Bubalesa, благодаря, че показа тази сладост 
Това са любимите ми снимки- дете и котЕ!
Това са любимите ми снимки- дете и котЕ!
- Публикувана: 4 апр. 2024, 13:57 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 00:33 ч.
Любители на котки - Тема 194
Благодаря момичета, Шарлот,
мисля, че е по-добре, поне е ял тази сутрин.
Вчера не хапна абсолютно нищо, заспа чак нощес към 1 часа ... абе, бавно идва на себе си.
Но е ял, ходил е до тоалетна и сега спи на място което обича.
Не ми е сърдит, в момента в който го погаля и пуска мъркалката.
Да са здрави и живи душиците ни!
мисля, че е по-добре, поне е ял тази сутрин.
Вчера не хапна абсолютно нищо, заспа чак нощес към 1 часа ... абе, бавно идва на себе си.
Но е ял, ходил е до тоалетна и сега спи на място което обича.
Не ми е сърдит, в момента в който го погаля и пуска мъркалката.
Да са здрави и живи душиците ни!
Flash, радвам се, че е минало добре 
Bubalesa, и двете ти деца са прекрасни! Ама защо човешкото така на крайчето, а Пиги се разположила като царица
(шегувам се)
Мъри е на хотел в МВК. Разбира се, от стрес е спряла да се храни и са я хранили със спринцовка, та добре си е хапнала.
Обсъждаме с докторите дали да не я започнем с тамоксифен като се върна.
Поздрави на всички и усмихнат ден
Bubalesa, и двете ти деца са прекрасни! Ама защо човешкото така на крайчето, а Пиги се разположила като царица
(шегувам се)Мъри е на хотел в МВК. Разбира се, от стрес е спряла да се храни и са я хранили със спринцовка, та добре си е хапнала.
Обсъждаме с докторите дали да не я започнем с тамоксифен като се върна.
Поздрави на всички и усмихнат ден
Привет, девойки.
Изпуснах малко от предната тема. И зачетох направо настоящата.
Виждам, че се е появила двойничка на Сина.
А също и шахматист. Чудесна снимка. Естествена при това, не фотошоп колаж!
AnyHr, и вие ли пътувате най-спокойно с животинката? Браво. Явно само мен ме е страх. Но то защото ние сме без кола.
Mila, съжалявам за Лъки. Като четях така се надявах, че се е оправил. Прегръщам те. Загубата на животинка за мен е като загуба на човек. Прекрасен миличък Лъки. Снимките направо ме стегнаха в гърлото. Цялата му история от мъничък до голям. На колко годинки беше?
noragami, аз съм забравила... ти в коя държава живееше, та такова отношение има вета, че щом си българка вероятно лъжеш за ваксинацията?! Аз съм направо в потрес. Пък, че и скъпо, скъпо.... А дворният котак е чудесен!
Босът на DZ искрено ме развесели.
Vanne, честита нова работа. Дано по-малко да работиш, но повече парички да изкарваш. Хубаво е, че има много движение. От седенето по цял ден пред компютър само се трупат килограми и се разваля зрение.
Hoya, ами чудесен мустак сте си осиновили. Много да ви радва.
Cuckoo, недей да мислиш такива неща. Може пък да стане чудо.
Морковелка, не се заягай на приятелката ти дето казала, че било на психична основа това, подмини. Аз напоследък често като гушна ПиратЯ Ришко се улавям, че си мисля едно нещо - благодарна съм за този миг - че е жив и е край мен, че се мотае в краката ни и ни гледа с голямото си блестящо оче. Хич да не ти пука какво приказват хората.
Петя, в темата има много потребители с по няколко животни. Всъщност... май почти всички са с по няколко. Аз обаче например се провалих в опит за съжителство когато докарахме 6-7 годишна котанка при нашето 9 годишно пиратче. Не се изтърпяха, започна градираща вражда и в крайна сметка върнахме котката на приятелите ни. Има си всякакви случаи. Някои свикват, други - не.
Впрочем аз да кажа за котанката. Наскоро питах нашите приятели за нея. Била много спокойна в нейното си жилище. Похапвала си доста, вече 6 месеца след кастрацията явно се усеща промяната - станала гальовна много. Пак живее в онзи апартамент сама, ходят да ѝ дават храна и водичка. Не смея да им се бъркам, но така ми се иска да я приберат в къщата при тях в голямата остъклена тераса (ако си спомняте дето ви разказвах за нея). Миличко ми е за това животно. Не можехме да станем негов дом. Но сега поне и тя, и Ришко са спокойни.
Noproblems, откакто прочетох за Мъри, препуснах набързо из темата. Така ми е мъчно. Но животинката загуби и стопанката си, и се и мести в нов дом, пътува. Тайничко по малко те си трупат напрежение от тези неща. Аз затова когато накрая отношенията между котанката и Ришко станаха съвсем нетърпими взех категоричното решение да я върнем. Инак имах чувството, че ще уморя Пиратчето си от това да го принуждавам на стари години да се бие постоянно за територията си.
Дано все пак Мъри изкара повече време, ей така пък да стане чудо.
Изпуснах малко от предната тема. И зачетох направо настоящата.
Виждам, че се е появила двойничка на Сина.
А също и шахматист. Чудесна снимка. Естествена при това, не фотошоп колаж!
AnyHr, и вие ли пътувате най-спокойно с животинката? Браво. Явно само мен ме е страх. Но то защото ние сме без кола.
Mila, съжалявам за Лъки. Като четях така се надявах, че се е оправил. Прегръщам те. Загубата на животинка за мен е като загуба на човек. Прекрасен миличък Лъки. Снимките направо ме стегнаха в гърлото. Цялата му история от мъничък до голям. На колко годинки беше?
noragami, аз съм забравила... ти в коя държава живееше, та такова отношение има вета, че щом си българка вероятно лъжеш за ваксинацията?! Аз съм направо в потрес. Пък, че и скъпо, скъпо.... А дворният котак е чудесен!
Босът на DZ искрено ме развесели.
Vanne, честита нова работа. Дано по-малко да работиш, но повече парички да изкарваш. Хубаво е, че има много движение. От седенето по цял ден пред компютър само се трупат килограми и се разваля зрение.
Hoya, ами чудесен мустак сте си осиновили. Много да ви радва.
Cuckoo, недей да мислиш такива неща. Може пък да стане чудо.
Морковелка, не се заягай на приятелката ти дето казала, че било на психична основа това, подмини. Аз напоследък често като гушна ПиратЯ Ришко се улавям, че си мисля едно нещо - благодарна съм за този миг - че е жив и е край мен, че се мотае в краката ни и ни гледа с голямото си блестящо оче. Хич да не ти пука какво приказват хората.
Петя, в темата има много потребители с по няколко животни. Всъщност... май почти всички са с по няколко. Аз обаче например се провалих в опит за съжителство когато докарахме 6-7 годишна котанка при нашето 9 годишно пиратче. Не се изтърпяха, започна градираща вражда и в крайна сметка върнахме котката на приятелите ни. Има си всякакви случаи. Някои свикват, други - не.
Впрочем аз да кажа за котанката. Наскоро питах нашите приятели за нея. Била много спокойна в нейното си жилище. Похапвала си доста, вече 6 месеца след кастрацията явно се усеща промяната - станала гальовна много. Пак живее в онзи апартамент сама, ходят да ѝ дават храна и водичка. Не смея да им се бъркам, но така ми се иска да я приберат в къщата при тях в голямата остъклена тераса (ако си спомняте дето ви разказвах за нея). Миличко ми е за това животно. Не можехме да станем негов дом. Но сега поне и тя, и Ришко са спокойни.
Noproblems, откакто прочетох за Мъри, препуснах набързо из темата. Така ми е мъчно. Но животинката загуби и стопанката си, и се и мести в нов дом, пътува. Тайничко по малко те си трупат напрежение от тези неща. Аз затова когато накрая отношенията между котанката и Ришко станаха съвсем нетърпими взех категоричното решение да я върнем. Инак имах чувството, че ще уморя Пиратчето си от това да го принуждавам на стари години да се бие постоянно за територията си.
Дано все пак Мъри изкара повече време, ей така пък да стане чудо.
Защо ме търсиш? Лъки беше на 2 годинки и половина.
За котанката си мисля, щом е сама в апартамента може и да и е по-добре. Котките са си самодостатъчни. Познава си всяко скришно кътче там, няма натрапници, мисля че си се чувства добре. А и щом хората ходят и я хранят и почистват, всичко е ок.
Днес пак ще водя Пуфи на инжекция. Това възпаление в устата няма да мине. Така ще сме, за съжаление.
За котанката си мисля, щом е сама в апартамента може и да и е по-добре. Котките са си самодостатъчни. Познава си всяко скришно кътче там, няма натрапници, мисля че си се чувства добре. А и щом хората ходят и я хранят и почистват, всичко е ок.
Днес пак ще водя Пуфи на инжекция. Това възпаление в устата няма да мине. Така ще сме, за съжаление.
Защо ме търсиш?, в Белгия съм.
Red, отчитам се за успокояването. Нещо работи, дали е zylkene, дали единичната таблетка feliway help, дали concept for life Calm, не знам кое е точно. Но и двете са изведнъж много енергични, игриви, гушливи, няма повръщане на косми от страна на Шива, съответно предполагам че е намалила премиването.
Едни почти гушнати Ади и Бени от мен
Red, отчитам се за успокояването. Нещо работи, дали е zylkene, дали единичната таблетка feliway help, дали concept for life Calm, не знам кое е точно. Но и двете са изведнъж много енергични, игриви, гушливи, няма повръщане на косми от страна на Шива, съответно предполагам че е намалила премиването.
Едни почти гушнати Ади и Бени от мен
Нашето коте е на 9 месеца. Женска, кастрирана, обезпаразитена и ваксинирана. След кастрацията започна да куца с едното задно краче - снимка нищо, преглед леко я наболява ако ставата нищо друго . Дадоха ни обезболяващо - за 4 дни и мина. След месец същата работа и същата терапия. След месец пак - решихме да не и даваме нищо - ден два лежа но се оправи. Сега месец по късно същата история. Куца, лежи иначе се храни, пишка всичко нормално. Не мога да разбера какво става.
Започвам с извинение, защото опитът ми е от кучовци: слаби са кръстните връзки на задните лапи и при темпераментна игра се късат. Трудно се диагностицира - само с ЯМР. Няколко месеца забавихме операцията поради непоставена диагноза. През това време давахме хапчета за укрепване на ставите и противовъзпалителни. В резултат организмът се беше опитал да поправи сам дефекта и на мястото на скъсването - радрастната съединителна тъкан. 5 часа под анестезия, инпланти и скромната сума от 2 500 лв. (преди 4-5 г.). За сметка на това сега няма никакъв проблем с лапичката подскача и тича без задръжки.
Моята приятелка след като и споделих, че съм започнала да ходя на психолог ми го съобщи това, затова и леко се засегнах. Не съм влизала в детайли за какво го посещавам, а получих веднага, аз съм сигурна, че и котките са на психична основа.
Лятото купичките с храна им събират мравки и те не искат да ядат. Като видя, че им чистя храната, ми каза ,- "ама, ти и от мравките ли ги пазиш" с въртене на очи и все едно не знам какво правя толкова.
И още разни такива подмятания ми е правила та затова понякога се засягам.
Видях моя Тобчо да налита на разгонена женска 🫣😐, нормално ли е това за кастрирани котки?
Чудя се дали не повтаря историята на Зак 🤔, но как да разбера със сигурност🤨
Лятото купичките с храна им събират мравки и те не искат да ядат. Като видя, че им чистя храната, ми каза ,- "ама, ти и от мравките ли ги пазиш" с въртене на очи и все едно не знам какво правя толкова.
И още разни такива подмятания ми е правила та затова понякога се засягам.
Видях моя Тобчо да налита на разгонена женска 🫣😐, нормално ли е това за кастрирани котки?
Чудя се дали не повтаря историята на Зак 🤔, но как да разбера със сигурност🤨
Морковелка,и мен някой път някои хора ме мислят за мръднала и че го лигавя ,но ако им отговоря ,им казвам,че съм си го взела да се грижа за него,а не колкото да се каже,че имам котка вкъщи и че е член на семейството..
Относно кастрирани котаци, от известно време и и аз съм малко в чуденка дали е изчистен напълно,макар че няма други симптоми ,но ми прави впечатление, че макар и рядко,иска пак да ми възсяда ръката или на една плюшена малка играчка я взима и издава малко странни звуци ,но това е рядко.Други симптоми няма.🙄
Четох статии ,че всъщност уж може да се случи да им се иска в определени моменти,но все пак се замислям дали да не го заведа на преглед. Искам това да е крайна мярка,че много го е страх при самото напускане на дома.
Относно кастрирани котаци, от известно време и и аз съм малко в чуденка дали е изчистен напълно,макар че няма други симптоми ,но ми прави впечатление, че макар и рядко,иска пак да ми възсяда ръката или на една плюшена малка играчка я взима и издава малко странни звуци ,но това е рядко.Други симптоми няма.🙄
Четох статии ,че всъщност уж може да се случи да им се иска в определени моменти,но все пак се замислям дали да не го заведа на преглед. Искам това да е крайна мярка,че много го е страх при самото напускане на дома.
Видях моя Тобчо да налита на разгонена женска 🫣😐, нормално ли е това за кастрирани котки?
Месец след кастрацията на Дейзи всичко се нормализира.
M, Морковелка, не обръщай внимание, пак ти казвам подмини. Но инак има нещо, което човек може да направи в такива случаи. Ами просто трябва по-добре да подбираме хората, с които общуваме. Всеки трябва да общува със себеподобни. С такива, които дори да не разбират всичките ни странности, ще ги приемат с мълчаливо уважение.
Мен пък с какво съжаление ме изглеждат някои - умишлено да взема котарак с едно оче. Хайде да се е случили на домашния любимец, който вече имаш - иди-дойди. Ама един вид сам да вземеш им идва стренч.
Мен пък с какво съжаление ме изглеждат някои - умишлено да взема котарак с едно оче. Хайде да се е случили на домашния любимец, който вече имаш - иди-дойди. Ама един вид сам да вземеш им идва стренч.
Започвам с извинение, защото опитът ми е от кучовци: слаби са кръстните връзки на задните лапи и при темпераментна игра се късат. Трудно се диагностицира - само с ЯМР. Няколко месеца забавихме операцията поради непоставена диагноза. През това време давахме хапчета за укрепване на ставите и противовъзпалителни. В резултат организмът се беше опитал да поправи сам дефекта и на мястото на скъсването - радрастната съединителна тъкан. 5 часа под анестезия, инпланти и скромната сума от 2 500 лв. (преди 4-5 г.). За сметка на това сега няма никакъв проблем с лапичката подскача и тича без задръжки.
Точно сега уикенда се счупи да скача за да докопа ключа на лампата на банята броила съм 10 скока за да отлепи едно стикерче - винаги травмата е при десния заден крак - него влачи. Отделно нарочно осиновихме непородисто коте и не можем да повярваме че се случва подобен проблем , уж породистите страдали от подобни вродени проблеми какво се оказва
