Та според мен решението е следното (само не знам как ще стане): Във всеки квартал да има поне по една заградена площадка за най-малките деца със съоръжения, подходящи за тяхната възраст. Пак ще кажа, за да не бъда погрешно разбрана, не пренебрегвам по-големите дечица, просто моето е мъничко и знам какви точно проблеми срещам при ежедневните разходки. По този повод си мисля - може би трябва да се направи някакво разграничение на този вид площи за отдих, ако мога така да се изразя.. Тъй като няма как да се преборим с тинейджърите и бабите с кучета или пък идиотите с опасни кучета, да кажем градинките да се разделят на сектори, където това е възможно...В нашия квартал е абсолютно приложимо, понеже са огромни. Да има място за бабите, кучетата и тинейджърите с бирата, игрища за децата с кошове, врати и маси за тенис и някакво оградено местенце за най-малките с пясъчник. Толкова ли е много?
Питам се, няма ли да е по-добре мургавелките да замитат площадките, вместо пепелта покрай бордюра на улицата, което смятам за най-безмисленото възможно занимание?!?!