💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 след "Друг човек" и "Ако обичаш силно" /Тема 34/

Кристина: Готови ли сте за въпросите, които сме подготвили за вас?
Керем: Да го направим!
Кристина: Какво ти харесва най-много в това да си актьор?
Керем: Като актьор мисля, че за мен най-добрата част от това е постоянното проучване
Кристина: Кой режисьор харесваш?
Керем: Очевидно Алмодовар е феноменален.
Кристина: Помниш ли момента, в който получи работата? Първата ви работа като професионален актьор?
Керем: Да. Спомням си. Първата работа беше за реклама на El pollo loco (лудо пиле). Не беше пиле.
Кристина: От лудо пиле до рая
Керем: Да така е

Е.М. Ще бъде прекрасен гост. Моят приятел, когото много обичам. Сега отивам да го видя за снимките, ще видя Керем Бурсин. Той идва, той идва!
К.Б. Има ли нещо между нас?
Е.М. Между нас има бездна от разговори...
К.Б. Как си?
Е.М. Що за красота е това?!
К.Б. Не смей, не смей, Езги.
Е.М. Успокоявам се през целия път.
К.Б. Какво е това? Какво е това?
Е.М. Скъпи, това е, за да не се налага да носиш маска. За съжаление минаваме през такъв период.
К.Б. Да
Е.М. Как мина при вас?
К.Б. Четох, писах много, писах много, след което се подготвих за тази работа. Всъщност имах други планове. Трябваше да замина за Америка, тогава се появи това нещастие (за Ковид говорим).
Затова реших да не ходя в Америка и да остана тук. Освен това имаше този сценарий (pvmd).
Много го харесах и той каза, нека свършим тази работа. Куче вкъщи, спорт.
Е.М. Разбира се, приятелю, животът ти е невъзможен без спорт, нали?
К.Б. Нервите се влошават.
Е.М. Ето какво искам да попитам: по време на снимките имаше мисли за сценария, нещо като, може би ще го направим по този начин, може би ще го направим по различен начин. Изразихте мнение, дадохте съвет, споделихте мисли? Защото това е добър шанс за работа.
К.Б. Да! Ще кажа това Сценариите, а вие сами знаете, рядко имаме късмет с тях. Понякога сме недоволни от сценария. Не обичам много да се намесвам. Освен това, ако има някакви препятствия, така е и в живота, най-доброто нещо е да преодолееш това препятствие, това препятствие те провокира. Принуждава ви да бъдете по-креативни. Но този сценарий е добре написан. Сега ще бъда малко ироничен. Сценарий, който не сме виждали досега, любовна история между богат мъж и небогато момиче. Знаете ли, в тази държава това никога не се е случвало. Но понякога, разбира се, правя корекции.
Е.М. Да точно.
К.Б. Така че вижте, ако кажем, че е „клише“, добре, но това е добро клише. Това ме развълнува.
Е.М. Поредицата продължава.
К.Б. Гледам на това по този начин. Любимата ми напитка е мартини. Мартини по принцип се прави лесно, или с водка, или с джин, добавяш вермут, разклащаш, после наливаш. Но в същото време, според мен, колкото е лесно, толкова е и трудно. Ето защо...
Е.М. Когато казахте - лесно, исках да кажа, че не е толкова лесно, но тогава разбрах какво имате предвид. Ибрахим Селим, Арда и аз ходехме на уроци по микстология. Това е нещо ново, да правиш коктейли, да пиеш, да можеш да определиш правилно дозата, за да е вкусно, създава съвсем друго настроение, така че си прав. Дори и да изглежда просто, това абсолютно не е така.
К.Б. По същия начин гледам на сценария, когато има много различни интриги, куп други неща. Мислиш си, добре, тук ще стане по този начин, там ще стане по друг начин. Но как... не искам да казвам - просто... е...
Е.М. Не, ние разбираме какво означава просто, не затова казваме това. Колкото и просто да е, това ви стресира.
К.Б. Да точно. Така че се вълнувам, забавляваме се. Започнахме забавно приключение.
Е.М. Керем, Ханде е много хубаво момиче, нали?
К.Б. Великолепен човек! Вярно ли е?
Е.М. Толкова усмихната, много грациозна.
К.Б. Зашеметяващо и невероятно, не знам, работихте ли заедно?
Е.М. Не.
К.Б. Тя мотивира вас, тя мотивира екипа. Никога не се оплаква. Тя работи повече от мен. Много сладко, така че се чувствам късметлия.
Е.М. Много се радвам, струва ми се, че и двамата сте късметлии. Вие сте позитивни хора.
К.Б. Много е важно.
Е.М. Сега обсъждаме това, но вероятно публиката наистина не знае. Приятели, снимките на телевизионни сериали са толкова дълги, че домашният ви живот спира. Живееш само на снимачната площадка. Затова присъствието на хора като Ханде, които карат другите да се чувстват добре, е истинско богатство.
К.Б. Абсолютно. Искрено ви казвам, изобщо не го очаквах.
Е.М. А, разбирам.
К.Б. Той каза, добре, да видим пред какво сме изправени. В този момент бях в шок. Това е чудесно. Не ти ли е трудно? И колата, и шоуто?
Е.М. Наистина обичам да шофирам.
К.Б. Много добре.
Е.М. Понякога си казвам, че ако не бях актриса, щях да стана шофьор на камион.
К.Б. Като цяло някой ден щях да съм шофьор.

Керем за турските сериали:
Ние не правим образователни (полезни) сериали. Имаме много от тях, но...
ако ги гледате 190-200 минути, трябва да ви дадем нещо в тях.
Когато си спомням детството си, сериалите, филмите, които гледах ме научиха на нещо,
кое е добро, кое е лошо, промени нещо в мен, мотивира ме да правя определени неща.
Но тук снимат единични сериали, просто събития. Е, нещо се случи с Кубра,
Плача, съчувствам, но минава един епизод, втори, пети и всичко се забравя.
Защо беше забравено, ние нищо не сме дали на човека, не сме го научили. Просто се случи едно събитие и всичко беше забравено. Но не е задължително да е така
нека не се забравя, нека има последствия от това или онова действие, защо не мотивираме хората и не ги научим на нещо. Защо гледаме трагедии и ужаси и не виждаме последствията.
Затова се надявам проектите, в които ще участвам, да са от полза.
Какво правихте в Америка?
В Америка е добре. Просто живеех и тренирах бокс.
За университета:
Наистина харесах университета. Там научих много, включително и живота. Учи в Бостън.
Относно социалните. мрежи и журналисти:
99% от написаното там е лъжа. Глупаво е да четеш и да вярваш на всичко, което пишат журналистите.
Разбира се, работата на братята журналисти е тежка, но излизат много лъжи. Затова прекарвам много време в чужбина. Искам да съм обикновен човек, не искам да чета какво и как съм направил.
Имало ли е моменти в живота ви, които са ви променили?
да 2011 г. Искате ли подробности? Тази година загубих най-близкия си приятел.
Това беше причината да се върна.
Бихте ли участвали в предаването “Последният герой”?
- Не. Обичам брат Аджун (водещият на това шоу), той наистина е прекрасен човек,
Казах му: „Разбира се, ако нямаше камери, щях да се справя добре“.
Но аз съм актьор, правя нещо пред камера, само заради ролята. Иначе ми е трудно, много трудно.
Но кой знае, може би след 10 години ще го направя. Но сега – не.
Кой ти даде увереността да станеш актьор?
Започнах да играя на 12 години. В училищния театър, в пиеси и т.н.
Но на 17 години се отдалечих от актьорството и започнах да разбирам какво означава да разкриеш характер, да свикнеш с роля...
Преместих се и започнах да пускам музика, мечтаейки да пътувам с групата си в автобус, да не уча и т.н.
По това време имах отличен учител. Тази жена ми даде много важен шанс,
възможността да изразя себе си ми даде главната роля в пиесата.
Преди това никога не съм имал главна роля, аз бях човекът, който вървеше
на заден план в мюзикъл. И тогава, с този шанс, нещо се промени в мен...
Тази жена е Черани Кризин. Тя ми зададе въпроси, задачи за 5 години напред и ми даде възможност
намерете отговори на тях.
Относно Hande Доандемир.
Не се срещаме, кореспондираме, общуваме, поздравяваме нови проекти и събития. Тя е много хубав човек.