Когато семето на съмненията бъде посято ...............

това, че е умен и преуспял не значи че няма комплекси, които да избива, въпреки, че може и успешно да ги прикрива...

Ще го следя няколко месеца.

Ина, любовта като живота си има свои стадии на развитие. Колкото и да е силна, тя не може вечно да е еднакво страстна. След определено количество годинки, чувствата се превръщат в навик, приятелство, признание, уважение...Питай майка си!

Та в един определен период, тръпката не е същата или изчезва напълно, секса не е толкова сладък, всичко е до болка познато. Неминуемо идва период, в който преставаш да не можеш без другия и да не обръщаш внимание на отсрещния пол. Първоначалния период на "сляпа баба" е различен при различните хора, но неминуемо си отива. Както се казва...боба може да е много вкусен, но не може само боб. Много утрирано разбира се, но има хора, които не понасят еднообразието и в зависимост от насадените донякъде от неправилно възпитание някакви ненужни догми и комплекси, от най-малката емоция извън семейството са готови да разрушат всичко, което са градили дълги години (преследване с частни детективи примерно ). А повярвай, от емоция никой не е застрахован. Млад, здрав, прав човек, винаги има нужда от такава и несъзнателно я намира, дори когато не я търси целенасочено. Колко подобни мигове съм погасила в основата им поради подобни комплекси и колко много съжалявам сега, не е истина просто!

Относно "правилния". Значи, правилният за съвместно съжителство не винаги е правилен за други неща. Освен това, колкото и да е "правилен", авантюрата е тръпка, която се изживява с неправилни и по неправилен начин. Няма по-силна емоция от забранения плод. Който не го е изпитал, той не знае какво е. Този "забранен плод" може да е толкова "неправилен", толкова неподходящ за съвместен живот, че повече не може да бъде. Пък и ако си свободна и той е свободен, може дори и никакъв интерес изобщо да не представлява.


Пепел от рози, секса си е секс- чувствата чувства. "Кръшкача" може да има по няколко различни бройки дневно, но да обича само една.

Случва се и така. И толкова е по-голям шанса да се случи, колкото по-малко освободен е в разбиранията си за изневярата по принцип. Значи, един патриархално възпитан мъж, при най-малкото залитане или емоция е готов вече да се развежда. Един по-широко скроен с една по-мъдра половинка, едва ли ще погледне на авантюрата сериозно, освен ако в брака му много, ама много не куцат нещата.

За кръшкачите...Знаеш ли, имала съм си взимане-даване с такива, но моето впечатление е че за брак те не стават. Едно е някакви периодични авантюрки и съвсем различно постоянно хойкане. Колкото и да си затваряш очите, няма начин да не го виждаш, а това вече боли и си е постоянен тормоз.

xenia, веднага давам пример. Баба ми и дядо ми. Като гледам тях мога със абсолютна сигурност заявя, че любовта не умира с годините. Да, променя се, но е там. Имат проблеми като всяко друго семейство. Но се обичат. Годините не превръщат всичко в рутина. Дядо ми казва, че ако баба си "отиде" преди него той сам ще тръгне след нея. А баба не сяда да вечеря без него, защото "хляба не е същия като той не е на масата". Те ми показаха, че истинска любов има. Аз за всичките години с настоящия дори не се замислям да нещо "чуждо". Защо ми е?
Имало тръпка казваш.... Ами мен не ме гони такова чудо. Напротив, половинката ми е способен да ме "изгори" само с една реплика или поглед. А е доказано, че и аз имам такова влияние над него. Та какво трябва да се търси встрани?!?

Ина, аз уточних предварително да не гледаме възрастните. Техните разбирания за любовта и чувствата са на светлинни години от нашите. Бабите ни са възприемали секса като задължение и "акт за производство на деца". Те са възпитавани в патриархален маниер за дълг към мъжа, подчинение, обслужване и т.н. Поразпитай малко по-възрастните за сексуалните им отношения. До кога са го правили, как са го правили и какво са изпитвали! Много неща ще ти се изяснят. Много вероятно да видиш голям конфуз при подобен въпрос и ако вникнеш в нещата току-виж получила отговор "клати се, клати отгоре- нямам търпение да слезне". Значи, това което те възприемат като любов е нещо повече от рутина. Това е един дългогодишен навик примесен с чувство за страх от самота, за дълг и много често също така, такива отношения са плод на ниско самочувствие до някъде със страх какво ще кажат хората и принципно как се гледа на това в обществото и близката среда.

Ако това е "истинска любов", направо ще се гръмна. Не ща такава, мерси!
За тях вероятно е много истинска. Като не знаеш друго, ще си въобразиш всичко за такава.

От колко години си омъжена Ина? Хубаво е че още сте в такъв период, но няма начин рано или късно да не мине. Пък и внимавай- при теб и при него е възможно да стане в различно време от живота ви. Важно е когато му "падне пердето" на половинката преди теб, да запазиш самообладание и да гледаш по-философски на нещата.

xenia е болезнено права. Това се осъзнава с годините. На 20 и аз бях наивна, та чак глупава. И все си мислех, че ние се обичаме толкова силно, че нас ще ни подминат негативите на брака (нищо, че нямаме подпис, което все пак е някакъв плюс за чувствата и тръпката).
Все пак сме от щастливците, които след 15 год. любов още имат известна тръпка и имаме нужда един от друг.

Колкото до съмнението- мисля, че ще се опитам да го игнорирам... Винаги опитвам да подтискам неприятните емоции. Никога не търся сама нещо, което би ме накарало да се съмнявам. А ако започна да го дебна- сигурна съм, че ще открия нещо, което няма да ми хареса (дори да не е свързано с "чуждо"). И какво... ако вдигна скандал нищо няма да постигна, няма да го променя. А да си тръгна- кой би имал полза?! При това знам, че ме обича...
Все пак двама души не са заедно само заради секса.

Да, сигурно ме обича много - поне така твърди,
но това не му попречи да ме излъже. Странно -
винаги истината идва при мен без да я търся -
просто е някакъв закон, знам ли и съм му го
казвала хиляди пъти.
Довериято, колкото и буквално да звучи се
гради с години и само за един миг всичко
става на парчета. След като веднъж е излъгал,
не е ли естествено оттук нататък да имам съмнения
за всичко ?

и аз предпочитам да незнам, мисля че ако разбера това ще съсипе живота ни и затова съм предупредила- всичко с мярка без да разбирам ако не иска да си развали семейството.  И ако все пак се съмнявам мисля че ще трябва да изхвърля тези съмнения, било чрез скандали, засечки, сълзи, не бих могла да живея със семето на съмнението

Да, естествено е.
Първо се замисли доколко сериозно е това, което е породило твоето съмнение.
Откровена лъжа ли е, или просто скриване на някакъв факт?
След това се опитай да се замислиш дали ти не си провокирала някога по някакъв начин - бурна негативна реакция от твоя страна на някаква ситуация, което да е подтикнало човека от среща да скрие или да излъже.
Аз самата не бих могла да игнорирам съмнението, както те съветват някои от момичетата тук.
Аз ще човъркам, ще "дебна", ще "душа". Давам си сметка, че това е грешен подход, но...
Ако ти можеш да се пребориш със себе си и да се надмогнеш - това ще ти спечели спокоен сън и усмихнат ден.
Дано да успееш ...