Караници през бременността

Щеше да е хубаво и да сте пораснали малко.

Много хора дори над 40 са емоционални малко повече и са лесно запалими.така че това е до характер

Тогава какво се оплакваш от бъдещия баща? Такъв му бил характерът!

Еми оплаквам се защото търся начин да променя малко нещата

Не усещаш ли, че си противоречиш?

Еми възможно е то аз си забравих мисълта вече да отговарям на 10 различни неща
Как си противореча като казвам че искам де променя нещата в отношенията си

Искаш да промениш само бащата на бъдещето ти дете!
Всяко търпение си има граници,вместо да търсиш солидарност,вземи си контролирай нервите,ако искаш да си с този човек занапред.

Ох... отказвам се, няма смисъл.

Казваш, че си с него от години и той от години не се държи добре и сега изведнъж очакваш/искаш да се промени като с магическа пръчка? Няма да стане. Ако се промени, ще бъде към по-лошо.
Децата са катализатор на това, което е било преди тях. Ако е било хубаво, вероятно ще стане още по-хубаво. Ако е било лошо, ще стане още по-лошо. Прецени дали това те устройва.

Еми именно де и аз да се променя и той също не казвам само единия

Трябваше мнооого по-рано да го впрегнеш да върши домашни задължения (или да го разкараш, ако е Бай Ганьо), не да му размахаш вчера теста за бременност пред лицето и днес да му връчиш парцала.
Не че не е справедливо и морално мъжът да се впрегне, когато жена му е бременна, просто е нереалистично, не виждам как ще стане от днес за утре.
Можеш да започнеш мило и нежно, без караници, без цупене, да му даваш някакви задължения - да изчисти филтрите на климатика, прахосмукачката, робота, кафемашината, защото ти е трудно, тежко, високо, ниско, а това е мъжка работа... После да изхвърли боклука, да направи скара днес, вместо ти да готвиш, защото това е мъжка работа.
Въобще действай малко по-умно, защото мъжът ти ми се струва неособено емпатичен и съпричастен, и с това непланирано бебе може да се окаже, че ако го впрягаш със скандали и сръдни ще вземе да духне.

Тренирай тука за довечера, като си дойде мъжа ти.

Ето как виждам нещата - досега динамиката в семейстовото е следната, жената върши повечето неща, а мъжът си живее спокойно без особени дертове, но понеже са безкрайно млади и нямат кой знае какво, нито като домашни ангажименти, нито като болежки и други проблеми, на нея не и тежи и не го прави на въпрос (което е грешка). Сега обаче тя претърпява сериозна телесна и психическа трансформация, за която и трябва пълна мобилизация, съчетана с достатъчно време за релакс и позитивни изживявания. Какво имаме обаче насреща си - нашият безгрижен до този момент инфантил не иска да си пусне удобната територия на обгрижван, или поне не принуждаван да върши някакви неща около общия бит човек, и изведнъж се оказва, че не става без подвикване, нервничене, леки до средни разправии и при това, о, изненада, той не желае да отстъпи, а  се бие до кръв (в преносен смисъл)и оскръбление. Е това ли е мъж, извинете... чакащ дете... Хората носят на ръце бременните си жени, или поне се държат с тях като с човек, а не като с товарно добиче, което заедно с износването трябва да си извлече и всички други задължения , при това с любезна усмивка на уста.

Човек се пита за какво му е въобще такъв, но всъщност му трябва. Има много тежки неща да се вдигат, влачат,  купуват, да се ходи до тук и там, после трябва да има някой на разположение в случай на спешност и така ще бъде дълги години занапред.

Така че, авторке, опитай там каквото се сещаш и най вече запази спокойствие, защото явно ще имаш второ дете, а не съпруг, който  да ти е  опора. История , стара като света.

Само уточнявам, че явно досега мъжът на авторката не е боледувал. Много мъже при настинка и грип си мислят, че ще умират. Карат ги тежко и напълно е възможно твоят да смята, че неговата болест е поне равна на твоето повръщане всяка сутрин. Не му се ядосвай за това. Просто го приеми и продължи напред.
Само че сега като бременна стой далеч от него, че ти сега не всяка лекарство можеш да пиеш, да не кажа почти никакво в твоето състояние.

Авторката не казва на колко години са двамата.
Вероятно са много много млади. И много незрели.
Деца, бих казала.. Във възрастта, когато се срещат, палят се, обиждат се, обичат си се по някакъв свой начин, "забременяват", но пак се карат, отново се обиждат..
Постоянният фактор е, че от години е така, променливият фактор - бременността.

Дали нещо ще се промени? Има двойки, за които подобно поведение е жизнено необходим въздух. Токсичен и неразбираем само за околните.

Казвам че аз съм на 26.
Неговата възраст е 29.