Всяка година по това време градът се оживяваше, ухаеше на козунаци, разменяхме шарени яйца. Във всеки дом се пълнеше агне и го носеха при някой съсед, който имаше голяма специална фурна, събираща няколко тави. Оставяха се цяла нощ да се пекат. И ние носехме нашето агне приготвено от мама и баба. На сутринта нямах търпение да го вземем въпреки, че не ядях агнешко. Баба пък ни поръчваше едни козуначени рула с мармалад от местната фурна, едно за мен и едно за братовчед ми. Иначе се карахме ако беше само едно, не можехме да го разделим. След всички приготовленя сядахме на масата от вън на двора. Аз от години си имах едно дървено боядисано яйце, но го пазех в тайна, поне така си мислех. С него опустошавах на цялата рода яйцата. Нали бях най-малка във фамилията, та ми прощаваха.
В днешно време, вече омъжена и въпреки, че живея в чужбина си спазвам всички традиции на моето семейство по време на този Велик празник. И за изненада на всички, които знаеха, че дори и хляб не можех да направя, освен такъв, който приличаше на гюле се научих да си меся козунак. И сега си имаме нова традиция, да меся козунака, защото преди това винаги сме купували. Мама не правеше, а нейната майка моята баба омеси веднъж, поне това са моите спомени. Ноооо пък най-невероятния козунак на света и до ден днешен. Не мога да не отбележа, че и аз помагах тогава, най-вече сигурно да се пречкам и да давам зор кога ще стане, защото бях мъничка.
Мога книга да напиша с още много спомени с аромат на Великден! Аромат от запалената свещичка в църквата! Аромата на майчината къща, където си най-обичан и чакан!
Пожелавам на всички живота им да е сладък като козунака и шарен като яйчицата!
Весело посрещане на празника!