Творческо вдъхновение -1

Атлантис който супер-мега-гига-развита цивилизация е потопен, Недем е сринат със земята, Хейвън...изчезва. Елезар е бил доста по-млад, по-неопритен и по-незначителен по-времето когато се разиграват събитията, също и Сарасвати. Реално погледнато те са разпространителите на стихийната магия през последните 3-4 века, няма как да имаме априрои цялото познание на Атлантис и Недем за магията.
Виж че и при теб имаше доста неща, които не бяха ясни за магията дори на Наат и Наата. В този смисъл най-доброто обяснение с което разполага Елезар е, че Дарбата идва на случаен принцип. Всяка друго обяснение би изисквало да се посвети век-два на това при кого се проявява Дарбата и защо.
Самият Елезар  - въпреки че е технически погледнато най-способният (или поне така се предполага към онзи момент) също си има своите...ограничения. Просто е достатъчно интелигентен да не се опитва да прави нещо, което знае, че не може да направи - това е смисъла на Контрола. В тази книга всичките му противници са под неговото ниво и няма как да видим какво не умее. Ако има друга книга с противник от Древните...тогава ще стане наистина интересно.

П.С. На практика и Елезар е до голяма степен самоук, но не бие камбаните, че е такъв, а се представя за "гранд мастър". Всъщност донякъде има основания  - всички които познава към настоящия знаят по-малко от него*(Сарасвати на практика му е равна).  А магията на заклинателите е от съвсем друго естество, те на разбират неговата магия, както и той не е експерт в тяхната, а има само най-общи познания в нея.

*имал е близо 4 века, за да експериментира със себе си.

Елезар седеше на хълмовете на Крушево, кръстосал крака и наблюдаваше своята ученичка. Роксана се мъчеше да овладее силата на водата. Девойката пуфтеше и охкаше.

-Безполезно е. За не знам кой си път вече се опитвам и не постигам успех. Никога няма да стана като теб – недоволстваше тя.

-Не бързай. Успокой се и овладей Контрола. Дарбата, която притежаваш е само основата на твоята магия. Ти вече можеш да усещаш мана. Знаеш как да извикаш силата си от камъните, водата, земята... Но съществената част от магията е Контролът. А той е труден за постигане. Човек се нуждае от много практика, самодисциплина и търпение, за да се научи, че не магията трябва да води мага, а мага да води магията. На мен ми трябваха много години и продължавам да се развивам. Ако за половин година бе успяла да направиш повече, щях да сметна, че съм некадърен.

-Не е там работата. Просто, когато  ти, учителю го правиш да изглежда много лесно. Изглежда сякаш е нещо съвсем просто.

-Практиката учи - каза търпеливо той.

-Роксана,първо трябва да се начуиш да контролираш поне една от стихиите - вода, въздух, земя, огън. И под "контролираш" имам предвид, че трябва да знаеш във всеки момент какво искаш да направиш и да си сигурна, че можеш да го направиш. Би било неприятно ако призовеш огън и изведнъж той пламне толкова силен, че да изгориш като факла. Човек се учи малко по малко.  Когато разбереш в коя стихия си най-силна ще започнеш все по-често да я употребяваш и контролът ти над нея ще се подобри.

-Коя е най-силна от стихиите, учителю? - попита тя.

-Труден въпрос. Кое е по-добро - да можеш да си недосегаем за огъня или да дишаш под водата? Да си лека и пъргава или тежка и здраво бронирана?  Силите са равностойни, просто придават различни нюанси. Заложбите ти спрямо дадена стихия и Контролът върху нея с времето ще разкрият твоят Талант.

-Имам чувство, че това време никога няма да дойде - оплака се тя.

-Търпение. Търпението е много важна част за Контрола. Силен Контрол над магията се придобива трудно, а Талант се разкрива още по-трудно. Както ти казах, на мен ми трябва много, много години за да разкрия своите Таланти

-Всъщност, учителю ти на колко си години?

-Такива въпроси не се задават между приятели. – закани ѝ се шеговито той с пръст – ти на колко мислиш че съм? -Трудно ми е да преценя. Четиридесет? Четиредесет и пет?

-Ако ти кажа, че  това далеч не е истинската ми възраст ще повярваш ли?

– Наблюдавай внимателно. – Буквално след миг лицето му видимо се промени. Леко прошарената коса стана чисто черна, бръчките на челото изчезнаха.

-Но как...?

-...го правя? С много практика. Вече знаеш нещо основно – овладяването на водата дава възможност да лекуваш. Всъщност лечението е възможно, чрез всички стихии, но най-ефективно е чрез водата. Но водата е полезна и в други случаи – тя може да ти даде бодрост, желязно здраве, да те помладява...а също да променяш външния си вид. С годините открих, че огромният ми Контрол над водата ми дава възможноста да разкрия един специален Талант - Преобразяване

Роксана почувства как  я обзема завист. Това бе нещо лошо, знаеше го, но ѝ бе трудно да се овладее.

– Но аз съм толкова далеч от това?

-Не бой се. Ти овладя много през последните месеци; вече можеш да владееш добре своята Дарба. Помня първият път когато те видях. Ту не можеше да я принудиш да се прояви, ту пък огънят пламваше прекалено буен...Сега вече знаеш основите нуждаеш се само от практика. Дори най-даровитите стихийни магове се нуждаят от практика. С времето ще задобрееш.

-Но защо го правиш? Защо се състаряваш?

-Защото повечето хора имат навика да се доверяват по-лесно на по-възрастни хора. Навярно заради опита, който се предполага че имат. - отбеляза спокойно той.

-Елезар...щом знаеш толкова много защо не си някакъв по-виден пост? Например като съветник на някой всевластен господар? Та ти знаеш не по-малко от съветниците им?

Точно в този миг до тях се доближи една млада и добре облечена девойка

Глава 1: Златните искрици
42 178 година след създаването на Вортекса
18 години преди Унищожението (на Вортекса, не на Ранафер. Признавам си, че нарочно въвеждам читателите в заблуждение.)
Алтара, Източния остров Нарада, имението Нарада

В първите две книги има интересен свят. Но това, което мен ме хвана, беше образът на Мая - тя е мислеща, минава си нейните трудни моменти и някак порастването й върви заедно с разкриването на света. Към това си може и да прави спонтанни глупости, което е реалност за всеки двайсетина годишен. Образът й е плътен и дори това, че Тедж като образ малко бледнее, не дразни - връзката е пълна, има интрига. Динамиката е добра, а емоционалността на Мая насища със смисъл историята.
В третата книга от самото начало имах усещането, че образите са копирани - Ааридж е копие на баща си, Лина на майка си. Ааридж е с много самочувствие, висок тестостерон и всичко е с покритие. Ами... нищо негово няма. Лина и тя е смирена като майка си, когато е в опасност, и доста разсъдлива, само че липсва емоционалната достоверност и наситеност на преживяванията й. Трета книга е малко като каталог - там минаха много хора, но никой не ми направи впечатление. Изобщо, можех да мина без нея. Освен това и в трета книга, този, който ти носи и емоциите, и равносметките, е Мая - в края на книгата. Ама историята изобщо не е за Мая.
С други думи, с трета книга сваляш нивото доста надолу.  

На практика Ааридж е много неуверен в себе си и в бъдещото. Той затова повтаря за щяло и нещяло фразата "Аз съм бъдещият Наат". Иска да има по-активна роля в управлението, но новата управляваща двойка ще бъде избрана чак след около 50 години. За един 26-годишен младеж това е цяла вечност. Всъщност Ааридж прилича повече на Мая и Илилан като характер /склонен е да търси компромиси/, отколкото на баща си. Тедж на младини, че и по-късно, беше абсолютно уверен в себе си грубиян и побойник, който не допуска, че може да сгреши. Аалин повече прилича на него. Не изпитва угризения да удря. Изисква подчинение и се мисли за повече от останалите. Преди отвличането е обидена от това, че никой не я иска поне за сексуална партньорка, защото всеки с акъла си би се опасявал от реакцията на баща ѝ. Но като се казва - внимавай какво си пожелаваш.