Това не променя мнението ми, против смъртното наказание съм, не смятам, че някой, който причини такова нещо заслужава да умре, заслужава единствено да разбере какво е направил, а за това трябва време, а не смърт.
Целта на наказанията е превенция от бъдещи нарушения, а не игра с човешкия живот. Не може една присъда да определя кой заслужава да живее или не, на базата, че някой е преценил, че нечий живот не заслужава и е убил, получава се абсурд. От една страна съдът постановява ти не можеш да решиш, кой до живее и кой не, защото всеки има правото на живот, но от друга страна казва, аз мога да реша кой да живее и кой не, без да му дам правото да си осъзнае грешката или да призная, че може и аз да греша.
Колко от вас са склонни да вземат толкаво абсолютни решения за чуждия живот, да кажат да умре, а кой ще дръпне шалтера и всичко да приключи, а горкото дете с какво е възмездено, то остава жертва на обстоятелствата, като напротив, точно това е проблемът, че бащата не е разбирал, какво е причинявал на дъщеря си и все пак трябва да проумее, че това го е причинил той със собствените си действия и дори да умре, действията му нямат да бъдат оправдани.