от младите жени, насилена и убита е дързостта да работиш една по традиция мъжка професия, правото да бъдеш не просто дъщеря и любима, а и отличен професионалист, който се бори за справедливост в среда, трудно допускаща равнопоставеност.
Не съм гледала последния епизод, чакам си превода на Алекс. Но... няма как да не се впечатля от работата до тук на Тууче и покровителственото отношение към нея от страна на баща й до отвратителните интриги и подвиквания на новия началник на полицията. (Не много по-различно е и отношението към Джейлин и търсенето на грешките й.) С интерес очаквам и реакциите на героите в следващия епизод.
Това по повод цитирания коментар, в който макар и на последно място, определящо за мнението е последното изречение:
И още един спойлер, който обяснява до голяма степен моето мнение. Постът е от една млада жена. Интересни са и реакциите под него.
Моят оптимизъм във връзка с написаното от Сема е свързан преди всичко с преосмисляне на клишета и предразсъдъци по отношение на жената и ... празника 8-ми март. Някак си сме свикнали да празнуваме любимата, майката, дъщерята; нежността, красотата, обичта, хармонията у дома на този ден. А той не е възникнал заради всичко това. И ако Сема се е решила да ни покаже, как дори една въоръжена с власт и оръжие жена може да бъде изнасилена и убита, то това е вик, който трябва да бъде чут. И най-вече от нас, самите жени. Защото героинята й Тууче и нейният край имат символно значение - насилена и убита е не просто една от младите жени, насилена и убита е дързостта да работиш една по традиция мъжка професия, правото да бъдеш не просто дъщеря и любима, а и отличен професионалист, който се бори за справедливост в среда, трудно допускаща равнопоставеност.
Не съм гледала последния епизод, чакам си превода на Алекс. Но... няма как да не се впечатля от работата до тук на Тууче и покровителственото отношение към нея от страна на баща й до отвратителните интриги и подвиквания на новия началник на полицията. (Не много по-различно е и отношението към Джейлин и търсенето на грешките й.) С интерес очаквам и реакциите на героите в следващия епизод.
Това по повод цитирания коментар, в който макар и на последно място, определящо за мнението е последното изречение:
Скрит текст:
Така че ... аз още веднъж поздравявам Сема Е., която си позволява да провокира общественото мнение дори в празничните дни."Ако имах властта, никога повече нямаше да позволя на човека, който е написал този сценарий, да хване химикала в тази държава. Засрами се, @kanald. Как можеш да оставиш за дъщеря на капитан, годеницата на прокурор или младо момиче от турската полиция да се пише такъв сценарий? Засрамете се през месец Рамадан."
И още един спойлер, който обяснява до голяма степен моето мнение. Постът е от една млада жена. Интересни са и реакциите под него.
Скрит текст:
Maria Spirova се чувства празнично.
4 дни ·
Баба ми не даваше на никого да й казва какво да прави - всеки опит да бъде променена траекторията й представляваше битката при Сталинград. Майка ми, отгледана от така описаната майка, прие друга тактика: дава да й казват какво да прави, ама не го прави 🙂.
Аз от малка култивирах определено неблагонадеждно излъчване, което отдалече разубеждаваше желаещите да ми казват какво да правя. Сестра ми директно проговори с думата "не".
В нашето семейство така разбираме женствеността - като вечна схватка за самоотстояване, в която няма непозволени ходове. Стойте на пътя ни, ако ви влече. Само не ревете, като се озовете деликатно заобиколени, подхлъзнати в канавката или неелегантно прегазени.
Та, за мен Осми март е празник именно на порива да кажеш не, когато от самото ти рождение целият свят е зает да те скланя, дресира, принуждава и шантажира да кротуваш. Да се съгласяваш с всякакви натрапени роли и ситуации, в които се очаква да си сервизна станция, украшение, втора цигулка, звероукротител - без да са те питали за твоите намерения.
Да си жена означва всеки ден да възпитаваш околните как да се държат с теб като с човека, който си, а не като с функцията, която този или онзи очаква да изпълняваш в името на неговото добруване.
Да си жена е да разбереш, че усилието да се харесаш на околните е обречено. И ако не престанеш да го желаеш овреме, обречена си самата ти. Нуждата от одобрение е наркотик и светът е пълен с отчаяно пристрастени жени, които жертват всичко в живота си за поредната доза. Без одобрение не се живее лесно, но първият ден, в който успееш да превъзмогнеш нечия самодоволна присъда или неканена критика, е първият ден на свободата.
Имах късмета да ме отгледат свободни жени. Иначе казано, крещим си през цялото време. Но знаем, че това е полезно както за личното развитие, така и за оцеляването на вида.
Никой не разреши на баба ми да стане учителка - очаквали са да умре, преди да навърши пълнолетие. Никой не разреши на майка ми да стане оригинална и нетърсеща овации художничка, устата общественичка и абсолютен революционер в образованието по изкуство. Никой не ми разреши да съм нагла особа и на всяка манджа мерудия. Никой не разреши на сестра ми да стане балерина, актриса и красавица, за която обаче хората се сещат не през снимките й, а през думите й. Напротив: всякакви доброжелатели се изредиха да ни заклеват да не поемаме рискове, да мируваме и да се задоволим с окапалите по земята плодове.
Да си жена е да спреш да питаш или да чакаш за разрешение. Да спреш да се извиняваш за чуждите разочаровани илюзии. Да си жена изисква сила.
Силата да кажеш "Няма пък!"
Няма да мълча, когато имам нещо за казване.
Няма да позволя да ме прекъсват, докато говоря.
Няма да търпя ми държат снизходителен, подигравателен или унизителен тон.
Няма да трая за хубост.
Няма да се усмихна.
Няма да измия чиниите.
Няма да давам внимание на хора, които смятат, че то просто им се дължи.
Няма да се подчиня на писани или неписани очаквания, които ме свеждат до ЕГН-то ми и пола ми по лична карта.
Няма да стана майка или съпруга, когато някой друг сметне, че ми е време.
Няма да си променя плановете от учтивост или под обществен или семеен натиск.
Няма да позволя да ми внушават, че трябва да се срамувам от начина, по който избирам да се обличам или забавлявам.
Няма да крия мислите си.
Няма да отлагам желанията и амбициите си.
Няма да стоя в разбит дом и жестока връзка заради децата, заради комшиите или заради собствените си страхове.
Няма да позволя да ме надъхват срещу жените, живеещи различно от мен.
Няма да се поддавам на завист и злословие.
Няма да подминавам с мълчание или презрение страданието на жените, които не могат да кажат не.
Няма да спра да се катеря, докато не вкуся черешите на най-високия клон. И когато погледна надолу и видя драпащата след мен, няма да се поколебая да й подам ръка.
https://www.facebook.com/mspirova
4 дни ·
Баба ми не даваше на никого да й казва какво да прави - всеки опит да бъде променена траекторията й представляваше битката при Сталинград. Майка ми, отгледана от така описаната майка, прие друга тактика: дава да й казват какво да прави, ама не го прави 🙂.
Аз от малка култивирах определено неблагонадеждно излъчване, което отдалече разубеждаваше желаещите да ми казват какво да правя. Сестра ми директно проговори с думата "не".
В нашето семейство така разбираме женствеността - като вечна схватка за самоотстояване, в която няма непозволени ходове. Стойте на пътя ни, ако ви влече. Само не ревете, като се озовете деликатно заобиколени, подхлъзнати в канавката или неелегантно прегазени.
Та, за мен Осми март е празник именно на порива да кажеш не, когато от самото ти рождение целият свят е зает да те скланя, дресира, принуждава и шантажира да кротуваш. Да се съгласяваш с всякакви натрапени роли и ситуации, в които се очаква да си сервизна станция, украшение, втора цигулка, звероукротител - без да са те питали за твоите намерения.
Да си жена означва всеки ден да възпитаваш околните как да се държат с теб като с човека, който си, а не като с функцията, която този или онзи очаква да изпълняваш в името на неговото добруване.
Да си жена е да разбереш, че усилието да се харесаш на околните е обречено. И ако не престанеш да го желаеш овреме, обречена си самата ти. Нуждата от одобрение е наркотик и светът е пълен с отчаяно пристрастени жени, които жертват всичко в живота си за поредната доза. Без одобрение не се живее лесно, но първият ден, в който успееш да превъзмогнеш нечия самодоволна присъда или неканена критика, е първият ден на свободата.
Имах късмета да ме отгледат свободни жени. Иначе казано, крещим си през цялото време. Но знаем, че това е полезно както за личното развитие, така и за оцеляването на вида.
Никой не разреши на баба ми да стане учителка - очаквали са да умре, преди да навърши пълнолетие. Никой не разреши на майка ми да стане оригинална и нетърсеща овации художничка, устата общественичка и абсолютен революционер в образованието по изкуство. Никой не ми разреши да съм нагла особа и на всяка манджа мерудия. Никой не разреши на сестра ми да стане балерина, актриса и красавица, за която обаче хората се сещат не през снимките й, а през думите й. Напротив: всякакви доброжелатели се изредиха да ни заклеват да не поемаме рискове, да мируваме и да се задоволим с окапалите по земята плодове.
Да си жена е да спреш да питаш или да чакаш за разрешение. Да спреш да се извиняваш за чуждите разочаровани илюзии. Да си жена изисква сила.
Силата да кажеш "Няма пък!"
Няма да мълча, когато имам нещо за казване.
Няма да позволя да ме прекъсват, докато говоря.
Няма да търпя ми държат снизходителен, подигравателен или унизителен тон.
Няма да трая за хубост.
Няма да се усмихна.
Няма да измия чиниите.
Няма да давам внимание на хора, които смятат, че то просто им се дължи.
Няма да се подчиня на писани или неписани очаквания, които ме свеждат до ЕГН-то ми и пола ми по лична карта.
Няма да стана майка или съпруга, когато някой друг сметне, че ми е време.
Няма да си променя плановете от учтивост или под обществен или семеен натиск.
Няма да позволя да ми внушават, че трябва да се срамувам от начина, по който избирам да се обличам или забавлявам.
Няма да крия мислите си.
Няма да отлагам желанията и амбициите си.
Няма да стоя в разбит дом и жестока връзка заради децата, заради комшиите или заради собствените си страхове.
Няма да позволя да ме надъхват срещу жените, живеещи различно от мен.
Няма да се поддавам на завист и злословие.
Няма да подминавам с мълчание или презрение страданието на жените, които не могат да кажат не.
Няма да спра да се катеря, докато не вкуся черешите на най-високия клон. И когато погледна надолу и видя драпащата след мен, няма да се поколебая да й подам ръка.
https://www.facebook.com/mspirova
Присъда, еп 87, фр 2
"Жива е, докарайте линейка!"
https://videa.hu/videok/film-animacio/87-2-OktV7562AxjH0GA9
https://vk.com/wall609002571_1477
ПРИСЪДА еп 87
Цитат на епизода:"Злото познава доброто, но доброто не познава злото." Франц Кафка
Озет: Докато на Джейлин ѝ се налага да защитава Йекта в съда, Ългаз се опитва да разбере кой е умрял в къщата, в която е било проникнато с взлом. Ефе има отрязана глава с неизвестен произход, а Ерен - стари досиета, които са събиратли прах. Докато дневният ред на всички не се променя безвъзвратно с Тууче...
Ерен смята, че Кубилай, който пусна дъщеря му на терен, а него закова за бюрото, е главният виновник за случилото се. Стъпките, които предприема в гнева си, ще доведат до затварянето на много врати пред него. Подробностите за инцидента, които не могат да бъдат изяснени, трябва да бъдат разкрити възможно най-скоро. Всеки се впуска в трескаво проучване по свой начин.
От друга страна, Йекта, който е въвлечен в професионална дилема с пристигането на Иджлал, го очаква собствената му сватба. Ръката, която се надява да хване и да повдигне Йекта, който постепенно се свлича към бездънна яма, ще го тласне още по-надълбоко.
Джейлин и Ългаз мобилизират всичко, което имат, всички средства, с които разполагат, за Тууче. От друга страна, те трябва да удържат Ерен, който според тях не може да запази спокойствие, да застанат до него и да му дадат истината. Но това, което не знаят, е, че острието на отмъщението, който бавно се наточва, вече е извадено от ножницата...
Присъда еп 86 (сезон 3/22)
Бг превод: Александра
https://videa.hu/videok/film-animacio/86-3-22-WUpaCwdR7O2y0Ap3
Присъда, еп 87 фр 3
https://videa.hu/videok/film-animacio/87-3-Y3wyxhViE0YPqXfr
https://vk.com/wall609002571_1480
Бг превод: Александра
https://videa.hu/videok/film-animacio/86-3-22-WUpaCwdR7O2y0Ap3
Присъда, еп 87 фр 3
https://videa.hu/videok/film-animacio/87-3-Y3wyxhViE0YPqXfr
https://vk.com/wall609002571_1480
Алекс, благодаря ти! 
Успях да изгледам серията.
Йекта изгоря от лакомия, а не защото е неправоспособен.
Главата, която намериха сигурно е на майката на лекаря - крил е, че е жива заради наследство?
Те богати, а сестрата на жена му живее в някакъв съмнителен квартал.
Още не са показали лицата на изродите.
Тууче чу, че са четирима, пред нея бяха трима, но изобщо не се огледа за липсващия.
Успях да изгледам серията.Йекта изгоря от лакомия, а не защото е неправоспособен.
Главата, която намериха сигурно е на майката на лекаря - крил е, че е жива заради наследство?
Те богати, а сестрата на жена му живее в някакъв съмнителен квартал.
Още не са показали лицата на изродите.
Тууче чу, че са четирима, пред нея бяха трима, но изобщо не се огледа за липсващия.
https://tv.canlitv.city/kanald-canli/2
В цял Истанбул друг лекар нямаше ли
Е, заслужаваше ли Ерен да види всичко, което се е случило с Тууче?
Докато чудовището Иджлал спасяваше Кубилай, истинският полицай свърши работата му.
Ългаз трябва 100 пъти да съжалява, че е върнал Иджлал в правосъдието. Как не прояви капка съчувствие към Ерен, а се загрижи за драскотината на челото на Кубилай.
Снощи четох коментарите под това видео - един коментар на одобрение за Сема няма. Жени я питат какво да правят с дъщерите си, които искат да станат полицайки. Обезкуражила е много хора, отчаяла ги е - такъв ефект получи.
https://www.instagram.com/reel/C4kpurtCQkP/
Бандитите всичките с халки на ръцете
В цял Истанбул друг лекар нямаше ли
Е, заслужаваше ли Ерен да види всичко, което се е случило с Тууче?
Докато чудовището Иджлал спасяваше Кубилай, истинският полицай свърши работата му.
Ългаз трябва 100 пъти да съжалява, че е върнал Иджлал в правосъдието. Как не прояви капка съчувствие към Ерен, а се загрижи за драскотината на челото на Кубилай.
Снощи четох коментарите под това видео - един коментар на одобрение за Сема няма. Жени я питат какво да правят с дъщерите си, които искат да станат полицайки. Обезкуражила е много хора, отчаяла ги е - такъв ефект получи.
https://www.instagram.com/reel/C4kpurtCQkP/
Бандитите всичките с халки на ръцете
Общо взето турците обвиняват Сема, защото им показва грозната действителност, а те искат да си заровят главите в пясъка. А и нали е показано чрез някой от главните герои, въздейства по-лично. Ако беше случай на някое непознато момиче гък нямаше да кажат...
В Туитър следя един адвокат, и преди съм го споменавала, той е фен на Присъда. Беше ми интересно какво ще е неговото мнение, защото не се свени да ги критикува ако усети нещо нередно от страна на правото, например. Той застана твърдо зад екипа за това, че показва част от това, с което той като човек от правото, се сблъсква всеки ден.
Забелязвам, че международните фенове са тези, които повече подкрепят Сема. Все пак това е нещо, което се случва всеки ден, навсякъде, по всяко време.
Серията беше ужасно тежка. Категорично няма да почна да я превеждам преди да излезнат турските субтитри в сряда. Това ще трябва да мине малко време преди да го гледам отново. Много добра игра на Уур Аслан и Улви Кахяоулу. Скъсаха ми сърчицето.
Накратко Ерен е като подивяло животно. И с право. Толкова си я пазеше, толкова се гризеше за нея. Толкова си я обожава. Ългаз наистина ще се види в чудо как ще го удържа.
Иджлал в тая серия ми идеше да я набия. Вместо да покаже разбиране, тя стовари цялата си леденост върху Ерен. Постара се да го отстранят от работа временно. Ългаз хубаво я попита къде ѝ е разбирането след като тя също има такива действия в миналото си... Ама къде ти... Иджлал искаше да поеме и разследването за случилото се на Тууче, ама Ългаз прави, струва, пое случая. И общо взето скръцна със зъби на Иджлал да не се меси.
Йекта за един ден го отстраниха от професията му и го изоставиха пред олтара. Сега, лично аз не разбирах за какво ѝ трябваше на Лачин да се съгласява на предложението му за брак и после да го изоставя. Отмъщение? Аз такива пирови победи не харесвам ... Седя около него, никога не постави и най-малката граница, ама ще те унижа.
Йекта хич не го жаля. Той си е същия Йекта. Да промени се, но се промени спрямо Джейлин и Мерджан. И спрямо Ългаз и Ерен щото няма накъде. Но иначе си е същият.
В Туитър следя един адвокат, и преди съм го споменавала, той е фен на Присъда. Беше ми интересно какво ще е неговото мнение, защото не се свени да ги критикува ако усети нещо нередно от страна на правото, например. Той застана твърдо зад екипа за това, че показва част от това, с което той като човек от правото, се сблъсква всеки ден.
Забелязвам, че международните фенове са тези, които повече подкрепят Сема. Все пак това е нещо, което се случва всеки ден, навсякъде, по всяко време.
Серията беше ужасно тежка. Категорично няма да почна да я превеждам преди да излезнат турските субтитри в сряда. Това ще трябва да мине малко време преди да го гледам отново. Много добра игра на Уур Аслан и Улви Кахяоулу. Скъсаха ми сърчицето.
Накратко Ерен е като подивяло животно. И с право. Толкова си я пазеше, толкова се гризеше за нея. Толкова си я обожава. Ългаз наистина ще се види в чудо как ще го удържа.
Иджлал в тая серия ми идеше да я набия. Вместо да покаже разбиране, тя стовари цялата си леденост върху Ерен. Постара се да го отстранят от работа временно. Ългаз хубаво я попита къде ѝ е разбирането след като тя също има такива действия в миналото си... Ама къде ти... Иджлал искаше да поеме и разследването за случилото се на Тууче, ама Ългаз прави, струва, пое случая. И общо взето скръцна със зъби на Иджлал да не се меси.
Йекта за един ден го отстраниха от професията му и го изоставиха пред олтара. Сега, лично аз не разбирах за какво ѝ трябваше на Лачин да се съгласява на предложението му за брак и после да го изоставя. Отмъщение? Аз такива пирови победи не харесвам ... Седя около него, никога не постави и най-малката граница, ама ще те унижа.
Йекта хич не го жаля. Той си е същия Йекта. Да промени се, но се промени спрямо Джейлин и Мерджан. И спрямо Ългаз и Ерен щото няма накъде. Но иначе си е същият.
Препоръчани теми