По-полезният въпрос е дали другите имат нужда от социализация с теб.
- Публикувана: 14 март 2024, 19:05 ч.
- Последно мнение: 24 март 2024, 19:35 ч.
Имам нужда от социализация
Аз например работя всеки ден с около 10 жени. Но нито една от тях не мога да почувствам като приятелка, с която да споделям, просто защото нямаме еднакви интереси. Те не са на моята възраст. Децата им са или доста по-големи от моите, или доста по-малки, живеем в различни квартали. Като почиваме с колежките в работно време си говорим само за работа, а аз обичам да говоря на теми за пътувания, за спорт, за книги, а те говорят за манджи, за домашните си животни, за пазаруване.
По-полезният въпрос е дали другите имат нужда от социализация с теб.
На мен - да, и не е приятно.
Изживява се, среда се намира, но трябва време.
Проблемът е, че повечето дни от седмицата комуникирам с точно 4 човека...
Не е въпросът в бройката, а в темите, мислите, които обменяш с хората. Може да имаш 4 приятелки и с тях да ти е супер приятно.
Зависи и на каква възраст си.
В по-младите си години човек сякаш под "приятно" разбира да върши разнообразни неща. След определена възраст се научаваш да цениш приятния разговор, добрия слушател, полезния съвет. Има моменти, в които с даден човек може дори да си мълчите понякога докато се разхождате или пиете кафе. И все пак да ви е приятно заедно. Ама тия философски хави не са за когато си на 25. Тогава животът те иска по друг начин - екскурзии, кино, мероприятия всевъзможни.
Моят опит е, че не срещаме хората, с които си представяме, че ще ни е добре, ами най-върви с хора, които в момента са в нужда или са сами - simple as that
А и в Бг идеята е да имаш няколко близки и налични ли са - хората малко затварят кепенците и спират да се интересуват
За съжаление
А и в Бг идеята е да имаш няколко близки и налични ли са - хората малко затварят кепенците и спират да се интересуват
За съжаление
Кой е от Варна тук?
Kaк става социализирането на танци, аеробика и подобни? Тъй като аз ходя на подобен вид дейност, казваме си здравейте, как сте, после тренираме (шумно е) и след това - чао, до следващия път... Може би аз нещо не схващам.
Или да пробвам и някое по-тихо занимание? Идеи?
И аз се чувствам самотна относно приятелки напоследък. Всички заминаха в чужбина... Покрай детето излизам на кафе с две майки, но те говорят нонстоп за диети и глад (големи жени над 40г)... Досадно ми е така... Монолог е буквално.
Иска ми се да си намеря компания за кафенце с по-широки интереси, за да водим диалог дет' се вика...
Обади ми се, ако имаш път към Бургас. Сериозно.
И аз точно така се чувствам с познатите около мен...
Или да пробвам и някое по-тихо занимание? Идеи?
И аз се чувствам самотна относно приятелки напоследък. Всички заминаха в чужбина... Покрай детето излизам на кафе с две майки, но те говорят нонстоп за диети и глад (големи жени над 40г)... Досадно ми е така... Монолог е буквално.
Иска ми се да си намеря компания за кафенце с по-широки интереси, за да водим диалог дет' се вика...
....аз обичам да говоря на теми за пътувания, за спорт, за книги, а те говорят за манджи, за домашните си животни, за пазаруване...
И аз точно така се чувствам с познатите около мен...
На груповите занимания при нас лесно стана контакт. Групата тренира от много години, но вечно има нови хора, а стари се отказват поради ред причини ( бременности, местене в друг квартал и подобни).
Хората са около моята възраст, има и по-големи. В началото не познавах никого, но постепенно се запознах. Най-малкото човек отива 10 мин по-рано да се съблече, да се подготви, казваш си 2-3 приказки с останалите. После си ходим заедно с тези, които сме в една посока, говорим си там.
Някак естествено стана. Преди нямах нито една приятелка в квартала, защото заживях при мм, където неговите приятели са мъже. Не, че не излизам с тях, но жени не познавах почти. И сред трениращите намерих приятни познанства. Треньорката ни прави организации за походи през уикенда, ресторант за коледно парти, осми март и подобни празници. Лагери, като общо взето си е почивка с тренировки сутрин и вечер. Години наред ходим с тях на море, защото ни е приятно.
Хората са около моята възраст, има и по-големи. В началото не познавах никого, но постепенно се запознах. Най-малкото човек отива 10 мин по-рано да се съблече, да се подготви, казваш си 2-3 приказки с останалите. После си ходим заедно с тези, които сме в една посока, говорим си там.
Някак естествено стана. Преди нямах нито една приятелка в квартала, защото заживях при мм, където неговите приятели са мъже. Не, че не излизам с тях, но жени не познавах почти. И сред трениращите намерих приятни познанства. Треньорката ни прави организации за походи през уикенда, ресторант за коледно парти, осми март и подобни празници. Лагери, като общо взето си е почивка с тренировки сутрин и вечер. Години наред ходим с тях на море, защото ни е приятно.
На групови занимания се социализираш по същия начин, както на работа. Цигара преди работа в "пушалнята", някой друг обяд или кафе, 2-3 приказки в съблекалнята, на тръгване гледаш кой с теб в същата посока, уговорка за виждане извън заниманието и така. Стига да има с кого да си допаднеш.
Аз работя в голям колектив. На почивките си умираме да се смеем, лафове, гледа ли тоя филм, чу ли тази новина, ама не искам повече социализация с тези хора. Или просто след почти година работа, все още не съм установила точните хора. Мне, по- скоро нямам желание.
Аз работя в голям колектив. На почивките си умираме да се смеем, лафове, гледа ли тоя филм, чу ли тази новина, ама не искам повече социализация с тези хора. Или просто след почти година работа, все още не съм установила точните хора. Мне, по- скоро нямам желание.
Kaк става социализирането на танци, аеробика и подобни?
Ясно, просто при нас някак си не се е получило.
Ползваме една малка съблекалня(женска) за всички спортове. Голям спортен център с много народ и занимания. Някаква лудница е, 100 човека, всеки гледа да се изнесе бързо. После в залата, докато дойде треньорката си говорим неща от сорта на "как е, има ли мускулна треска, ох днес ще ни извади душата пак". Следва тренировка на силна музика. След края - скорострелно обличане в претъпканата съблекалня и после всеки по колата си.
Същото беше и преди на зумбата в друг център. Явно аз уцелвам така и просто се учудих кога хората имат време да се сближат. Иначе момичетата са мили, не казвам, че са някакви бурсуци в никакъв случай.
Просто ми беше интересно как се получава при вас. Може би аз трябва да опитам с нещо тихо, в което има повече комуникация по време на заниманието, а не само музика на макс.
Уточнявам, че ходя заради самата тренировка - много ме зарежда.
Иначе на работа ми е лесно да се социализирам. Аз не съм на поточна линия, а винаги съм била сред много хора и много приказки. Просто всеки, който ми е на сърце изчезва - я в чужбина, я в друг град...в търсене на по-добри условия и връзките постепенно избледняват, поема ги новия живот.
Имам чувството, че ако отида в Лондон или Бирмингам - ще имам стотици познати.
Ползваме една малка съблекалня(женска) за всички спортове. Голям спортен център с много народ и занимания. Някаква лудница е, 100 човека, всеки гледа да се изнесе бързо. После в залата, докато дойде треньорката си говорим неща от сорта на "как е, има ли мускулна треска, ох днес ще ни извади душата пак". Следва тренировка на силна музика. След края - скорострелно обличане в претъпканата съблекалня и после всеки по колата си.
Същото беше и преди на зумбата в друг център. Явно аз уцелвам така и просто се учудих кога хората имат време да се сближат. Иначе момичетата са мили, не казвам, че са някакви бурсуци в никакъв случай.
Просто ми беше интересно как се получава при вас. Може би аз трябва да опитам с нещо тихо, в което има повече комуникация по време на заниманието, а не само музика на макс.
Уточнявам, че ходя заради самата тренировка - много ме зарежда.
Иначе на работа ми е лесно да се социализирам. Аз не съм на поточна линия, а винаги съм била сред много хора и много приказки. Просто всеки, който ми е на сърце изчезва - я в чужбина, я в друг град...в търсене на по-добри условия и връзките постепенно избледняват, поема ги новия живот.
Имам чувството, че ако отида в Лондон или Бирмингам - ще имам стотици познати.