Традициите, които ни събират: Сподели ни твоите и играй за ваучер от ФАНТАСТИКО

Хапваме агнешко на фурна, което готвим почти цял ден, за да стане вкусно. Сборваме се с яйца и обикновено не остават здрави до края на деня. Правим си голяма зелена салата.

Здравейте! Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за мен и го обичам, защото събира цялото ни семейство, с което аз не живея. В първите дни на Страстната седмица правя голямото почистване на дома в очакване на празника. На Велики Четвъртък с главно действащо лице - детето ми, боядисваме великденските яйца, като първото задължително е червено, символизиращо възкресението и кръвта на Исус. Правя кръстен знак на челата и натривам бузките им, за да са здрави и румени през цялата година. На Велики Четвъртък има обичай, който знам от баба ми -  да се подновява квас, което става с билки в тестото. От този нов, млад квас правя специалните обредни хлябове на следващия ден – Велики Петък. Обикновено се правят в кръгла форма, украсяват се с плетеници и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките, за лазарската „кумица“. В различните краища на България обредният хляб има различни названия - великденски кравай, яйчелник, кошара, квасник, плетеница, кукулник и др. Обикновено хлябовете се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. На Велики Петък отиваме цялото семейство на църква, за да се преклоним пред плащеницата, символизираща плата, с който е бил завит и погребан Исус Христос и минават под нея за здраве, за да се пречистят.  Великден празнуваме в продължение на три дни, на празничната трапеза се събираме цялото семейство. На нея най-напред се разчупва обредния хляб от най-възрасния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога. Деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже "борец", ще бъде най-здрав през годината. След обяд на Великден идва ред на обичая „люленки“. Жените в семейството търсим люлка и се люлеем за здраве.
В понеделник, първият ден от т.нар. Светла неделя правим един обичай, наричан „размятане на яйца“. Застанали в две групи, една срещу друга, момичета и момчета търкалят червени яйца помежду си.
 Пожелавам си късмет и ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Събираме се заедно и последните години бягаме от битовизмите.

Тази година Великден съвпада с празника на сина ми Гергьовден. Всяка година ангешкато е бавно печено на пещ, хубава салата, пъстри и шарени яйца са традиция. Не ми тежи приготовлението, празника е чудесен споделен с близки и любими хора.

Ходи се на църква дните преди празника.Помня как се затопляше кухнята, за да станат козунаците.С приятелки се събирахме да месим заедно като бяхме девойки.

В събота преди Великден ставаме рано, за да боядисаме яйцата и да замесим козунаци. Първото яйце винаги е червено и го оставяме за къщата. На Великден чупим яйцето за къщата от предходната година и го заравяме в двора, като ако е пълно, значи и годината ще е добра и успешна. Печем агнешко и се събираме цялото семейство.

Традиция ни е от няколко години да ходим на красиво място сред природата и там да прекарваме празника.

Месим и печем курабии и козунак, които повечето случаи не са много сполучливи. Затова после прибягваме до купешки от магазина. Но това не ни отказва да опитваме следващата година. Всяка година сме решили да боядисваме яйцата с различна технология на боядисване, за да учим нови неща. Супата с агнешки черва и дроб е традиция в семейството ни.

При нас от години традицията е само на самият Великден, тъй като се събираме много малко роднини и задачите са вече ясно разпределени. Сутрин задължително отивам на гости и ям козунак с майка ми, която е и първият човек с когото се сборваме с яйца, докато брат ми спи, а баба ми и вуйчо ми още не са пристигнали. След което двете започваме подготовки по овкусяване на месо (и картофки в повечето случаи, защото всички много обичаме) и подготовка на посуда и покривки за празничния обяд. Баба идва около 11ч и се включва с рязане на салати, или миене на чинии, които двете с майка ми сме изцапали. Прекарваме си забавно и не ни тежи като си разпределим задачите, същевременно и кухнята не е твърде голяма, така че и не си пречим като сме само 3те. Когато всичко е готово - брат ми и вуйчо ми отиват да си харесат питиета от терасата, където ги държим на прохладно, а ние 3те слагаме масата, след което всички сядаме и започваме да се борим с яйца и да хапваме докато си приказваме и смеем.
Традиционно - забравяме салфетките и се сещаме когато сме се омазали с боя; или сме забравили чиниика/и за обелките от яйцата, за което отново се сещаме след като сме почнали да ги белим. Винаги се споглеждаме кой точно ще е 'жертвеното агне', което да стане от масата и да подаде това, което липсва
Тази година ще съм бременна в средата на 7ми месец и сигурно ще го давам малко по-леко, но за догодина ще имаме още е чдно членче и ще търсим кой ще е детегледачка. Също така от тази година ще вместим в 'ритуала' ни моят мъж и новото ни котараче, на 10 месеца. Определено ще е много забавно

Нашите традиции са тривиални: събираме се с близките си, някой е приготвил печено агне, друг козунаци и курабии, разменяме си сладки и боядисани яйца, чукваме се за здраве. Прекарваме известно време в разговори, суетене около масата и много вкусно хапване.

Най-хубавото е да се съберем цялото семейство и да се чукаме с яйца. Ядем козунак, агнешкото не го обичаме.

Традицията, която си наложихме, е че всяка година жените от семейството се събираме и в събота месим промишлено количество козунаци, тъй като сме и голяма фамилия. Времето минава неусетно и се радвам, че запазих ме и до днес тази традиция.

Велигден е един от любимите ми празници. Събираме се цялото семейство на трапезата. Чукаме се с яйца ,които слагаме в зеленета салата и хапваме пълнено печено агне.

Събиране с най-близките на печено агнешко и зелена салата. Децата се борят с яйца, има смях и хубаво настроение.