Здравейте! Нова съм във форума и имам нужда от съвет. Ще започна от там, че съм на 36 години, нямам деца и винаги съм искала да имам. След дълга връзка, която приключи, срещнах сегашния ми партньор. Заедно сме от половин година, а аз вече съм бременна. Тук идва проблема - изведнъж започнаха куп въпроси в главата ми. Наистина ли искам това дете, наистина ли искам да съм с този мъж? Предстои да заживеем заедно, а аз изобщо не съм сигурна какво искам от живота си. Мечтаех да бъда майка, а в момента дори не се радвам. Партньора ми иска детето, добър човек е, разбран, работлив. Не знам какво ми става. Не знам дали го обичам наистина.
- Публикувана: 15 апр. 2024, 15:38 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2024, 14:28 ч.
Не знам какво искам
Е, ти ако не си наясно, ние пък съвсем.
От друга страна може би доста жени в началото на бременността се чувстват объркани поради една или друга причина, а и да не пренебрегваме ролята на хормоните.
Прибързали сте, но дай шанс на връзката. И да не се получи с мъжа, детето е щастие за цял живот. Мъже колкото щеш, а може и без тях.
От друга страна може би доста жени в началото на бременността се чувстват объркани поради една или друга причина, а и да не пренебрегваме ролята на хормоните.
Прибързали сте, но дай шанс на връзката. И да не се получи с мъжа, детето е щастие за цял живот. Мъже колкото щеш, а може и без тях.
На мен ми изглежда като да искаш да си майка и си хванала мъж да ти е баща на детето. Никъде не чета за истинска любов, за обич, за чувства.
Искарай си бременността спокойно , то само ще си покаже. Представи си пък, че се напасвате и бъдете щастливи.
Какво му е, какво не ти харесва? Не е ли възможно хормоните да ти играят номера? Бъди по-търпелива, а той по-разбиращ и ще се справите. Чакат те най-хубавите моменти, не ги похабявай.
Какво му е, какво не ти харесва? Не е ли възможно хормоните да ти играят номера? Бъди по-търпелива, а той по-разбиращ и ще се справите. Чакат те най-хубавите моменти, не ги похабявай.
Възможно е да си просто изплашена от промените, които започваш да преживяваш. Тялото се променя, хормоните също, начинът ти на живот ще се промени драстично, вероятно и финансите ти. Разбира се, че е нормално да мислиш и да премисляш.
Но.. това, че чувствата са ти се изпарили ми звучи ужасно. Как да така се изпариха? Ако този човек сега си тръгне, няма да ти мигне окото ли?
Но.. това, че чувствата са ти се изпарили ми звучи ужасно. Как да така се изпариха? Ако този човек сега си тръгне, няма да ти мигне окото ли?
Може би, получавайки това, което толкова време си чакала, на преден план са се появили притеснения, които си игнорирала в името на мечтата си? Така или иначе, за мен е нормално да имаш притеснения, страхове. Една бременност е огромна промяна. В организма ти в момента се случват хиляди неща. Успокой се, дай си време, нещата ще се наредят. В най-лошия вариант, ако не е твоят човек това, не си вързана за него до живот. Но според мен сега не е момента да го мислиш това. Просто си се панирала.
Много големи промени на куп са това. Бременност, нова връзка и живеене заедно са три големи етапа, в които всеки е развълнуван, объркан и си задава въпроси, просто те най-често се случват едно по едно през интервали:))))
Всичко ще бъде наред, по един или по друг начин.
Не мисли толкова много напред, няма смисъл и няма нужда.
Отпусни се и давай стъпка по стъпка. Заживейте заедно, радвай се на коремчето, не мисли за след 2 или за след 20 години. Не се насилвай, не си мисли нон стоп обичаш ли го, колко силно го обичаш, защо сега и какво изпитваш. Сега си беременна, тялото ти има важна цел, понякога желанието за секс рязко спада (защото бидейки бременна мисията е изпълнена) оттам поизчезват и пеперудите в стомаха
Имай предвид, че колкото и да е ранна бременността хоромните са в хаос. Аз ставам раздразнителна още преди теста. Много неща тепърва ще са резултат на тях.
Ако по принцип в живота си искаш деца, моят съвет би бил такъв - живейте заедно, роди това бебенце и не взимай прибързани решения поне преди втората годинка на детето (освен ако няма насилие!).
След това пак ще си млада и хубава и имаш време за всичко:) но ще имаш вече дете.
Всичко ще бъде наред, по един или по друг начин.
Не мисли толкова много напред, няма смисъл и няма нужда.
Отпусни се и давай стъпка по стъпка. Заживейте заедно, радвай се на коремчето, не мисли за след 2 или за след 20 години. Не се насилвай, не си мисли нон стоп обичаш ли го, колко силно го обичаш, защо сега и какво изпитваш. Сега си беременна, тялото ти има важна цел, понякога желанието за секс рязко спада (защото бидейки бременна мисията е изпълнена) оттам поизчезват и пеперудите в стомаха
Имай предвид, че колкото и да е ранна бременността хоромните са в хаос. Аз ставам раздразнителна още преди теста. Много неща тепърва ще са резултат на тях.
Ако по принцип в живота си искаш деца, моят съвет би бил такъв - живейте заедно, роди това бебенце и не взимай прибързани решения поне преди втората годинка на детето (освен ако няма насилие!).
След това пак ще си млада и хубава и имаш време за всичко:) но ще имаш вече дете.
Ако този човек сега си тръгне, няма да ти мигне окото ли?
На мен ми изглежда като да искаш да си майка и си хванала мъж да ти е баща на детето. Никъде не чета за истинска любов, за обич, за чувства.
А в какво се състоят различията?
Аз не бих бързала да заживявам с мъж и да се местя докато карам тежка бременност.
Може да е от хормоните и драстичната промяна на начин на живот, заседяване у дома, но може и да не сте съвместими с мъжа. Не съм била съвместима с 99% от мъжете, в които съм се влюбвала. Влюбване и любов не са гаранция за хармоничен общ живот и приятна връзка.
Щом си ги задаваш тия въпроси, не е на добре. Ако обичаш истински някого, не трябва да имаш колебания.
Не съм съгласна. Колебанията понякога нямат нищо общо с другия човек. Понякога става дума за вътрешна несигурност. Понякога са хормони (бременна жена, все пак). Понякога са някакви детски травми. Някои хора пък са тревожни, невротични, все очакват нещо лошо да се случи. Авторката е на ръба на много ключови моменти в живота си, отгоре на всичко тежка бременност и неходене на работа се отразяват, нищо чудно да е депресирана. Да се успокои, да кара полека, стига мъжа да се държи добре, спешни решения няма.
